РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 17.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К.
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 907 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Е.В., ЕГН: **********,***, чрез
адв. В.П., против Наказателно постановление № 20-0340-000099, издадено на 24.01.2020 г. от Началник
на РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, с което на същия за
нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
2000 лв. и за нарушение на чл. 133, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 50 лв.
Жалбоподателят в
жалбата атакува наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно с подробни доводи за
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като
формулира искане за неговата отмяна. Сочи, че са
налице нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по отношение на
описание и квалифициране на нарушението по чл. 146 от ЗДвП, както и че същото
не е безспорно доказано. Излага доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Възразява, че и описанието на нарушението по чл. 133,
ал. 1 от ЗДвП не отговаря на изискванията на ЗАНН.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител - адв. П. поддържа жалбата и изложените в нея доводи за отмяна
на НП. Претендира присъждане на сторените
от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - РУ - Септември не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище, с което са изпратени
материалите по административно-наказателната преписка, се поддържа, че жалбата
е неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение, като се
излагат съображения в подкрепа на тази теза. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с искане същото
евентуално да бъде намалено до предвидения законов минимум.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа:
На 17.01.2020 г. в 11:08 ч. в гр. Белово, бул.
„Освобождение“ в посока за с. Мененкьово водачът В.В.
управлявал товарен автомобил „*****“ с рег. № ***, собственост на Н.В.В., когато бил спрян за проверка от свид. Н.Г.С., заемащ
длъжността мл. автоконтрольор при РУ – Септември. В хода на извършената
проверка било установено, че автомобилът по свидетелство за регистрация се води
товарен, а е с монтиран още един ред седалки и липсва преграда, разделяща
преден от заден отсек. Било констатирано също, че водачът извършва превоз на
по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация, като
превозва трима пътника. Установените факти били преценени като нарушения на
разпоредбите на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и чл. 133, ал. 1 от ЗДвП, за които нарушения на място бил съставен АУАН на
жалбоподателя В.В.. Последният се
запознал със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че
няма възражения. Получил и препис от АУАН.
Въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно постановление, което било редовно
връчено на жалбоподателя на 16.06.2020 г., видно от разписката, инкорпорирана в
самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Жалбата против последното е депозирана чрез АНО, като
е входирана в деловодството на РУ - Септември на 18.06.2020 г., поради което се
явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП и пред компетентния съд.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя
Н.Г.С., разпитан в качеството на
свидетел, както и от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото. В разпита си пред
съда свидетелят потвърди направените от него констатации в акта, като заяви, че
пред него водачът на автомобила е заявил, че не е собственик на същия и не знае
кога са извършени въпросните изменения. Свидетелят
потвърди, че в автомобила са пътували трима пътника, освен водача, като единият
от тях е било неговото дете. Съдът кредитира показанията
на свидетеля като обективни и достоверни и въз основа на тях изгради
извод за осъществилата се фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата се явява частично основателна по следните
съображения:
По отношение на нарушението на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП:
Посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба
предвижда следното: „Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията“. Видно от съдържанието на цитираната норма е, че
същата е бланкетна и препраща към наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, т.е., за да е съставомерно едно
нарушение по този текст е необходимо да се посочи както чрез фактическо
описание, така и с цифрово изражение нарушената правна норма от въпросната
наредба, като в случая става въпрос за Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение
в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство. Като не е сторил това контролният орган, а
впоследствие и АНО, не са изпълнили в цялост задълженията си по чл. 42, ал. 1,
т. 4 и т. 5, съотв. по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 за пълно описание на
нарушението и подвеждането му под правилната правна норма. Дадената
квалификация в АУАН и НП е непълна, както по отношение на словесното й
изписване, така и по отношение на цифровото посочване, което от своя страна
води до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение.
Липсата на посочване на конкретната правна норма, нарушена от жалбоподателя,
води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на санкционираното
лице да узнае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо
това адекватно своята защита. Това нарушение е от категорията на съществените
процесуални нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част.
