М О Т И В И
по НОХД № 6215/2018 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинения против подсъдимия И.И.Й. с ЕГН: ********** за извършено
от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,А‘‘ и буква ,,Б‘‘ НК, против подсъдимия А.И.Г.
с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, т.
7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, против подсъдимия А.З.А. с ЕГН: **********
за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5, т.7, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, против подсъдимия А.И.И. с ЕГН: **********, против
подсъдимия С.Д.И. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, против подсъдимия Т.Д.Д. с ЕГН: **********
за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК и против подсъдимата И.А. Г.с ЕГН: ********** за
извършено от нея престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
В провелото се
разпоредително заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно на съда, като
в хода на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правата на подсъдимите, техните
защитници или ощетеното юридическо лице. В хода на съдебните прения, поддържаше
внесения обвинителен акт по отношение на всеки един от подсъдимите, като поиска
същите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, доколкото те
признаха описаното по обвинителния акт. По отношение на подсъдимите Т.Д., С.И.
и И. Г.предложи да им се наложи наказание ориентирано към минимума предвиден в
закона, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение
на подсъдимите И.Й., А.Г., А.А. и А.И. предложи да се наложи наказание
ориентирано към минимума предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно,
като се приспадне времето през което са били задържани под стража.
Ощетеното юридическо
лице ,,Авис Инженеринг‘‘ ЕООД редовно уведомено за насроченото съдебно
заседание направи искане до Съда за конституирането му като граждански ищец по
делото и приемането на граждански иск, което обаче беше оставено без уважение.
В проведеното
разпоредително заседание подсъдимите И.И.Й., А.И.Г., А.З.А., А.И.И., С.Д.И., Т.Д.Д.
и И.А. Г.– И. заявиха, че са съгласни с казаното от своите адвокати, като
признаха фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявиха, че са съгласни да не се събират доказателства за тези факти и желаят
производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което и
съдебното следствие протече по този ред.
В провелото се
разпоредително заседание защитникът на подсъдимите А.Г. и А.А. – адв. Б.
посочи, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
нейните доверители. По време на съдебните прения поиска по отношение на нейните
доверители да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като били налице
изключително многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По отношение на А.А.,
същият се явявал реабилитиран и наложеното му наказание би могло да бъде
отложено с изпитателен срок, а по отношение на А.Г. помоли да му се наложи
наказание под минимума предвиден в закона.
Подсъдимите А. и Г. се
присъединиха към казаното от своя защитник, като в последната си дума изразиха
съжаление за стореното и поискаха минимално наказание.
В провелото се
разпоредително заседание защитникът на подсъдимите А.И., Т.Д. и И. Г.– И. –
адв. В. посочи, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
неговите доверители. По време на съдебните прения поиска да им бъдат наложени
наказания при условията на чл. 55 НК. Посочи, че и по отношение на подсъдимия А.И.
би могла да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимите И., Д. и Г.–
И. се присъединиха към казаното от своя защитник, като в последната си дума
изразиха съжаление за случилото се и поискаха минимално наказание, а по
възможност изпълнението на същото да бъде отложено с изпитателен срок.
В провелото се
разпоредително заседание защитникът на подсъдимия И.Й. – адв. К. заяви, че в
хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия
клиент. По време на съдебните прения поиска на последния да бъде наложено
наказание в размер на минимума предвиден в закона, което след редукция по чл.
58а НК да остане в размер от 2 години.
Подсъдимият И.Й. заяви,
че е съгласен с казаното от своя защитник и изрази съжаление за случилото се,
като в последната си дума поиска минимална присъда.
В провелото се
разпоредително заседание защитникът на подсъдимия С.И. – адв. Х. посочи, че в
хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нейния
доверител. По време на съдебните прения поддържаше, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което поиска приложението на чл. 55 НК,
като изтърпяването на наложеното наказание ,,лишаване от свобода‘‘ да бъде
отложено с оглед разпоредба на чл. 66 НК.
Подсъдимият И. заяви, че
е съгласен с казаното от своя защитник и изрази съжаление за случилото се, като
в последната си дума поиска минимално наказание.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.И.Й. е
роден на *** год. в гр. С.З., живущ ***, ***, български гражданин, без
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
С
присъда постановена по НОХД № 866/2011 г. на Окръжен съд гр. С.З. /в законна
сила от 27.01.2012 г./, Й. е бил осъден на 4 години лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
Със споразумение от
22.05.2012 г. по НОХД № 1180/2011 г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, подсъдимият
Й. е бил осъден на 1 година лишаване от свобода за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
С присъда по НОХД № 451/2016 г. на Районен съд
гр. Сливен /в законна сила от 10.05.2016 г./, подсъдимият Й. е бил осъден на 1
година и 4 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК.
Ето защо, се достигна до
извод, че към 03.02.2018 г. не са били изтекли 5 години по смисъла на чл. 30
ал.1 от НК от изтърпяване на наказанията по горепосочените съдебни актове.
Подсъдимият А.И.Г. е роден на *** ***, ***,
български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
С присъда постановена по НОХД № 8147/2011 г. по
описа на РС гр. Пловдив /в законна сила от 07.06.2012 г./, подсъдимият Г. е бил
осъден на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено с
изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, който срок е изтекъл на 07.06.2015 г.
Ето защо, се достигна до
извод, че към 03.02.2018 г. не са били изтекли 5 години по смисъла на чл.30
ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане. Това го
определя то да е извършено повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият А.З.А. е
роден на *** ***, ***, български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
С определение от
23.04.2010 г. по НОХД № 6903/2009 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, подсъдимият
А.А. е бил осъден на 4 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3
години за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, който изпитателен срок изтича на 23.04.2013
г.
Ето защо, се достигна до
извод, че към 03.02.2018 г. не са били изтекли 5 години по смисъла на чл.30
ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане. Това го
определя то да е извършено повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият А.И.И. е
роден на *** *** живущ ***, ***, български гражданин, без образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Със споразумение от 20.09.2013 г. по НОХД №
4180/2013 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, подсъдимият А.И. е бил осъден
на пробация за срок от 6 месеца за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Ето защо, се достигна до извод, че към
03.02.2018 г. не са били изтекли 5 години по смисъла на чл.30 ал.1 от НК от
изтърпяване на наказанието по предходното осъждане. Това го определя то да е
извършено повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият С.Д.И. е роден на *** ***, обл. Пловдив,
***, български гражданин, без образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Т.Д.Д. е роден на *** *** З., живущ ***, ***, български гражданин, без
образование, безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Със споразумение от 28.02.2013 г. подсъдимият Т.Д.
е бил осъден на 3 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК. На 07.10.2016 г. е била постановена
съдебна реабилитация. Преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, подсъдимият Т.Д. е
извършил престъплението, предмет на обвинението, което го определя то да е
извършено повторно по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на
чл. 30 ал. 2 от НК, реабилитацията в този срок не изключва приложението на чл. 28
от НК.
Подсъдимата И.А. Г.-И. е
родена на *** ***, живуща ***, Б., българска гражданка, без образование,
безработна, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Св. С.Д. К.бил *****в „Авис Инженеринг“
ЕООД в гр.Пловдив и представител на същото дружество. Дружеството развивало
дейност по електрификация на транспорта. Към месец февруари 2018 г. дружеството
имало обект – жп гара с. Белозем, обл. Пловдив, като се подменяла контактната
мрежа. Изпълнител на обекта била фирма „Трейс“ ООД гр. София, която била наела
за подизпълнител „Авис Инженеринг“ ЕООД гр. Пловдив. За целта на обекта,
последното дружество имало изграден временен двор на около 30 метра от
западната страна на жп гара с. Белозем, непосредствено до жп линията. Дворът
бил ограден с метална мрежа, където били поставени два фургона – единият се
използвал от работниците, а другият който представлявал метален контейнер се
използвал за склад, в който се съхранявали необходимите за работата материали –
различни проводници, сред които имало 60 метра меден контактен проводник 100
кв. мм; 80 метра меден контактен проводник 120 кв. мм; 100 метра меден гол
гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм; 220 метра бронзово въже 70 кв.мм; 50 метра
бронзово въже 50 кв.мм; 600 метра бронзово въже 25 кв.мм и инструменти. Този
метален контейнер се заключвал с катинар и ключът се съхранявал във фургона за
работниците.
За съхранението на
посочените по-горе вещи се разчуло из живущите в с. Белозем.
На 01.02.2018 г. към
23:00 часа, св. О.А.И. се обадил по телефона на подсъдимия А.И.И. и му казал,
че знае едно място /мястото, където се съхранявали гореописаните медни кабели/,
където имало много медни проводници. А.И. проявил интерес и отишъл до дома на
свидетелят О.И., където се намирал и подсъдимият С.Д.И.. Подсъдимият А.И.
попитал дали на мястото има камери, за да не ги хванат. Свидетелят О.И. го
уверил, че е проверил и че няма камери, като тогава подсъдимите А.И. и С.И.
отишли пеша до мястото, като в себе си носели чували, в които да слагат
кабелите. Подсъдимият А.И. останал отвън, а подсъдимият С.И. натиснал оградата,
с която били оградени фургоните надолу и влязъл вътре. След това се насочил към
фургона /металният контейнер, където се съхранявали гореописаните медни
проводници/. Подсъдимият И. започнал да изнася проводници до мястото, където го
чакал подсъдимият А.И.. Последният ги поставил в чувалите. Двамата подсъдими
напълнили чувалите с 57.70 метра меден гол гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм.
След което отишли пеша до дома на подсъдимия А.И., където скрили отнетите от
тях кабели.
На следващия ден, свидетелят
О.И. се обадил по телефона на подсъдимият А.И. и му казал, че е намерил човек,
на когото да продадат кабелите, при което последният му съобщил, че в момента
бил ангажиран, но му казал да вземе майка му – подсъдимата И.А. Г.-И.. Отнетите
на 01.02.2018 г. медни проводници от подсъдимите А.И. и С.И. били продадени от подсъдимите
И. и И. и св.Т. О.И. на св.Д. А. Н., за което получили сумата от 300 лева.
На 03.02.2018 г. след приключване на работата
към 16:30 часа, св. К.заключил фургона и всички си тръгнали.
На 03.02.2018 г. около
20:00 часа, подсъдимите Т.Д.Д., А.И.И. и И.И. тръгнали пеша към футболния
стадион в селото, където знаели, че има дърва и оттам щели да си нарежат, за да
се топлят. След като отрязали няколко дървета, тръгнали да се връщат обратно,
за да вземат каруца и да натоварят на нея дървата. Минали в близост до жп
гарата на с. Белозем, обл. Пловдив, където били поставени фургоните на фирма
„Авис Инженеринг“ ЕООД гр.Пловдив. Там те видели подсъдимите И.И.Й., А.И.Г. и А.З.А..
Последните трима заявили на Д., А.И. и И.И., че вземат медни проводници, че във
фургона имало още много и ако искали и те можели да вземат. Всички подсъдими
започнали да вадят проводници, като част от тях натоварили в автомобила на подсъдимия
А.З.А.. Част от проводниците отнесли от другата страна на линията, където
останала подсъдимата И., а подсъдимият А.И.И. се върнал и след малко се върнал
при нея, като донесъл още проводници. И.И. и Т.Д. останали на мястото, а подсъдимият
А.И. отишъл до дома си, впрегнал коня на каруцата и се върнал на мястото, за да
натоварят кабелите. За да не ги намерят в домовете им, те скрили отнетите от
тях проводници в землището на с. Белозем, в една канавка. Подсъдимите А.А., И.Й.
и А.Г. ***, където продали отнетият от тях проводник на св. М.А. А.за сумата от
1300 лева. На 04.02.2018 г. сутринта, подсъдимият А.А. отишъл до дома на подсъдимия
А.И. и му предложил да изкупи медните проводници, които откраднали предната
вечер, но А.И. не се съгласил.
По този начин на
03.02.2018 г., след като предварително се сговорили, в немаловажен случай подсъдимите
И.Й., А.Г., А.А., А.И., Т.Д. и И.И. отнели от владението на „Авис Инженеринг“
ЕООД гр. Пловдив проводници, съответно: Й. - 60 метра меден контактен проводник
100 кв.мм. на стойност 1184.40 лева; 80 метра меден контактен проводник 120
кв.мм. на стойност 1894.40 лева; 34 метра бронзово въже 50 кв.мм. на стойност
349.18 лева; 279.20 метра бронзово въже 25 кв.мм. на стойност 1418.34 лева; Г.
