Решение по дело №3388/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 25 октомври 2020 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20192330103388
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

      №260061/29.9.2020г. 

 

        гр. Ямбол, 29.09.2020 г.

 

             В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

                                 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ                                            

 

при секретаря  Т. К. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ  гр.дело № 3388 по описа за 2019 г.  на ЯРС и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба от адв. П. К. САС, в качеството й на пълномощник на ищеца Г.Г. ***, против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1.

С исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца Г.Г.. Твърди се, че на 19.06.2018г. около 19.00 ч. в гр. Ямбол на Т – образно кръстовище между ул. „***“ и ул. „***“ при управление на МПС лек автомобил Рено Меган Сценик рег. № ***, водачът Т.Ж.Т. с ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата в следствие на което предизвика ПТП с лек автомобил „Ровер-25“ с рег. № ***, управляван от ищеца Г..

В резултат на ПТП били причинени телесни повреди на ищеца. Твърди се, че във връзка с ПТП на виновния водач Т.Т. бил съставен АУАН с № ***. от ОД МВР Я.. Поддържа се, че причина за настъпване на ПТП и вредните общественоопасни последици са резултат от виновното нарушение на плавилата за движение от страна на Т.Т.. Поддържа се на следващо място, че съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите общественоопасни последици, причинените телесни увреждания на ищеца.

На следващо място се твърди, че за управляваният от Т.Т. лек автомобил имало сключена с ответното дружество застраховка гражданска отговорност, зп № ***, със срок на валидност 1 година считано от 02.04.2018г. до 02.04.2019г. , която застраховка покривала отговорността на застрахованите лице за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица. Твърди се, че ищеца е придобил претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество представяйки всички документи, с които разполага, като по заведената претенция застрахователят отказал да изплати обезщетение. На тези съображения се твърди, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди на ищеца. Твърди се, че в резултат на ПТП, ищецът е получил контузия на гръдния кош с болки в областта на гърдите отпред и контузия на долните крайници с множество охлузвания и болезнен травматичен отток на тъканите в областта на предните повърхности на двете коленни стави и двете подбедрици. Сочи се, че след инцидента на 19.06.2018г. пострадалият е бил откаран в Спешно отделение при МБАЛ гр. Я. с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош отпред, които се засилвали при за раздвижване на снагата и дълбоко вдишване и травми в областта на предните повърхности на долните крайници. В резултат на уврежданията получени от процесното ПТП, ищецът търпял силни болки и много страдания, като възстановяването от получерните увреждания продължавало и към настоящият момент, а ищецът не се чувствал добре физически и емоционално. Твърди се, че през времето на възстановяването ищецът е разчитал изцяло на своите близки. В следствие получените травми изпитвал дискомфорт последващи болки продължаващи и към настоящият момент, за дълго време бил напрегнат с нарушение на съня и не бил в състояние да се натоварва физически и психически. Изживял и силен стрес.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки страдание и стрес, в следствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП в размер на сумата от 5 000 лв. като иска е предявен като частичен такъв от сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди. След направеното изменение на иска се претендира обезщетение в размер на 10 000 лева. Претендира се и законната лихва върху сумата считано от 26.06.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Признава се като безспорно обствоятелство, че е налице съществуващо валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № *** по силата на застрахователна полица № *** валидна от 02.04.2018г. до 02.04.2019г. сключена с ответното дружество. С отговора се оспорва описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП .

На следващо място се релевират възражения за необосновано прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение за претъпените от ищеца неимуществени вреди.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137 А от ЗДП.

Оспорват се и твърдените с исковата молба травми и тяхната продължителност. Оспорва се твърдението за налично психически вреди и стрес, причинени на ищеца от процесното ПТП.

Оспорва се и претендира за лихва както и началният момент от който същият се претендира. Поддържа се, че ищецът е този който е изпаднал в забава по смисъла ЗЗД. Евентуално се поддържа, че законна лихва следва да се дължи от окончателното произнасяне на застрахователя по щетите.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се явява и процесуален представител като с депозирана по делото писмена защита и на съображенията изложени в нея се поддържа исковата претенция след направеното изменение на предявения като частичен иск от 5 000 лева на 10 000 лева.

Ответникът редовон призован, не се явява в съдебно заседание, не се явава и процесуален представител по пълномощие като с депозирана преди съдебното заседание молба, се иска отхвърляне на исковата претенция, а при условията на евентуалност се релевират възражения за съпричиняване от страна на ищеца. Поддържа се и че лихва за забава следва да се дължи от окончателното произнасяне по преписката по щетите – 30.07.2018 год., а не от датата на завеждане на претенцията.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните с оглед твърдените от тях факти и представените доказателства, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор гражданска отговорност между собственика на увреждащия автомобил и ответника към момента на настъпване на процесното ПТП, а и това се подкрепя от представената по делото писмена справка от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, видно от която към 21.06.2018 год. МПС с ДК№ *** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с № на полицата ***, с начална дата на покритие 02.04.2018 год. и крайна дата на покритие 02.04.2019 год.

Видно от представените по делото протокол за ПТП с бланков № ***; АУАН с бланков № *** и наказателно постановление № ***, на 19.06.2018 год. св.Т.Ж.Т. *** в посока с ул.“***“, управлявайки личния си лек автомобил „Рено Меган Сценик“  с рег.№ *** е предприел в нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП, маневра завой на ляво на кръстовището и не пропуска насрещно движещого се МПС – лек автомобил „ Ровър“ с рег.№ *** управлявано от ищеца Г.Г.Г., като с това му причинява материални щети. Видно от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица на Г.Г.Г. в резултат на ПТП са били причинени контузия на гръден кош с болки в областта на гърдите отпред и контузия на долни крайници с множество охлузвания с болезнен травматичен отток на тъканите в областта на предните повърхности на двете коленни стави и двете подбедрици. За извършеното нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП на Т.Ж.Т. е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Видно от представената по делото кореспонденция – уведомления от ответното дружество до ищеца е че последният е подал пред ответника молба за изплащане на застрахователно обезщетение от 26.6.2018 год.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът намира за компетентно и безпристрастно, се установява, че в резултата на процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.06.2018 год., около 19.00 часа на кръстовището между улиците *** и *** в гр.Я. ищецът Г.Г.Г. е получил автомобилна травма /травма в салон на лек автомобил, на мястото на водача, в резултат на челен сблъсък с друг лек автомобил, отнел му предимството на кръстовище/, изразяваща се в следните телесни увреждания: Контузия на гръдния кош, по неговата предна повърхност, изразяваща се в болезненост при движение на снагата, натиск с ръка и дълбоко вдишване, без наличие на видими травматични изменения и без данни от извършените рентгенологични изследвания за счупване на гръдната кост и ребрата в двете му половини; Контузия на двата крака с наличие по предните повърхности на коленните стави и подбедриците им на множество охлузвания със забелване на епедермисът на кожата с размери от около1-2 до 3-4 см. и умерено изразени травматичен оток на меките тъкани в засегнатите области, с палпаторна /при натиск с ръка/ и функционална /при движение/ болезненост; При характеристиката на уврежданията, описани в медицинските документи по делото може да се направи заключението, че поради изпитваната болезненост са довели до известни затруднения в движенията на снагата и двата долни крайника за сравнително кратък период от време и са се възстановили в рамките на 20-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси; Описаните в медицинските документи по делото телесни увреждания са причинили известни затруднения в движенията на снагата и долните крайници за период от 20-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин както самостоятелно, така и в своята съвкупност са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца Г.Г.Г.; След прегледът в Спешно отделение при МБАЛ „***“ АД-Я. ищецът е бил освободен за продължаване на лечението в домашна обстановка. В материалите по делото не се откриват данни за провеждане на някакво специфично лечение в периода след произшествието. Самият пострадал в предварителните сведения, дадени при изготвянето на съдебно-медицинско удостоверение № *** год. е съобщил, че приема аналгетици /обезболяващи медикаменти/, без да е посочен конкретен медикамент. По данни на самия ищец възстановителния период продължил около 20-30 дни; По данни от материалите по делото и имайки предвид характеристиките на уврежданията може да се направи заключението, че получените в резултата на процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.06.2018 год., около 19,00 часа на кръстовището между улиците *** и *** в гр.Я. травми са отзвучали в рамките на 20-30 дни; В материалите по делото и при извършения бичен преглед на ищеца не се установяват данни за наличие в последствие на настъпили усложнения или влошаване на здравословното му състояние; Обичайният период за възстановяване от такъв тип увреждания и травми е в рамките на 15-20-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси; В материалите по делото и по време на извършения личен преглед на ищеца не се установиха обективни данни за това, възстановителният процес от получените травматични увреждания да е бил с по-дълъг от посочения по-горе период; В материалите по делото, както и при извършения личен преглед на ищеца не се установяват данни за това, същият да е провеждал контролни прегледи след пътно-транспортното произшествие от 19.06.2018 год.; Характеристиките на получените в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.06.2018 год., около 19,00 часа на кръстовището между улиците *** и *** в гр.Я. увреждания не са налагали извършването на контролни прегледи. Те са се възстановили напълно с времето, без необходимост от прилагането на допълнително специфично лечение и провеждането на контролни прегледи в сроковете посочени по-горе, в отговорите на предходните въпроси. В материалите по делото не се откриват данни за това оздравителният процес при ищеца Г.Г.Г. да е протекъл с някакви усложнения. Самият пострадал съобщава, че възстановяването му е протекло нормалон, без усложнения и се е възстановил напълно от получените травми в рамките на посочения по-горе срок; При извършения личен преглед на ищеца се установи много добро общо здравословно състояние, без остатъчни оплаквания от страна на травмираните области. Самият пострадал Г. съобщава по време на прегледа за пълно възстановяване от получените телесни увреждания в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие; Основната функция на триточковия предпазен колан, с който са оборудвани съвременните леки автомобили е да задържи тялото на водача максимално неподвижно към седалката. Ефективността на тази им функция е най-силно изразена при челни удари. В случай, че предпазния колан не е бил поставен в момента на аварийното, рязко намаляване на скоростта на движения на лекия автомобил в резултата на челния му сблъсък с препятствие води до придвижване на тялото на водача под действието на преносни инерционни сили напред, по посока на първоначалното движение на управлявания от него автомобил. При това си придвижване различни негови анатомични области влизат в контакт с различни елементи от вътрешното оборудване на автомобилния салон или деформирани негови части, удрят се, притискат се и се травмират. При челен удар без поставен предпазен колан главата се удря най-често в предния панорамен прозорец на автомобила, оставайки характерна следа по него, а също така и травмирайки се. Гръдният кош влиза в контакт с волана и се наранява, при което освен болезнено натъртване се получават също така и охлузвания и кръвонасядания на меките тъкани. Коленете се удрят в арматурното табло и се травмират в значителна степен. В конкретния случай, видно от материалите по делото и най-вече от медицинските документи не е било налице нараняване в областта на глават, гръдният кош е бил със сравнително леко увреждане, изразяващо се в палпаторна и функционална болезненост, но не са описани охлузвания и наранявания по предната му повърхност. Това може да се дължи както на възпиращото въздействие на триточковия предпазен колан, така и от удар на въздушната възглавница. Уврежданията по предните повърхности на колената и подбедриците на двата крака са сравнително леки, изразяват се в охлузвания на кожата, което свидетелства за тангенциално действие на травмиращия агент и най-вероятно се дължат на разрушеното от удара арматурно табло, видно от фотоснимката на л.19 от делото. Експертизата счита, че в момента на процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.06.2018 год., около 19,00 часа на кръстовището между улиците *** и *** в гр.Я., ищецът Г.Г.Г. най-вероятно е бил с предпазен колан.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като сочи, че възстановителните процеси са строго индивидуални, влияят се от множество фактори, но сроковете за възстановяването на такъв тип увреждания с тези характеристики и тежест отговарят на посочения срок на възстановяване и при прегледа на ищеца се установи, че е в рамките на 30 дни, като е възможно да има някаква остатъчна малка болезненост, която не се отразила съществено след този период. Възможно е при определени обстоятелства да се чувства определена болезненост, примерно при тренировки, при вдигане на тежести.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и безпристрастно, се установява, че улица „***“ е с ширина 7,6 метра, разделена на две еднакви ленти за движение от пътна маркировка М1 /единична непрекъсната линия/, която в зоната на кръстовището с ул.“***“ преминава в пътна маркировка М3 /единична прекъсната линия/. Улица „***“ е перпендикулярна на ул.“***“, като последната е с ширина 13,2 метра, разделена на две платна за движение от пътна маркировка М1, както следва: южно, с ширина 5,1 метра, предназначено за движещите се в посока изток /към кв.“Каргона“/ и северно платно за движение с широчина от 8,1 метра, разделено на две пътни ленти от пътна маркировка М2/двойна непрекъсната линия/. Северната лента на това платно е с широчина 4,0 метра и е предназначена за завиващите на дясно /в северна посока/, а южната – 4,1 метра, предназначена за завиващите на ляво /в южна посока/. В южния край на кръстовището, перпендикулярно на ул. „***“ е налична пешеходна пътека М8.1, тип „Зебра“, с широчина 3,0 метра, надлежно сигнализирана двустранно с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. Знаците са поставени на източния и западния тротоар на ул. „***“, на около 4,0 метра южно и северно от пешеходната пътека. Двустранно, на около 50,00 метра северно и южно преди кръстовището, върху двата тротоара на ул. „***“ са поставени два броя пътни знаци Б3 „Път с предимство“. На ул.