№ 308
гр. Русе, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100312 по описа за 2021 година
Ищцата Н. Р. ХР. твърди, че на 25.08.2015 г. в гр. Русе товарен автомобил „МАН“ с турски
регистрационен номер 31 ASE 35, управляван от Дж..Д. се е движил в дясната лента на
северното платно на бул. България в посока гр. София. Счита, че управлявал камиона с
превишена скорост и поради това блъснал пешеходеца В.Д.М., с когото тя била във
фактическо съжителство. Вследствие настъпило ПТП, пешеходецът загинал поради
множество несъвместими с живота телесни увреждания. По случая било образувано ДП №
1587/2015 г. по описа на РОП (ДП № 1933/2015 г. по описа на ОД на МВР Русе).
Отношенията й с починалия били много топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Ищцата преживявала изключително
тежко загубата на своя партньор, изпаднала в тежка депресия, станала затворена и
неконтактна. Тъй като процесното ПТП било причинено на територията на Република
България от турско МПС със застраховка в чужбина, счита че за обезщетяването на
причинените й неимуществени вреди следва да отговаря НББАЗ. Остойностява същите на
1000 000 лв., от които предявява частичен иск от 1000 лв., увеличен на 30 000 лв. Моли да се
осъди ответника да й заплати 30 000 лв., частичен иск от 100 000 лв. - обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.09.2018 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ) прави възражение за неоснователност на предявения иск, като
твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на пострадалия, а водачът на автомобила
не бил виновен, защото починалият поради суицидните си намерения е имал непредвидимо
поведение, което е станало причина за ПТП, поради което НББАЗ не следва да носи
отговорност за претърпените от ищцата болки и страдания. Прави възражение и за
1
несъответствие на обезщетението с критериите за справедливост. Моли искът да бъде
отхвърлен изцяло и претендира направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото не е спорно, че на 25.08.2015 г. в гр. Русе, бул. България товарен автомобил
„МАН“ с турски регистрационен номер 31 ASE 35, управляван от Дж..Д., движещ се в
посока гр. София, блъснал пешеходеца В.Д.М., при което последният загинал, поради
множество несъвместими с живота телесни увреждания.
По случая било образувано ДП № 1587/2015 г. по описа на РОП (ДП № 1933/2015 г. по
описа на ОД на МВР Русе), прекратено с постановление на РОП на 01.12.2017 г. с мотиви,
че инцидентът е следствие от избора на пострадалия да застане и да се хвърли срещу него, за
да сложи край на живота си, поради което деянието не е престъпление – смъртта на
пострадалия не е настъпила, защото водачът е управлявал МПС с превишена скорост, а
защото В.М. е целял да намери края на живота си по този начин.
Не е спорно, че процесното ПТП е причинено на територията на Република България от
МПС със застраховка в Република Турция.
От приетата и неоспорена от страните СМЕ смъртта на В.М. е в пряка причинна връзка с
уврежданията, които могат да бъдат получени от ПТП на 25.08.2015 г.
От показанията на св. Б.Ж. се установява, че същият е очевидец на ПТП. На датата е видял
как В.М. изскочил от храстите, прескочил мантинелата и имал странно, необичайно
поведение – затичал се до средата на осевата линия на пътното платно, върнал се назад,
после пак напред, обърнал се с лице към идващите автомобили и започнал да прави
необичайни жестове с ръце. После свидетелят видял как идва процесният товарен автомобил
и как М. се хвърлил напред срещу него с протегнати ръце, все едно скача в басейн.
Камионът се опитал рязко да спре, видял се много пушек от колелата. Според свидетеля
ударът бил неизбежен, ПТП нямало как да се предотврати от шофьора. Свидетелката М.Т.
Х. изнася данни за това как майка й – ищцата по делото е понесла смъртта на В.М., с когото
живеела на семейни начала.
Ищцата е дала обяснения на по повод трагичния инцидент, при които заявява, че М. не е
имал намерение да сложи край на живота си същия ден. В обясненията си, обаче в
досъдебното производство е направила признание за неизгодния за нея факт, че същия ден
пострадалият е имал необичайно поведение – не взел документи със себе си при излизането
от дома си, оставил си ключовете и намерила срязан кабел в мазата на апартамента.
По делото е приета и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Вещите
лица дават заключение, че товарният автомобил се е движил с 90 км/ч, като произшествието
не е било предотвратимо чрез спиране от страна на водача. Ограничението в този участък е
било 60 км/ч. Пешеходецът е пресичал пътното платно на необозначено за тази цел място, не
се е движил с постоянна скорост и посока и ако беше запазил скоростта и посоката си на
движение, с която е стигнал до средата на платното, би могъл да го напусне
2
безпрепятствено. Ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила и в ръцете и
главата на пешеходеца, който в последния момент се е хвърлил към автомобила.
Техническите данни, според вещите лица, потвърждават това, което свидетелят Ж. описва.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира предявения иск по чл.282 ал.3 във
вр. с ал.5 от КЗ (отм.) за недоказан по своето основание.
Според чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а за да е налице непозволено увреждане, следва да се докаже наличието на
предвидените в закона предпоставки: противоправност на деянието, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
В конкретния случай съдът приема, че не е налице елементът вина от страна на водача на
товарния автомобил за настъпилия резултат – смъртта на пострадалия М.. Не е налице и
конекситет между поведението на водача и резултата от ПТП. От събраните по делото
доказателства (св. Ж. и комплексната експертиза) се установи, че произшествието не е било
предотвратимо и същото е резултат от действията на самия пострадал, който е имал
суицидни намерения. Държал се е неадекватно и нелогично, размахвайки ръце по средата на
пътното платно и скачайки внезапно срещу идващия камион, очевидно с намерението да
сложи край на живота си. Това е поведение е описано от свидетеля – пешеходецът е скочил с
протегнати напред ръце срещу камиона, целейки се именно в него, без да има възможност да
се предотврати от водача и е потвърдено от техническата експертиза - пострадалият е имал
възможност да напусне безпрепятствено пътното платно. Косвено се потвърждава и от
извънсъдебните признания на ищцата за поведението на партньора й същия ден.
Доколкото със самоувреждането си, пострадалият е станал причина за настъпването на
процесното ПТП, то е налице съвпадане на качеството на деликвент и пострадал, поради
което липсва основание за ангажиране отговорността на водача на автомобила, респ.
гражданската отговорност на ответника НББАЗ за причинените от смъртта на М. болки и
страдания на ищцата и следователно тя няма качеството на трето лице, в полза на което да
се е породило прякото право на обезвреда срещу Бюрото. Прякото право срещу НББАЗ
възниква само, доколкото възниква деликтното право срещу застрахования по застраховка
„ГО“ водач в чужбина и в този смисъл то е функционално обусловено от отговорността на
виновния водач, какъвто в конкретния случай няма.
Обстоятелството, че отговорността, която следва от деликта винаги е отговорност за
нарушаване на позитивната законова забрана да не се вреди другиму, чрез конкретно
противоправно поведение – действие или бездействие, несъмнено води до извод, че личната
отговорност за виновно поведение по чл. 45 от ЗЗД не може да бъде ангажирана при
самоувреждане на деликвента, независимо от формата на вината. В този смисъл той
обективно не може да носи отговорност спрямо самия себе си по правилата на деликта. На
това основание, фактът, че процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на В.М., е
виновно предизвикано от същия, сам по себе си поради наличие на съвпадение в личността
на деликвент и пострадал, изключва ангажиране на деликтната отговорност на водача за
възмездяване на вредите, настъпили за него самия от собственото му виновно поведение.
3
С оглед горното, предявеният частичен иск следва да се отхвърли като недоказан.
Неоснователността на главния иск има за последица неоснователност и на акцесорния,
който също следва да се отхвърли.
В тежест на ищцата са направените от ответника разноски съобразно списъка по чл.80 от
ГПК на л.163.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. ХР. иск с правно основание чл.282 ал.3 във вр. с ал.5 от КЗ
(отм.) против Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, БУЛСТАТ
********* гр. София за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди в размер на 30000 лв., частичен иск от 100 000 лв., причинени от
смъртта на В.Д.М., настъпила при ПТП на 25.08.2015 г. в гр. Русе товарен автомобил
„МАН“ с турски регистрационен номер 31 ASE 35, управляван от Дж..Д., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба на 20.09.2018 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Н. Р. ХР., ЕГН ********** от гр. Р.да заплати на Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи, БУЛСТАТ ********* гр. София сумата от 920 лв.
– деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4