№ 52
гр. Казанлък, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20215510201415 по описа за 2021 година
М О Т И В И ;
Обжалвано е наказателно постановление № ****г. на Директора на Дирекция
‘Инспекция по труда ’ гр. Стара Загора с което е наложено административно
наказание-имуществена санкция.
Недоволен от така наложеното наказание останал жалб. ‘К-****’ ЕООД
който чрез управителя си го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с
обстоятелството,че няма извършено административно нарушение,както и ,че
са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.
Представителя на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди .Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства показания на свидетели,писмени и
становището на страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност
приема за установено следното ;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание
чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което съдът приема,че е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
1
административно-наказващия орган е приел за установено,че във връзка с
постъпил сигнал в ДИТ Стара Загора от МВР Казанлък на ****г. за
настъпила трудова злополука на обект; „Землището на гр. Г. местност „****“
отдел **** обект **** стопанисван от „К****“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. Г. **** ЕИК ***** и на 09.11.21г. в 09.30ч. по представени
писмени документи в Д ИТ Стара Загора се установило,че жалб. е в
качеството си на работодател допуснал до работа като „общ работник“
С.С.С. с ЕГН ********** към 05.11.21г. с работно време от 11.00 до 16.00ч. и
трудово възнаграждение от 40 лв. на ден като предварително не е сключил
трудов договор с него, декларирано от лицето с декларация по чл.402 ал.1 т.3
от Кодекса на труда.
При така установената фактическа обстановка административно-наказващия
орган е приел,че е нарушена разпоредбата на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда
след което е наложил административното наказание-имуществена санкция на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
Възраженията на жалб. ,че не е извършил нарушението описано в
обстоятелствената част на наказателното постановление съдът не приема.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства- показанията на св. Б. – актосъставител се установява,че на приетата
дата и място от АНО около 11.30 ч. настъпила трудова злополука в обект
стопанисван от жалб. и при извършената проверка се установило,че С.С. е
работил за жалб. от 25. 10.21г. с работно време от 11.00ч. до 04.00ч. като му е
заплащано на кубичен метър и който надник бил от 40 лв. на ден.
В подкрепа на показанията на св. Б. са и писмените обяснения на И.И. , М.Й.
и Д.С. дадени на основание чл.402 ал.1 от Кодекса на труда в които
твърдят,че когато е настъпило трудовата злополука са били извикани от „С.“.
Установената фактическа обстановка и посочена в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление дава основание на съдът да
приеме,че на 05.11.21г. жалб. „К.****“ ЕООД е допуснал до работа на обект
в местност „****“ отдел **** С.С. като „общ работник“ като предварително
не е сключил трудов договор с него от което прави следните изводи;
1.Жалб. чрез действие е осъществил деяние.
2.Това деяние е противоправно тъй като е в нарушение на разпоредбата на
чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.
3.С нормата на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда деянието е обявено за
наказуемо.
4. Налице е и обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност съобразно разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не приема възражението на жалб. от „К****“ ЕООД
,че няма извършено административно нарушение .
От извършената от съдът служебно проверка на обжалваното наказателно
2
постановление не се констатираха допуснати нарушения на разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН . Няма нарушена изрична законова разпоредба.
В съответствие с този законов текст са посочени обстоятелствата при които е
било извършено нарушението и изрично са посочени и доказателствата които
го потвърждават.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда
предвид разпоредбата на чл.415в ал.2 от Кодекса на труда съгласно която не
са маловажни нарушенията по чл……. и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.
Не са налице и основанията на чл.28 от ЗАНН предвид особения обект на
защита – трудовите права на гражданите и избягване плащането на
осигуровки и данъци .
В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН АНО е определил
административната санкция, която е към предвидения в закона минимален
размер и не подлежи на индивидуализация от съда.
В този смисъл жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
В съдебното заседание представителя на възз. страна направи искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание
чл.63д ал.4 от ЗАНН съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва
да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП и издадената въз
основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма
чл. 27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.
00 лв. до 120. 00 лв. Поради това и като прецени фактическа и правна
сложност на делото, неговата продължителност / проведено едно заседание/ ,
съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
минимално предвидения в закона размер от 80 лв..
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****г. на Директора на
Дирекция ‘Инспекция по труда’ гр.Стара Загора с което на основание чл. 414
ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер от 1500
лв., на ‘К****“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Г.
**** като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ‘К****’ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр. Г. **** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора
сумата от 80 лв. – юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр.Стара Загора.
3
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4