РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. Варна, ………….2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от
съдия Наталия Дичева административно дело 1536/2020г. по описа
на XXIII-ти състав на
Административен съд – гр. Варна, като за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.121, вр.чл.124 от Закона
държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Г.М.С. ***, против Заповед №
1591/30.06.2020г. на изп.директор на ДФЗ, с която е прекратено
служебното правоотношение на С., поради съкращаване на длъжността, считано от 01.07.2020г.
В жалбата са наведени оплаквания, че издадената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, несъответстваща с целта на закона, поради което моли да бъде
отменена. Правят се възражения, че длъжността не е реално съкратена и не става
ясно поради какви причини е прекратено трудовото правоотношение именно на нея,
а не на друг служител от отдела.
В съдебно
заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител поддържа
жалбата, моли да бъде уважена по изложените в нея доводи и присъдени
направените по делото съдебноделоводни разноски.
Ответната
страна, Изпълнителният директор на Държавен Фонд "Земеделие", се
представлява от надлежно упълномощеният юрисконсулт. Оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. В писмено становище по делото излага подробни
съображения по същество и притендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Според
данните по административната преписка жалбоподателката е била в служебно
правоотношение с Държавен фонд "Земеделие" като държавен служител и е
заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Регионална
разплащателна агенция", областна дирекция на ДФЗ, гр.Варна. Представена е
Длъжностната характеристика за длъжността "старши експерт" в отдел
"Регионална разплащателна агенция", областна дирекция Варна на
Държавен фонд "Земеделие" /на л.5-8 от преписката/, утвърдена на 28.04.2015г.
от гл.секретар на ДФ "Земеделие" и връчена на С.
на 29.06.2015г., видно от отбелязаното.
Със
Заповед № 03-РД/1736 от 30.06.2020година на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" /л.11/ на основание чл. 10, т.8
от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" е
утвърдено, считано от 01.07.2020г. Длъжностно разписание на администрацията на
Държавен фонд "Земеделие", съгласно Приложение № 1, неразделна част
от заповедта.
Като
приложение към Заповед 03-РД/1736 от 30.06.2020година по делото е представено
утвърдено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Длъжностно
разписание /л.12-13/. От същото е видно, че отдел "Регионална
разплащателна агенция“ при ОД –Варна е с численост на персонала 17, от които 11бр.
предвидени за длъжност "старши експерт" по служебно правоотношение,
код по НКПД 2422-6046,
Представена е и предишната Заповед 03-РД/899 от 01.04.2020г.
по утвърдено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Длъжностно
разписание /л.14-17/. От същото е видно, че отдел "Регионална
разплащателна агенция“ при ОД –Варна е с численост на персонала 18, от които 12бр.
предвидени за длъжност "старши експерт" по служебно правоотношение,
код по НКПД 2422-6046
Промяната
в длъжностното разписание е извършена след промяна в Устройствения правилник на
ДФ "Земеделие", с което общата численост на персонала е 1563.
По делото
е установено, че в администрацията на ДФ "Земеделие" процедура за
подбор за съкращаване на длъжността не е осъществявана за прекратяване на
служебните правоотношения на служители на основание чл. 106, ал.2
от ЗДСЛ, както и че в Държавен фонд "Земеделие" няма
въведени правила, с които да са приети критерии за извършване на подбор на
служителите по служебно правоотношение, чиито длъжности се съкращават.
Видно от
административната преписка изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"
е отправил до С. предизвестие № 47/30.06.2020г. /л.3/, с което на основание чл. 106,
ал.1, т.2 от ЗДСл я уведомява, че след
изтичане на едномесечен срок от получаването на същото ще прекрати служебното
правоотношение с него, поради съкращаване на длъжността. Предизвестието е връчено
на 30.06.20г. в 13,50ч.
С оспорената Заповед
№ 1591/30.06.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" гр.София, на основание чл. 106,
ал.1, т.2 и чл. 108 от
Закона за държавния служител, във връзка с утвърдено с негова
заповед длъжностно разписание и писмено предизвестие, последният е прекратил,
считано от 01.07.20г., служебното правоотношение с Г.С., на длъжност
"старши експерт" с втори младши ранг в отдел "Регионална
разплащателна агенция", , областна дирекция Варна. Като причини за
прекратяване на служебното правоотношение е посочил съкращаване на длъжността.
Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят обезщетения на
основание чл. 61 и на основание чл. 106, ал.4
от ЗДСл.
Видно от
отбелязването в нея, Заповед № 1591/30.06.2020г. е връчена с протокол за отказ,
подписан от двама служители- М.М. и М.А.-Р. на 30.06.2020г. Жалбата срещу заповедта е постъпила в АС-Варна
на 13.07.2020г.
По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл.
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Във
връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на оспорващият, по делото
е изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза.
От експертното заключение и направените в съдебно заседание уточнения се
установява, че няма данни за извършен подбор при прекратяване на служебното
правоотношение с Г.С..
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е в
предвидения по чл. 149, ал.1
от АПК, във вр. с чл. 124, ал.1
от ЗДСл срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита пред родово и местно компетентния съд. Насочена е срещу
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, административен съд- Варна, 23-ти административен
състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съобразно
изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуално правните и
материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от
жалбоподателя.
По правната си
същност обжалваната в настоящото съдебно производство заповед представлява
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол на основание
чл. 124, ал.1
от ЗДСл.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие", който има качеството на орган по назначаването по
смисъла на чл. 106, ал.
2 ЗДСл, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съобразно чл. 108, ал.1
от ЗДСл във вр. с чл. 10, т.9 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие" /ДФЗ/. В съответствие с чл. 10, т. 9 от Устройствения
правилник на ДФ "Земеделие" изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" упражнява функциите на орган по назначаването по
отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите,
работещи по трудово правоотношение, в администрацията на фонда.
Спазена е
установената форма. Оспорената заповед е писмена и съдържа съществените
реквизити, изискуеми от специалната разпоредба на чл. 108, ал.
1 изр. 1 от ЗДСл: посочени са правното основание за прекратяване - чл. 106,
ал.1, т.2 от ЗДСЛ, придобитият ранг на държавна служба – втори-
младши, дължимите обезщетения по чл. 61
и чл. 106, ал.
4 от ЗДСл - за неизползван платен годишен отпуск и за неспазен срок
на предизвестие като броят на дните за неизползван ПГО не е спорен, както не се
спори и за неспазения срок на предизвестието. В мотивите на акта административнният
орган се е позовал на утвърдено със заповед на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" длъжностно разписание и писмено предизвестие и е посочил,
че причина за прекратяване на служебното правоотношение е съкращаване на
длъжността, считано от 01.07.2020г.
Предвид
горното, при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като същата е издадена при спазване на административно
производствените правила и в съответствие на чл. 59 от АПК.
Не са налице нарушения, свързани с формата на административния акт - спазена е
писмената форма, която съдържа предвидените в чл. 108 от ЗДСл
реквизити. Ангажираното в акта правно основание в конкретния случай съдържа в
себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е било
необходимо излагането на други мотиви. За разлика от общия текст на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, изискващ излагане и на фактическите основания за
издаване на административния акт, чл. 108 от
ЗДСл изисква посочване само на правните такива, т.е. мотивирането от
фактическа страна по принцип не е абсолютно необходимо условие за
законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Следователно посочването на фактическото и правното основание за прекратяване
на служебното правоотношение, а именно съкращаване на длъжността и чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл е достатъчно за мотивиране на оспорената заповед
според специалния закон. Посочени са и другите два изискуеми реквизити -
дължими обезщетения и придобит ранг.
В
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати от
административния орган нарушения на административно производствените правила по
смисъла на чл. 146, т.3
от АПК, които да са от категорията на съществените. Спазена е
процедурата и е отправено предизвествие. Действително оспорената заповед е
издадена при неспазване на срока на отправеното предизвестие, но това не
представлява съществено нарушение, тъй като предизвестието не съставлява
съществен елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното
правоотношение. При издаване на оспорения акт съдът не констатира нарушение, което
да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо
отмяна на оспорения акт на това самостоятелно основание.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С
процесната заповед административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт. Оспорената заповед е издадена на
основание чл.106, ал.1,
т.2 от ЗДСл, съгласно който органът по назначаването може да
прекрати едностранно служебното правоотношение при съкращаване на длъжността. В
компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации
в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при
съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на
служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал.3
от ЗДСЛ във връзка с чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на ДФЗ,
органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в
структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите,
заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити
други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията
на работа в администрацията, административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането
на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание
от 01.07.2020г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на 30.06.2020г.
Безспорно с новоприетото длъжностно разписание, е намален броя на служителите
на Отдел „РРА“ при ОД Варна от 18 на 17бр. Това е извършено в съответствие с Постановление № 151 на МС
от 2012г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на
Държавен фонд "Земеделие", обнародвано, ДВ, бр. 55 от
2012г., посл. Изм.доп. 10.03.2020г. в сила от 01.04.2020г. Със Заповед № ОЗ-РД/1736/30.06.2020г.
е наредено да се промени длъжностното разписание на администрацията на
ДФ“Земеделие“, ОД Варна и ОД Благоевград. След утвърденото ново длъжностно
разписание с посочената заповед на изпълнителния директор, считано от 01.07.2020г.
длъжностите "старши експерт" в
отдел " Регионална разплащателна агенция“ при ОД Варна се намаляват от 12 на
11, при сравняване с предходното длъжностно разписание от 01.04.2020г.
Съобразно
чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаване може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността.
Легална
дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа чл. 2, ал. 1
от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията,
приета с ПМС № 129 от
26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от
01.07.2012 г. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е
нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по
трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана
с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от
функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика.
Следователно определението разкрива два основни белега на понятието
"длъжност в администрацията": на първо място - нормативно определена
позиция, и на следващо място - изразяваща се в система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.
Поради
това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по
смисъла на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност
вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното
разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции,
задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика като двете изисквания следва да бъдат
установени кумулативно.
Съгласно
трайната и непротиворечива съдебна практика, за да е налице съкращение в щата
следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно
определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на
чл. 2, ал.1 от Наредбата, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с
нейното изпълнение. В случая тези фактически основания са установени и
доказани.
Сравнителният
анализ на длъжностното разписание, което е в сила от 01.04.2020г.г., и
длъжностното разписание, което е в сила от 30.06.2020г., установява, че със
Заповед № 03-РД/899/01.04.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", издадена на чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на
ДФЗ, е утвърдено длъжностно разписание на администрацията на ДФЗ, съгласно
Приложение № 1, неразделна част от заповедта, считано от 01.04.2020г., съгласно
което в отдел "РРА" ОД Варна са предвидени следните длъжности:
началник отдел - 1 бр., главен експерт - 5 бр. ; старши експерт - 12бр.
С последваща
Заповед № ОЗ-РД/1736 от 30.06.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", издадена на основание чл.10, т. 8 от Устройствения
правилник на ДФЗ, е утвърдено ново длъжностно разписание на администрацията на
ДФЗ, съгласно Приложение № 1, неразделна част от заповедта, считано от -1.07.2020г.,
в т.ч. и в отдел "РРА" ОД Варна са предвидени следните длъжности: началник
отдел - 1 бр., главен експерт - 5 бр. ; старши експерт - 11бр., към персонала
на която се е числяла и жалбоподателката.
При
сравнение на двете длъжностни разписания е видно, че с новото разписание не е
запазена общата численост в отдел „Регионална разплащателна агенция“ като
бройката е намалена от 12 на 11служители на длъжност „старши експерт“.
Следователно с
втората заповед е предвидено съкращаване от 12 на 11щатни бройки за длъжността
старши експерт, т.е. е предвидено ефективното съкращаване на една длъжност
"старши експерт", каквато е длъжността на жалболодателя, като
Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е преценил, че именно
неговото правоотношение следва да бъде прекратено. Между страните по делото не
се спори, а и се установява с доказателствата по делото, че тази длъжност
съществува и в новото длъжностно разписание, като нормативно определена позиция
и като съвкупност от конкретни служебни функции и задължения. Намален е броят
на служителите, ангажирани с нейното изпълнение - от 12щатни бр. на 11щ. бр.
Намаляването на броя на длъжностите "старши експерт" в длъжностното
разписание на посочената структура е една от формите на реално съкращаване на
длъжността. Обстоятелството, че длъжността продължава да съществува като
система от функции, задължения и изисквания, само по себе си не обуславя извод,
че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите,
изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да
прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е
налице хипотезата на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл. В правомощията на органа по назначаването е да
извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и
численост на дирекцията. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване
на ръководителя на администрацията в условията на неговата оперативна
самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на
задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква
възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на
длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от
намален брой служители. Както бе посочено по-горе съкращаване на длъжността е
налице и когато макар длъжност със същото наименование и функции да продължава
да съществува, както е в случая, бройката на служителите, натоварени с
изпълнението й е намален. Изпълнителният директор не е имал и задължение да извършва
подбор, тъй като в ЗДСл не е предвидена процедура по подбор и липсват
разпоредби, които да задължават органа по назначаването да извършва подбор. Не
се констатира и наличието на правно основание за прилагането по аналогия на КТ
и предвидената там процедура по подбор. Подборът в режима на ЗДСл е въпрос на
целесъобразност, който има отношение единствено към оптимизиране изпълнението
на служебната дейност и зависи изцяло от волята и преценката на органа по
назначаването. Освен това по делото е установено, че в ДФЗ няма правила и
процедури за извършване на подбор, с който да е обвързан изпълнителния
директор. В случая няма утвърдено изискване за извършване на подбор за
съкращаване на администрацията, което по аргумент на чл. 13 от АПК
да се е превърнало във вътрешно правило за действия в рамките на оперативната
самостоятелност на органа и при зададени критерии да се приложи в процедурата
по прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката.
При липсата на задължения за органа по назначаването да
извършва подбор кой от назначените държавни служители да съкрати, контрол за
законосъобразност върху преценката му по целесъобразност, съдът не може да
упражнява. В тази връзка са ирелавантни за спора по делото каква е била
атестацията на жалбоподателката, както и дали е изпълнявала в пълен обем своите
служебни задължения. Няма връзка с издаването на заповедта по чл.106 ал.1, т.2
от ЗДСл и твърдението, че жалбоподателката е била натоварвана да изпълнява
повече служебни задължения от необходимото и поради отказа й е била съкратена. В тази връзка съдът не кредитира показанията
на св.Г. Н., тъй като на първо място същата е заинтересована от изхода на
делото /води адм.д. №1540/20г. в АС Варна/, и на второ място административният орган не е длъжен да излага
причини за съкращение, т.е. изпълнението или не на възложените служебни
задължения е ирелевнатно.
Съществено
случая е, че се намаляват бройките на служители, изпълняващи една и съща
длъжност и осъществяващи, напълно идентични функции, задължения и изисквания.
Ето защо, въпросът дали съкращението точно на г-жа С. е най - целесъобразно не
подлежи на съдебен контрол. То е налице и е извършено по законоустановения ред,
от компетентен орган, при наличието на законово основание.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателката, че при издаване на заповедта не са
изложени мотиви. В ЗДСл не е установено изрично изискване, заповедите, с които
се прекратява служебното правоотношение, да бъдат мотивирани с излагане на
фактическите обстоятелства, послужили за издаването им. За разлика от общия
текст на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, изискващ конкретно посочване на фактическите
основания за издаване на административен акт, правилото на чл. 108 от
ЗДСл налага единствено административния акт да се обективира в
писмена форма и да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Мотивирането от фактическа
страна не е изведено от специалния ЗДСл като абсолютно необходимо условие за
законосъобразността на административния акт за прекратяване на служебното
правоотношение, с оглед на което липсата на мотиви не е самостоятелно основание
за отмяна на заповедта.
Неоснователно
е твърдението на процесуалния представител на оспорващия за незаконосъобразност
на заповедта поради неизвършен подбор между служителите, тъй като Законът за държавния служител
не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва
законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността,
чиито бройки са намалени. Липсват въведени в закона или утвърдени от органа
правила и критерии в тази насока. Обратно на твърдяното в жалбата налице е
реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на
дирекцията, като правното основание на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл е такова, при което органът не е длъжен да посочи
защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не
подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно
съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от
компетентния орган, при наличие на законово основание. Въпросът с реорганизацията на структурата в ДФЗ е въпрос
на целесъобразност и оперативна самостоятелност на органа, поради което не може
да се осъществява съдебен контрол.
В
заключение чл. 106, ал.
1, т. 2 ЗДСл. предвижда прекратяване на служебното правоотношение
със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че посоченото
основание е изпълнено, следва да се установи, че длъжността, заемана от
служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и
изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на
служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Тоест, в случая съкращаването се
изразява в намаляване на броя на държавните служители, които изпълняват
присъщата за длъжността система от функции, задължения и изисквания, утвърдени
с длъжностната характеристика. Тъй като ЗДСл не съдържа изискване /аналогично
на това по чл. 329 от КТ/
за извършване на подбор при съкращаване на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от
същия закон, неизвършването на подбор в процесния случай не опорочава
заповедта. Органът по назначаването има право на необвързана от законови или
вътрешни изисквания преценка за това кои от лицата, изпълняващи длъжности от
предвидените за съкращение, да бъдат освободени, независимо от професионалния
им опит, придобитите квалификации и служебен стаж.
В този смисъл в съдебната практика на Върховния
административен съд се приема, че при прекратяване на служебното правоотношение
при условията на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение
за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно
правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен
контрол. Единствено и само при условие, че в съответната администрация са
приети критерии за извършване на подбор на служителите, чиито длъжности се
съкращават, за органа по назначаването ще е налице задължение да се съобрази с
тези критерии при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои
служебното правоотношение да бъде прекратено. В разглеждания случай липсват
доказателства за приети такива критерии в администрацията на ДФЗ. От тези факти
следва извода, че за Изпълнителния директор на ДФЗ не е съществувало задължение
за подбор при съкращаване на длъжността на оспорващия. Съкращаването на длъжност следва да цели оптимизиране на
дейността на администрацията, като примерно същата дейност се изпълнява от по –
малко на брой служители, но по – квалифицирани или поради намаления обем на
работата е необходимо да се извърши реорганизация. При преценката на
законосъобразността на съкращаването трябва да е съобразено, както правото на
органа по назначаването да го извършва по – собствената си преценка, при
условията на оперативна самостоятелност, така и стабилитета на държавната
служба, прогласен в чл. 81 ЗДС и общите принципи залегнали в АПК и най – вече
принципа на съразмерността – чл. 6 АПК който задължава административните органи
да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Само по този начин ще са гарантирани правата и на двете страни в
правоотношението. По делото е установено категорично, от приетата ССЕ – т.6 от
заключението, че след съкращаването на длъжността „старши експерт“ в отдел
„РРА“ , в областна дирекция Варна при ДФЗ, няма назначен служител на същата или
сходна позиция, както няма и обявен конкурс за назначаване на свободна бройка „старши
експерт“ в отдел „РРА“.
С оглед
на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че заеманата от жалбоподателката
С. длъжност е действително и реално съкратена. Макар длъжността да е запазена
като система от функции, задължения и изисквания, е намален броят на служителите,
които я изпълняват, от което следва, че по отношение на оспорващия е осъществен
фактическият състав на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл и прекратяването на служебното му правоотношение е
законосъобразно. Всички изброени факти и обстоятелства доказват по категоричен
начин реалността на съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателя,
което означава, че издадената на основание чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл заповед е законосъобразна. В гореизложения смисъл е
и практиката на Върховен административен съд на Република България в Решение №
2732 от 12.03.2015 г. по адм. дело № 7934 / 2014 г., V отд.; Решение № 2464 от
09.03.2015 г. по адм. дело № 14635 / 2013 г., V отд.; Решение № 7479 от
22.06.2015 г. по адм. дело № 5142/ 2014 г., V отд.; Решение № 4541 от
23.04.2015 г. по адм. дело № 3363 / 2015 г., 5-членен състав; Решение № 4287 от
20.04.2015 г. по адм. дело № 9419 / 2014 г., V отд.; Решение № 654 от
20.01.2015 г. по адм. дело № 15710 / 2013 г., V отд.; Решение № 4246 от
13.04.2020г. по адм. дело
№ 12699/2019г. ВАС; Решение № 7068 от 10.06.2020г.
по адм.д. № 3103/2020г. на ВАС; Тълкувателно
решение № 2 от 25.06.2012 г. по тълк. дело № 2/ 2011 г., ОСГК.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съобразена е с материално правните разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на делото, такива му дължат, като при определяне
на размера му, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
счете, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2
предложение последно от АПК, Варненски административен съд, 23-ти състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.М.С. ***, против Заповед № 1591/30.06.2020г. на изпълнителния директор на
Държавен Фонд "Земеделие" гр.София, с която на жалбоподателката е
прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал.1,
т.2 и чл. 108 от
Закона за държавния служител, поради съкращаване на длъжността.
ОСЪЖДА Г.М.С. с
ЕГН: ********** да заплати в полза на
Държавен фонд "Земеделие", с адрес гр.София, бул.Цар Борис ІІІ № 136
сумата от 100/сто/ лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: