РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Е.П. 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П. I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20231820100713 по описа за 2023 година
Д. Н. В. от гр. Е.П. с ЕГН **********, лично и в качеството на майка на
малолетния Х. Х.в М., с ЕГН **********, е подала молба за издаване на
заповед за защита от домашно насилие, за което се твърди, че е било
осъществено спрямо нея и детето от Х. Е. М. от с. М., като се иска налагане
на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
С молбата до съда твърди, че на 17.06.2023 г. около 10.00 ч. в с. М., ул.
„Ю.Г. № 18 Х. М.се приближил към кола на молителката, отворил задната
врата, където било детето им Х., взел го от детското столче на ръце, отворил
шофьорската врата, зад която седяла Д.В. и й се развикал: „ти какъв боклук
само си", след което й се изплюл в лицето. Молителката останала шокирана
от случващото се още повече, че ответникът носел в ръцете си детето им,
което станало свидетел на тези обстоятелства. После казал на молителката, че
ще я съсипе и затворил вратата на колата й;
На 18.06.2023 г., около 16.00 ч. в с. М., ул. „Ю.Г. № 18 молителката
слязла от колата си, за да вземе детето от колата на Х. М. Последният също
слязъл от колата си, тръгнал към молителката и я хванал за гушата, след
което й изсъска през зъби „страшен боклук си ма". Тя се отскубнала, а той
продължил да й крещи: „ти за нищо не ставаш, боклук", „как може да си
толкова долна", „ще ти взема детето и няма да ти дам да припариш до него".
Всичко това Х. изрекъл, докато молителката вървяла към колата си с детето
на ръце, а Хр. М.вървял след тях.
Молителката твърди, че се е почувствала унизена и обидена от това
1
отношение, проявено към нея на 17 и 18 .06.23г..Не е сигурна, че Х. М.
нямало и да я набие пред детето им, ако не били хората, които станали
свидетели на изложените по- горе обстоятелства . Молителката твърди още,
че изпитва страх за живота и здравето си, както и детето им останало
уплашено и разстроено от така случилите се неща на 17 и 18.06.23г..
Поискано е съдът да постанови решение, с което да наложи на ответника със
заповед за защита срещу домашно насилие, подходяща мярка по чл. 5 от
33ДН, а именно: да задължи Х. Е. М. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д. Н. В. и детето Х. Х.в М.; да забрани на Х. Е. М.
да приближава Д. Н. В. и детето Х. Х.в М., жилището им, находящо се в г гр.
Е.П. ул. „К.О. № 15, местоработата на молителката, детската градина на Х.
Х.в М. - ДГ „Радост" гр. Е.П. местата им за социални контакти и отдих, за
максимално предвидения в закона срок; да задължи Х. Е. М. да посещава
специализирани програми.
Претендира направените по делото разноски.
По делото е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в подкрепа на
изложените твърдения в молбата до съда от 26.06.2023 год..
Молбата е с правно основание чл.8, т.1, пр.1, във вр. с чл.3, т.2, Т.5 от
ЗЗДН.
Производството е по реда на Глава ІІ от ЗЗДН.
Ответникът, редовно призован за с.з., се явява лично. Депозирал е
писмено възражение. Възразява срещу подадената молба, като считам същата
за неоснователна, а изложената в нея фактическа обстановка не
кореспондираща с действителността и неточна. Твърди, че е полагал усилия
връзката с жалбоподателката да върви добре, с цел детето им да бъде
осигурено и да живее щастливо. Изпълнявал задълженията си свързани с
домакинството съвестно, но въпреки това молителката не отчитала този факт.
Намира за неоснователни твърденията, че както преди така и след
фактическата раздяла е упражнявал домашно насилие над молителката.
Твърди , че след раздялата имал няколко разговора с молителката, като в
повечето случаи целта й била да го провокира, за да се стигне до настоящето
производство, като по този начин го лиши от възможността да вижда детето
си. Ответникът намира явно несъответствие между изложеното в молбата и
действителната фактическа обстановка. В минали моменти бил подлаган на
психически тормоз от г-жа В. и за това подавал многократни сигнали до
органите на реда. Счита, че от приложените доказателства не се установява
по безспорен и категоричен начин извършването на акт на насилие от негова
страна по отношение на молителката и детето. Моли да не бъде уважена
молбата на Д. В..
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разходи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
2
Ответникът е баща на малолетния Х. М. и е лице, с което молителката Д.
