№ 471
гр. Разград , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101112 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 , ал.1 от Закона за
собствеността.
Депозирана е искова молба от В. АХМ. К., с която е предявен иск срещу Община Разград за
установяване, че ищецът е собственик на земеделски земи, представляващи поземлен имот с
идентификатор 49093.94.16 с площ 994 кв.м., м.Ясаци - нови в землището на
с.Мортагоново, общ.Разград. Твърди, че процесния имот е придобит от ищеца по
наследство от баща му А. М. К./ А. М. К.., който го има от своя баща, че този имот се
владее, ползва и обработва от ищеца от 1993 г. след смъртта на баща му, че майка му и
сестра му никога не са имали претенции за този имот, поради което счита че е придобил
правото на собственост върху целия имот по давност. Твърди, че имотът не е бил
одържавяван и не е бил част от ТКЗС че имотът е изключен от регулация и понастоящем е
записан като земеделски земи, които съществуват в реални граници, че същите са записани
като общински земи по чл.19 от ЗСПЗЗ като собственост на Община Разград.
Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че имотът е определен и предаден на
Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ като съществуващи и възстановими в
стари граници земи, които са останали след възстановяването на правата на собственост.
Сочи, че от решаващо значение е установяването на обстоятелството дали имотът е бил
внасян в ТКЗС или е бил одържавяван, за да подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Счита, че е в
тежест на ищеца да докаже фактическия състав за придобиване на имота по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
1
Ищецът е наследник /син / на А. М. К., починал на 20.10.1993 г.
Според представената скица процесният недвижим имот с идентификатор 49093.94.16 е с
площ 994 кв.м. и е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза първият кадастрален, респективно регулационен план на с. Мортагоново е
одобрен със заповед № 218 от 19.07.1932г. От съвместяването на картата на
неурбанизираната територия на землище с. Мортагоново с плана от 1932г. установил, че
процесният имот с идентификатор № 49093.94.16 попада изцяло на територията на имот с
планоснимачен № 461 по плана от 1932г. В разписния списък към плана от 1932г. за
собственник на имот с планоснимачен № 461 (без документ за собственост) е записан А. М.
К...Във връзка с изпълнението на 216-то ПМС от 1961г. целият имот с планоснимачен № 461
е изключен от границите на населеното място.В следващият (действащ и в настоящия
момент) кадастрален план на с.Мортагоново одобрен със заповед № 1443 от 19.11.1986г.
претендираната от ищеца част от бившия имот с планоснимачен № 461 по плана от 1932г. е
заснета като имот с нов планоснимачен № 490. В разписния списък към плана от 1986г. за
собственник на имот с пл. № 490 (без документ за собственост) е записан А. М. К.. От
съвместяването на картата на неурбанизираната територия на землище с. Мортагоново с
плана от 1986г. вещото лице е установило, че процесният имот с идентификатор №
49093.94.16 се припокрива напълно с имот с планоснимачен № 490. В плана на с.
Мортагоново от 1986г. имот с планоснимачен № 490 остава извън границите на
регулационния план. Във връзка с изготвянето на плана за земеразделяне всички изобразени
върху плана от 1986г., но изключени от регулация имоти са пренесени върху картата на
възстановената собственост, като имоти в съществуващи стари реални граници. Имот с
планоснимачен № 490 е изобразен върху картата на неурбанизираната територия на с.
Мортагоново като имот с идентификатор № 49093.94.16. Имотът е със статут на земеделска
земя. Процесният и съседните му имоти в съществуващи реални граници физически не са
присъединявани към блоковете на ТКЗС или ДЗС.
За установяване на твърдяното от ищеца владение по отношение на процесния имот и
неговата продължителност е изслушан свидетелят М. К.. В показанията си същият
съобщава, че е първи братовчед на ищеца. Според показанията му процесният ясак, както и
съседните имоти са били собственост на техния общ дядо. Помни, че бащата на ищеца –
чичо му А. е обработвал този близо един декар, който по-късно е работил ищеца. Сестрите
на ищеца се били изселили в Република Турция през 1989 г. и не били предявявали
претенции за имотите на баща им, тъй като смятали, че се полагат на ищеца. И свидетелят
имал ясак в съседство от своя баща.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи:
2
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по отношение на
дворно място с идентификатор 49093.94.16 с площ 994 кв.м., м.Ясаци - нови в землището на
с.Мортагоново, общ.Разград е основателен и доказан.
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта
на придобиване правото на собственост по отношение на съответния имот. Ищецът твърди
и по делото се установява, че неговият наследодател, а след това и самият той упражняват
фактическата власт върху имота от преди 1990 г., Ето защо Съдът приема, че ищецът е
придобил право на собственост по отношение на този имот по давностно владение – чрез
необезпокоявано и явно 10-годишно упражняване на фактическа власт. Той е демонстрирал
това владение по отношение на всички, и в частност по отношение на останалите
наследници на своя баща, поради което е осъществил състава на чл.79 от Закона за
собствеността.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети
фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС
включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за
придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.
Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или негов наследодател за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя,
отнета от собствениците / имотът продължава да се обработва от семейството на ищеца и от
самия ищец към настоящия момент/, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от
регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о.,
р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д.
№3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е
владян от наследодателите на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС,
да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ.
липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение
имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не
става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е
№310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот
е изключен от регулация с МПС от 1961 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за
това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и
след 1961 г. е бил част от гражданския оборот и по отношение на него придобивната давност
3
е била един от възможните способи за придобиване на право на собственост и в
съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС
ищецът е станал негов собственик, упражнявайки фактическата власт вече повече от 15
години с намерение за своене на имота /със съзнанието, че го има по наследство/ . Ето защо
Съдът намира, че ищецът доказа придобивното си основание и след като имотът не е бил
одържавяван и не е бил внесен в ТКЗС, , искът е основателен и доказан.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по делото в размер на 660 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, че В. АХМ. К., ЕГН
********** от с.Мортагоново, общ.Разград, ул.“**** собственик на имот №49093.94.16
/четиридесет и девет хиляди, нула, деветдесет и три,точка, деветдесет и четири, точка,
шестнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-289/09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК в землището на с. Мортагоново,
общ.Разград, м.“Ясаци – Нови – СС“ с площ 0,994 дка /нула декара и деветстотин деветдесет
и четири квадратни метра/ , с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване –нива, при граници: имоти 49093.94.13, 49093.94.29, 49093.94.17,
49093.94.15, 49093.94.14, придобит чрез 10-годишно давностно владение.
ОСЪЖДА Община Разград ДА ЗАПЛАТИ на В. АХМ. К., ЕГН ********** от
с.Мортагоново, общ.Разград, ул.**** сумата 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4