№ 32759
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110163545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил
насрещен иск. Предвид заявеното от ответника по насрещния иск ненадлежно връчване на
препис от насрещната искова молба и приложенията към нея съдът намира че на ответника
следва да бъде изпратено повторно препис заедно с указания че може да подаде отговор в
едномесечен срок от връчване на съобщението.
Съдът отлага произнасянето си по направените доказателствени искания в насрещната
искова молба за първото открито съдебно заседание с оглед постъпване на отговора на
насрещната искова молба.
В отговора на насрещния иск ищецът е оттеглил първоначално направените
доказателствени искания за задължаване на ответника да представи намиращи се у него
писмени документи – извлечение от сметки по процесния договор, както и за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по
тях. В останала си част доказателственото искане по реда на чл. 190 от ГПК за задължаване
на ответника да представи стандартен европейски формуляр и общи условия следва да бъде
оставено без уважение, предвид обстоятелството, че посочените документи са приложени
като доказателства към отговора на исковата молба.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ответника по насрещния иск препис от насрещната искова
молба и приложените към нея доказателства, както и от молба от 07.03.2025г. на посочения в
ИМ адрес за писмен отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението или
уведомлението, съгласно указанията дадени в Разпореждане №48278/20.03.2025г.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника в срок до първото открито съдебно заседание да представи стандартен европейски
1
формуляр и общи условия към договора.
ОТЛАГА произнасянето по направените доказателствени искания в насрещната
искова молба до първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.10.2025г. от 09:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по
насрещния иск – препис от писмен отговор с вх.№135330/15.04.2025г., на ответника по
насрещния иск – препис от насрещната искова молба и приложенията към нея, както и от
уточнителна молба от 07.03.2025г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Ищецът твърди, че на 17.04.2024г. сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №*** при следните условия: размер на
предоставената главница – 2 000 лева; лихвен процент – 36%; годишен процент на разходите
– 42,58 %, общо дължима сума – 2 416,44 лева, срок за погасяване – 10 месеца; приложим
лихвен процент при просрочени плащания – 10 %, уговорено обезпечение – поръчител или
банкова гаранция. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за
предостави обезпечение по договора чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на
банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на
договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 29 от договора при
неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи
на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договорно обезпечение, като дължимата неустойка
се включвала в месечните погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 30 от договора при
неизпълнение на договорно задължение потребителят дължал неустойка в размер на 1% от
размера на просрочената сума на ден. Ищецът оспорва действителността на сключения
договор за потребителски кредит, като излага обстойни доводи в обстоятелствената част на
исковата молба. Посочва, че предвиденият ГПР в чл. 1, ал. 4 от договора от 42,58 % не
съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се
включвала и дължимата неустойка по чл. 29 от договора. Така предвидената неустойка няма
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела до скрито
оскъпяване на кредита и осигурявала сигурна печалба за заемодателя, като основната й цел
се състояла в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Ищецът
изтъква липсата на конкретизация относно начина, по който бил формиран ГПР от 42,58%,
което съставлявало нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Ищецът оспорва сключения договор за
потребителски кредит като нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10
ЗПК, т. к. посоченият ГПР от 42,58 % създавал заблуда у потребителя и представлявал
заблуждаваща търговска практика. Посредством клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора се
прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и водело до допълнително увеличаване размера на задълженията. На следващо
място ищецът посочва, че посредством уговорената неустойка се заобикаляла законовата
забрана на чл. 33, ал.1 ЗПК. Ищецът се позовава на чл. 71 ЗЗД и посочва, че в случая
кредиторът начислявал неустойка вместо да приложи последиците на предсрочна
изискуемост по договора. Въз основа на изложените доводи ищецът аргументира извод, че
клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора имала за цел създаване на привидно договорно
основание за кредитора да начислява допълнително възнаграждение за ползване на
предоставената в заем сума. Оспорва като нищожна клаузата на чл. 30 от договора като
препраща към изложените аргументи за нищожност на клаузата на чл. 29, ал. 1. Въз основа
на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №*** от 17.04.2024г, сключен между
страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно
правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние №*** от 17.04.2024г. Посочва, че на датата на сключване на договора ответното
дружество погасило задължения на ищеца по предходен кредит и остатъкът предоставило на
разположение на ищеца в заем. При сключване на договора на ищеца била предоставена
преддоговорна информация за желания кредит в ясен и четлив вид при съблюдаване на
2
нормативните изисквания. В предоставения проект на договора се съдържала информация за
дължимите суми, размера на главницата, броя и размер на дължимите погасителни вноски,
падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение.
Клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни
изисквания. Ответникът посочва, че изпълнението на задължението за предоставяне на
договорно обезпечение не било обезпечено по друг начин, като ищецът разполагал с
възможност да ограничи размера й като предостави срочно дължимото изпълнение.
Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно
обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Уговорената неустойка представлявала
предварително уговорено обезщетение, поради което включването при формиране размера
на дължимите погасителни вноски съответствало на законовите изисквания. Ищецът
разполагал с възможност преди сключване на договора за осигури поръчител, който да се
задължи солидарно с него по договора. При така изложените съображения ответникът моли
за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените
съдебни разноски в производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца
М. В. К.. Посочва, че на посочените падежни дати ответникът по насрещния иск не погасил
задълженията за две последователни вноски, поради което счита, че на основание чл. 26 от
договора следва да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочва, е дължимият остатък от
главницата към 10.01.2025г. възлизал на 2 000 лева, а начислената възнаградителна лихва
върху главницата на 416,44 лева. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 2 000 лева, представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното плащане, както и за сумата от 416,44 лева,
представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за периода 17.04.2024г. до
09.01.2025г. Претендира за сторените съдебни разноски.
В срока за отговора на насрещния иск ответникът посочва, че към съобщението не е
бил приложен препис от насрещната искова молба и приложенията към нея, а единствено
препис от постъпилия отговор на исковата молба. В писмен отговор вх.№135330 от
15.04.2024г. ответникът излага доводи за нередовност на насрещната искова молба, както и
за неоснователност на исковете.
Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване
С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между М. В. К. и „Стик-Кредит“
АД по силата на сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№*** от 17.04.2024г.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №*** от 17.04.2024г. и съдържанието на
оспорените договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
3
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4