В. се е намирала във фактическо съпружеско съжителство. В декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН по настоящото дело Д. В. е отразила следните
обстоятелствата: На 17.06.2023 г. около 10:00 ч. получих обаждане от Х., че е на адреса,
от който обикновено взима детето и да му го дам. Обясних му, че в момента не сме там и
му го водя до 5 минути. Така се и случи. Спрях колата пред дома, където живеех с детето
преди в с. М., ул. „Ю.Г. № 18 и останах в колата. Х. се приближи към моята кола, отвори
задната врата, където беше Х., взе го от детското столче на ръце и отвори шофьорската
врата, зад която седях аз. Развика ми се „ти какъв боклук само си" и ми се изплю в лицето.
Аз бях в огромен шок, тъй като никога не съм очаквала, че е възможно Х. да упражнява
подобно унизително поведение към мен и то пред сина ни, който му беше в ръцете. След
като ми се изплю в лицето, Х. каза, че ще ме съсипе и затвори вратата на колата ми. Аз се
разстроих изключително много и веднага отидох към РУП - Е.П. за да подам жалба за
действията на ответника; На следващия ден - 18.06.2023 г. около 16:00 ч. Х. трябваше да
ми върне детето, като предварително се бяхме разбрали на същото място да ми го
предаде. Аз отидох там и този път бях взела със себе си моя близка, тъй като ме беше
страх какво може да извърши ответника. С ответника бяхме спрели колите си една зад
друга. Аз слязох от моята и отидох до неговата, за да взема синът ни. Още когато се
запътих към колата на Х., той слезе от нея, тръгна към мен и ме хвана отново за гушата
като ми изсъска през зъби „страшен боклук си, ма", аз успях да се отскубна от него и
тръгнах към колата му, отворих вратата, зад която беше Х., и понечих да го взема, Х. взе
да ми крещи „ти за нищо не ставаш, боклук", „как може да си толкова долна", „ще ти
взема детето и няма да ти дам да припариш до него". Всичко това беше изговорено докато
аз вече вървях към моята кола с детето на ръце, а той вървеше зад мен и ме обиждаше.
Цялото поведение на Х. беше видяно и от моята приятелка, която още когато Х. тръгна
към мен от неговата кола, излезе от моята, за да ме защити, ако се наложи.
Св. Б. е заявила в с.з., че на 17.06.2023г. сутринта тръгнала с
автомобила си от с. М. за подарък към гр.Е.П. На улицата видял на Деси
колата паркирана, а пред нея колата на Х.. Колите били паркирани в една
посока. Видяла Х. с детето на ръце надвиснал над отвореното стъклото на
автомобила на Д. и ръкомахал. Отбила колата да види какво се случва, тъй
като Деси й била приятелка. Гледала на огледалото какво се случва и когато
Х. си тръгнал, тя решила тогава да слезе от колата си. Слизайки чула
караници и докато стигнала до колата на Д., той си бил тръгнал с детето към
неговата кола. Свидетелката видяла Д. наплюта по лицето. Д. се разплакала,
че Х. я е и обиждал и заплашвал, че са се скарали страшно много, като
помолила свидетелката на другия ден да отидат с нея да си вземе детето. На
18-ти Д. отишла в нейната къща да я вземе. Отишли на същото място където
имали с Х. среща да си предават и вземат детето. Преди този случай два, три
пъти също свидетелката била с нея, защото Д. В. я е било страх. Спрели с
колата, а Х. спрял пред нейната кола. Било около 16.00-17 .00 часа. Деси
слязла от колата и се запътила към Х. да си вземе детето. Нейната кола била
пред неговата. Х. също бил слязъл от колата си и двамата се срещнали
между двете коли. Х. я хванал за гушата и започнал да я души, а детето било
в колата. Тя се измъкнала, отворила на Х. колата и грабнала детето и се
запътила към своя автомобил. Х. вървял по нея и я обиждал, като казвал „ Ще
те съсипя, ти си боклук, пропаднала, боклук, парцал, мърша. Ще те съсипя
и ще ти взема детето“. През това време детето било в ръцете на Д., която
се качила в колата и тръгнали. Свидетелката била готова да слезе и да ги
3
разтървава, ако имало нужда, но не се наложило. Детето било на задната
седалка на колата на Х.. Видимо на детето не му било „окей“. То усещало,
нищо, че било малък. Уплашено било. Сега детето щяло да навърши 4
години. На 18- ти предаването на детето било в рамките на 10 минути. Не е
видяла Х. да е бил с някой и през двата дни. Покрай колата не е видяла друг
освен Х., но може да е пропуснала.
В показанията си св.Д. твърди, че било една събота, когато била на
работа извънредно. Деси пристигнала при нея разстроена и доста зачервена,
била си търкала от едната страна лицето. Разплакала се и й разказала, че
трябвало да остави детето на Х. и като е вдигнал детето, наплюл Д.. Това било
в събота, юни месец. Започнал да я обижда. Казвал й „ще те съсипя“.
