Решение по дело №537/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 191
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20192330200537
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 191/30.7.2019 г.

 

гр. Ямбол, 30.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболският районен съд, VIII - ми състав, в публичното заседание на деветнадесети юни  през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСТИН РАДИЕВ

                                                       

при секретаря Я. С.

като разгледа докладваното от съдия Радиев

АНД № 537 по описа за 2019 год.

 

Производството по делото е образувано по жалба на С.Й.Р. *** против Наказателно постановление № 11-01-810/15.04.2019 г. на Директора на АДФИ - гр. С., с което на осн. чл.  247, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществени поръчки  му е наложено административно наказание глоба в размер на 1440  лв. за нарушение  на чл.2, ал.2 от  Закона за обществени поръчки. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби, както и че същото е издадено от некомпетентен орган, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като представя писмена защита, в която се твърди, че не приложена правилно санкционната норма, както и не е описана точно нарушената разпоредба, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя.

Въззиваемата страна АДФИ-С., редовно призована, не изпраща представител. Представено е  писмено становище в което се сочи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена   следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед № ФК-*** г. на Директора на АДФИ-София  било възложено на свид. Г.Ч. на длъжност „държавен финансов инспектор“ ИРМ-Сливен, при АДФИ  - София, да извърши  проверка по документи на проведените обществени поръчки за 2017 год. относно спазване на нормативната уредба по ЗОП, сключените договори и плащанията по тях във „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД-Ямбол. Финансовата инспекция била, спряна със заповед № ФК-*** г., възобновена със заповед № ФК-*** г., спряна със заповед № ФК-*** г., възобновена със заповед № ФК*** г., спряна със заповед № *** възобновена със заповед № ФК-*** спряна със заповед № ФК-*** възобновена със заповед № ФК*** г., спряна със заповед № ФК-*** г. и възобновена със заповед№ФК-***.,спряна със заповед № ФК-*** г. и възобновена със заповед № ФК-*** г., спряна със заповед № ФК*** год. и възобновена със заповед № ФК -*** год. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция.

В хода на проверката е констатирано, че на 24.02.2017 г. в гр. Ямбол, С.Й.Р. в качеството си на управител на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Ямбол и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Закона за обществени поръчки /ЗОП/ е открил възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на услуги по ремонт на служебните автомобили на „ВиК" ЕООД, гр. Ямбол" чрез публикуване в профила на купувача на обява за събиране на оферти. В обявата, в раздел Друга информация, т. 3 „Изисквания към предмета на поръчката" възложителят е включил изискване „Участниците да разполагат със собствена или наета сервизна база на територията на гр. Ямбол", което изискване необосновано дава предимство и необосновано ограничава участието на други лица в обществената поръчка.

За констатираното нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП на 18.10.2018 год. е съставен АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 23.04.2019 год.

 

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на актосъставителя Ч. и С., както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения:

При съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Същите са съставени в срока по чл.261 от ЗОП изискващ Актовете за установяване на нарушения  да се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Видно от административно наказателната преписка проверката е възобновена на 17.10.2018 год. а АУАН е съставен на 18.10.2018 год. Самото нарушение е извършено на 24.02.2017 год.

Съставени са и от компетентни длъжностни лица – актосъставителя е държавен финансов инспектор с ИРС Сливен към АДФИ. Директора на АДФИ Г. Н. е упълномощен от министъра на финансите да издава наказателни постановления за извършени административни нарушения по ЗОП, видно от заповед № … год., т.е. съобразно изискването на чл.261, ал.2 от ЗОП.

По делото не се спори, че жалбоподателят е Управител на „В и К“  АД гр.Ямбол и като такъв е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП. През проверявания период той не е упълномощавал други длъжностни лица да организират и провеждат процедури по възлагане на обществени поръчки. На 24.02.2017 год. на основание чл.187, ал.1 от ЗОП като такъв е открил процедура за възлагане на обществена поръчка на стойност 60000 лв. без ДДС и попадаща в изискванията на чл.20, ал.3 от ЗОП. Обявата за процесната обществена поръчка е подписана от жалбоподателя.

От приложената по административнонаказателната преписка Обява за обществена поръчка в т.3 на раздел „Друга информация“ се установява, че действително жалбоподателят, в качеството си на възложител е поставил изискване към участниците да разполагат със собствена или наета сервизна база на територията на гр. Ямбол.

Посоченото изискване на възложителя противоречи на чл.2, ал.2 от ЗОП.

Целта на процедурите по ЗОП, е да се даде възможност на повече заинтересовани лица да участват в процедурата. Само в условията на равнопоставеност и свободна конкуренция биха се постигнали по-добри условия при разходване на обществените средства. В случая изискването на възложителя участниците да разполагат със  собствена или наета сервизна база на територията на гр. Ямбол ограничава изпълнението на заложените цели и е в разрез с основните цели регламентирани в чл.2 на ЗОП. С включването на това условие жалбоподателят е ограничил конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство и необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Това се доказва и от явяването само на един участник в обявената поръчка, който и я е спечелил.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като „ВиК“ АД Ямбол е аварийно дружество, би било необосновано от гледна точка на бързина и средства, транспортирането на автомобилите в друг град. Проблем на участника в процедурата е да изпълни услугата в заложените срокове за изпълнение в Обявата за обществена поръчка и на конкурентни цени.

Съдът се солидализира с доводите на жалбоподателя, че възложителят разполага с оперативна самостоятелност, но тази оперативна самостоятелност е ограничена от чл.2 от ЗОП.

Съдът не споделя доводите за процесуало нарушение при издаване на наказателното постановление тъй като най- общо била посочена разпоредбата на чл.247, ал.1 от ЗОП. Текста на чл.247 , ал.1 от ЗОП  в Редакцията към  ДВ, бр.13/16.02.2016 год. гласи - Възложител, който наруши забраната на чл. 2, ал. 2чл. 16чл. 21, ал. 1415 или 17 или чл. 149, ал. 8, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.

В случая са изброени нарушенията които могат да бъдат санкционирани с това административно наказание и нарушенията на чл.2, ал.2 от ЗОП е сред тях.

Съдът намира, че наказващия орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.

Общата прогнозна стойност на поръчката е 60000 лв. без ДДС. С ДДС става 72000 лв. Глобата която е наложена на жалбоподателя е 1440 лв. , т.е. 2% от сумата с ДДС.

 

С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-810/15.04.2019 г. на Директора на АДФИ - гр. София, с което на С.Й.Р., ЕГН ********** *** на осн. чл.  247, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществени поръчки му е наложено административно наказание глоба в размер на 1440  лв. за нарушение  на чл.2, ал.2 от  Закона за обществени поръчки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                           Районен съдия: