№ 58
гр. Сливен, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212200600320 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест депозиран от прокурор при Районна прокуратура
гр.Сливен срещу присъда № 260069/06.07.2021г. постановена по нохд № 172/2021г. по
описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият Г. Д. СТ. е признат за невиновен в това, че на
14.05.2020 г., около 10.20 часа, на ***, пред магазин "Х.", се заканил с убийство /с думите
„курво, майка ти мръсна ще еба, в най-скоро време ще видиш какво ще ти се случи на тебе и
на майка ти"/ на Р.Г.П. от гр. Сливен и това заканване е възбудило у П. основателен страх за
осъществяването му, като е оправдан по повдигнатото против него обвинение по 144 ал.3
вр.ал.1 от НК.
В протеста, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство,
депозиран в установения от закона срок за обжалване, се изразява несъгласие с присъдата на
СлРС, като се твърди, че доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното
следствие са достатъчни да се приеме за доказано по несъмнен начин, че подсъдимия е
осъществил горепосоченото престъпление, което прокуратурата е поддържала в съдебно
заседание. Настоява се за отмяна на присъдата на Районен съд гр.Сливен и за постановяване
на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение.
1
В депозираното допълнение към протеста се заявява, че атакуваната присъда е
неправилна, необоснована и несправедлива. Сочи се, че показанията на свидетелите Р. П.,
З.П. и С.Г. са последователни и категорични, като П. е очевидец на деянието и показанията
й се покриват напълно с тези на пострадалата, но вместо на тях съдът е дал вяра само на
обясненията на подсъдимия и показанията на неговите свидетели, където те заявяват, че
такъв инцидент въобще не е имало и съответно е приел фактическата обстановка, различна
от тази описана в обвинителния акт и доказана в хода на съдебното следствие. Отправя се
упрек към съда, че в мотивите е отразено макар и с едно изречение, че се дава вяра на
изготвената и приета психолого-психиатрична експертиза, а от друга страна, че е прието
обвинението за недоказано по несъмнен и категоричен начин. В тази връзка се настоява
въззивният съд да обсъди и приеме посочената психолого-психиатрична експертиза, която
много подробно описва състоянието на пострадалата. Аргументира се тезата, че за
съставомерността на деянието, за което е внесен обвинителния акт не е необходимо да
бъдат изречени изрично думите „Ще те убия", а използваните в конкретния случай думи са
напълно достатъчни. В тази връзка се сочи, че престъплението по чл.144 от НК е налице,
когато заканата е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката да възбуди
основателен страх, че престъплението ще бъде осъществено като заканата против личността
трябва да е такава, че да възбуди основателен страх за осъществяването й. Заявява се, че
обективно заканата трябва да сочи, че съществува възможност че може да бъде осъществено
деянието, да личи оформено решение за това, а от субективна страна трябва да се установи,
че деецът се намира в такова състояние, че има вероятност да реализира заканата. Твърди се
още, че при заканата с убийство съдът е длъжен да установи преди всички наличието на
елементите на обективния й състав и щом като тя не е възбудила основателен страх за
осъществяването на престъплението, деянието ще бъде несъставомерно, но в настоящия
случай има изготвена психолого-психиатрична експертиза и там подробно е описано
състоянието на пострадалата. Сочи се, че заканата е съставомерна само когато е
обективирано намерение за извършване на престъпление против личността и в настоящия
случай е налице закана и тази закана е създала възможност за възбуждане на основателен
страх у пострадалата от извършване на престъплението. Твърди се, че в мотивите към
присъдата тълкуването на доказателствата е непълно т.е. липсва обективност и всестранност
на анализа им, което е довело до необоснованост и неправилност на атакувания съдебен
акт. Настоява се за отмяна на присъдата на Районен съд гр.Сливен и за постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение.
В с.з. пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен заявява, че не поддържа протеста, като намира, че присъдата на СлРС е правилна
и законосъобразна. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните по
делото доказателства не обосновават съставомерност на деянието по чл.144 от НК. Позовава
се на тълкувателно решение № 53/1989г. по н.д. № 47/89г. на ОСНК на ВС, според което за
осъществяването на престъплението с посочената правна квалификация от обективна страна
се иска обективиране, чрез думи или действия, на закана за убийство спрямо определено
2
лице, която да е възприета от него, а в случая изречените от подсъдимия думи по адрес на
пострадалата не са със съдържание, което да обективира отправена закана с убийство.
Заявява, че по делото не са установени и обстоятелства и за извършени действия от страна
на подсъдимия, които да се тълкуват като такава закана. Настоява за потвърждаване на
оправдателната присъда.
Подсъдимият Г. Д. СТ., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник. Последният заявява, че оспорва протеста на прокуратурата и го намира за
неоснователен. В тази връзка навежда доводи за правилност и законосъобразност на
атакуваната присъда, поради което настоява същата да бъде потвърдена като такава.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като
обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
С присъда № 260032/19.10.2020г. по НЧХД 841/19г. състав на СлРС е признал
подсъдимия Г. Д. СТ. за виновен в това, че на 18.01.2019г. в гр. Сливен казал нещо
унизително за честта и достойнството на другиго - Р.Г.П. в нейно присъствие, като изрекъл
думите „Курво, майка ти ще еба", като обидата е нанесена публично. За това престъпление
на подс. Г.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Със същата присъда подсъдимият С. е признат за невиновен и е оправдан за
престъпление по чл.144 ал.1 от НК – за това, че на 18.01.2019г. в гр. Сливен се заканил на Р.
П. с престъпление против нейната личност и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му. Присъдата е влязла в сила на 19.04.2021 г.
На 14.05.2020г. около 10.20 часа свид. Р. П. била с приятелката си свид. З.П.. Двете
отивали към МБАЛ „Х.Димитър" – Сливен на свиждане на близък и се движели се по ***.
До магазин „Х." в близост до светофара разрешаващ преминаването на пешеходци
към кооперативния пазар покрай тях преминал л.а. марка „Дачия Дъстър“ бял на цвят, който
бил управляван от подс. Г.С.. В автомобила се возели неговите колеги свидетелите А.Т. и
Н.Б..
През отворения прозорец на автомобила подсъдимият извикал към свид. Р. П.:
„Курвенце мръсно, ще видиш какво ще ти се случи на тебе и на майка ти", след което
продължил движението си по булеварда по посока към бензиностанция „Лукойл“.
На 15.05.2020г. свид. Р. П. депозирала жалба до Районна прокуратура – Сливен
3
против подс. Г.С..
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните
обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Първоинстанционния съд е изложил съображенията си на кои от тези материали и
до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за установена от него
фактическа обстановка.
В мотивите към присъдата е посочено, че възприетата фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Изрично е посочено, че съдът
кредитирал показанията на разпитаните по делото във фазата на съдебното следствие
свидетели, както и обясненията на подсъдимия, които са преценени като единни, логични,
последователни и взаимно допълващи се.
Настоящата инстанция не споделя така направената от районния съд и отразена в
мотивите към присъдата му преценка на гласните доказателствени материали. Основание за
това дава обстоятелството, че в част от тези доказателствени материали се съдържат
противоречиви твърдения за това какво точно се е случило на 14.05.2020г. и в частност дали
действително се е случил инцидента между подсъдимия и свид. П., описан в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Така в показанията на свидетелите Р. П. и З.П. се съдържат твърдения, че на
14.05.2020г., преминавайки покрай тях с автомобил в близост до магазин „Х.“ в района на
кооперативния пазар, подсъдимият е извикал към свид. П.: „Курвенце мръсно, ще видиш
какво ще ти се случи на тебе и на майка ти". В обясненията си подсъдимият отрича това
въобще да се е случило, а свидетелите Т. и Б. заявяват, че не са виждали свид. Р. П. и не са
били очевидци на инцидент между нея и подсъдимия.
При това положение е несъмнено, че няма как да бъдат кредитирани едновременно
и едната и другата група гласни доказателствени материали. Впрочем, това става ясно и от
по-нататъшното съдържание на мотивите към атакуваната присъда, където районният съд в
крайна сметка е констатирал наличието на посочените по-горе противоречия в твърденията
на свидетелите П. и П., от една страна и на подсъдимия и свидетелите Т. и Б., от друга
страна. Така с оглед на изложеното във връзка с така направените констатации по
отношение на тези твърдения следва да се приеме, че на практика е дадена вяра именно на
показанията на първата група свидетели, доколкото първоинстанционният съд подробно е
коментирал факта и естеството на произнесените от страна на подсъдимия по отношение на
4
свид. Р. П. думи и е преценил, че те не съдържат основен елемент от състава на деянието по
чл.144 ал.3 от НК - закана за убийство.
