Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 16.08.2010 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, ІХ състав
На пети август година 2010
В публично заседание в следния състав:
Председател: ИСКЪР И.
Съдебни заседатели:
Секретар: Петя С.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията И.
НАХ дело № 2187 по описа за 2010 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Я.Д.П. с ЕГН **********,***,
против наказателно постановление № 12813/09.12.2009 г. на Началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на осн.
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 150 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЕДИН МЕСЕЦ и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на осн. чл.
183, ал. 1, т. 1 ЗДвП - наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10
лв. С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като се ангажират допълнителни
доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят – чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и не ангажира други доказателства.
Административно-наказващият
орган – редовно уведомен, не се явява, като в съпроводителното жалбата писмо
изразява становище за неоснователност на жалбата и не ангажира допълнителни доказателства.
Жалбата
е подадена от легитимирано и заинтересовано лице, в законоустановения за това срок,
предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, поради което и
се явява допустима, вкл. и в частта й, касаеща нарушението по чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и наложеното за това нарушение административно наказание – с оглед
практиката на административните съдилища по директното приложение на нормите на
чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 13 от ЕКЗПЧОС.
Бургаският
районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.07.2009 г. настоящият жалбоподател управлявал л.а. марка
“Пежо 406” с рег. № ***, като се движел по ПП 1-6 към гр. Бургас, когато до
разклона за предприятието на “Лукойл Нефтохим – Бургас” управляваният от
жалбоподателя автомобил бил заснет от свид. Р.К.В. – мл. автоконтрольор в сектор
“ПП” при ОД на МВР - Бургас, с мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M” с № 503.
Съгласно изготвения с тази система клип № 2509, фиксираната скорост на движение
на управлявания от жалбоподателя автомобил към момента на засичането й била 122
км/час, при максимално допустима такава 90 км/час за пътния участък, въведена с
пътен знак “В-26”. Впоследствие - с оглед така отчетената скорост на движение
на управлявания от жалбоподателя автомобил и след установяване на жалбоподателя
като водач на автомобила към момента на засичането й, свид. В. съставил на
жалбоподателя АУАН № 12813/23.11.2009 г. за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП (тъй като към
момента на съставянето на акта, жалбоподателят не носел в себе си контролния
талон към свидетелството за управление на МПС). Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, бил му предявен за
запознаване и бил подписан от последния без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното понастоящем НП № 12813/09.12.2009 г. на Началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушението на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на
осн. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя били наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 150 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЕДИН МЕСЕЦ, а за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП –
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в безпротиворечивите и незаинтересовани показания на свид. В. /на
л. 14 по описа на материалите по НАХД № 2187/2010 г. на БРС/ и в писмените /на
л. 8 и 16 по описа на материалите по НАХД № 2187/2010 г. на БРС/ доказателствени
средства по делото.
Съдът, с оглед така установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на обжалваното НП, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това са следните:
От
приложеното по настоящото дело писмо рег. № РК-7638/29.06.2010 г. от Началника
на сектор “ПП” при ОД на МВР – Бургас, а и от служебно известното на настоящия
съдебен състав писмо изх. № 57-00-93/02.10.2009 г. от Българския институт по
метрология, приложено по НАХД № 1855/2009 г. по описа на БРС, се установява, че
към момента на извършване на твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП системата
за видеоконтрол и измерване на скорост тип „TFR-1M”
не е била вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. С оглед това обстоятелство съдът намира, че по делото не
е доказано по несъмнен начин извършването на твърдяното административното нарушение
по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Съгласно правилото на чл. 189, ал. 7 ЗДвП, снимките,
видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Заснетият в процесния случай видеоклип № 2509 и установената скорост на движение със
системата „TFR-1M” с № 503 представлява
негодно доказателствено средство, като причина за този извод е обстоятелството,
че използваната при установяване и документиране на нарушението система за
видеоконтрол и измерване на скорост към онзи момент не е била от одобрен за използване в РБългария тип и за
нея е липсвало издадено от Председателя на Българския институт по
метрология удостоверение за одобрение.
Ето защо използваната система не може да бъде достоверен източник на установените
и заснети чрез нея данни, а оттук – и установените чрез нея нарушения се явяват
недоказани. Конкретното нарушение – управление на ППС със скорост, по-висока от
допустимата съгласно закона, от обективна страна задължително изисква
установяване и закрепване по безспорен начин на величината на скоростта, с
която е управлявал нарушителят. Това може да бъде извършено фактически само със
съответни технически средства, които обаче, освен техническите си
характеристики и възможности, следва да са и надлежно одобрени за използване в
страната, за да са редовни и годни събраните чрез тях доказателства. В конкретния
случай, тези предпоставки не са налице.
Предвид недоказаността на вмененото на жалбоподателя нарушение
по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, съдът счита, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част.
Обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и в частта му относно вмененото на жалбоподателя нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като извършването от жалбоподателя на такова
нарушение на посочените в съставения АУАН и в НП дата и място не се установи по
делото. Подобно нарушение няма и как да бъде установено по категоричен и
безспорен начин при положение, че към момента на управление на лекия автомобил
на 21.07.2009 г. жалбоподателят не е бил спрян за проверка от служителите на
сектор “ПП” при ОД на МВР – Бургас. Както вече бе посочено по-горе,
жалбоподателят е бил установен като водача на лекия автомобил едва
впоследствие, когато му е бил съставен и процесният АУАН и обстоятелството, че
към момента на съставянето на акта – 23.11.2009 г. жалбоподателят не е носел в
себе си контролния талон към свидетелството за управление на МПС, не води до
единствения възможен извод, че на 21.07.2009 г. - когато е бил заснет при
управление на автомобила, жалбоподателят отново не е носел в себе си посочения
контролен талон.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12813/09.12.2009
г. на Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на Я.Д.П. с ЕГН **********,***,
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 150 /СТО И ПЕТДЕСЕТ/ лева
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ и за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП - наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: Искър И.
Вярно с оригинала: Ж.М.