Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Светлана С., с участието на
прокурора при Окръжна прокуратура Варна - А.А., като разгледа докладваното от
съдия Д. Недева адм. дело № 2766 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Д.А.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр. Варна, подадена чрез адв. В.М. и адв. Ц.Л.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София. В исковата молба
се сочи, че ответникът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, следва да заплати на ищеца Д.А.С. сума в
размер на 16 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди за периода 21.02 – 30.09.2020 година, ведно със законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Исканото
обезщетение се твърди, че е за претърпени неимуществени вреди, които са пряка
последица от действия и бездействия на административните органи в Затвора –
Варна, във връзка с неспазване на задължението за осигуряване на безопасни,
здравословни и хигиенни условия, при липсата на които ищецът търпи безсъние,
липса на апетит, апатия, негативни емоции, изключително силни нравствени,
емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърняване на
човешкото достойнство, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката
и душевния мир.
С уточняваща молба с.д.№ 365/11.01.2021
година се конкретизира исковата претенция против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Ищецът претендира обезщетение в размер на 16 000 (шестнадесет
хиляди) лева за нанесени неимуществени вреди, възникнали в следствие на
конкретни бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за
условията в ЗО – Разделна през периода от 21.02.2020 г. до 30.09.2020 г., а
именно:
1.) Неосигуряване
на течаща вода за целият му престой в Затворническо общежитие - Разделна и то в
ситуация на пандемия. За тази претенция ищецът предявява иск за нанесени
вреди в размер на 4000 (четири хиляди) лева.
2.) Никакви действия
по осигуряването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в
Затворническо общежитие - Разделна, поради което в тях има хлебарки и
дървеници. За тази претенция ищецът предявява иск за нанесени вреди в размер на
4000 (четири хиляди) лева.
3.) Липса на осигурени медицински
прегледи, поради което ищецът е бил лишен от такива и грижи за престоя си в
Затворническо общежитие - Разделна. За тази претенция ищецът предявява иск за
нанесени вреди в размер на 4000 (четири хиляди) лева.
4.) За бездействие от страна на
администрацията - не са осигурени нормални условия за престой на открито в
Затворническо общежитие – Разделна, където при силно слънце или дъжд липсва
навес в карето. По този начин е било ограничено правото на ищеца да използва
пълноценно времето, което следва да прекара на чист въздух и дневна светлина.
За тази претенция ищецът предявява иск за нанесени вреди в размер на 4000
(четири хиляди) лева.
Ищецът твърди, че през исковия период е
изтърпявал наказанието си „лишаване от свобода“ в затворническото общежитие -
Разделна при изключително мизерни условия, при липсата на вода в условията на
пандемия, при липса на медицински грижи, накърняване на човешкото достойнство и
др. Ищецът претендира обезщетение в размер на 16 000 лв. (двадесет хиляди) лева
за периода от 21.02.2020 г. до 30.09.2020 г., през който е пребивавал в ЗО –
Разделна, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Отправя се искане за присъждане на адвокатски
хонорар, на основание чл.38, във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата и
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът – лично,
посредством осъществена видеоконферентна връзка със Затвора-Варна, и чрез от
адв. М. и адв. Л., поддържа исковата претенция по основание и размер. По
съществото на спора се сочи, че по делото са ангажирани доказателства по всяко
твърдение в исковата молба, поради което предявения иск е основателен.
Представят се и писмени бележки.
Ответникът – Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“, чрез пълномощник - гл.юрисконсулт С.С., в писмен отговор
оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице
материалните предпоставки по чл.284 от ЗИНЗС за уважаване на иска. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна, изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Дава
заключение, че по делото не е доказано наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника и присъждане на
обезщетение в полза на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
От ответника по делото е представена
справка (л.57 от делото), видно от която ищецът Д.А.С. е лишен от свобода и е
постъпил на 12.03.2018 г. в Затвора-Варна с наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по ДП 2324/2017 г. по описа на І РУ-Варна, преминало в
НОХД № 289/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна за деяние по чл.199, ал.1, т.4
и чл.196, ал.1, т.1 от НК, като е настанен в V група за „Обвиняеми и
подсъдими“. С Присъда № 19/05.03.2019 г. по НОХД № 1413/2018 г. на Окръжен съд
– Варна му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, в
сила от 02.12.2019 г., при първоначален „строг“ режим. Започнал е да изтърпява
наказанието от дата 15.05.2018 г.