- 60 метра меден контактен проводник 100 кв.мм. на стойност 1184.40 лева; 80
метра меден контактен проводник 120 кв.мм. на стойност 1894.40 лева; 34 метра
бронзово въже 50 кв.мм. на стойност 349.18 лева; 279.20 метра бронзово въже 25
кв.мм. на стойност 1418.34 лева; А. - 60 метра меден контактен проводник 100
кв.мм. на стойност 1184.40 лева; 80 метра меден контактен проводник 120 кв.мм.
на стойност 1894.40 лева; 34 метра бронзово въже 50 кв.мм. на стойност 349.18
лева; 279.20 метра бронзово въже 25 кв.мм. на стойност 1418.34 лева; И. - 42.30
метра меден гол гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм. на стойност 894.22 лева; 209
метра бронзово въже 70 кв.мм. на стойност 2671.02 лева; 16 метра бронзово въже
50 кв.мм. на стойност 164.32 лева и 320.80 метра бронзово въже 25 кв.мм.; Д. -
42.30 метра меден гол гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм. на стойност 894.22 лева;
209 метра бронзово въже 70 кв.мм. на стойност 2671.02 лева; 16 метра бронзово
въже 50 кв.мм. на стойност 164.32 лева и 320.80 метра бронзово въже 25 кв.мм. и
И. - 42.30 метра меден гол гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм. на стойност 894.22
лева; 209 метра бронзово въже 70 кв.мм. на стойност 2671.02 лева; 16 метра
бронзово въже 50 кв.мм. на стойност 164.32 лева и 320.80 метра бронзово въже 25
кв.мм.
Междувременно свидетелят М.А.продал закупените
от него проводници на св.З.И.Д..
На 04.02.2018 г.
сутринта, свидетелят С.К.установил липсата на описаните по-горе проводници, за
което сезирал органите на РУ на МВР гр. Раковски. На мястото бил извършен оглед
на местопроизшествие, при който се иззели 2 бр. следи, 1 бр. катинар, части от
проводници. Изготвил се албум.
В хода на разследването, подсъдимият Т.Д.
посочил мястото, където той и подсъдимите И. и И. скрили част от отнетите
кабели в землището на с. Белозем, обл. Пловдив. На 07.02.2018 г. бил извършен
оглед на местопроизшествие, при който се намерили и иззели бронзово въже с обща
дължина 209,48 метра; МГГ 95 кв.мм с обща дължина 42.30 м.; бронзово въже 25
кв.мм с обща дължина 320.80 метра; бронзово въже 50 кв.мм с обща дължина 16
метра. Изготвил се албум.
В хода на разследването подсъдимият
А.И.И. предал доброволно 1 бр. ножица за рязане на арматура, за което се
съставил надлежен протокол.
Назначената
стоково-оценъчна експертиза е дала заключение, че общата стойност на отнетите
вещи е както следва: 60 метра меден контактен проводник 100 кв.мм е 1184,40
лева; 80 метра меден контактен проводник 120 кв.мм е 1894,40 лева; 100 метра
меден гол гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм е 2140 лева; 220 метра бронзово въже
70 кв.мм е 2811.60 лева; 50 метра бронзово въже 50 кв.мм е 513.50 лева; 600
метра бронзово въже 25 кв.мм е 3048 лева – всичко на обща стойност 11565,90
лева.
Назначената дактилоскопна експертиза №
3/09.02.2018 г. е дала заключение, че дактилоскопна следа № 1, иззета при оглед
на местопроизшествие от 04.02.2018 г. съвпада с ляв палец на лицето Т. О.И..
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимите И.И.Й., А.И.Г.,
А.З.А., А.И.И., С.Д.И., Т.Д.Д. и И.А.И., дадени в хода на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие, които се кредитират от
настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия
доказателствен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели: С.Д. К., А. М.А., М.А. А., А.В.П., Т.С.И.,
И.М.М., Д.А.Н., Ж.К.К., В.Д. Г., Д.Х.И., А.И. Р., З.И.Д., Д.Г.К., Т.А.С., Т. О.И.,
О.А.И..
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност, създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния
период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимите. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка
с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този
начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните
признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с
авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са
относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - Протоколи за оглед на местопроизшествие,
характеристична справка, справки за съдимост, протокол за доброволно предаване,
характеристични справки, протокол за личен обиск /л. 213/, приемно-предавателен
протокол, копие от отчетна книга /л.234/, приемно-предавателни протоколи.
От представената справка
за съдимост на подсъдимия И.И.Й. се установява, че по отношение на същия са
налице общо 14 броя влезли в сила съдебни актове, като всичките са насочени
срещу главата престъпления – защита правото на собственост, а именно кражби и
грабежи, като същият многократно е търпял наказание ,,лишаване от свобода‘‘.
От представената справка
за съдимост на лицето А.И.Г. се установява, че същият е бил осъждан общо шест
пъти, като последното му осъждане е по НОХД 8147/2011 г. по описа на РС гр.
Пловдив, когато му е било наложено наказание в размер от една година ,,лишаване
от свобода‘‘, което е било отложено с изпитателен срок в размер от три години.
От представената справка
за съдимост на А.И.И. се установява, че по отношение на същия има наложено
наказание пробация по НОХД 4180/2013 г. по описа на РС гр. Пловдив, което е
било изтърпяно на 06.04.2014 г., поради което се достигна до извод, че той е
бил неосъждан към момента на извършване на деянието, но не са бил изтекли пет
години от изтърпяването на това наказание, поради което и настоящото деяние е
квалифицирано при условията на повторност.
От представената справка
за съдимост на А.З.А. се установява, че към момента на деянието по отношение на
същия има влязъл в сила един брой съдебен акт по НОХД 6903/2009 г. по описа на
РС гр. Пловдив по който му е било наложено наказание в размер от четири месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, който изтича на
23.04.2013 г. Тоест се достигна до извод, че към момента на извършване на
деянието той е бил реабилитиран, но не са били изтекли пет години от изтичането
на изпитателния срок, поради което и настоящото деяние е квалифицирано при
условията на повторност.
От представената справка
за съдимост на Т.Д.Д. се установява, че по отношение на същия са налице девет
броя влезли в сила съдебни актове. Към момента на извършване на деянието той е
бил реабилитиран по силата на съдебен акт, но последното му наказание
,,лишаване от свобода‘‘ е било изтърпяно на 12.06.2013 г., поради което се
достигна до извод, че към момента на извършване на деянието не са били изтекли
пет години, поради което деянието е квалифицирано при условията на повторност.
От представената справка
за съдимост на И.А.И. се установява, че същата е неосъждана.
От представената справка
за съдимост се установява, че С.Д.И. е неосъждан.
От двата протокола за
оглед се установяват мястото на извършване на деянието – от където са били
отнети инкриминираните вещи, както и мястото където са били част от тях от
някои от подсъдимите.
От протокола за
доброволно предаване се установяват част от предадените доброволно вещи.
От представеното копие
от отчетна книга се установяват наличните в притежавания от ощетеното
юридическо лице обект стоки
Съдът кредитира и
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи –
оценъчна и дактилоскопна.
От изготвената
съдебно-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на отнетите вещи
е както следва: 60 метра меден контактен проводник 100 кв.мм е 1184,40 лева; 80
метра меден контактен проводник 120 кв.мм е 1894,40 лева; 100 метра меден гол
гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм е 2140 лева; 220 метра бронзово въже 70 кв.мм е
2811.60 лева; 50 метра бронзово въже 50 кв.мм е 513.50 лева; 600 метра бронзово
въже 25 кв.мм е 3048 лева – всичко на обща стойност 11565,90 лева.
От изготвената
дактилоскопна експертиза се установява, че дактилоскопна следа № 1, иззета при
оглед на местопроизшествие от 04.02.2018 г. съвпада с ляв палец на лицето Т. О.И..
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимата. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни
доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняеми),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и припокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ още повече, че
отнемането на инкриминираните вещи не се оспорва от подсъдимата, а се излагат
съображения единствено за правната квалификация на деянието.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Съдът приема от правна
страна, че с деянията си подсъдимият И.И. Й. с ЕГН: ********** е осъществил
състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 03.02.2018 г. в с.Белозем,
обл.Пловдив, след предварителен сговор в немаловажен случай с А.З.А., ЕГН: **********
и А.И.Г., ЕГН: **********, в условията на опасен рецидив: извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – 60 метра меден контактен проводник
100 кв.мм. на стойност 1184.40 лева; 80 метра меден контактен проводник 120
кв.мм. на стойност 1894.40 лева; 34 метра бронзово въже 50 кв.мм. на стойност
349.18 лева; 279.20 метра бронзово въже 25 кв.мм. на стойност 1418.34 лева или
всичко на обща стойност – 4846.32 лева от владението на „Авис Инженеринг“ ЕООД
гр.Пловдив, без съгласие на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените вещи, в условията опасен рецидив, след
предварителен сговор в немаловажен случай с горепосочените лица, без съгласието
на представителите на ощетеното юридическо лице, като е прекъснал досегашното
владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на
чужди движими вещи от владението на собственика, т.е. налице е прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна на
подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху вещите,
като те са преминали от патримониума на ощетеното юридическо лице в този на
подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на същите,
подсъдимите са продали част от инкриминираните вещи в с. Шишманци.
Кражбата е извършена при
условията на опасен рецидив, доколкото подсъдимият И.Й. е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението,
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, което квалифицира деянието да е
извършено при условията на чл. 29, ал. 1
букви ,,А‘‘ и ,,Б‘‘ НК. Именно осъжданията на подсъдимия Й. с Присъда
постановена по НОХД № 866/2011 г. на Окръжен съд гр. С.З. /в законна сила от
27.01.2012 г./, когато е бил осъден на 4 години лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, както и със споразумение от 22.05.2012 г. по
НОХД № 1180/2011 г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, когато подсъдимият Й.
е бил осъден на 1 година лишаване от свобода за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК и по Присъда по НОХД № 451/2016 г. на Районен съд гр. Сливен /в
законна сила от 10.05.2016 г./, като подсъдимият Й. е бил осъден на 1 година и
4 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 от НК обуславят и правната квалификация по която И.Й. беше признат
за виновен.
Налице е и
квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, а именно, че деянието е
извършено след предварителен сговор в немаловажен случай с А.А. и А.Г., доколкото
стойността на инкриминираните вещи отнети от тези подсъдими е в размер от
4 846,32 лева, като тези трима подсъдими преди извършването на деянието
ясно са съзнавали, че в процесния обект са се намирали вещи, които биха могли
да отнемат, след което са пристъпили към изпълнение на своите намерения.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя,
който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след което е било
налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
Съдът приема от правна
страна, че с деянията си подсъдимият А.И.Г. с ЕГН: ********** е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, за това, че на
03.02.2018 г. в с.Белозем, обл. Пловдив, след предварителен сговор в
немаловажен случай с А.З.А., ЕГН: ********** и И.И.Й., ЕГН: **********,
повторно, в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи – 60 метра меден
контактен проводник 100 кв.мм. на стойност 1184.40 лева; 80 метра меден
контактен проводник 120 кв.мм. на стойност 1894.40 лева; 34 метра бронзово въже
50 кв.мм. на стойност 349.18 лева; 279.20 метра бронзово въже 25 кв.мм. на
стойност 1418.34 лева или всичко на обща стойност – 4846.32 лева от владението
на „Авис Инженеринг“ ЕООД гр.Пловдив, без съгласие на ръководството на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените вещи, в условията повторност, без
съгласието на представителя на ощетеното юридическо лице, като е прекъснал
досегашното владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е
отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика, т.е. налице е
прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от
страна на подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху
вещите, като те са преминали от патримониума на ощетеното юридическо лице в
този на подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат
противозаконно присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след
отнемането на същите, А.Г., заедно с И.Й. и А. А. са продали инкриминираните
вещи в с. Шишманци.
Кражбата е извършена при
условията на повторност, в немаловажен случай, доколкото подсъдимият А.Г. е бил
осъждан за престъпление кражба с присъда постановена по НОХД № 8147/2011 г. по
описа на РС гр. Пловдив /в законна сила от 07.06.2012 г./, когато му е било
наложено наказание в размер от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение
било отложено с изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл.194 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, който срок е изтекъл на 07.06.2015 г.
Деянието е било извършено
след предварителен сговор, в немаловажен случай с И.Й. и А.А., доколкото стойността на
инкриминираните вещи отнети от тези подсъдими е в размер от 4 846,32 лева, като
тези трима подсъдими преди извършването на деянието ясно са съзнавали, че в
процесния обект са се намирали вещи, които биха могли да отнемат, след което са
пристъпили към изпълнение на своите намерения.
От субективна страна – престъплението
е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е
осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след което е било налице и
последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
Съдът приема от правна
страна, че с деянията си подсъдимият А.З.А. с ЕГН: ********** е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.
28, ал. ал. 1 НК, за това, че на 03.02.2018 г. в с.Белозем, обл.Пловдив, след предварителен
сговор в немаловажен случай с А.И.Г., ЕГН: ********** и И.И.Й., ЕГН: **********,
повторно, в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи – 60 метра меден
контактен проводник 100 кв.мм. на стойност 1184.40 лева; 80 метра меден
контактен проводник 120 кв.мм. на стойност 1894.40 лева; 34 метра бронзово въже
50 кв.мм. на стойност 349.18 лева; 279.20 метра бронзово въже 25 кв.мм. на
стойност 1418.34 лева или всичко на обща стойност – 4846.32 лева от владението
на „Авис Инженеринг“ ЕООД гр. Пловдив, без съгласие на ръководството на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените вещи, без съгласието на
представителите на ощетеното юридическо лице, като е прекъснал досегашното
владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на
чужди движими вещи от владението на собственика, т.е. налице е прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна на
подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху вещите,
като те са преминали от патримониума на ощетеното юридическо лице в този на
подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на
същите, подсъдимите са ги продали в с. Шишманци.
Кражбата е извършена при
условията на повторност, в немаловажен случай, доколкото подсъдимият А.А. е бил
осъждан за престъпление кражба с Определение от 23.04.2010 г. по НОХД №
6903/2009 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, подсъдимият А.А. е бил осъден
на 4 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.18 ал.1 от НК, който изпитателен срок изтича на 23.04.2013 г.
Деянието е било
извършено след предварителен сговор, в немаловажен случай с И.Й. и А.Г.,
доколкото стойността на инкриминираните вещи отнети от тези подсъдими е в
размер от 4 846,32 лева, като тези трима подсъдими преди извършването на
деянието ясно са съзнавали, че в процесния обект са се намирали вещи, които
биха могли да отнемат, след което са пристъпили към изпълнение на своите
намерения.
От субективна страна –
престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на
извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след
което е било налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
Съдът приема от правна
страна, че с деянията си подсъдимият А.И.И. с ЕГН: ********** е осъществил
състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в
периода от 01.02.2018 г. до 03.02.2018 г. в с.Белозем, обл.Пловдив, след
предварителен сговор в немаловажен случай със С.Д.И. с ЕГН: **********, И.А.И.
с ЕГН: ********** и Т.Д.Д. с ЕГН: **********, повторно в немаловажен случай,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и
при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи от
владението на фирма „Авис Инженеринг“ ЕООД гр.Пловдив, без съгласие на
ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, както
следва:
- на 01.02.2018 г. в с.Белозем, обл.Пловдив, след предварителен
сговор в немаловажен случай със С.Д.И., ЕГН: **********, повторно, в
немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление и при условията на продължавано престъпление, е отнел чужда
движима вещ – 57.70 метра меден гол гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм. на
стойност 1219.78 лева, от владението на фирма „Авис Инженеринг“ ЕООД гр.Пловдив,
без съгласие на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да я
присвои,
- на 03.02.2018 г. в с.Белозем, обл.Пловдив, след предварителен
сговор в немаловажен случай с И.А.И. с ЕГН: ********** и Т.Д.Д. с ЕГН: **********,
повторно, в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление и при условията на продължавано престъпление, е
отнел чужди движими вещи – 42.30 метра меден гол гъвкав проводник /МГГ/ 95
кв.мм. на стойност 894.22 лева; 209 метра бронзово въже 70 кв.мм. на стойност
2671.02 лева; 16 метра бронзово въже 50 кв.мм. на стойност 164.32 лева и 320.80
метра бронзово въже 25 кв.мм. на стойност 1629.66 лева или всичко на обща
стойност – 5359.22 лева от владението на „Авис Инженеринг“ ЕООД гр.Пловдив, без
съгласие на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги
присвои, като всички вещи са на обща
стойност 6579 лева.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените вещи, без съгласието на
представителите на ощетеното юридическо лица, като е прекъснал досегашното
владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на
чужди движими вещи от владението на собственика, т.е. налице е прекъсване на
фактическата власт на последните и установяване на трайна такава от страна на
подсъдимата. Последният е установил трайно фактическо владение върху вещите,
като те са преминали от патримониума на ощетеното юридическо лице в този на
подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на
същите, този подсъдим се е разпоредил с тях, като ги е оставил на ,,безопасно‘‘
според него място.
Деянието е извършено при
условията на повторност, в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление, а именно със Споразумение от
20.09.2013 г. по НОХД № 4180/2013 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, когато
е бил осъден на пробация за срок от 6 месеца за извършено престъпление по
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление, доколкото в случая имаме две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, а именно на 01.02.2018 г. и
03.02.2018 г. при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
Деянията са извършени
след предварителен сговор, доколкото подсъдимият е имал предварително ясна цел
на 01.02.2018 г. със С.И. и на 03.02.2018 г. с И.И. и Т.Д. да извърши кражбите
за което е бил предаден на съд, като стойността на общо отнетите от този
подсъдим вещи е в размер от 6 579 лева.
От субективна страна –
престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на
извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след
което е било налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият С.Д.И. с ЕГН: ********** осъществил състава на
престъплението по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, за това, че 01.02.2018
г. в с. Белозем, обл. Пловдив, след предварителен сговор в немаловажен случай с
А.И.И., ЕГН: **********, е отнел чужди движими вещи – 57.70 метра меден гол
гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм. на стойност – 1219.78 лева, от владението на
фирма „Авис Инженеринг“ ЕООД гр. Пловдив, без съгласие на ръководството на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените вещи, без съгласието на
представителите на ощетеното юридическо лице, като е прекъснал досегашното
владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на
чужди движими вещи от владението на собственика, т.е. налице е прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна на
подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху вещите,
като те са преминали от патримониума на ощетеното юридическо лице в този на
подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на
същите, подсъдимите са ги продали в с. Шишманци.
Деянието е било
извършено след предварителен сговор, в немаловажен случай с А.И.И., доколкото
стойността на инкриминираните вещи отнети от този подсъдим е в размер от 1 219,78
лева, като тези двама подсъдими преди извършването на деянието ясно са
съзнавали, че в процесния обект са се намирали вещи, които биха могли да
отнемат, след което са пристъпили към изпълнение на своите намерения.
От субективна страна –
престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на
извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след
което е било налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият Т.Д.Д. с ЕГН: ЕГН ********** осъществил
състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5 и т. 7, вр. чл.194 ал.1 от НК, за това, че на
03.02.2018 г. в с. Белозем, обл. Пловдив, след предварителен сговор в
немаловажен случай с А.И.И., ЕГН: ********** и И.А.И., ЕГН: **********,
повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление е отнел чужди движими вещи – 42.30 метра меден гол
гъвкав проводник /МГГ/ 95 кв.мм. на стойност 894.22 лева; 209 метра бронзово
въже 70 кв.мм. на стойност 2671.02 лева; 16 метра бронзово въже 50 кв.мм. на
стойност 164.32 лева и 320.80 метра бронзово въже 25 кв.мм. на стойност 1629.66
лева, или всичко на обща стойност – 5359.22 лева от владението на „Авис
Инженеринг“ ЕООД гр.Пловдив, без съгласие на ръководството на дружеството, с
намерение противозаконно да ги присвои
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените вещи, без съгласието на
представителите на ощетеното юридическо лице, като е прекъснал досегашното
владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на
чужди движими вещи от владението на собственика, т.е. налице е прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна на
подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху вещите,
като те са преминали от патримониума на ощетеното юридическо лице в този на
подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на
същите той се е разпоредил с тях.
Деянието е било
извършено след предварителен сговор, в немаловажен случай с А.И.И. и И.А.И.,
доколкото стойността на инкриминираните вещи отнети от този подсъдим е в размер
от 5 359,22 лева, като тези трима подсъдими преди извършването на деянието
ясно са съзнавали, че в процесния обект са се намирали вещи, които биха могли
да отнемат, след което са пристъпили към изпълнение на своите намерения.
От субективна страна –
престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на
извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след
което е било налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
Съдът
приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият И.А. Г.- И. с ЕГН: **********
осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5, вр. чл.194 ал.1 от НК,
за това, че на 03.02.2018 г. в с.Белозем, обл.Пловдив, след предварителен
сговор в немаловажен случай с А.И.И., ЕГН: ********** и Т.Д.Д., ЕГН: **********,
е отнела чужди движими вещи – 42.30 метра меден гол гъвкав проводник /МГГ/ 95
кв.мм. на стойност 894.22 лева; 209 метра бронзово въже 70 кв.мм. на стойност
2671.02 лева; 16 метра бронзово въже 50 кв.мм. на стойност 164.32 лева и 320.80
метра бронзово въже 25 кв.мм. на стойност 1629.66 лева, или всичко на обща
стойност – 5359.22 лева от владението на „Авис Инженеринг“ ЕООД гр.Пловдив, без
съгласие на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените вещи, без съгласието на
представителите на ощетеното юридическо лице, като е прекъснал досегашното
владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на
чужди движими вещи от владението на собственика, т.е. налице е прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна на
подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху вещите,
като те са преминали от патримониума на ощетеното юридическо лице в този на
подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно
присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на
същите той се е разпоредил с тях.
Деянието е било
извършено след предварителен сговор, в немаловажен случай с А.И.И. и Т.Д.Д.,
доколкото стойността на инкриминираните вещи отнети от този подсъдим е в размер
от 5 359,22 лева, като тези трима подсъдими преди извършването на деянието ясно
са съзнавали, че в процесния обект са се намирали вещи, които биха могли да
отнемат, след което са пристъпили към изпълнение на своите намерения.
От субективна страна –
престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на
извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след
което е било налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанията:
При индивидуализация на
наказанията и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
По отношение на
подсъдимия И.И.Й.:
Разпоредбите на чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
букви ,,А‘‘ и ,,Б‘‘ НК предвиждат, че за извършеното от подсъдимия И.Й. се
предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘ от три до петнадесет години.
Към отегчаващите вината
обстоятелства попада изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия Й.,
доколкото същият е осъждан 12 пъти преди настоящото деяние за престъпления
против обществените отношения защитаващи правото на собственост на гражданите.
Този подсъдим е търпял многократно наказания ,,лишаване от свобода‘‘, като
преди извършване на деянието общият размер на осъжданията му е бил над десет
години ,,лишаване от свобода‘‘, който е бил изтърпян ефективно, а самият
подсъдим е на 40-годишна възраст. В случая става въпрос за извършването на едни
и същи по вид престъпления, а именно кражби и грабежи, през непродължителни
периоди от време. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и
това, че подсъдимият е подведен под наказателна отговорност за извършена от
него кражба при условията на опасен рецидив по букви ,,А‘‘ и ,,Б‘‘ на чл. 29,
ал. 1 НК, като дори квалификация по само една от тази букви обуславя и
квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха направеното самопризнание от подсъдимия още в хода на
досъдебното производство и указаното съдействие на разследващите за
разкриването на обективната истина, както и изказаното съжаление за
извършеното.
Неоснователно се явява
направеното възражение от страна на адв. К. за обстоятелството, че подсъдимият И.Й.
не е бил получил сума след продажбата на инкриминираните вещи, доколкото от
значение за делото е отнемането на вещите, а не впоследствие кой се е
облагодетелствал след тяхната продажба.
Предвид всичко
гореизложеното въз основа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
след като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенции, Съдът е на становище, че на подсъдимия Й. следва да се
определи и наложи наказание ,,лишаване от свобода‘‘ при лек превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно в размер от шест години ,,лишаване от свобода‘‘.
След редукцията на
същото с 1/3 с оглед диференцираната процедура по която протече производството
същото следва да остане в окончателен размер от четири години ,,лишаване от
свобода‘‘.
На основание чл. 57, ал.
1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното наказание четири години лишаване от
свобода беше определено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На осн. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадато от така определено наказание лишаване от
свобода за срок от четири години времето, през което И.И.Й. е бил задържан по
реда на ЗМВР, с постановление на РП – Пловдив, както и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 07.02.2018 г., до влизане на присъдата в
сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.
По отношение на
подсъдимия А.И.Г.:
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК предвижда, че за
извършеното от подсъдимия А.Г. се предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘
от една до десет години.
Към отегчаващите вината
обстоятелства попадат лошите характеристични данни на подсъдимия, а именно
множество осъждания за деяния, които е реабилитиран, извън осъждането му по НОХД
№ 8147/2011 г. по описа на РС гр. Пловдив /в законна сила от 07.06.2012 г./,
което обуславя деянието като такова извършено при условията на повторност и
като част от правната квалификация не може да бъде отчетено като отегчаващо
вината обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете, че същият
беше признат за виновен за извършено от него престъпление при условията на два
квалифициращи признака, а именно ,,повторност‘‘ и след предварителен сговор,
като всеки един от тези признаци е достатъчен за налагането на наказание при
условията на чл. 195, ал. 1 НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха изказаното съжаление за извършеното, както и
указаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина още в хода на досъдебното производство.
Предвид всичко
гореизложеното въз основа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
след като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенции, Съдът е на становище, че на подсъдимия Г. следва да се
определи и наложи наказание ,,лишаване от свобода‘‘ при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно в размер от една година и шест месеца ,,лишаване
от свобода‘‘.
След редукцията на
същото с 1/3 с оглед диференцираната процедура по която протече производството
същото следва да остане в окончателен размер от една година ,,лишаване от
свобода‘‘.
На основание чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година
беше постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На осн. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадато от така определеното наказание лишаване от
свобода за срок от една година времето, през което А.И.Г. е бил задържан по
реда на ЗМВР, с постановление на РП – Пловдив, както и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 07.02.2018 г., до влизане на присъдата в
сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.
По отношение на подсъдимия
А.З.А.:
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК предвижда, че за
извършеното от подсъдимия А.А. се предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘
от една до десет години.
Към отегчаващите вината
обстоятелства попада обстоятелството, че същият беше признат за виновен за извършено от него
престъпление при условията на два квалифициращи признака, а именно
,,повторност‘‘ и след предварителен сговор, като всеки един от тези признаци е
достатъчен за налагането на наказание при условията на чл. 195, ал. 1 НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха изказаното съжаление за извършеното, както и
указаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина още в хода на досъдебното производство, чистото съдебно минало,
доколкото подсъдимият е реабилитиран.
Предвид всичко
гореизложеното въз основа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
след като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенции, Съдът е на становище, че на подсъдимия А. следва да се
определи и наложи наказание ,,лишаване от свобода‘‘ при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно в размер от една година и шест месеца ,,лишаване
от свобода‘‘.
След редукцията на
същото с 1/3 с оглед диференцираната процедура по която протече производството
същото следва да остане в окончателен размер от една година ,,лишаване от
свобода‘‘.
В настоящия случай,
подсъдимият е не осъждан друг път на наказания ,,лишаване от свобода’’,
доколкото е реабилитиран, наложеното му наказание ,,лишаване от свобода’’ е в
размер до три години, като Съдът намира, че за постигане целите на наказанието
и поправянето на дееца не е наложително да се изтърпи това наказание. Откъсването
му от семейството и настаняването в пенетенциарно учреждение по никакъв начин
не би способствало за постигане целите на наказанието, още повече, че до
настоящия момент той не е търпял ефективно наказание ,,лишаване от свобода‘‘.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия се установява, че по предходното
му осъждане на лишаване от свобода, което е било отложено с изпитателен срок,
той се е въздържал от извършването на престъпления, поради което Съдът е на
становище, че следва да му се даде още един шанс да се поправи и превъзпита.
Ето защо, Съдът
постанови на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание
три месеца ,,лишаване от свобода’’ да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На осн. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадато от така определеното наказание лишаване от
свобода за срок от една година времето, през което А.З.А. е бил задържан по
реда на ЗМВР, с постановление на РП – Пловдив, както и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от
07.02.2018 г. до 24.10.2018 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
По отношение на
подсъдимия А.И.И.:
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
предвижда, че за извършеното от подсъдимия А.И. се предвижда наказание
,,лишаване от свобода‘‘ от една до десет години.
Към отегчаващите вината
обстоятелства попада обстоятелството, че същият беше признат за виновен за
извършено от него престъпление при условията на два квалифициращи признака, а
именно ,,повторност‘‘ и след предварителен сговор, като всеки един от тези
признаци е достатъчен за налагането на наказание при условията на чл. 195, ал.
1 НК, обстоятелството, че въпреки се касае за продължавано престъпление в него
са включени две деяния.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха изказаното съжаление за извършеното, както и
указаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина още в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало, тъй
като този подсъдим се явява реабилитиран.
Предвид всичко
гореизложеното въз основа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
след като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенции, Съдът е на становище, че на подсъдимия И. следва да се
определи и наложи наказание ,,лишаване от свобода‘‘ при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, но над това в сравнение с подсъдимите Г. и А., доколкото
подсъдимият А.И. е единственото лице, което е участвало в деянията на
01.02.2018 г. и на 03.02.2018 г. Ето защо, на същия се наложи наказание в
размер от две години ,,лишаване от свобода‘‘.
След редукцията на
същото с 1/3 с оглед диференцираната процедура по която протече производството
същото следва да остане в окончателен размер от една година и четири месеца ,,лишаване
от свобода‘‘.
В настоящия случай,
подсъдимият е не осъждан друг път на наказания ,,лишаване от свобода’’ и е
реабилитиран, наложеното му наказание ,,лишаване от свобода’’ е в размер до три
години, като Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето
на дееца не е наложително да се изтърпи това наказание. Откъсването му от
семейството и настаняването в пенетенциарно учреждение по никакъв начин не би
способствало за постигане целите на наказанието, още повече, че до настоящия
момент той не е търпял ефективно наказание ,,лишаване от свобода‘‘. Видно от
справката за съдимост на подсъдимия се установява, че той е бил съден на
наказание ,,пробация‘‘, поради което Съдът е на становище, че следва да му се
даде още един шанс да се поправи и превъзпита.
Ето защо, Съдът
постанови на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание една
година и четири месеца ,,лишаване от свобода’’ да бъде отложено за изпитателен
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На осн. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадато от така определеното наказание лишаване от
свобода за срок от една година времето, през което А.И.И. е бил задържан по
реда на ЗМВР, с постановление на РП – Пловдив, както и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от
07.02.2018 г. до 24.10.2018 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
По отношение на
подсъдимия С.Д.И.:
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК предвижда, че за извършеното от подсъдимия С.И.
се предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘ от една до десет години.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха изказаното съжаление за извършеното, както и
указаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина още в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало, тъй
като този подсъдим е неосъждан.
Предвид всичко
гореизложеното въз основа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
след като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенции, Съдът е на становище, че на подсъдимия И. следва да се
определи и наложи наказание ,,лишаване от свобода‘‘ при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Ето защо, на същия се наложи наказание в размер от една
година и шест месеца ,,лишаване от свобода‘‘.
След редукцията на
същото с 1/3 с оглед диференцираната процедура по която протече производството
същото следва да остане в окончателен размер от една година ,,лишаване от
свобода‘‘.
В настоящия случай,
подсъдимият е не осъждан друг път на наказания ,,лишаване от свобода’’,
наложеното му наказание ,,лишаване от свобода’’ е в размер до три години, като
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето на дееца не е
наложително да се изтърпи това наказание. Откъсването му от семейството и
настаняването в пенетенциарно учреждение по никакъв начин не би способствало за
постигане целите на наказанието, още повече, че до настоящия момент той не е
търпял ефективно наказание ,,лишаване от свобода‘‘.
Ето защо, Съдът
постанови на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание една
година ,,лишаване от свобода’’ да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На осн. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспаднато от така определено наказание лишаване от
свобода за срок от една одина времето, през което С.Д.И. е бил задържан по реда
на ЗМВР, както и с постановление по реда на НПК, считано от 07.02.2018 г. до
09.02.2018 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от
свобода”.
По отношение на
подсъдимия Т.Д.Д.:
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
предвижда, че за извършеното от подсъдимия Т.Д. се предвижда наказание
,,лишаване от свобода‘‘ от една до десет години.
Към отегчаващите вината
обстоятелства попада обстоятелството, че същият беше признат за виновен за
извършено от него престъпление при условията на два квалифициращи признака, а
именно ,,повторност‘‘ и след предварителен сговор, като всеки един от тези
признаци е достатъчен за налагането на наказание при условията на чл. 195, ал.
1 НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха изказаното съжаление за извършеното, както и
указаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина още в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало, тъй
като този подсъдим се явява реабилитиран.
Предвид всичко
гореизложеното въз основа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
след като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенции, Съдът е на становище, че на подсъдимия Д. следва да се
определи и наложи наказание ,,лишаване от свобода‘‘ при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Ето защо, на същия се наложи наказание в размер от една година и
шест месеца ,,лишаване от свобода‘‘.
След редукцията на
същото с 1/3 с оглед диференцираната процедура по която протече производството
същото следва да остане в окончателен размер от една година ,,лишаване от
свобода‘‘.
В настоящия случай,
подсъдимият е не осъждан друг път на наказания ,,лишаване от свобода’’ и е
реабилитиран, наложеното му наказание ,,лишаване от свобода’’ е в размер до три
години, като Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето
на дееца не е наложително да се изтърпи това наказание. Откъсването му от
семейството и настаняването в пенетенциарно учреждение по никакъв начин не би
способствало за постигане целите на наказанието.
Ето защо, Съдът
постанови на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание една
година ,,лишаване от свобода’’ да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На осн. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадато от така определеното наказание лишаване от
свобода за срок от една година времето, през което Т.Д.Д. е бил задържан по
реда на ЗМВР, както и с постановление по реда на НПК, считано от 07.02.2018 г.
до 09.02.2018 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от
свобода”.
По отношение на
подсъдимата И.А. Г.- И.:
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК предвижда, че за извършеното от подсъдимата Г.-
И. се предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘ от една до десет години.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха изказаното съжаление за извършеното, както и
указаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина още в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало, тъй
като тази подсъдима е неосъждана.
Предвид всичко
гореизложеното въз основа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
след като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенции, Съдът е на становище, че на подсъдимата Г.- И. следва да
се определи и наложи наказание ,,лишаване от свобода‘‘ при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Ето защо, на същата се наложи наказание в размер
от една година и шест месеца ,,лишаване от свобода‘‘.
След редукцията на
същото с 1/3 с оглед дифиренцираната процедура по която протече производството
същото следва да остане в окончателен размер от една година ,,лишаване от
свобода‘‘.
В настоящия случай,
подсъдимата е не осъждана друг път на наказания ,,лишаване от свобода’’,
наложеното й наказание ,,лишаване от свобода’’ е в размер до три години, като
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето на дееца не е
наложително да се изтърпи това наказание. Откъсването й от семейството и
настаняването в пенетенциарно учреждение по никакъв начин не би способствало за
постигане целите на наказанието.
Ето защо, Съдът
постанови на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание една
година лишаване ,,лишаване от свобода’’ да бъде отложено за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На осн. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадато от така определено наказание лишаване от
свобода за срок от една година времето, през което И.А. Г.-И. е задържана по
реда на ЗМВР както и с постановление по реда на НПК, считано от 07.02.2018 г.
до 09.02.2018 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от
свобода”.
По веществените
доказателства:
Вещественото доказателство
– 1 бр. ножица за рязане на арматура беше постановено да се унищожи като вещ
без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
Веществените доказателства
- 1 бр. бронзово въже, 70 кв.мм с дължина от 209,48 м.; 1 бр. меден гол гъвкав
проводник, 95 кв.мм. с дължина 42,30 м.; 1 бр. бронзово въже, 25 кв.мм. с
дължина от 320.80 м.; 1 бр. бронзово въже, 50 кв.мм. с дължина от 16 м. -
предадени на домакина при РУ на МВР гр.Раковски беше постановено да се върнат
обратно на собственика им „Авис Инженеринг“ ЕООД гр.Пловдив, след влизане на
присъдата в законна сила.
Вещественото
доказателство – дактилоскопни следи, приложени на л. 158 беше постановено да
останат по делото в срока на неговото съхранение.
По разноските:
На основание чл.189,
ал.3 НПК подсъдимите И.И.Й., А.И.Г., А.З.А., А.И.И., С.Д.И., Т.Д.Д., И.А. Г.-И.
бяха осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените
разноски по делото в размер на 107 лева, като всеки един от тях следва да
заплати сумата от по 15,29 лева.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.
