№ 446
гр. Велико Търново, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102397 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Л. И. срещу „К.”
ЕООД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 3 239.00 лева –
сбор от неизплатено трудово възнаграждение и месечна премия за м. юли 2021
г., за сумата от 1 020.00 лева – командировъчни пари за м. юли 2021 г., за
сумата от 492.55 лева – възнаграждение за положен извънреден труд за м. юли
2021 г., както и за сумата от 1 621.26 лева – сборна мораторна лихва за
периода от 1.9.2021 г. до подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, по
силата на което е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12
тона” при месечно възнаграждение от 688.00 лева и допълнително
възнаграждение 0.6 % за всяка прослужена година. Заявява, че до
прекратяване на правоотношението е изпълнявал трудовите си задължения, но
работодателят не е изпълнил насрещното си задължение да му заплати
дължимите суми за м. юли 2021 г., включващи трудово възнаграждение в
размер на 688.00 лева, месечна премия в размер на 2 551.00 лева,
командировъчни пари в размер на 1 020.00 лева, както и възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 492.55 лева. Сочи, че сумите е следвало
да му се заплатят до края на месеца, следващ този, през който е положен
трудът, т.е. до 31.8.2021 г., поради което претендира мораторната лихва върху
всяка главница, считано от 1.9.2021 г. до подаване на исковата молба в общ
размер от 1 621.26 лева.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че е изплатил на ищеца
претендираните от последния суми за трудово възнаграждение, месечна
1
премия, командировъчни пари и извънреден труд за м. юли 2021г., като сочи,
че свидетелство за това е положеният от ищеца подпис под фиш за работна
заплата № 40 за м. юли 2021 г. Сочи, че в подкрепа на това е и декларация на
ищеца от 28.4.2022 г., в която е посочено, че на последния се дължи
единствено възнаграждение за м. април 2022 г. и обезщетение по чл. 224 КТ.
Обръща внимание, че в производството по гр.д. № 3023/2022 г. на ВТРС,
образувано по искова молба на „К.” ЕООД срещу С. Л. И., от негова страна са
представени всички фишове за работна заплата, подписани от ищеца в
настоящото производство, в това число и фиша за работна заплата за м. юли
2021 г., който не е бил оспорен във въпросното производство. Счита, че фишът
за работна заплата за м. юли 2021 г. не може да бъде оспорен в настоящото
производство, а ако такава възможност е налице, то това е следвало да бъде
сторено още с исковата молба.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба. Прави изменение на иска за трудово
възнаграждение и месечна премия за м. юли 2021 г. чрез намаляване на
неговия размер до сумата от 2 543.04 лева, на иска за възнаграждение за
извънреден труд чрез намаляване на неговия размер до сумата от 443.30 лева
и на иска за мораторна лихва чрез намаляване на неговия размер до сумата от
1 366.99 лева.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване
и моли за отхвърляне на предявените искове.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр.
242 КТ – по отношение на претенцията за трудово възнаграждение и премия
към него; по чл. 215 КТ – по отношение претенцията за заплащане на
командировъчни пари; по чл. 262 КТ – по отношение претенцията за
заплащане на извънреден труд; и по чл. 86 ЗЗД – по отношение на претенцията
за мораторна лихва.
За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ беше необходимо да
се установи, че в процесния период страните са били обвързани от трудово
правоотношение и възмездяване на положения от ищеца труд не е извършено,
респ. че не е извършено в цялост, без да са налице основания за това; по иска
по чл. 215 КТ следваше да се установи периода и броя дни, през които ищецът
е бил командирован, както и размера на дължимите суми за командировъчни,
включително че между страните е налице договорка за заплащане на
командировъчни в размер на 40.00 лева, респ. на 20.00 лева на ден; по иска по
чл. 262 КТ следваше да се установи, че през процесния период ищецът е
положил извънреден труд и дните на полагането му; а по иска по чл. 86 ЗЗД
следваше да се установи изпадането на ответника в забава и размера на
мораторната лихва.
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно
2
установено, че страните са били в трудово правоотношение по силата на
срочен трудов договор от 24.6.2021 г., по силата на който ищецът е заемал в
ответното дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12
тона”. Видно е от въпросното допълнително споразумение, че уговореното
основно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 688.00 лева, а
допълнителното му възнаграждение за трудов стаж е било в размер на 0.6% за
всяка прослужена година. Трудовото възнаграждение е било платимо до в
края на месеца, следващ този, при който е положен трудът. Установява се
също, че трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 326, ал. 1,
т. 1 КТ, считано от 28.4.2022 г.
Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, през м.
юли 2022 г. ищецът работил 22 дни, в резултат на което са му начислени
вземания в общ размер от 4 751.55 лева, в това число 688.00 лева – основна
заплата, 2 551.00 лева – месечна премия, 1 020.00 лева – командировъчни и
492.55 лева – за положен извънреден труд. Сочи се, че след направените
удръжки чистата сума за получаване е в общ размер от 4 006.33 лева, в това
число 2 986.33 лева – работна заплата и 1 020.00 лева – командировъчни, като
сборната мораторна лихва върху горепосочените суми възлиза на 1 366.99
лева. Дава се заключение, че нетният размер на дължимата сума за трудово
възнаграждение и командировъчни е изплатена на каса, а като основание за
осчетоводяване е посочен фиш № 40 за м. юли 2021 г.
Съгласно заключението по допуснатата графическа експертиза, подписът
под представения по делото фиш № 40 за м. юли 2021 г. не е положен от
ищеца.
По иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ:
По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила
на работника или служителя. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, върху ответника лежеше задължението да докаже
пълно и главно изплащането на претендираното трудово възнаграждение /и
премия към същото/ за м. юли 2021 г. Такова доказване обаче, не беше
проведено успешно, доколкото от заключението по допуснатата графическа
експертиза става ясно, че подписът под представения по делото фиш № 40 за
м. юли 2021 г., който според ответника доказва изплащането на трудовото
възнаграждение на ищеца за съответния месец, не е положен от последния, а
други доказателства за изплащането на възнаграждението не са ангажирани.
От заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че
нетното трудово възнаграждение на ищеца и премията за м. юли 2021 г.
възлизат на 2 543.04 лева. Ето защо предявеният иск се явява доказан по
основание и в претендирания размер.
Предвид срочността на задълженията не се дължи покана и ответникът
3
дължи обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислена по реда
на чл. 162 ГПК, мораторната лихва върху главницата от 2 543.04 лева за
периода от 1.9.2021 г. до подаване на исковата молба /1.8.2024 г./ възлиза на
868.66 лева.
По иска по чл. 215 КТ:
За този иск важи изцяло казаното относно иска за трудово
възнаграждение, като от заключението по допуснатата счетоводна експертиза
се установява, че дължимата сума за командировъчни на ищеца за м. юли 2021
г. възлиза на 1 020.00 лева. Ето защо предявеният иск се явява доказан по
основание и в претендирания размер.
Предвид срочността на задължението отново не се дължи покана и
ответникът дължи обезщетение за забава в плащането за главницата.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва върху главницата от 1
020.00 лева за периода от 1.9.2021 г. до подаване на исковата молба /1.8.2024 г./
възлиза на 348.42 лева.
По иска по чл. 262 КТ:
И за този иск важи казаното относно иска за трудово възнаграждение, като
от заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че
дължимата сума за положен от ищеца извънреден труд през м. юли 2021г.
възлиза на 443.00 лева. Ето защо предявеният иск се явява доказан по
основание и в претендирания размер.
Предвид срочността на задължението отново не се дължи покана и
ответникът дължи обезщетение за забава в плащането за главницата.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва върху главницата от
443.00 лева за периода от 1.9.2021 г. до подаване на исковата молба /1.8.2024 г./
възлиза на 151.32 лева.
По иска по чл. чл. 86 ЗЗД:
Събирани размерите на претенциите за мораторна лихва върху главниците
възлизат на сумата от 1 368.40 лева и доколкото искът е предявен за сумата от
1 366.99 лева, то същият следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на сторените от него разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер
от 1 750.00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото в случая са предявени
три главни и един акцесорен иск, за които се дължат отделни възнаграждения,
които в случая са ориентирани към минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа. Очевидно на това становище е и
ответникът, който е заплатил на представляващия го адвокат възнаграждение
по всеки един от предявените искове, включително по акцесорния такъв, което
възнаграждение е в размер, който дори е по-висок от този на ищеца.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за
делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
4
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Велико Търново държавна такса в размер на 256.40 лева, както и разноски за
вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на С. Л. И., ЕГН **********
сумата от 2 543.04 /две хиляди петстотин четиридесет и три лева и четири ст./
лева – сбор от неизплатено трудово възнаграждение и месечна премия за м.
юли 2021 г., сумата от 1020.00 /хиляда и двадесет/ лева – командировъчни
пари за м. юли 2021 г., сумата от 443.30 /четиристотин четиридесет и три лева
и тридесет ст./ лева – възнаграждение за положен извънреден труд за м. юли
2021г., ведно със законната лихва върху горните суми от подаване на исковата
молба – 1.8.2024 г. до окончателното им изплащане, сумата от 1 366.99
/хиляда триста шестдесет и шест лева и деветдесет и девет ст./ лева – сборна
мораторна лихва върху горните суми за периода от 1.9.2021 г. до подаване на
исковата молба – 1.8.2024 г., както и сумата от 1 750.00 /хиляда седемстотин и
петдесет/ лева – разноски за производството.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за трудово възнаграждение и за възнаграждение за извънреден труд
са уважени.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от
256.40 /двеста петдесет и шест лева и четиридесет ст./ лева – държавна такса
за производството, както и сумата от 300.00 /триста/ лева – разноски за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5