Видно от допълнително представена справка
(л.105 от делото), ищецът С. е постъпил на 12.03.2018 г. в Затвора-Варна и към
настоящия момент търпи наложеното му наказания „лишаване от свобода“ в размер
на 5 години, в сила от 02.12.2019 г., при първоначален „Строг“ режим. Със
Заповед № 4/19.02.2020 г. на Началника на Затвора – Варна лишеният от свобода С.
на 21.01.2020 г. е преведен от Затвора – Варна в Затворническо
общежитие-Разделна за доизтърпяване на наказанието си. Със Заповед №
12/30.09.2020 г. на Началника на Затвора – Варна лишеният от свобода С. на
30.09.2020 г. е преведен от Затворническо общежитие-Разделна в Затвора – Варна
за доизтърпяване на наказанието си.
Във връзка с твърденията на ищеца относно
липсата на медицинско обслужване на лишените от свобода в ЗО Разделна от
ответника е представена наличната документация – заверени за вярност копия от
страници от книга за медицинските прегледи на лишените от свобода в ЗО -
Разделна, започната на 06.01.2020 г. (л.62 – л.63 от делото) и книга за
медицинските прегледи на лишените от свобода за периода 26.02.2020
г.-20.07.2020 г. (л.58-л.61 от делото) и заверени копия от страници от водения
в затворническото общежитие дневник за регистриране на лишените от свобода,
нуждаещи се от медицинска помощ (л.64-л.66 от делото).
По повод твърденията на ищеца за
бездействие от страна на ответника да осигури вода на лишените от свобода за
задоволяване на нуждите им от питейна вода и такава за хигиенни нужди, както и
за липсата на действия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в
затворническото общежитие с писмо рег.№ 79/18/15.03.2021 г. от Зам.-началника
на Затвора Варна са представени заверени за вярност копия от следните
документи: Протоколи за извършени услуги № 03-005905/22.01.2020 г., №
20128726/17.03.2020 г., № 06-007297/11.05.2020 г., № 20127627/09.07.2020 г., №
03-005497/18.09.2020 г. всички, сключени с фирма „Килъри“, както и два броя
Протокол–инспекционен лист за извършена ДДД обработка от 25.01.2021 г. и
04.03.2021 г. от фирма „Фаворит ДД Сървиз“ ООД; График за прекъсване на
водоподаването на ЗО „Разделна“ и График за ползване на затворническа баня при
ЗО-Разделна, на основание Заповед № 114/26.08.2016 г. на началник ЗО
„Разделна“.
По искане на ищеца са разпитани като
свидетели лишените от свобода И.Г.П. и С.С.П..
От гласните показания на св. И.П. се
установява, че същият се е запознал с ищеца през 2020 г., когато Д.С. е бил
приведен в ЗО- Разделна. Свидетелят изтърпява наложено наказание „лишаване от
свобода“ в ЗО-Разделна от 2016 г. Двамата с ищеца били настанени в един
коридор. Твърди, че в ЗО-Разделна през 2020 г. е имало топла вода в банята само
два пъти в седмицата, по график за къпане. Тъй като нямало топла вода, лишените
от свобода са си топлили вода с бързовари. Посочва, че в тези водоноски
(цистерни за вода) водата е била „тинясала“ и не е ставала нито за пиене, нито
за къпане. Спомня си, че през 2020 г. ищецът се е оплаквал от ухапвания от
дървеници, като е бил заведен до корпуса на лекар. Посочва, че ухапванията били
основно от дървеници. Спомня си, че са идвали да пръскат с препарати фирма
„Килърите“, но без особен ефект. Посочва за случаи, в които лишени от свобода
са получили алергични реакции от ухапванията от вредителите, след което са им
били инжекции. Заявява, че е виждал по тялото на ищеца С. следи от ухапвания от дървеници. Твърди, че в затворническото общежитие
няма лекар. При спешни случаи в общежитието е викан лекар от Затвора във Варна.