“***“, на 8,0 метра преди кръстовището с ул. „***“, на севериня тротоар е поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. На същото разстояние, знакът е дублиран с пътна маркировка М6 „Стоп линия“; Пътната настилка в района на местопроизшествието е била асфалтова, суха, запазена, в много добро състояние; В материалите по делото липсват обективни данни, на базата на които би могла да се определи интензивността на движение в районна на кръстовището към момента на настъпване на произшествието; Единствения автомобил /освен двата инцидентни/ за който има данни, че е бил в районна на местопроизшествието, към момента на настъпване на ПТП е лек автомобил Опел Корса с рег.№ ***. Видно от позицията му в снимковия материал, преди произшествието, същият се е движил по ул.“***“, в посока изток.запад, с намерение на водача му, в зоната на кръстовището, да извърши маневра завой на дясно и да продължи движението си в посока север по ул. „***“. В предвид позицията и траекторията на движение, лек автомобил Опел по никакъв начин не е ограничавал видимостта на водача на лек автомобил Рено към движещите му се насрещно автомобил, в т.ч. и лек автомобил Ровър; Мястото на настъпване на произшествието спрямо габаритите на пътното платно е на пресечната точка на траекториите на движение на двете превозни средства. Мястото на удара на двата автомобила е в пряка връзка с последващото им аварийно движение, при което и двата автомобила са променили траекториите си. Предвид траекториите на движение на двете превозни средства, съпоставяно с деформациите им в следствие на удара /и за двата автомобила в предната дясна част/, то мястото на удара между лек автомобил Ровър и лек автомобил Рено спрямо габаритите на платното за движение е на около 10,5 метра преди ос „Х“ и на около 1 метър в ляво от ос „У“; Скоростта на двата автомобила в момента на удара е и скорост на движение на автомобилите преди произшествието, за лек автомобил Ровър приблизително 59 км/ч, а за лек автомобил Рено приблизително 10 км/ч; Произшествието е настъпило в границите на населеното място, където движението на превозните средства е ограничено до скорост 50 км/ч; В материалите по делото липсват данни за наличие на обекти, които да са ограничавали видимостта на двамата водачи един спрямо друг. Самата конфигурация на ул. „***“ в районна на местопроизшествието /същата е праволинейна, без хоризонтални и вертикални криви/, също не създава такова ограничение, от което следва, че взаимната видимост за водачите е не по-малко от около 400-500 метра. Опасната зона за спиране на лек автомобил Ровър, с изчислените скорост на движение преди произшествието и в предвид конкретните пътни условия е 43,8 м. Времето за изминаване на опасната зона за спиране на автомобила, с изчислените скорост на движение преди произшествието и в предвид пътните условия е 3,7 с. Опасната зона за спиране на лек автомобил Рено, с изчислените скорост на движение преди произшествието и в предвид пътните условия е 3,7 м. Времето за изминаване на опасната зона за спиране на автомобила, с изчислените скорост на движение преди произшествието и в предвид пътните условия е 1,54 с. Разгледани са два варианта на движението лек автомобил Рено – при първи вариант: водачът на лек автомобил Рено е спрял в зоната на кръстовището, в собствената си лента за движение, до оста на пътя, след което ускорявайки се е навлязъл в насрещната лента на движение, където е настъпил удара. Пътят изминат от лек автомобил Рено от навлизането му в насрещната за него лента за движение до мястото на удара е около 3,4 метра, което разстояние автомобила е изминал за 2,54 сек. ускорявайки се до около 10 км/ч. За времето от 2,54 сек. лек автомобил Ровър се е намирал на около 41,9 метра преди мястото на удара. При сравняване опасната зона за спиране на лек автомобил Ровър, с разстоянието на което се е намирал същия към момента на пресичане на осовата линия от страна на лек автомобил Рено се получава, че последният е попадал в опасната зона за спиране на лек автомобил Ровър и ударът е бил непредотвратим. При втори вариант: Водачът лек автомобил Рено е подходил за извършване на маневра завой на ляво, без да е спрял в зоната на кръстовището. При това положение, времето необходимо на автомобила да преодолее разстоянието от около 3,4 метра, при движението му със скорост от около 10 км/ч  ще бъде около 1,27 сек. За това време, лек автомобил Ровър се е намирал на разстояние от около 21,0 метра преди мястото на удара. При сравняване на опасната зона за спиране на лек автомобил Ровър, с разстоянието на което се е намирал същия към момента на пресичане на осовата линия от страна лекия автомобил Рено също се получава, че последният е попадал в опасната зона за спиране на лек автомобил Ровър и ударът е бил непредотвратим. Опасната зона за спиране на лек автомобил Рено при движението му със скорост от около 10 км/ч е 3,7 метра, като от това следва че водачът на лек автомобил Рено е следвало да реагира за аварийно спиране на не по-малко 3,7 метра преди да навлезе в насрещната за него пътна лента. В тази връзка, всяка една реакция на по-късен етап би означавала, че лек автомобил Рено би преустановил движението си в насрещната за него пътна лента, явявайки се като преграда в лентата за движение на лек автомобил Ровър; За лек автомобил Ровър ударът е бил челен, в позицията на десните му фронтални състави /дясна част на облицовка предна броня и десен фар/. За лек автомобил Рено ударът е бил страничен отдясно, в позицията на предната част на десните му състави /десен калник и предна дясна гума/; От техническа гледна точка, причината за настъпване на произшествието е предприета маневра от страна на водача на лек автомобил Рено, който е подходил за маневра завиване на ляво, без да пропусне насрещно движещият се направо,, лек автомобил Ровър; Механизмът на процесното ПТП, се състои в следното: на 19.06.2018 год., около 19.10 часа, в гр.Я., по ул.“***“, в посока юг-север се е движил лек автомобил Ровър с рег.№ *** със скорост около 59 км/ч, с намерение на водача му да продължи направо, преминавайки през „Т“ образното кръстовище с ул.“***“. По същото време и при същите пътни и метеорологични условия, насрещно на лек автомобил Ровър се е движил лек автомобил Рено с рег.№ ***, с намерение на водача му в зоната на кръстовището да извърши маневра завой наляво, към кв. „***“. В зоната на кръстовището, водачът на лек автомобил Рено е предприел маневра завиване наляво, като при това положение траекториите на движение на двата автомобила са се пресекли и в предвид скоростите им на движение и отстоянието им един от друг е настъпил сблъсък. Мястото на удара е на около 10,65 метра преди определеното при експертния оглед ос „Х“ считано по посока на огледа и на около 1,0 метра вляво от ос „У“. В следствие на удара, лек автомобил Рено е бил изтласкан напред спрямо посоката на огледа, завъртял се е около вертикалната си ос по посока обратно на часовниковата стрелка и окончателно се е установил в покой в позицията посочена в мащабната скица. Мястото на удара се е превърнало в моментен център на ротация за лек автомобил Ровър, при което същият се е завъртял около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и окончателно се е установил в покой в позицията посочена върху мащабната скица; Водачът на лек автомобил Ровър е имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако към момента на навлизането на лек автомобил Рено в неговата лента за движение се е движил със скорост до 50 км/ч. При това положение опасната му зона за спиране би била в порядъка от около 34,5 метра, а времето за изминаването и около 3,37 сек. При сравняване на тази опасна зона за спиране на лек автомобил Ровър, с разстоянието на което се е намирал същия към момента на пресичане на осовата линия от страна на лекия автомобил Рено се получава, че последният не е попадал в опасната зона за спиране на лек автомобил Ровър и ударът е бил предовратим. При това положение и при своевременна реакция от страна на водача на лек автомобил Ровър, последният окончателно би преустановил движението си на около 7,4 метра преди мястото на удара; леките автомобили от модела Ровър 25 са произведени с 4+1 места, като всички фабрично са оборудвани с триточкови предпазни колани, с механизми за автоматично прибиране, а предните два колана и с блокиращи устройства. Същите позволяват свободно движение на тялото, въпреки, че благодарение на пружината, опънатите колани винаги прилягат удобно върху тялото. Предните два колана имат „чувствителен“ механизъм, който е проектиран да блокира по време на силно ускорение или намаляване на скоростта във всяко посока. Предпазните колани на предните две седалки на автомобила са оборудвани с обтегачи. В случай на челен или заден удар с определена сила, закопчалките на коланите се издърпват надолу, като коланите моментално се затягат. Обтегачите на предпазните колани се контролират по електронен път, а задействането им се обозначава с контролни лампи на арматурното табло. При техническа неизправност на системите е възможно същите да не се активират. Обтегачите на предпазните колани се задействат само един път, след което следва да се заменят с нови. Ако коланът не е бил поставен /закопчан/, то обтегача не би се задействал. Предпазните колани допълват дейността на въздушните възглавници и предпазват пътуващите в автомобила да бъдат изхвърлени от него в случай на удар и/или преобръщане. Коланът помага на пътуващите да се задържат в правилно седнало положение, така че системата на предните въздушни възглавници да моге да ги предпази ефективно; Процесният автомобил е оборудван с предни въздушни възглавници /за водача – във волана и за пътника отдясно – над „жабката“ на автомобила/. Системата на предните въздушни възглавници се задейства в случай на удар и оформя предпазни възглавници за водача и пътника на предната седалка. Движението на водача и пътника на предната седалка в посока напред се контролира, като по този начин значително се намалява рискът от увреждания на горната част на тялото и главата. При удар в неподатливо на деформация препятствие, предните въздушни възглавници се задействат при значително по-ниска скорост на автомобила. При удар в податливо на деформация препятствие /напр. друго превозна средство/, предните въздушни възглавници се задействат само при сравнително по-висока скорост на движение на автомобила; От техническа гледна точка, водачът на лек автомобил Рено е имал техническата възможност да не допусне произшествието, ако при конкретната пътна ситуация не беше предприел действия за осъществяване на маневрата завиване на ляво. Водачът е следвало да преустанови движението си в зоната на кръстовището, в собствената си пътна лента, да пропусне насрещно движещия се направо, лек автомобил Ровър и едва след преминаването му да осъществи маневрата завиване на ляво.

По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели, лицата: Г. Г.Г. и И. Г.Г..

Видно от показанията на св. Г. Г., същият е син на ищеца. На 19.06.2018 год. баща му се обадил, че е претърпял ПТП и че се намира в болница. След това свидетелят се обадил на брат си и двамата отишли в болницата. Баща му бил във видимо тежко състояние. Дишал тежко поради сериозния удар в гърдите му. Имал синини по краката и ръцете. Баща му останал едно денонощие в болницата, след което преминал на домашно лечение. Отишли да го вземат при изписването, понеже не можел да върви, подпирали го от двете страни. Лечението му продължило един месец. Не можел да става от леглото и да се грижи за себе си. Освен травмите имал и психически проблеми., имал неспокоен сън, вечер се изпотявал, налагало се да го преобличат. Тежкия период бил един месец, но цялостното му възстановяване било няколко месеца. Започнал сам да се обслужва след 30-35 ден, можел да става до тоалетна. Към настоящия момент физическите му травми били възстановени, останали само психическите травми, които му пречили на шофирането.

Видно от показанията на св. И. Г., същият е син на ищеца. Когато видял баща си състоянието му било много лошо, изпитвал трудности с дишането, бил охлузен. Останал една нощ в болницата. Около 20 дни състоянието му било много лошо, имал нужда за най-леките потребности , например ходене по малка нужда. Налагало се да му помагат да стане и да се движи. Повдигало му се и му прилошавало. В болницата свидетелят видял, че баща му има трудности с дишането, болки в гърдите, бил охлузен на доста места, най-вече коленете. След 20-дневния период започнал да се обслужва сам, не бил напълно възстановен, но се оправял. Най-рано 2-3 месеца били оплакванията, най-вече от към дишането и коленете. В началото баща му бил в шок, травмиран, сега шофирал, но плахо, предпочитал да се вози.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, отчитайки близката им родствена връзка с ищеца, доколкото същите се явява вътрешно логични последователни, кореспондиращи както помежду си, така и със заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза.

По искане на ответника бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството му на свидетел, лицето Т.Ж.Т..

Видно от показанията на св. Т.Ж.Т. /участник в процесното ПТП/, същият твърди, че е спрял до осовата линия, с намерение да завие на ляво, както и че е видял Ровър-а и е спрял за да му осигури път, преценявайки че няма да може да премине. Сочи че в ляво от него е имало друг автомобил, който предприел тръгване и бил навлязъл един метър в кръстовището.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им с която по същество твърди, че е спрял на осовата линия и е осигурил преминаване през кръстовището на управлявания от ищеца автомобил, доколкото показанията на свидетеля в тази им част не кореспондират с представените по делото като писмени доказателства – протокол за ПТП, АУАН и издаденото въз основа на него НП-е, както и със заключението на вещото лице по изслушаната по делото и приета по делото съдебна автотехническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По основателността на иска по чл.432 КЗ:

С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.429, ал.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, които са пряк и  непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител.застрахова спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай от събраната по делото доказателствена съвкупност се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.  От събраните по делото писмени доказателства, съдът счита, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ***, който не е пропуснал насрещно движещия се, управляван от ищеца автомобил, предприел е завой на ляво, навлизайки в неговата лента за движение и е причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл.37, ал.1 ЗДвП, и виновно по непредпазливост е причинил травматични увреждания на ищеца.

Уврежданията на ищеца са съпътствани от болки и страдания, които следва да се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл.51, ал.1, вр.чл.52 ЗЗД.

Установените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие получени телесни повреди, са доказани от представените и приетите по делото писмени доказателства, заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и от показанията на разпитаните по делото свидетели- Г. Г. и И. Г., включително относно преживените психически травми от страна на ищеца. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания като от събраните гласни доказателства се установява, че претърпяното събитие е нанесло и психологическа травма на ищеца.

Причинените неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с противоправното деяние, поради което съдът счита, че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и съответно възникнало в този смисъл задължение за репариране на причинените вреди.

Тъй като съдът приема за установено по делото съществуването на застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП между ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в качеството на застраховател и лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ***, участвал в произшествието на 19.06.2018 год., породено от валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е налице основание за носене на отговорност от ответника-застраховател по чл.432 КЗ, поради което същият следва да обезщети вредите – неимуществени такива, претърпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. В случая предвид установените по делото телесни увреждания на ищеца, продължителността на оздравителния процес и претърпените от него негативни психични преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 6 000 лева.

Относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и с оглед възраженията на ответника за наличие на съпричиняване на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът намира, че пострадалия ищец с поведението си е допринесъл за причинените му вреди. И това е така тъй като видно от заключението на съдебно – автотехническата експертиза скоростта на управлявания от ищеца автомобил Ровър преди произшествието и в момента на удара е приблизително 59 км/ч.  Установява се по делото, че процесното ПТП е настъпило в населено място, на територията на гр.Ямбол. Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на ППС  /от категорията на управлявано от ищеца/, е забранено да превишава 50 км/ч в населено място. Видно от заключението на изслушаната експертиза: „Водачът на лек автомобил Ровър е имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако към момента на навлизането на лек автомобил Рено в неговата лента за движение се е движил със скорост до 50 км/ч. При това положение опасната му зона за спиране би била в порядъка от около 34,5 метра, а времето за изминаването и около 3,37 сек. При сравняване на тази опасна зона за спиране на лек автомобил Ровър, с разстоянието на което се е намирал същия към момента на пресичане на осовата линия от страна на лекия автомобил Рено се получава, че последният не е попадал в опасната зона за спиране на лек автомобил Ровър и ударът е бил предовратим. При това положение и при своевременна реакция от страна на водача на лек автомобил Ровър, последният окончателно би преустановил движението си на около 7,4 метра преди мястото на удара“.

Ето защо, съдът намира, че ответника следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с виновното поведение на застрахованото лице, но не и за последиците от поведението на увредения. Налице е причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат.

И доколкото пак според заключението на съдебно – автотехническата експертиза и двамата водачи са имали технически възможности да предотвратят пътното транспортно произшествие, а не са го сторели, нарушавайки правилата за движение по пътищата, то съдът приема съпричиняване от 50 %.

Ето защо, като намали действителния размер на обезщетението, определен по-горе на 6 000 лева, с 50% - определеният от съда процент на съпричиняване, се получава сумата от 3 000 лева.

Останалите релевирани от ответника основания за наличие на съпричиняване от ищеца – несъобразена скорост с пътната настилка, не поставянето на обезопасителен колан, непроведено от страна на ищеца лечение на травмите му, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Предвид това, че искът за неимуществени вреди е предявен за сумата от 10 000 лева като частичен иск от 15 000 лева, а съдът приема за справедливо обезщетение в размер на 6 000 лева, намалено с 50% съпричиняване, то претенцията на ищеца следва да се уважи до размера на сумата от 3000 лева, като за разликата над 3000 лева до претендирания размер от 10 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По основателността на искането за присъждане на законна лихва:

Отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител. От разпоредбата на чл.429 ГПК, следва да се приеме, че по силата на законово установеното дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента посочен в чл.429, ал.3 КЗ.  Тоест отговорността на прекия причинител за лихви считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата по силата на КЗ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станала известно настъпването на застрахователното събитие. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Нормата на чл.497, вр. чл.496 КЗ, установява отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимото обезщетение, която отговорност е резултат на неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на деликвента, нейният размер вече не е част от застрахователната сума и не може да бъде ограничаван от размера на последната. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че това е датата 26.06.2018 год., когато в ответното дружество е постъпила молба от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение. Ето защо именно от тази дата следва да се присъди законна лихва.

По разноските:

По делото от страна на процесуалния представител на ищеца е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Съдът намира същото за основателно доколкото видно от представените по делото пълномощни, предоставената на ищеца правна помощ е договорена като безвъзмездна. По делото е представено и удостоверение издадено от НАП видно от което адвокатът на ищеца е регистриран като задължено лице по ЗДДС, поради което и съдът намира, че на същият му се дължи и сумата за този данък.

Съобразно уважената част от иска и разпоредбите на чл.38, ал.2 ЗА вр.чл.36, ал.2 ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение на адвоката на ищеца в размер на 528,00 лева с ДДС.

По делото от ответното дружество е направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, определя дължимо юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лева.

С оглед горното съдът намира за неоснователни възраженията на страните за прекомерност възнагражденията за процесуално представителство.

С оглед изхода на спора по делото, изложеното по-горе и представените от страните доказателства за сторените от тях разноски по делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 344,40 лева – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 696,92 лева – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът

 

     Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 3 000 /три хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при настъпилото на 19.06.2018 год. в гр.Я. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000 лева до предявения размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 344,40 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА, основание чл.78, ал.3 ГПК, Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М., сумата от 696,92 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: