Решение по дело №983/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 511/27.10.2023 г., постановено по АНД №1583/2023 г. на Районен съд /РС/ Плевен е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0048470 от 20.10.2022 година, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на основание чл. 638, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 от КЗ /Кодекс за застраховането/ във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на Р. М. М. от гр. Златица, [ЕГН], е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на 20.10.2022 г. по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от ОД на МВР Плевен, представлявана от директора Ж. Л., чрез гл. юрк. П. Б. – Ф.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон.

Сочи се, че първоинстанционният съд е приел, че е нарушен принципът за повторно налагане на наказание за едно и също административно нарушение. Според касатора този извод противоречи на събраните по делото доказателства и на изложените мотиви в решението, че в конкретния случай става въпрос за продължавано административно нарушение /чл.18 от ЗАНН/. В конкретния случай с едно деяние - несключване за съответната година на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", от едно лице са извършени няколко отделни административни нарушения на 20.10.2022 г., с различен час на нарушението, в рамките на един и същи ден. Счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и за всяко едно административно нарушение са наложени отделни административни наказания, които следва да се изтърпяват поотделно от нарушителя. Не е било възможно служителите на МВР да издадат заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2, буква „В" от ЗДвП, както сочи РС, тъй като нарушението е било констатирано с автоматизирано техническо средство, без водачът на МПС да е спиран и без присъствието на полицейски патрул.

С оглед изложеното, моли да се отмени решението и да се присъдят разноски на ОД на МВР-Плевен в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, за което прилага списък с разноски.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Р. М. М. – редовно призована, се явява лично. Счита, че решението е правилно, защото наказанието е за движение без застраховка гражданска отговорност, което е извършено в разстояние на десет минути, в един ден, това е едно и също нарушение и затова е оспорила втория ЕФ. За първия е понесла отговорността, че е без застраховка, но вторият ЕФ счита, че не е правилен. Счита решението на районния съд в този смисъл е правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище, че, с оглед събраните по делото доказателства, решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Жалбата е неоснователна.

Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства. В решението си първо-инстанционният съд е изложил анализ на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи.

В ЕФ е описано следното нарушение: На 20.10.2022 година, в 15:41 часа, в населено място гр. Долна Митрополия, ул. “ Св. Св. Кирил и Методий“, с посока на движение към с. Опанец, Плевенска област, с АТСС Спукс ARH CAM S1, било заснето движение на моторно превозно средство – лек автомобил Мазда 6 с рег. № [рег. номер], регистрирано в Република България, неспряно от движение, за което няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ - нарушение на чл. 483, ал. 1 във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

РС е приел, че, след справка от Гаранционен фонд на Република България, било установено, че към 20.10.2022 година за процесния лек автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. След тази проверка и въз основа на заснемане с АТСС Спукс ARH CAM S1 бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0048470 от 20.10.2022 година, издаден от ОД на МВР- Плевен.

Електронният фиш бил изпратен на собственика на МПС Р. М.. На нея са били изпратени за връчване и както следва: Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0049653 от 20.10.2022 година за нарушение по чл. 483 от КЗ, установено в 15:31 ч.; заверено копие от Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 6742228 от 20.10.2022 година, установено в 15:31 ч.

Съдът е приел, че тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените към делото писмени доказателства, като подробно ги е изброил. Посочил е, че ЕФ отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че посоченото МПС, собственост на М., няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Посочил е, че за първи път нарушението е констатирано в 15:31 часа на същото място, за което е бил съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0049653 от 20.10.2022 година. Обжалваният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0048470 от 20.10.2022 година е за нарушение, установено в 15:41 ч. Съдът е изложили, че нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се изразява в бездействие и се осъществява само с едно деяние /несключване за съответната година на договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“/, както и че субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава му през определен период от време, който период започва с възникване на задължението за дееца да извърши определено действие /да сключи договор за ЗЗ "Гражданска отговорност"/ и продължава, докато не бъде изпълнено това задължение или когато трайното състояние на административно нарушение не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства /напр. налагането на ПАМ по чл.171 от ЗДвП/.

Констатирането на това противоправно поведение през различни интервали по време на едно и също движение, в рамките на един ден, не може да обоснове извод за извършване на отделни, самостоятелни административни нарушения.

РС е посочил, че с издаването на последващ електронен фиш, след като за това нарушение вече е бил издаден един ЕФ, се явява нарушена забраната за повторно налагане на наказание за едно и също административно нарушение.

На това основание РС е отменил НП.

Решението е правилно като краен резултат.

Настоящата инстанция не споделя изводите на РС, че е налице продължавано нарушение.

Несключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е бездействие, което създава трайно противоправно състояние. При движение на различно място и по различно време по пътищата, отворени за обществено ползване на МПС, за което не е сключена посочената застраховка, се извършват различния нарушения, изразяващи се в управление на МПС, за което не е сключена посочената задължителна застраховка.

Но в случая, с оглед всички установени обстоятелства по делото, се налага извод, че са издадени два ЕФ за едно и също нарушение – процесното МПС, за което няма сключена задължителна застраховка, се е движило на същото място, по същото време, с разлика само от 10 минути, т.е. става дума за същото движение по обществен път в населеното място, а не за ново нарушение. Хипотеза на ново нарушение би било движението на МПС по друго време, през значителен времеви отрязък (в друг час или ден) или на друго място – извън населеното място, в друго населено място и т.н. Да се приеме логиката на административно-наказващия орган, че всеки един момент от движението по пътя е отделно нарушение, означава, че за всяка секунда от движението на МПС следва да се издава ЕФ.

В случая са налице достатъчно обективни белези, по които да се направи логичен извод, че става дума за едно и също движение на МПС по обществен път, без сключена задължителна застраховка – движението е в едно и също населено място, в рамките на 10 минути, т.е. налице е едно и също нарушение, санкционирано два пъти. Издаването на два ЕФ за едно и също нарушение е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

С оглед изложеното касационният състав споделя крайния извод на РС Плевен и счита, че касационната жалба е неоснователна.

Решението на Районен съд Плевен следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, втори касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 511/27.10.2023 г., постановено по АНД №1583/2023 г. на РС Плевен.

Решението е окончателно.