Започнал да я нарича с грозни думи - „боклук“. Д. била изключително
разстроена и шокирана от факта, че го е направил пред детето. Тя трябвало
да му даде детето в събота. Имали среща да му даде детето. Д. казала, че
била притеснена много за следващия ден да си вземе детето. Попитала я дали
е взела мерки, защото свидетелката знаела за предишни случки, при които
имало насилие. Когато Х. я е наплюл Д. се срещнала случайно с Г. - обща
позната. Бащата на детето бил сам тогава. Габриела отишла следващия ден с
Д.. Тогава Х. я е душил, опитал се да я хване за врата с детето на ръце, което
я шокирало. За цялата случка свидетелката знае от Деси.
От показанията на св. Я. е видно, че бил свидетел на доста случаи. На
17.06.23г. седели в джипа на Х. и чакали да вземат детето пред адреса на Д.
пред нейната къща на ул. „Новоселци“, където живеела майката на детето.
След 5 минути майката дошла от Е.П. Спряла зад техния автомобил. Двамата
с Х. слезли от автомобила, като свидетелят застанал до автомобила да пуши
цигара, а Ицо да си вземе детето. Детето се возело на мястото до шофьора
отпред. Д. свалила прозореца и му казала да си вземе детето. Ицо отвори
врата и си взел детето от предната седалка. При което го гушнал, раницата
била на предната седалка и взел и нея и затворил вратата. Детето се
зарадвало и се качило отзад в личния автомобил на Х., в детско столче. На
другия ден в неделя на 18- ти Х. повикал свидетеля, за да отидат с него да
върнат детето на Д.. Тя ги чакала на 500 метра след адреса. Спрели зад колата
на Д. и Ицо слязъл сам, а майката била с друго момиче в автомобила си. И.
гушнал детето, взел му багажа и в ръце ги предал на Д.. Тя ги поела, а Ицо се
обърнал и се качил в автомобила си. Това видял свидетелят. Свидетелят не
знае, каква е причината родителите да си предават детето на улицата, където
живеела майката. На 17-ти при предаването на детето не е видял друг
автомобил да спира при тях. На 18-ти прозорецът му бил отворен и имал
видимост, докато родителите си разменяли детето. Не е чул никакви реплики
на висок тон или скандал. Скандал не е имало, а съвсем нормално подаване
на детето. Придружавал Х. при вземанията и предаването на детето. С Ицо
били приятели от деца. Д. го заплашвала с хора да го бият. Х. се опасявал от
всякакви случки, да не направи някакъв театър нещо. Доколкото си спомня
на ул. „Новоселци“ бил адреса на Д., но не е сигурен, че това е адреса.
4
Придружавал често Х. след като се бил разделил с Д. преди около 2 години.
В показанията си св. Н. сочи, че познава Х. и Д., като Х. повече от 20
години. Знае, че са разделени с Д.. Не е била свидетелка на психически и
тормоз от Х. към Д.. Били заедно семействата, виждали се. Х. се отнасял
много добре към Д.. Знае, че лятото е имало някакъв конфликт между тях и
Д. е подала жалба. Един ден й се обадил да вземе малкия от Д. и може би
преди това се е било случило нещо, една седмица преди това, защото по това
време той имал ограничителна мярка. Свидетелката била в гр.Е.П.и отишла на
улицата на която живеела майката на детето. Майката казала, че нямало да й
даде детето и искала Х. да отиде, че ако й кажел нещо, тя веднага да се
обадела в полицията. Според свидетелката, тя го провокирала. Откакто били
разделени детето се чувствало добре с баща си. Всяка седмица той го
довеждал в дома на свидетелката, защото малкият искал да да вижда кучето
й и детето се забавлявало с него. Няма наблюдения Х. да е настройвал
детето срещу майка си. Детето се радва много на баща си, постоянно казва
„тати, тати“. Миналата година септември месец се били разделили
родителите. Свидетелката знае , че сега детето е на три години.
По делото е приет социален доклад, от който е видно, че е налице
силна емоционална връзка , както между детето и неговата майка , така и
между малолетния Х. и бащата Х. М.. И двамата родители на детето са
съдействали за провеждане на анкетата, въз основа на която е изготвен
социалния доклад по делото. С доклада се приема, че комуникацията между
родителите на детето е прекъсната. Установеният режим на предаване на
детето във връзка с постигнатото между родителите споразумение се спазва
и от двамата родители.
|От приобщена по делото полицейска Преписка вх. № 262р-98 от
2023г. по описа на РУ Е.П.е видно , че между Д. В. и Х. М. съществуват
конфликти взаимоотношения още от началото на 2023г., респ. 11.01.23г.,
когато Хр. М. е подал заявление в полицията срещу Д. В..
На 17.06.23г. Д. В. също е подала заявление до полицията , за което е
била образувано Преписка вх. № 262000-2094/23г. по описа на РУ Е.П.
ксерокопие от която приобщено по настоящото дело/. Във връзка със същата
спрямо Х. М. са били изготвени протоколи за полицейско предупреждание
за въздържане от домашно насилие спрямо Д. В. и спрямо Х. М..
Доказателство за влошените отношения между Д. В. и Хр. М са и
показанията на свидетелите изслушани по настоящото дело. Съдът
кредитира показанията на изслушаните свидетели.
5
Съдът намира, че с Решение № 195/22г. по гр.д. № 1244/22г. между
родителите на детето Х. М. е утвърдено Споразумение от 28.11.2022г. на
основание чл.127, ал.1 от СК. Безспорно е, че родителите на детето живеят
разделени. В изпълнение на установения със споразумението режим на лични
отношения на бащата Х. М. с детето, на 17.06.2023 г. сутринта Д. В. била
спряла с колата пред дома си в с. М., ул. „Ю.Г. № 18, като не слязла от
автомобила си. Х. М. се приближил до колата й, взел детето Х., след което
се изплюл в лицето на Д. В. и продължил с детето на ръце към своя
автомобил. При Д. дошла св. Бросива, която била спряла с автомобила си
при тях , за да види какво се случва, тъй като възприела, че Х. ръкомахал с
ръце. Свидетелката видяла наплюта приятелката си Д., като последната при
идването й се е разплакала и й споделила , че Х. я е и обиждал и заплашвал
и „двамата се били скарали много“.
На следващия ден -18.06.2023г. Д. В. отишла до дома на св. Б., за да я
вземе със себе си и бъдат двете заедно при предаването на детето от бащата
Х. на майката Д. В.. Било около 16.00 – 17.00 часа на обичайното място в с.
М., където двамата родители си придавали детето в изпълнение на
установения със споразумението режим на лични отношения. И двамата
родители на Х. са слезли от колите си и се намирали между двата
автомобила, когато Х. хванал Д. за гушата, за да я души. Тя успяла да се
отскубне, грабнала сина си от колата на Х. и се запътила към своя
автомобил. През това време Х. М. тръгнал след нея и започнал да я обижда ,
казвайки й : „ Ще те съсипя, ти си боклук, пропаднала, боклук, парцал,
мърша. Ще те съсипя и ще ти взема детето“. При това детето се е
почувствало не добре, като било уплашено /вж. св. Б./. Д. В. се качила в
колата си и с детето и св. Б. потеглили.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи :
С чл.2 от ЗЗДН е дадена формулировка на понятието „ домашно
насилие”, а именно: всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, като е
предоставена възможност на всяко лице пострадало от домашно насилие да
потърси защита по този закона /вж. и чл.3 от ЗЗДН/.
По делото се събраха достатъчно доказателства в подкрепа на
установените по-горе в настоящото обстоятелства. Приобщени са по делото
и материали по полицейски преписки вх. №№ 262р-98 от 2023г. и 262000-
2094/23г., двете по описа на РУ Е.П. както и показания на свидетелите Б. , Д. ,
Н. и Я..
6
По делото не се събраха доказателства спрямо ответника да са налагани
мерки по ЗЗДН по други дела. Ответникът е бил предупреден по реда на чл.65
от ЗМВР, да се въздържа от домашно насилие спрямо сина си и спрямо Д. В.,
видно от приобщената по делото полицейска преписка от 17.06.2023г. на РУ
Е.П. Изрично и в сведенията си е заявила, че на 17.06.23г. , при предаването на
детето ответникът Х. М., се е изплюл в лицето й / л.53 от делото/. Това
твърдение се подкрепя и от показанията на свидетелите Б. и Д.. Първата има
непосредствени възприятия относно този факт към момента, когато
ответникът се е отдалечил от колата на Д. В. с детето на ръце Св. Д. има
косвени възприятия относно предходно състояние на В. и е възприела
зачервяването по лицето й, както и е възприела тревожното състояние на В.
след срещата й с ответника на 17.06.23г. , при което / освен, че е била наплюта
/ ответникът й е отправил и обиди и заплахи : „ боклук , щете съсипя“, ти за
нищо не ставаш, боклук, как може да си толкова долна, „ще ти взема детето
и няма да ти дам да припариш до него". Св. Д. също споделя заявеното от В., че
е била наплюта, което от своя страна кореспондира и с показанията на св. Б.,
която с непосредствени възприятия относно случилото се. С така събраните по
делото доказателства кореспондират изложените от Д. В. твърдения в
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН от 23.06.2023г..
Изложените в Декларацията твърдения за упражнено спрямо Д. В. и
малолетния Х. домашно насилие на 18.06.23г. се потвърждават отново от
показанията на св. Б., която е чула отправените от Хр. М. обиди и заплахи,
както и е видяла, че ответникът е отправял същите вървейки след Д. В., която в
този момент е държала на ръце и детето Х. М., последният в този момент
притеснен и уплашен. От своя страна св. Я. е видял, че Х. е гушнал детето,
взел му багажа ,обърнал и се качил в автомобила си. Това видял свидетелят,
както сам заявява в с.з.. Фактът, че св. Я. има тези възприятия относно
случилото не прави показанията му неверни, нито изключва показанията на св.
Б..
По изложените съображения настоящият състав намира, че спрямо
ответника следва да бъде наложена мярка по чл.5, т.1 от ЗЗДН, а именно: Да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо сина си Х. М., както и да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. В. . Поисканата
мярка – забрана Х. Е. М. да приближава Д. Н. В. и детето им Х. Х.в М.,
жилището им, находящо се в г гр. Е.П. ул. „К.О. № 15, местоработата на
молителката, детската градина на Х. Х.в М. - ДГ „Радост" гр. Е.П. местата
им за социални контакти и отдих, за максимално предвидения в закона срок
съдът намира , че се намира в противоречие с интересите на малолетния Х. М.,
като в тази връзка следва да се има предвид факта, че между всеки един от
родителите на детето и малолетния Х. съществува силна емоционална
връзка, която съдът намира, че би се накърнила. В този смисъл при определяне
приложимата мярка по смисъла на ЗЗДН, когато се засягат и интересите на
родени от фактическото съжителство или родени от брака деца, водещо е
интереса на детето, като реализирането на правата на който да е от двамата
родители в производство по ЗЗДН не може да бъде в ущърб на детето. В
7
настоящия случай съдът намира, че е неприложима мярката по ал. 1, т. 5 от
ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗЗДН по въведените вече
съображения.
Съдът намира, че с така определената мярка по чл.5, т.1 ЗЗДН ответникът
ще може да приведе поведението си в съответствие със закона и да бъде
постигната предвидената в закона превенция, с оглед предотвратяване на
бъдещи актове на домашно насилие и последици от такова от страна на Х. М.
спрямо Д. В. и роденото от съжителството им дете Х. М..
С оглед императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника
задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя при
минималния посочен в закона размер / от 200 до 1000 лева/, а именно 200.00 /
двеста / лева.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът
следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС- Е.П.държавна такса
по производството в размер на 25.00 / двадесет и пет / лева.
Ответникът следва да заплати на Д. В. направените от последната
разноски по делото - заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, които в размер на 400.00 лева съгласно представения
списък на разноски и договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл.15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка за защита
от домашно насилие, извършено от Х. Е. М. от с. М., с ЕГН **********,
спрямо Д. Н. В., с ЕГН **********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Х. Е. М. от с. М., с ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д. Н. В., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка за защита
от домашно насилие, извършено от Х. Е. М. от с. М., с ЕГН **********,
спрямо Х. Х.в М., с ЕГН **********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Х. Е. М. от с. М., с ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо сина си Х. Х.в М., с ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Е. М. от с. М., с ЕГН **********, на осн.чл.16,
ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от
полицейския орган констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени
незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Х. Е. М. от с. М., с ЕГН **********, на основание чл.5, ал.4
8
от ЗЗДН, да заплати в полза на държавата по сметка на РС- Е.П.глоба в размер
на 200.00 / двеста / лева.
ОСЪЖДА Х. Е. М. от с. М., с ЕГН **********, да заплати в полза на
държавата по сметка на РС- Е.П.държавна такса по производството в размер
на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Х. Е. М. от с. М., с ЕГН **********, да заплати на Д. Н. В., с
ЕГН **********, направените по делото разноски за един адвокат в размер на
400.00 / четиристотин / лева.
Да се издаде заповед за защита срещу Х. Е. М. от с. М., с ЕГН
**********, по реда на чл.15, ал.2 ЗЗДН, в която се впишат и последиците от
неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Решението и заповедта за защита, на осн.чл.16, ал.3 ЗЗДН, да се връчат
на страните.
Препис от решението и заповедта да се изпрати до РУ- Е.П.за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Е.П. _______________________
9