Решение по дело №276/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т. Ю. К., [ЕГН], чрез адв. С. М., ПАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0367-000025 от 06.02.2024 г., издадена от Б. К., Полицейски инспектор в РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че едно от наказателните постановления цитирани в заповедта не е влязло в законна сила към момента на издаване на заповедта и лицето все още притежава 3 броя контролни точки. Моли се да бъде отменена оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Полицейски инспектор в РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, редовно призован, явява се лично. Оспорва жалбата, като счита издадената заповед за законосъобразна и моли съдът да отхвърли жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24-0367-000025 от 06.02.2024 г., издадена от Б. К., Полицейски инспектор в РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, с която на Т. Ю. К. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

От представената и приета по делото административна преписка се установява, че за извършени нарушения на ЗДвП на К. са били издадени редица наказателни постановления, включително както следва:

1. НП № 21-0367-000136 /10.02.2021 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 13.10.2022 г.
2. НП № 22-0367-001003 / 20.09.2022 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 31.05.2023 г.
3. НП № 22-1006-003768 / 23.01.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г.
4. НП № 22-0367-001548 /15.02.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г.
5. НП № 22-0367-001579 / 24.03.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г.
6. НП № 23-1204-000510 / 28.03.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 31.05.2023 г.
7. НП № 23-0340-000024 / 10.01.2020 г. с отнети 8 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 13.10.2022 г.

Всяко от посочени НП е представено по делото, с надлежно отбелязване на датата му на влизане в сила и броя отнети контролни точки. Предвид това се установява, че с посочените седем броя НП на жалбоподателя към датата на издаване на процесната ЗППАМ са отнети общо 44 контролни точки.

Констатира се от представената, неоспорена и приета по делото справка за водач за жалбоподателя, че за периода 10.01.2020 г. – 22.03.2024 г. са му издадени още 22 наказателни постановения за различни нарушения на ЗДвП или общо 29 НП с посочените по – горе, както и 31 електронни фиша за различни нарушения на ЗДвП, с отбелязването им на влизане в сила.

Като основание за издаване на процесната заповед е посочено, че при издаване на СУМПС водачът е имал 26 контролни точки, като след придобиване на 24 месеца стаж като водач (съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № ІЗ-2539 от 17 декември 2012 г.) същият е разполагал с максимален брой контролни точки – 39, съгласно Наредба № ІЗ-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № ІЗ-2539 от 17.12.2012 г.). С влизане в сила на посочените в заповедта НП е прието, че са отнети всички контролни точки на лицето, поради което е настъпила хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Констатира се обаче, че вместо посочените по – горе седем броя НП, са посочени шест от тях - НП № 21-0367-000136/10.02.2021 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 13.10.2022 г., НП № 22-0367-001003/ 20.09.2022 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 31.05.2023 г., НП № 22-1006-003768/23.01.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г., НП № 22-0367-001548/15.02.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г., НП № 22-0367-001579/ 24.03.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г., НП № 23-1204-000510/28.03.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 31.05.2023 г., както и седмо - НП № 23-0340-000461/17.05.2023 г. с отнети 10 броя контролни точки. Последното се установява, че към момента на издаване на заповедта не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано на 18.01.2024 г.

Установява се от преписката по делото, че жалбоподателят е декларирал към 19.02.2024 г., че е загубил СУМПС и същият е уведомен, че свидетелството за управление ще бъде обявено за невалидно.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът е представил Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспорения административен акт е връчен на жалбоподателя на 19.02.2024 г. Жалбата е депозирана на 01.03.2024 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на делото е индивидуален административен акт - принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Съгласно Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР - Пазарджик е предоставено право на полицейските инспектори при ОД на МВР - Пазарджик да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях лица. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т. 4 от ЗДвП.

Оспореният административен акт е в писмена форма, изложени са фактическите и правните основания за издаването му, и следва да се приеме, че е със съдържание съобразно чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

С описаните шест броя наказателни постановления в оспорената заповед (НП № 21-0367-000136/10.02.2021 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 13.10.2022 г., НП № 22-0367-001003/20.09.2022 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 31.05.2023 г., НП № 22-1006-003768/23.01.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г., НП № 22-0367-001548/15.02.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г., НП № 22-0367-001579/24.03.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 14.09.2023 г., НП № 23-1204-000510/28.03.2023 г. с отнети 6 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 31.05.2023 г.) се констатира, че са отнети съответно посочен брой контролни точки – общо 36 и са влезли в сила.

Последното посочено в заповедта НП - НП № 23-0340-000461/17.05.2023 г. с отнети 10 броя контролни точки се констатира, че е обжалвано на 18.01.2024 г. и същото не е влязло в законна сила.

Независимо от това установено е по делото по безспорен начин, че на жалбоподателя е било издадено и НП № 23-0340-000024/10.01.2020 г. с отнети 8 броя контролни точки и с дата на влизане в сила: 13.10.2022 г.

Така по делото се установява, че към момента на издаване на процесната заповед на жалбоподателя са отнети всички контролни точки.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № ІЗ-2539 от 17.12.2012 г., максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39, а в чл. 3 от същата наредба е предвидено, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

В случая безспорно се установява, че на жалбоподателя с влезли в законна сила наказателни постановления са отнети общо 44 контролни точки, като отнемането по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № ІЗ-2539 от 17.12.2012 г. се извършва по силата на закона, а не с отделен нарочен акт.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП (Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи).

В случая са настъпили материалноправните предпоставки за издаване на процесната ЗППАМ, доколкото на водача са отнети 44 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и същият е имал задължението да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР, което той не е сторил доброволно.

Действително в заповедта е посочено НП, което се установява да е оспореното по съдебен ред, а по преписката се установява, че е налично друго НП, което пък е влязло в законна сила, а не е посочено в обстоятелствената част на заповедта. Това обаче не ограничава възможността за защита на жалбоподателя срещу административния акт, доколкото правото му на защита се разгръща в най-пълна степен при съдебното оспорване. В случая, в хода на съдебното производство се установи, че действително всички контролни точки на жалбоподателя са отнети по съответния надлежен ред. Не е опровергано от страна на жалбоподателя, че са му отнети 44 контролни точки с цитираните седем броя влезли в законна сила НП. Не се твърди и не се представят доказателства тези седем броя НП да са оспорени по съдебен ред.

В контекста на горните следва да се посочи, че принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия. С оглед гореизложените в настоящия случай се установява налагане на ПАМ при допуснат порок на административнопроизводствените правила, който обаче не е съществен и не обуславя нейната незаконосъобразност, доколкото пред органа издател на заповедта са представени седем броя НП, съобразно които на лицето – жалбоподател са отнети общо 44 контролни точки.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но тъй като съдът не е сезиран с такова искане, не дължи произнасяне по този въпрос.

С оглед изложените и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Пазарджик,

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Ю. К., [ЕГН], чрез адв. С. М., ПАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000025 от 06.02.2024 г., издадена от Б. К., Полицейски инспектор в РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.