№ 277
гр. София , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б в закрито заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20211100507104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу отказ на ЧСИ М.К.,
рег. № 788 на КЧСИ по изпълнително дело № 20217880400039, обективиран в съобщение
изх. №1322 от 18.02.2021 г., да намали приетите за събиране разноски в полза на взискателя
за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв., както и пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на адвоката на взискателя се
свеждат до подаването на молба за образуването на изпълнителното производство, поради
което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200
лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Излага, че изпълнителното дело е с ниска фактически и
правна сложност, а в срока за доброволно изпълнение е погасил всички дължими по
изпълнителния лист суми.
Взискателят по изпълнителното дело Д.А.Ш. счита жалбата за неоснователна.
Поддържа, че адвокатският хонорар е претендиран в законоустановения минимум - 200 лв.
за образуване на изпълнителното дело и 200 лв. за процесуално представителство защита и
съдействие по неговото водене.
Частен съдебен изпълнител М.К. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
1
което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните
съображения:
Изпълнително дело № 20217880400039 на ЧСИ М.К., рег. №788 на КЧСИ, е
образувано по молба от Д.А.Ш., чрез адв. Лидия Станчева, за събиране на неолихвяеми
вземания от „Т.С.“ ЕАД, обективирани в изпълнителен лист от 13.01.2021 г., в размер на
8,61 лв. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от
20.01.2021 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско
възнаграждение в общ размер на 400 лева, заплатени в брой, видно от отбелязването в
договора. С молбата за образуване е поискано налагане запор на банковите сметки на „Т.С.“
ЕАД, като е посочено, че след прилагането му и в случай че вземането е останало
непогасено, се възлагат правомощия на съдебния изпълнител по неговото събиране, на
основание чл. 18 ЗЧСИ.
На 20.01.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за
заплащане на следните суми: 8,61 лв. – присъдени разноски; 400 лв. – разноски по
изпълнителното дело в полза на взискателя и 97,03 лв. – такси по ТТРЗЧИ. Видно от
приложеното на л. 4 от изпълнителното дело постановление изх. №506/20.01.2021 г. ЧСИ е
начислил пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 49,03 лв.
С обжалвания отказ, обективиран в съобщение изх. №1322 от 18.02.2021 г., съдебният
изпълнител е оставил без уважение депозираното на 01.02.2021 г. възражение на длъжника
за намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар до сумата от 200 лв., дължим
единствено за образуване на изпълнителното дело, и редуциране на пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на
длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за
адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по
изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай към
молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
общ размер на 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на
делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по
малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително
дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Същото не е спорно,
че се дължи с оглед депозираната от адвоката на взискателя молба за образуване на
изпълнителното дело.
Разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ урежда размера на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В
случая обаче по изпълнителното дело не се твърди, а и не се установява процесуалният
представител на взискателя да е осъществил действия, които да имат характера на такива, за
които да се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Нещо повече, в молбата за
образуване на изпълнителното дело, адвокатът е възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител да събере вземането, в случай че посоченият от него изпълнителен
способ запор на банкови сметки на длъжника не доведе до удовлетворяване на вземането,
2
поради което понастоящем не може да се приеме, че обективно процесуалният представител
на взискателя е осъществил действия по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
Следователно, уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява дължимо
единствено за образуване на изпълнителното дело, в размер на 200 лева, като над него до
претендираните 400 лв. разноските не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.
При определяне размера на начислената от съдебния изпълнител пропорционална
такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да се има предвид като
база за изчисляването вземането по изпълнителния лист и в него не се включват
разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело, поради което таксата
следва да бъде преизчислена. Съгласно т. 26, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: до 100 лв. – твърд
размер от 10 лв. Предвид че вземането, за което е образувано изпълнителното дело, е в
размер на 8,61 лв., то и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се равнява на 12 лв. с ДДС (10
лв. без ДДС) и над този размер до посочените в постановление изх. №506/20.01.2021 г. на
ЧСИ М. Колев 49,03 лв., таксата следва да бъде намалена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД отказ на ЧСИ М.К., рег. № 788 на
КЧСИ по изпълнително дело № 20217880400039, обективиран в съобщение изх. №1322 от
18.02.2021 г., да намали приетите за събиране разноски в полза на взискателя за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лв. до 400 лв., както и по отношение на начислената
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – за разликата над 12,00 лв. с ДДС до 49,03 лв. с
ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3