Решение по дело №312/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „Корпус Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [жк], вх.2, ет.5, ап.14, срещу решение № 1827/20.12.2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 20233110204214/2023 г., с което е изменено наказателно постановление № 03-2300321/26.04.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като е намалена наложената на „Корпус Груп“ ЕООД „имуществена санкция“ от 2 000 лв., на 1 500 лв. за нарушение на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ. С решение №1832/21.12.2023г. по същото дело, Варненският административен съд е поправил очевидна фактическа грешка.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Счита, че не става ясно каква е възприетата от въззивният съд фактическа обстановка, като изводите не съответстват на констатациите, което определя като нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че с депозираното възражение срещу АУАН е изложил съображения, поради които счита, че нарушението е маловажно. Допълва, че нарушението е резултат на техническа грешка при обработване на графиците за работа в ТРС. Навежда доводи, че не са произтекли вредни последици за лицето, поради което са налице предпоставки за приложение на чл.415в от КТ. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Заявление за поддържане на касационната жалба е направено с молба с.д. № 5879/22.04.2024г., представена от името на дружеството чрез управителя Н. Г..

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител, с депозиран отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание в условие на евентуалност моли съда да присъди разноски на касатора в законоустановения минимум.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Варна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление „Корпус Груп“ ЕООД е санкционирано за това, че М. С. Д. на длъжност „пазач“ невъоръжена охрана е работило от 26.11.2022 г. до 05.12.2022 г. включително, без почивен ден, като не му е била осигурена непрекъсната междуседмична почивка най-малко 24 часа. Нарушението е извършено на 02.12.2022 г. в гр.Варна, [улица], към който момент е следвало на лицето да е осигурена седмична почивка с продължителност не по-малко от 24 часа.

За гореописаното срещу „Корпус Груп“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 153, ал. 3 от КТ. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административно-наказващият орган (АНО) е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните доказателства е приел е, че дружеството „Корпус Груп“ ЕООД притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, както и че в предприятието е било въведено сумарно изчисляване на работното време, като се е работило на смени. Изложено е, че дружеството, в качеството му на работодател не е осигурило на служителя „К.“ непрекъсната седмична почивка, която да не бъде по-малко от 24 часа. Лицето е полагало труд непрекъснато, без почивен ден от 26.04.2021 г. до 02.05.2021 г. включително, общо осем дни без почивен ден. Приел е за доказано извършването на нарушението. Поради това, че в наказателното постановление липсват конкретни мотиви защо е наложена санкция над минималния размер, ВРС е преценил, че целта на наказанието би могла да се постигне с минималния размер по чл. 414, ал. 3 от КТ. Предвид липсата на данни за отстраняване на нарушението незабавно след установяването му, то не са налице предпоставки за приложение на чл.415в от КТ. Възражението на жалбоподателя за маловажност на нарушението не е прието, поради несъобразяване с основен принцип на трудовото законодателство.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при противоречащи мотиви, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивният съд веднъж е приел, че М. Д. е работил от 26.11.2022 г. до 05.12.2022 г. включително без почивен ден, като не му е била осигурена непрекъсната междуседмична почивка най-малко 24 часа, като нарушението е извършено на 02.12.2022 г. След това в мотивите е изложено, че дружеството не е осигурило на друг служител, посочен с буквата „К.“ непрекъсната седмична почивка, която да бъде не по-малко от 24 часа, като лицето е полагало труд непрекъснато, без почивен ден от 26.04.2021 г. до 02.05.2021 г. включително, за каквото нарушение не е санкционирано дружеството. Не става ясно какви факти е приел за установени въззивният съд. Разгледано е и обсъдено нарушение, каквото не е вменено с НП, обжалвано пред ВРС. Налице са противоречиви констатации и мотиви.

С възраженията по АУАН дружеството е навело твърдение, че е допусната техническа грешка при обработване на графиците за работа в ТРЗ Софтуера за м.12, съответно такава е налице при експортирането и в представената присъствена форма на служителите. Посочено е било, че на Д. е била осигурена междуседмична почивка на 01.12.2022 г. Към възражението са били приложени График за работа и присъствена форма за м.12.2022 г., от които се вижда, че Д. е почивал на 01.12.2022 г., които са в противоречие със заверените на 21.03.2023 г. Таблици за отчитане явяването/неявяването на работа през м.12.2022 г. и Декларация от М. Д.. При тези факти, ВРС е бил длъжен да обсъди така представените доказателства, но не го е сторил.

Въззивният съд е кредитирал изцяло свидетелските показания и е дал изцяло вяра на първоначално представените документи. Изводите са направени при неизяснена докрай фактическа обстановка и в нарушение на правилата за оценка на доказателствената стойност на събраните писмени доказателства и за изследване на спорните обстоятелства.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка по делото относно спорните факти, не е извършил преценка на доказателствата по делото, не е обсъдил оплакванията на наказаното лице, поради което правните му заключения се явяват необосновани. Мотивите в решението са противоречиви до степен на липса на мотиви, което е съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита и състезателност в производството и препятства проверката за правилността на постановеното решение.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, да изясни спорните обстоятелства, съгласно указанията, дадени по-горе, като прецени съставомерността на деянието, доказуемостта на нарушението, и да изложи безпротиворечиви и обосновани мотиви. Не на последно място, при новото разглеждане на делото, съдът следва да спази принципите на състезателност, равнопоставеност на страните и установяване на обективната истина.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото ВРС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения, чл. 222, ал. 2 т.1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1827/20.12.2023 г. на Районен съд – Варна ведно с решение №1832/21.12.2023г., постановени по АНД № 20233110204214/2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския районен съд при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

 

Решението е окончателно.