Що се отнася до останалите гласни доказателствени материали, същите не касаят
пряко коментирания по-горе инцидент.
С оглед на изложеното по-горе и независимо от някои недостатъци при преценката
на доказателствата, настоящата инстанция направи извод, че по същество присъдата не е
необоснована, доколкото приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от
доказателствата по делото и в този смисъл съдържащото се в протеста оплакване за
необоснованост се явява неоснователно.
Присъдата не е постановена при непълнота на доказателствата, доколкото районния
съд е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните в случая факти, като са
били събрани необходимите за постигането на тази цел доказателства. И във връзка с
последното няма конкретни оплаквания и възражения.
Въз основа на така установеното по отношение на фактическата обстановка от
страна на районния съд, последният е направил и обосновал извода си, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Г. Д. СТ. не е осъществил престъпния състав на чл. 144 ал.3
от НК, а именно, че на 14.05.2020г. около 10.20 часа на *** в гр.Сливен до магазин „Х." се
заканил с убийство /с думите „курво, майка ти мръсна ще еба, в най скоро време ще видиш
какво ще ти се случи на теб и на майка ти"/ на Р.Г.П. от гр. Сливен и това заканване е
възбудило основателен страх от осъществяването му.
Първата инстанция е посочила в мотивите си, че думите „курво, майка ти мръсна ще
еба, в най-скоро време ще видиш какво ще ти се случи на теб и на майка ти" не съдържат
елемент от състава на деянието по чл.144 ал.3 от НК, а именно закана за убийство. Според
районния съд, от буквалния прочит на думите изречени от подсъдимия спрямо свид. П.
става ясно, че той се заканва с полово престъпление срещу майка й, отправя обида към нея
самата и изразява намерение за предстоящо, неопределено нещо в бъдещето, което в
никакъв случай не може да се възприеме като закана за убийство.
Действително според тълковния речник значението на думата „закана" е изразена с
думи или жест заплаха. В нормата на чл.144 ал.3 от НК законодателят е инкриминирал
изразяването с думи или жест заплаха за убийство.
В настоящия случай обвинението против подсъдимия е, че на посочената дата -
14.05.2020г. той се е заканил с убийство на свид. Р. П. и че тази закана е осъществена
именно с думите: „курво, майка ти мръсна ще еба, в най-скоро време ще видиш какво ще ти
се случи на тебе и на майка ти". За да е осъществено престъплението с посочената правна
квалификация от обективна страна се иска обективиране, чрез думи или действия, на закана
за убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него, а в случая изречените от
подсъдимия думи по адрес на пострадалата не са със съдържание, което да обективира
отправена закана с убийство.
Неоснователни са възраженията в протеста свързани с преценката на заключението
5
на вещите лица от психолого-психиатричната експертиза, според което отправените закани
от страна на подсъдимия спрямо пострадалата са възбудили у нея основателен страх за
осъществяването им, като този страх е бил наличен и към момента на изготвяне на
заключението. Същото действително е кредитирано от първоинстанционния съд, но това
обстоятелство принципно не противоречи на преценката, че осъщественото от подсъдимия
не съставлява престъпление по чл.144 ал.3 от НК.
Обстоятелството, че субективно свидетелката П. е възприела изречените по
отношение на нея от страна на подсъдимия думи като нещо застрашаващо живота й не е
достатъчно за да се обоснове извод за съставомерност на извършеното като престъпление
по чл.144 ал.3 от НК. Необходимо е извършеното /в случая изреченото/ обективно да
съдържа заплаха към пострадалата, при това заплаха за убийство, а в настоящия случай с
оглед на естеството и значението на конкретно употребените думи това обективно не може
да се прецени като такава заплаха.
В този смисъл крайния извод на районния съд за несъставомерност на деянието на
подсъдимия е правилен, въпреки че не всички изложени в мотивите към присъдата
съображения и основания обосновали постановяване на оправдателната присъда респ.
начина, по който са изложение могат да бъдат споделени.
При така направените констатации за несъставомерност на деянието,
законосъобразно подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото и поддържано спрямо него
обвинение.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните
права на всички страни вкл. и прокурора за участие в производството въобще и които да са
основание за отмяна на така постановената оправдателна присъда.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на
СлРС е правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуална-правна гледна
точка и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а протестът на
прокуратурата следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на Сливенския районен съд, следва същата
да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260069/06.07.2021г. постановена по нохд № 172/2021г.
6
по описа на Районен съд гр.Сливен.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7