№ 1589
гр. Варна, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20253100500393 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Р. А. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 4516/13.12.2024 год.,
постановено по гр. дело № 20243110102531 по описа на РС-Варна за 2024 год.,
с което е отхвърлен предявен от въззивницата срещу Община Варна
ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между
страние, че ищцата е собственик по давност, във основа на осъществявано в
периода 05.06.2010 год. до 28.04.2024 год. давностно владение, на апартамент,
находящ се в гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, *********** ведно с
принадлежности, съставляващ обект с идентификатор 1013*********** по
КККР на гр. Варна и за осъждането на ответника да предаде на ищцата
владението върху гореописания апартамент.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, до превратно обсъждане
на събрани по делото доказателства. Решението е и необосновано, тъй като
съдът е приел за установени факти въз основа на доказателства, които не са
представени по делото.
Оспорен е изводът на съда, че ищцата не е демонстрирала спрямо
ответника намерението си да владее имота, като не е съобразена установената
в чл. 69 ЗС презумпция.
Неправилен е и изводът на съда, че общината е придобила
собствеността върху процесния апартамент на основание § 7, ал. 1, т. 5 от ПЗР
на ЗМСМА, доколкото липсват доказателства апартаментът да е бил държавна
1
собственост към момента на влизане на цитираната разпоредба в сила, при
което и изводът на съда, че по отношение на процесния апартамент е
приложима и нормата на § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за
допълнение на закона за собствеността, съгласно която за периода 01.06.2006
год. – до 08.03.2022 год. (когато е влязло в сила Решението № 3/24.02.2022 г.,
постановено по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република
България, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна), не е
текла придобивна давност, също е неправилен.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен, ведно с
присъждане на сторените за двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемият – Община Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на разноски.
В жалбата и в писмения отговор не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Р. Р. А. от гр. Варна чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 4516/13.12.2024
год., постановено по гр. дело № 20243110102531 по описа на РС-Варна за 2024
год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
28.04.2025 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2