Свидетелства, че престоят на открито на лишените от свобода се осъществява в ЗО
по предварително утвърден график. Тогава „се прави лавка“. Твърди, че в карето
за престой на открито има уреди за тренировки, но няма вода. Няма и навес, под
който лишените от свобода да се подслонят при неблагоприятни метеорологични
условия – силно слънцегреене или дъжд. В карето няма и тоалетна, която лишените
от свобода биха могли да ползват по време на престоя си на открито в случай на
нужда. Ако на някой се наложело да ползва тоалетна, надзирателите го прибирали
в коридора и повече не го извеждали в карето. Свидетелят заявява, че по време
на престоя си в ЗО-Разделна е виждал да идват служители на фирмата, която
провежда дезинфекция, дезинсекция и дератизация, но, по негово мнение, от
действията им нямало никакъв ефект. На оплакванията на лишените от свобода по
този повод било отговаряно, че не може да се направи нищо.
Свидетелят С.С.П. сочи, че познава ищеца
от 11.02.2019 година. Били заедно в един коридор в ЗО – Разделна в периода от
края на месец 01.2020 г. до началото на месец 06.2020 г. Заявява, че вечерта,
след 22 часа, в ЗО-Разделна, без предупреждение, водата е била спирана. На
етажа е имало баня, но в тази баня никога е нямало топла вода, като ходенето е
било по график. Свидетелства за оплакванията на С., във връзка с ухапвания от
инсекти (дървеници). Дори той самият все още имал белези, които няма как да се
махнат. Посочва, че никакви мерки не са били взети за решаване на проблема.
Когато е нямало вода им е била осигурявана вода от железни бидони. Според
свидетеля водата от чешмата не е годна за пиене, а камо ли от тези железни
бидони. Относно карето, където се провежда престоя на открито, сочи, че същото
е на двора, оградено с мрежа и вътре с две-три железа, без покрив. Посочва, че
карето било свързано с много ограничения, като например ако не си излязъл
навреме, няма да те допуснат да излезеш на открито, не може да излезеше по къси
панталони, както и не може да излезеш с кафето си навън. Свидетелства, че по
документи лекар в ЗО-Разделна има, но реално няма. Един ден идва, после две-три
седмици не идва, без значение дали има болни, няма кой да им обърне внимание.
Посочва, че са идвали от фирма „Килърите“ за борба с насекомите, хлебарките,
които са много, както и дървениците, но ефектът бил, че за половин час ги
нямало, след което имало двойно повече.
По делото е приобщено заключение на проведена
съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена.
Становището на експерта по първия поставен
въпрос, след проведеното психологично обследване, е, че личността на
освидетелствания се характеризира с голяма емоционална стабилност, но въпреки
това за периода на престой в ЗО-Разделна са били налични негативни
преживявания. Посочва, че не може да се направи категоричен извод, че
негативните психологически преживявания на С. са резултат само и единствено на
твърдените лоши условия.
По втория поставен въпрос, експертът
посочва, че трите индикатора (депресия, тревожност, стрес) са в норма, като
липсват данни за отклонения от нормата за депресия, тревожност и стрес. Към
настоящия момент вещото лице не е установило индикатори, които да изискват
клинична намеса.
По последния поставен въпрос експертът
сочи в заключението си, че възможни последици от живота при така описаните
условия и съжителстване с посочените вредители са социално изолиране, нежелание
за общуване, раздразнителност, агресивно поведение. По време на разговор ищецът
е споделил с вещото лице, че по време на престоя си в ЗО-Разделна не е имал
наказания или провинения, а дори е имал 5-6 награди, което дава основание на
вещото лице да заключи, че в поведенчески план не е имало прояви.
В заключението си вещото лице е посочило
различни скали и техните стойности:
Скала лъжа - завишени стойности – ищецът
се стреми към отговори в т.нар „социална желателност” - иска да се представи в
по-добра светлина.
Скала достоверност - завишени стойности .
Резултатите говорят, че в по-голямата част отговорите са достоверни.
Скала корекция - ниски стойности. Данните
по тази скала говорят, че ищецът е необщителен и има тесен кръгозор, липсва му
опит в междуличностните отношения и отрицателните затруднения обуславят у него
по-голяма или по-малка предприемчивост и умение да намери правилната линия на
поведение.
Хипохондрия - ниски стойности.
Депресия - високи стойности. Високите
показатели по скалата показват, че е възможно изследваното лице преживява
по-висока тревожност, отколкото депресивност. Усещане за неопределена заплаха,
на която характера и времето на появата и не могат да бъдат определени, дифузни
опасения и тревожно очакване.
Хистерия - завишени стойности. При ищецът
се наблюдава способност към усилване на факторите, предизвикващи тревога;
епизодично подчертаване на соматичното неблагополучие, с тенденция да отрича
затруднения в социалната адаптация.
Хората от този тип не
притежават достатъчно развит вътрешен свят, като техните преживявания са
ориентирани към външния наблюдател. Игнорирането на външните отрицателните
сигнали им позволява да запазят висока самооценка, стигаща до нарцисизъм. Това
поведение може да достигне до безцеремонност и некритичност в оценка на
ситуация.
Психопатия- средни стойности към високи.
Високите оценки по тази скала свидетелстват за социална дезадаптация. Такива
хора са агресивни, конфликтни, пренебрегват социалните норми и ценности.
Настроението им е неустойчиво, те са обидчиви, възбудими и чувствителни.
Параноялност - средни стойности.
Фрустрацията и възникващата във връзка с нея тревожност се преживява като
импулс, подбуждащ към една или друга форма на поведение, позволяващо пряко или
косвено да се удовлетвори блокираната потребност.
Психастения - завишени стойности. При
ищеца се забелязва предразположеност към възникване на тревожни реакции, а
отстраняването на тази тревога се постига по пътя на формиране на ограничено
поведение. Типични прояви са: чувствителност, страх, тревога, немотивирани опасения,
неувереност в себе си и в своята компетентност, ниска самооценка, мания.
Шизоидност- ниски стойности.
Хипомания - ниски стойности.
Вещото лице посочва в заключението си, че
психологичното изследване разкрива добри нива на логическа оперативност, при необходимост
се впуска в конкретни обяснения. Налице са добри психологически предпоставки.
Мисловният процес е правилен по структура, логичната оперативност е на
конкретно и абстрактно ниво; не се отбелязват нарушения в мисловната структура;
добра хронология на събитията; няма данни за нарушения на организацията и
продуктивността на интелектуалния процес; личностовата структура е леко
дисхармонична към периода на изследване, с адаптивно поведение, активно участва
в психологичното изследване, самостоятелно може да разбере и изпълни тестовите
инструкции, съразмерно отнася личностовите си преживявания и самооценка за
своите особености към тестовите определения. Налице е разширен диапазон за
емоционални преживявания. Задоволителни комуникативни възможности. Агресивната
предиспозиция очертава личност с нисък фрустрационен толеранс, като агресивното
отреагиране е предимно вербално , с обикновено запазване на телесния
самоконтрол, но не се изключва вероятността за физическо отреагиране.
В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че работи с психологически методи, които имат различни скали, между които е
социална желателност, лъжа и достоверност. В случая информацията, която
изследваното лице е дало по въпросниците, които е попълвал, вещото лице
заключава, че отговорите са достоверни, съответно отговорите в тестовите
методики. Посочва също, че само по себе си наказанието „лишаване от свобода“
също влияе до известна степен на психиката на един човек и експертът трудно би
могъл да направи разграничение дали тази тревожност е само и единствено дължаща
се на условията, които са предмет на делото, или също така са повлияни от
факта, че лицето изтърпява наказание „лишаване от свобода“, тъй като животът в
условията на депривация също влияе върху психологическата устойчивост на един
индивид, а в същото време лишаването от свобода е точно такова условие на
депривация.
По отношение на отговора на въпрос 3 от
заключението, вещото лице е посочило „възможни“ последици, но тук става въпрос
за хипотеза. Експертът заявява, че не би могъл конкретно да заключи дали тези
реакции изобщо ще възникнат или дали ще бъдат единствено и само вследствие на
условията в ЗО-Разделна.
От резултатите, които е получил от
тестовите методики, експертът не установил да е налице вътрешно желание ищецът С.
да излъже. Резултатите говорят, че в по-голямата си част отговорите са
достоверни. Всеки един от въпросниците, в които има контролна скала лъжа,
съответно когато самият тест се преработва и ключовете за обработка на
резултатите има допустими граници в скалата на лъжа, ако надвишат съответната
скала, трябва да се обяви тестът за невалиден, тъй като отговорите лъжа
надвишават тази скала. В случая, в по-голяма си част отговорите са достоверни,
не надвишават скалата лъжа.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта:
Между страните в производството не е
спорно, че ищецът С. е лишен от свобода и е постъпил в Затвора Варна, за да
търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, наложено му по НОХД
№ 1413/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Започнал е да изтърпява
наказанието от 15.05.2018 г. като през исковия период – от 21.02.2020 г. до
30.09.2020 г., е бил разпределен да изтърпява наказанието си в Затворническо
общежитие – Разделна към Затвора Варна.
В практиката на Европейския съд по правата
на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване
от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и
разглеждането им по отделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца
действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ, като противоречащ
на принципите и стандартите, установени от Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ), изискващи разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния
подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на
увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които
ищецът е бил поставен при изпълнение на наложеното му наказание "лишаване
от свобода" и от които той претендира неизпълнение, съдът намира, че
исковите претенции следва да бъдат разгледани като един иск.
Исковете за присъждане на обезщетение са
предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност (бездействие) - неосигуряване на
минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на лишения от
свобода, изразяващи се в: 1) липса на течаща вода в условията на пандемия; 2)
липса на действия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в затворническото
общежитие; 3) липса на медицински прегледи; и 4) липсата на нормални условия за
престой на открито, което е довело до ограничаване правото на ищеца да прекарва
достатъчно време на открито при престоя му в ЗО – Разделна към Затвора-Варна и
при претендирано обезщетение в размер на 16 000 (шестнадесет хиляди) лв. за
неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на
жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1, във вр. с
ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
По аргумент от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС по
предявеният иск родово и местно компетентен е да се произнесе Административен
съд – Варна.
По аргумент от чл.205 от АПК (според която
разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите), във връзка със чл.285, ал.2 и чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС са
юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение
на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществява от Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна
издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби
"Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.
Дейността на администрацията на затвора,
респективно – на затворническото общежитие към него, е дейност по осъществяване
функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията „лишаване от
свобода“ и по своя характер представлява административна дейност на орган, на
когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. Предвид
горното разглеждания в настоящото производство исков период - от 21.02.2020 г.
до 30.09.2020 г., ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.
По изложените съображения искът е
процесуално допустим.
По основателността на иска:
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от същия закон. В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Първата, необходима за уважаване на иска,
предпоставка е установяване наличието на незаконосъобразна административна
дейност, която би могла да се изразява в: 1) издаване на незаконосъобразен
административен акт; 2) извършване на незаконосъобразно действие, или 3)
незаконосъобразно бездействие. Незаконосъобразното действие или бездействие
може да е само фактическо, т.е. такова, което е предприето, респективно не е
предприето без правно основание. Незаконосъобразното действие, респективно
бездействие не може да бъде правно действие. В разглеждания случай оплакванията
на ищеца С. не са насочени към конкретни неправомерни действия на ответника, а
са такива срещу незаконосъобразни бездействия от негова страна.
Втората, необходима за уважаване на иска
предпоставка, е доказаното наличие на вреда – имуществена и/или неимуществена.
Третата материална предпоставка е
наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Липсата на която и да е от посочените
материални предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Предвид установената в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до
установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване
на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на
нарушаване на забраните по чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ, като подложи на преценка
фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Доколкото ищцовата претенция е за
претърпени неимуществени вреди вследствие на бездействие (отрицателен факт) от
страна на ответника, то обоснованото доказване за наличието на действия от
негова страна, както и неизвършването на действия, които не са вменени на
ответника с императивна норма, е достатъчно да бъде направен извод за
неоснователност на иска.
От събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира,
че не се доказа по делото нито едно от заявените от ищеца основания, от които
твърди, че е търпял неимуществени вреди през исковия период:
1. Относно твърденията за неосигуряване на течаща вода в ЗО Разделна:
От представено по делото заверено за
вярност копие от график за прекъсване на водоподаването (л.122 от делото),
изготвено от инсп. М. Д и утвърдено от Началника на Затвора Варна, е видно, че
в ЗО – Разделна е въведен временен режим на водоподаване предвид „повишена
консумация на вода за питейни нужди (…) и намаления дебит на постъпващата
такава от собствен водоизточник“. С графика е разпоредено прекъсване на
водоподаването във времевите интервали от 12:30 ч. до 15:00 ч. и от 22:00 ч. до
05:00 ч. Разпоредено е утвърденият график да се спазва до отпадане на
необходимостта. Изложените факти се потвърждават и от становище на
Зам.-началника на Затвора Варна, изразено в писмо рег.№ 79/18/15.03.2021 г.
(л.112 от делото), видно от което от администрацията на затворническото
общежитие своевременно са взети мерки за компенсиране липсата на течаща вода с
осигуряване на вода посредством 4 (четири) броя водоноски с питейна вода с
вместимост 1,2 тона всяка и 2 (два) броя цистерни с вода за битови нужди с обща
вместимост 10 (десет) тона. Изложените от ответника факти се потвърждават и от
гласните показания на разпитаните по делото свидетели л.св. П. и П..
От горното следва извод, че водоподаване
(течаща вода) в ЗО – Разделна не е липсвало, а е въведен режим само за
определени интервали от време, по-голямата част от които съвпадат с тъмната
част на денонощието, във времето за сън на лишените от свобода. Настоящият
състав на съда намира, че причината да бъде въведен режимът на водоподаване –
намаляване на дебита на вода от собствен водоизточник, което обстоятелство не е
оспорено от ищеца, се явява форсмажорно обстоятелство, което не може да бъде
вменено във вина на ответника.
Видно от събраните доказателства,
независимо от въведения режим и въпреки намаления дебит на водата от собствения
водоизточник, на лишените от свобода е осигурена възможност да поддържат
личната си хигиена като им е осигурявана топла вода, макар и за кратки периоди
от време в денонощието. Този извод на съда се обосновава от представеното от
ответника копие от Заповед № 114/26.07.2016 г. (л.123 от делото), с която е
определен график за къпане, като на лишените от свобода е осигурен достъп до
баня два пъти седмично, а на тези, които полагат труд – ежедневно. Видно от
показанията на св. П., според които дори и в най-критичните периоди на
въведения воден режим на лишените от свобода е осигурявана възможност да
ползват баня поне веднъж седмично.
Събраните по делото доказателства – гласни
и писмени, категорично опровергават твърденията на ищеца за неосигуряване на
течаща вода през целия период на престоя му в ЗО – Разделна. Настоящият състав
на съда намира, че нарушение на правата на ищеца по смисъла на чл.3, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ, което да е основание за ангажиране отговорността
на ответника по смисъла на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, би било налице, ако в условия
на въведен режим на водоподаване, поради обективни форсмажорни обстоятелства в
затворническото общежитие не е осигурен друг способ за задоволяване нуждите на
лишените от свобода от питейна вода и такава за хигиенни нужди. Настоящият
случай не е такъв, поради което не е налице твърдяното от ищеца бездействие от
страна на ответника.
2. Относно твърденията за липса на действия по осигуряване на дезинфекция,
дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО – Разделна:
По делото са приобщени заверени копия от
протоколи за извършени услуги по дезинсекция и дератизация на ЗО-Разделна с
изпълнител на такива услуги „ДДД-1“ ООД (л.115–л.119 от делото. Видно от
представените доказателства, през исковия период от 21.02.2020 г. до 30.09.2020
г. помещенията в ЗО Разделна са третирани от т.нар. „Килъри“ четири пъти със
средства за химична дезинсекция и атомизация, както следва: 1.) На 17.03.2020
г. - химична дезинсекция и атомизация с биоцид „К - Отрин СК-25“ против инсекти
(хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, дрешни въшки, комари, мухи, плъхове и
мишки), както и дератизация против плъхове и мишки с биоцид „Nyna D + Pat“, във
връзка с което е съставен Протокол № 20128726/17.03.2020 г.; 2.) На 11.05.2020
г. - химична дезинсекция и атомизация с биоцид „К - Отрин СК-25“ против инсекти
(хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, дрешни въшки, комари, мухи), както и
дератизация против плъхове и мишки с биоцид „Nyna D + Pat“, във връзка с което
е съставен Протокол № 06-007297/ 11.05.2020 г.; 3.) На 09.07.2020 г. - химична
дезинсекция и атомизация с биоцид „К-Отрин СК-25“ против инсекти (хлебарки,
мравки, бълхи, дървеници, дрешни въшки, комари, мухи), както и дератизация
против плъхове и мишки с биоцид „Nyna D + Patе“, за което е съставен Протокол №
20127627/09.07.2020 г.; 4.) На 18.09.2020 г. - химична дезинсекция и атомизация
с биоцид „К-Отрин СК-25“ против инсекти (хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, дрешни
въшки, комари, мухи), за което е съставен Протокол № 03-005497/18.09.2020 г.
Горните доказателства по категоричен начин
установяват реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация от
страна на ответника с цел на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в
ЗО – Разделна, да бъдат осигурени добри условия в спалните и в общите
помещения. Това не обосновава извод за липса на инсекти и други вредители в
спалните помещения на общежитието, но следва да се има предвид, че съществуват
и други фактори, които способстват за наличието им, въпреки положените от
ответника усилия. Не на последно място следва да се посочи, че по аргумент от
чл.21 ал.2 ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в
спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, което би спомогнало
за избягване или намаляване на вредители в тези помещения. Не са ангажирани
доказателства положена ли е и каква грижа от ищеца за хигиената в спалното
помещение.
Предвид изложеното, твърдения на ищеца С.
са напълно опровергани от доказателствата, събрани входа на настоящото съдебно
производство, респективно – заявената претенция е неоснователна.
3.) Относно твърденията за липса на осигурени медицински прегледи и грижи
за здравето на ищеца С. в ЗО – Разделна през исковия период:
По делото се ангажираха доказателства,
които по категоричен начин оборват твърденията на ищеца в посочения смисъл.
Представени са с писмо рег.№
79/18/12.01.2021 г. (л.57 от делото), в заверен вид извадки от Книгата за медицински
прегледи на лишените от свобода, както и на дневник за регистриране на лишените
от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ. Видно от съдържанието в писмото,
не са налични медицински документи в здравния картон на ищеца за процесния
период, а видно от представените извадки
от Книгата за медицински
прегледи на лишените от свобода и на дневник за регистриране на лишените от
свобода, респ. направените в тях записи, след настаняването си в ЗО–Разделна
ищецът С. е бил прегледан за първи път на 02.03.2020 г. с отбелязване „320
лек.“ 4 „явил се“ (л.58-гръб от делото). Следващото му посещение в медицинския
кабинет е било на 16.03.2020 г. с отбелязване „явил се“ и „320 лек.“ (л.59 от
делото). На 13.04.2020 г. ищецът отново е посетил лекарския кабинет с отбелязване
„312 сп. лек.“ и „явил се“ (л.60 от делото). На 06.07.2020 г., на 12.07.2020 г.
и на 20.07.2020 г. Д.С. отново е потърсил лекарска помощ със записване „301 –
лек“ и „явил се“ (л.60-гръб от делото). Изложеното по категоричен начин оборва
твърденията на ищеца за липса на медицинска грижа за здравето му по време на
процесния период в ЗО – Разделна.
Съдът съобрази и изложеното от св. П.,
който свидетелства, че е имало случаи, в които лишени от свобода са получили
алергични реакции от ухапванията от вредителите, след което са им били
поставяни инжекции – явно от медицинско лице. В този смисъл са и показанията на
другия свидетел С.П., който свидетелства, че лекарят в ЗО-Разделна един ден
идва, после две-три седмици не идва. Изложеното потвърждава извода на съда, че
през процесния период в ЗО-Разделна е предоставяна медицинска помощ на лишените
от свобода, респ. недоказана остава исковата претенция в обратния смисъл.
4.) Относно твърденията за бездействие от страна на администрацията на ЗО –
Разделна да осигури на ищеца нормални условия за престой на открито – липса на
санитарен възел и на навес за предпазване от неблагоприятни метеорологични
въздействия, което е довело до ограничаване времето му за престой на открито:
Съгласно чл.71, ал.3 от ППЗИНЗС, по време
на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия -
съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на
добро физическо здраве. Липсва правна регламентация, която да задължава
пенитенциарните заведения в Република България да изграждат в карето за
разходки на открито санитарни възли, както и да осигуряват течаща вода.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба, престоят на открито се провежда под надзора
на служители от надзорно-охранителния състав на специално определени места в
затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като по възможност
същите предлагат защита при лошо време. Анализът на разпоредбата сочи на извод,
че изискването за осигуряване на съоръжения за защита при лошо време има
препоръчителен характер, а не вменява задължение на съответните администрации.
Още повече, че съобразно съдържанието на писмо рег.№ 79/18/15.03.20201 г. на
Зам.-началника на Затвора-Варна, в ЗО-Разделна обособеното място за престой на
открито се намира в непосредствена близост до пост № 2 (партер), където има
изграден санитарен възел и при изразено желание от страна на лишените от
свобода, същите се извеждат от престоя на открито и се конвоират до там. В
допълнение към изложеното дотук следва да се има предвид разпоредбата на чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС, която предвижда, че лишените от свобода имат право
на престой на открито не по-малко от един час на ден. Следователно престоят на
открито е право на лишения от
свобода, а не негово задължение, т.е. в случаи на здравословно неразположение,
както и при наличие на други причини лишените от свобода могат да откажат да
излязат на разходка на открито. По делото не се представиха доказателства, а и
липсват твърдения, че лишените от свобода в ЗО – Разделна са били извеждани на
открито против волята им в неподходяща метеорологична обстановка.
Горните изводи се подкрепят от събраните
по делото доказателства като обосновават извод, че и тази претенция на ищеца С.
е неоснователна.
В обобщение съдът не установи в настоящото
съдебно производство твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия, а
липсата на първата от посочените по-горе материални предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.284, ал.1, вр. с чл.3 от ЗИНЗС и
чл.3 от ЕКПЧ, е достатъчно основание заявената от ищеца претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Настоящият състав на съда намира
претенцията за неоснователна и предвид заключението на изготвената по делото
съдебно-психологична експертиза, видно от която към момента на провеждане на
изследването не е установена психологична травма, която да е в пряка
причинно-следствена връзка с престоя на ищеца в ЗО – Разделна, т.е. не може да
се приеме за категорично доказано наличието на вреда. Извършените тестове
определят личността на ищеца като такава с голяма емоционална стабилност, но
със слаба комуникационна връзка с другите и склонност към социална
самоизолация, както и трите индикатора – депресия, тревожност, стрес – при
ищеца са в норма. В дадените уточнения в открито съдебно заседание вещото лице
дава предположение, че тези личностни характеристики са били присъщи за ищеца и
преди влизането му в затвора, което в настоящия случай е трето по ред. В
допълнение към горното съдът намира, че следва при решаване на спора да се
съобрази и възникналата през 2020 г. пандемия от COVID 19 и обявеното във
връзка с нея извънредно положение, както и наложените противоепидемиологични
мерки. Това обстоятелство не трябва да бъде пренебрегвано, тъй като пандемичният
характер на епидемията се явява допълнителен източник на стрес, в това число и
за лишените от свобода.
С оглед изхода на спора по искането на
ответника за разноски:
Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
В случая обаче, ищеца е освободен от
заплащане на държавна такса и разноските по производството за вещо лице са
поети от бюджета на съда, поради признатата от съда липса на средства за
заплащането им от ищеца. Само в хипотезата на чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, при осъдително
решение разноските се заплащат от ответника и се присъждат в полза на съда. В
другия случай – при отхвърляне на иска, по аргумент за обратното, те остават за
сметка на съда, респективно не следва да се възлагат и разноски за адвокатско
или юрисконсултско възнаграждение на ищеца, за когото е признато, че не
разполага със средства да ги заплати. Поради това направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба от Д.А.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора гр. Варна, подадена чрез адв. В.М. и адв. Ц.Л., срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“-София за присъждане на обезщетение в
размер на 16 000 (шестнадесет
хиляди) лева за нанесени в периода от 21.02.2020 – 30.09.2020 година
неимуществени вреди, възникнали в следствие на бездействие от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”-София, изразяващи се в неосигуряване на течаща вода
за целият му престой в Затворническо общежитие – Разделна, никакви действия по
осигуряването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в
Затворническо общежитие – Разделна, липса на осигурени медицински прегледи,
както и поради неосигурени нормални условия за престой на открито в
Затворническо общежитие – Разделна, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14 дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Административен съд-Варна.
СЪДИЯ: