Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 05.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 157
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на С.С.Т. срещу Решение № 5253 от 26.11.2019г. по гр.д.
№ 7301/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявения от
въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48 иск за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания вследствие, произтекли от
виновни действия на служител на въззиваемото дружество при изпълнение на възложената
му работа, а именно като водач на автобус, марка „Мерцедес“ с рег. № *******,
движещ се по линия № 148, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, Д.И.К. предприел
маневра рязко спиране при движение на 08.01.2019г. в гр. Варна, вследствие на
което ищцата залитнала и паднала, при което получила травматични увреждания по
гръдния кош, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
08.01.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Решението
е постановено при участието на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника
„Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК *********.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че
формираният правен извод за правомерност в действията на водача противоречат на
чл. 24, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, преди да намали
значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното
движение, а пътниците са участници в движението съгласно § 6, т. 28 от ДР на
ЗДвП. В конкретния случай водачът на автобуса не е изпълнил това свое
задължение, с което виновно е причинил телесни увреждания на въззивницата.
Задължение на водача на автобуса е било да се движи със скорост, която да не
позволява резки маневри предизвикващи залитане и удар на превозваните пътници.
Нарушението, съответно неизпълнението на задълженията на длъжностното лице, на
което ответното дружество е възложило работа за осигуряване на безопасно
пътуване на пътниците е именно противоправното действие, от което в пряка
причинна връзка е настъпил вредоносният резултат. Моли в тази връзка да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск се уважи в цялост.
В отговор на
жалбата „Градски транспорт“ ЕАД оспорва доводите в нея. Излага други, с които
обосновава неосъществен фактически състав на непозволеното увреждане в случая,
доколкото не е установено виновно причиняване на вредите от водача на автобуса.
Установено е в тази връзка от съвкупността на доказателствата по делото, че с
оглед конкретната пътна обстановка, водачът на автобуса не би могъл да
предположи действие на друг участник по отнемане на предимство на движещия се
по БУС лентата автобус. Водачът не е допуснал нарушения на правилата на ЗДвП,
което изключва възможността за ангажиране деликтната отговорност на дружеството
работодател. Предприетото спиране е било с цел да се избегне ПТП с неправомерно
навлезлия в БУС лентата товарен автомобил. Не е налице неправомерно поведение
на водача на автомобила, доколкото същото кореспондира с установеното в чл. 24,
ал. 1 от ЗДвП правило. Предприемайки аварийно спиране, водачът на автобуса на
практика е направил опит да предотврати по-сериозни последствия за живота и
здравето на пътниците в превозното средство, предвид реалната опасност от
сблъсък с товарния автомобил. Именно поради тази причина законът задължава
участниците в движението да спрат при наличието на такава опасност. Моли в тази
връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова се потвърди като
правилно и законосъобразно.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция
по спора, като всяка присъждане на разноски.
При проверка валидността
и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от С.С.Т. срещу „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ********* осъдителен иск за обезщетение
от непозволено увреждане с правно основание
чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 08.01.2019г. в гр. Варна
непозволено увреждане на здравето – счупване на 9 и 10 леви ребра от падане в
автобус марка „Мерцедес“ с рег. № *******, движещ се по линия № 148, собственост
на ответното дружество, в причинна връзка с неправомерно действие на служител
на ответното дружество, на който е възложено управлението на превозното
средство, изразяващо се в предприемане на маневра рязко спиране при движение в
причинно-следствена връзка, с което за ищеца са произтекли вреди, изразяващи се
във физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на увреждането – 08.01.2019г. до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в
следния смисъл: на 08.01.2019г., около 11:00 часа в гр. Варна ищцата пътувала в
автобус на „Градски транспорт“ ЕАД, гр. Варна, марка „Мерцедес“ с ДКН *******,
движещ се по линия № 148, управляван от водача Д.И.К.. Преди автобусна спирка
„Общината“ на бул. „О.П.п.“ до № 54 автобусът бил засечен и ударен от товарен
автомобил марка „Дачия“ с ДКН *******, управляван от водача С.И.С.. В резултат
на ПТП, водачът на автобуса употребил рязко спирачки, вследствие на което
ищцата залитнала и паднала до стъпалата на третата врата на автобуса. От
падането получила силни болки в лявата част на гърдите, не можела да диша. За
момент изгубила съзнание и когато се свестила видяла, че над нея се струпали
пътници от автобуса в опит да й помогнат. Била извикана линейка и
транспортирана до Спешен център при МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна. От направените
изследвания са установени травми и оток по лявата част на гръдния кош, след
което е освободена за домашно лечение. Продължила да изпитва остри болки в
продължение на около 10 дни, поради което предприела контролна рентгенография,
при която е установено счупване на 9 и 10 леви ребра. Вследствие пътния
инцидент ищцата била изключително стресирана и уплашена; в продължение на
повече от месец чувствала силна болка в областта на лявата част на гръдния кош;
не можела да се придвижва, както обикновено поради болката, която изпитвала при
всяко движение; наложило се е синът й да полага денонощни грижи за нея;
продължава да изпитва болки в областта на лявата част на гръдния кош при
движение и понастоящем и да изпитва страх от пътуване с автобус, като е
преустановила ползване на услугите на „Градски транспорт“. Всичко това е в
причинна връзка с поведението на водача на автобуса, на който по ТПО е
възложено управлението на същия, доколкото е нарушил чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗДвП като не е осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците.
Именно в резултат на неправомерните действия на водача на автобуса са настъпили
понесените от нея неимуществени вреди. За репарация на същите отправила искане
за осъждане на ответника да заплати като справедлив еквивалент исковата сума,
ведно със законната лихва от момента на увреждането.
В отговор на исковата молба, „Градски транспорт“ ЕАД
оспорил иска по основание и по размер. Признал, че на сочената дата ищцата
пътувала в градски автобус, както и факта, че водачът на последния предприел
аварийно спиране с цел избягване на по-сериозни и тежки последици от настъпило
ПТП, при което ищцата паднала. Оспорил обаче твърдението, че ПТП е настъпило от
неправомерните действия на водача на автобуса с твърдение, че съгласно АУАН
вината за произшествие е изцяло на водача на „Дачия“ с ДКН *******. Водачът на
автобуса задействал спирачната система, за да избегне ПТП с този автомобил,
който създал критична за водача ситуация. При това положение водача на автобуса
няма вина, тъй като поведението му е било съобразено с възникналата ситуация и
разпоредбите на ЗДвП, т.е. поведението му е било правомерно. Оспорва на
следващо място, че твърдяната травма – счупване, във вида и размера в които се
претендира е получена вследствие на падането в автобуса на 08.01.2019г.,
доколкото твърдението че са получени след 10 дни противоречи на обикновената
медицинска практика. Водещата диагноза изписана на ищцата при преглед в спешно
отделение е „контузия на торса“, а не счупване. При рентгенологичния преглед на
ищцата на 08.01.2019г. не е установено счупване на ребра или друга вътрешна
травма. Последващото рентгенологично изследване е направено едва на
18.01.2019г. или 10 дни след инцидента. Оспорил също интензитета и
времетраенето на понесените болки и страдания. Отправил искане за отхвърляне на
иска, а евентуално за редуциране размера на претендираното обезщетение.
По искане на ответника, с Определение от 02.08.2019г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника е конституирано
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********.
В писмено становище третото лице помагач оспорило иска с
доводи за неустановени елементи от ФС на деликтната отговорност – противоправно
и виновно извършено деяние от водач на автобус, от което в пряка връзка са
произтекли сочените вреди, както релевирал довод за съпричиняване на вредоносния
резултат.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Описаните
в исковата молба обстоятелства относно момента, мястото, събитията и качествата
на участниците в тях са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
такива по реда на чл. 146, ал. 1 т. т. 3 и т. 4 от ГПК.
Факта
на настъпилия пътен инцидент се установява и от документите, съдържащи се в
административно-наказателната преписка по АУАН № 878154/08.01.2019г. по описа
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна. Съобразно описания в същите механизъм на
настъпване на ПТП, водачът на товарен автомобил „Дачия Докер“ при движение в
средна пътна лента навлязъл частично в средна дясна /BUS/
лента, с цел завиване на дясно, като не е пропуснал движещия се по нея автобус
и го е блъснал, вследствие на което водачът на автобуса употребил спирачки и
пътничка – С.Т. паднала на пода на автобуса.
За извършеното
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на водача на товарния автомобил – С.И.С. е
наложено административно наказание.
От фиш
за спешна медицинска помощ и лист за преглед на пациент /л.7; л. 9/ се
установява, че на 08.01.2019г. на ищцата е оказана медицинска помощ
непосредствено след инцидента, при която са установени травматични увреди –
контузии на гръб и гърди. Назначено е рентгенологично изследване, в резултата от което е отразен
затруднен детайлен оглед на ребрени дъги и липса на убедителни данни за
фрактури на ребра. На 18.01.2019г. е извършена последваща рентегенография на С.Т.
в „Аджибадем Сити Клиник“ ЕООД, при която е констатирана фрактура на 9 и 10-то
ребра, без дислокации /л. 6/.
На 29.01.2019г. е
издадено медицинско удостоверение № 84/2019г. от д-р Д. Д.при МБАЛ „Света Анна
– Варна“ АД, със заключение, че се касае за контузия на гръден кош, счупване на
9 и 10-то леви ребра без разместване на фрагменти.
Пред ВРС е проведена СМЕ,
от заключението на която се установява следното: травматичните увреждания на
ищцата – контузия на гръден кош и счупване на 9 и 10-то леви ребра, в
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в затрудняване на движенията на снагата в период около 3-4
седмици. Болките и страданията от фрактурите на две ребра са били силни в първите 8-10 дни след
травмата, особено при движения на горната част на тялото, след което постепенно
са затихнали до степен на палпаторна болка, тоест при опипване и натиск. Няма
данни за усложнения в оздравителния процес, като епизодично болките може да се
проявяват продължително време – повече от месец след инцидента, при тежка
физическа работа, резки движения и др. подобни, но тези случаи имат предимно
субективен характер, без да се повлиява физиологичната функция на гръдния кош. Травматичните
увреждания биха могли да се получат при падане и удар върху предмети или
детайли в салона на автобуса, вследствие на рязкото му спиране на 08.01.2019г.
В хода на изслушването му, експертът посочил, че индивидуалната особеност на
гръдния кош на ищцата с вродено вталяване в средата му, са причина за трудност
при разчитането на първоначално направената рентгенография, а повторната
такава, извършена десет дни след инцидента е осъществена с по-качествената апаратура в частния МЦ с по-добър
контраст и раграничителна способност. При последната се виждат ясно фрактурите,
като ръбовете на фрагментите са все още гладки, без образуван калус, респ.
фрактурата е на не повече от 10-15 дни. Между двете рентгенографии е било
напълно възможно ищцата да извършва щадящи движения при навеждане или
изправяне. Понастоящем оздравителният процес е приключил напълно.
По делото са събрани и
гласни доказателства, посредством показанията на свидетелите Д.К. /водач на
автобуса/ и Й.С.. В показанията си първият установява, че предприел спиране, за
да избегне ПТП с навлезлия в неговата пътна лента товарен автомобил. Движел се
е със скорост около 40 км/ч, като автобусът е по-стар модел и има по-дълъг
спирачен път.
С показанията си вторият
свидетеля установява, че няколко дни след инцидента ищцата изпитвала силни
болки, две-три седмици била на легло, била отчаяна и психически смазана.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 49,
ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия; има обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата. Възникването на тази отговорност е
обусловена от установяване на следните предпоставки: че натовареното лице е
причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод
на възложената му работа. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В
конкретния случай, деликтната отговорност на въззиваемото юридическо лице е
обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправното действие на негов служител – водач,
на който на 08.01.2019г. е било възложено управлението на градски автобус по
линия 148, изразяващо се в рязко употребяване на спирачки в нарушение на чл.
132, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вследствие на което ищцата, като пътник в автобуса паднала,
получила травматични увреди и понесла описаните в исковата молба неимуществени
вреди, свързани с претърпени от нея болки и страдания, последица от телесното
увреждане.
Няма
спор в тази връзка, а и категорично установен с писмени доказателства по делото
е механизмът на настъпване на твърдяното увреждане, а именно: на 08.01.2019г.
водач на т.а. „Дачия Докер“ при управление по бул. „О.П.п.“ и при движение в
средна пътна лента навлязъл частично в съседна дясна /BUS/ лента с цел завиване на дясно
непропускайки и блъскайки движещият се по нея и собствен на „Градски транспорт“
ЕАД автобус по линия 148, управляван от Д.К. – служител на дружеството, в който
като пътник се е возила въззивницата, вследствие на което водачът на автобуса
употребил спирачки, а въззивницата паднала и получила телесно увреждане на
гръдния кош. За неспазване на правилата за предимство и причиняване на ПТП на
виновния водач на товарния автомобил С.С. е наложено административно наказание.
Следователно противоправно и виновно деяние, като юридически факт, включен във
фактическия състав на деликтната отговорност под формата на управление на моторно
превозно средство в нарушение на правилата на ЗДвП на водача на автобуса не е
установено по делото. Обратно, с оглед възникналата опасност за движението,
водачът на автобуса, който се е движил по пътна лента сигнализирана за движение
само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници,
употребил спирачки и спрял по необходимост и в съответствие с вменено му
задължение съгласно правилото на чл. 20, ал. 2, пр. последно от ЗДвП.
Необоснован е доводът в жалбата, че при употреба на спирачки, водачът на автобуса виновно
е нарушил задължението си по чл. 24, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно която норма преди да намали значително скоростта на движение на
управляваното от него ППС, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно
тяхното движение. В конкретния случай вследствие на създадена от друг участник
опасност за движението, водачът на автобуса е предприел правомерно и необходимо
спиране. При това за водача на автобуса не е имало други средства или начини за
предотвратяване на опасността. Правилен поради това е изводът в обжалваното
решение, че предприемайки спиране, водачът на автобуса е действал правомерно с
цел да предотврати по-сериозни последствия за живота и здравето на пътниците в
превозното средство, предвид реалната опасност от сблъсък с товарния автомобил.
Именно поради тази причина законът задължава участниците в движението като
единствена допустима и необходима реакция да спрат при наличието на такава опасност.
В
обобщение, ВОС приема, че в конкретния случай не е установено настъпването на
юридическите факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда, завършващи
фактическия състав, обуславящ възникване на правото на увредения да претендира
обезвреда на причинените му вреди. Увреденият следва да предяви правата си
срещу деликвента, който чрез виновно и противоправно поведение е причинител на
вредата на основание на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният срещу „Градски
транспорт“ ЕАД иск за обезвреда по реда на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е недоказан
по основание, поради което следва да се отхвърли.
В
решението си ВРС е постановил идентичен правен резултат, който краен акт като
правилен следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция въззиваемата страна има право на разноски. Искане за присъждането им
не е направено от страната, а служебно разноски не се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
5253 от 26.11.2019г. по гр.д. № 7301/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав.
Решението е постановено при участието на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, в качеството му на
трето лице - помагач на страната на „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.