№ 44100
гр. София, 09.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110132249 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Л. Х. А. срещу „................“ ЕАД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 250 лева, заявена като частична
претенция от сумата от 2 923,87 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., за която сума по ч. гр. дело № 3002/2013
г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав е издаден изпълнителен лист от
27.05.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1903/2013 г. по описа
на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудително
изпълнение на вземането.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3002/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, 85-ти състав в полза на ответника „................“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 27.05.2013 г., с който същата е осъдена да му заплати сумата от 2
923,87 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., сумата от 224,79 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2011 г. до 31.01.2013 г., както и сумата от 162,97 лева. Посочва, че въз
основа на молба на топлофикационното дружество от 03.07.2013 г. за събиране на
удостоверените в изпълнителния лист вземания и по разпореждане на съдебния изпълнител
е образувано изп. дело № 1903/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ и с район
на действие Софийски градски съд. Ищцата поддържа, че не дължи сумата от 1 250 лева,
представляваща част от сумата от 2 923,87 лева главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., тъй като към момента на образуване на настоящото
производство същата е погасена по давност. Намира за приложим към вземанията
тригодишният давностен срок поради липсата на влязло в сила съдебно решение, в който
смисъл е разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като допълнително посочва, че в случая е
изтекла и общата петгодишна давност. Твърди си, че след образуване на изпълнителния
процес и конкретно на 18.07.2013 г. са изпратени запорни съобщения, адресирани до
търговски банки, в които ищцата Х. имала открити сметки. От този момент и в
продължение на повече от две години не са извършвани никакви годни изпълнителни
действия, които да са от естество да спрат или прекъснат давността. Предвид това излага, че
производството по изпълнителното дело следва да се счита за прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В исковата молба се излага, че всички последващи изпълнителни
1
действия – след настъпване на перемпцията са недопустими, като осъществени по прекратен
процес, поради което не водят до прекъсване на давността. Ето защо последната е настъпила
на 18.07.2016 г., евентуално на 18.07.2018 г. С тези съображения ищцата отправя искане за
уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „................“
ЕАД, чрез пълномощника си ст. юрк. С.Р., оспорва исковата претенция като неоснователна
и недоказана. Посочва, че действително процесният изпълнителен лист е издаден в хода на
производството по ч. гр. дело № 3002/2013 г. по описа на Софийски районен съд,85-ти
състав, както и, че въз основа на същия по молба на „................“ ЕАДЗ от 18.07.2013 за
събиране на вземанията е образувано изпълнително дело № 20138630401903/2013 г. по
описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа, че на 18.07.2013 г. са наложени запори върху откритите
банкови сметки на името на длъжника в различни търговски банки. Възразява срещу
твърдението на ищцата за погасяване по давност на притезанията с довод, че в хода на
изпълнителния процес са извършени множество действия, довели до прекъсване на
давностния срок на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Конкретно сочи, че такова действие има
молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като със същата дружеството –
взискател е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, направено е
искане за извършване на справки и за налагане на запори. Наред с това, давностният срок е
бил прекъснат на 17.01.2017 г. и на 27.02.2019 г., когато са подадени молби от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия. Намира, че погасителната давност е започнала да
тече считано от 26.06.2015 г., доколкото изпълнителният процес е образуван преди
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, с което е
обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. Ответникът оспорва
спрямо вземанията да е приложим тригодишния давностен срок с довод, че в случая
релевантна е петгодишната давност по чл. 117 ЗЗД, доколкото се касае за вземания,
удостоверени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, чийто правни
последици, съгласно актуалната съдебна практика, са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение. В отговора се посочва, че единствената правна последица от
настъпване на перемпция на изпълнителното дело е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане на взискателя в ново дело, но последното не влияе върху давността
и същата се прекъсва с искането на взискателя за прилагане на съответния изпълнителен
способ. Ответникът излага, че погасителната давност е била и спряна за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. поради обявеното на територията на страната извънредно
положение, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, чл.
124, ал. 1, вр. ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесната сума, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен
момент на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
По доказателствените искания:
2
Представеният от ответника заверен препис от молба от 27.02.2013 г., кото относим
към предмета на спора, следва да бъде приет като доказателство по делото. На ищеца следва
да бъде дадена възможност за представи описаното като приложение към исковата молба, но
реално неприложено копие от процесния изпълнителен лист.
Предвид разпределената между страните доказателствена тежест и с оглед конкретното
оспорване, проведено с отговора на исковата молба, като относимо и допустимо следва да
бъде уважено искането на ответника за изискване на заверен препис от процесното
изпълнително дело, при внасяне именно от ответната страна на дължимата за това такса
съгласно ТТРЗЧСИ.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2024 г. от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното от
ответната страна, като приложение към отговора на исковата молба.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в откритото съдебно заседание да
представи описаното като приложение към исковата молба, но реално неприложено, копие
от процесния изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен
препис от изпълнително дело № 1903/2013 г. по описа й.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
3
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4