Освен това
настоящата инстанция намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
доказано безспорно, което също е основание за отмяна на НП в тази му част.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 178,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, която норма предвижда глоба от 2000 лв. до 7000
лева за този, който, без да спазва установения ред изменя конструкцията на
моторно превозно средство. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят
не е собственик на управляваното от него МПС във връзка, с което му е извършена
проверка, като автомобилът се притежава от Н.В.В. –
обстоятелство, което е възприето както в АУАН, така и в НП. Това обстоятелство
се потвърдждава от приобщената към доказателствения материал по делото справка
за собственост на превозното средство. Отделно от това самият актосъставител в
разпита си като свидетел потвърди, че жалбоподателят е заявил пред него, че не
е собственик на автомобила, като само е ползвал същият и не знае кога са
монтирани допълнителните седалки. В този смисъл остана напълно недоказано от
страна на АНО, че именно жалбподателят е извършил вмененото му изменение в
конструкцията на автомобила, за да може отговорността на същия да бъде законосъобразно
ангажирана по реда на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и санкциониран на основание чл.
178, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП. Това е така, тъй като посоченото нарушение
може да бъде осъществено само от лицето, извършило изменение в конструкцията на
превозното средство без да спази установения за това ред в Наредба № Н-3 от
18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, но не и от лице,
което управлява МПС с неправомерно изменена конструкция. Жалбоподателят не е
собственик на автомобила и не би могъл да е отговорен за изменения по
конструкцията му, доколкото по делото не се събраха безспорни доказателства, че
именно той е монтирал допълнителния ред седалки, в който смисъл отговорността
му по посоченото нарушение е ангажирана незаконосъобразно.
По отношение на второто нарушиение по т. 2 от
наказателното постановление жалбоподателят е наказан и за нарушение на
разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗДвП, за това, че извършва превоз на по-голям
брой пътници от определения в свидетелството за регистрация, като превозва
трима пътника. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
за управлявания от жалбоподателя автомобил са предвидени брой места седящи +
водач – 2 + 1, а към момента на проверката водачът е превозвал трима пътници,
т.е. с един повече от заложеното в свидетелството за регистрация на МПС. В този
смисъл съдът намира за установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна вмененото му нарушение, като на посочената дата и час в НП
е извършвал превоз на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за
регистрация на МПС. Следва да се отбележи и че това обстоятелство не се оспорва
от жалбоподателя.
Установените факти правилно са субсумирани под
приложената санкционна разпоредба на чл. 181, т. 7 от ЗДвП, като описанието на
нарушението съдържа в себе си минимално необходимите реквизити от значение за
правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, като в тази насока се явява неоснователно възражение за допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН досежно даденото описание на
нарушението. Съдът не споделя доводът на пълномощника на жалбоподателя, че е
било необходимо посочване на имената на пътниците. Описаните в АУАН и НП
обстоятелства са ясни, конкретни и безпротиворечиви, като изложените факти
отговарят на установената фактическа обстановка, поради което не може да се
счете за нарушено правото на защита на санкционираното лице, поради коректно
изписване на действителното фактическо положение. Наложената санкция е правилно
определена от АНО, като същата е предвидена в твърд размер от 50 лв.
В случая не са налице основания за приложението на чл.
28 от ЗАНН, доколкото обществената опасност на процесното нарушение не е по-ниска
от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да
се квалифицира като „маловажен случай“. Обстоятелството, че жалбоподателят е
превозвал детето си, освен другите двама пътници, по никакъв начин не изключва
или намалява обществената опасност на извършеното от него. Гореизложеното
налага извода, че наказателното постановление в тази част е законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
В допълнение
следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято
контролна функция е предоставена по силата на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи, спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН. Съдът не споделя възражението на пълномощника на жалбоподателя за
неспазване на тридневния срок за депозиране на писмени възражения срещу акта -
нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е редовно предявен на
жалбоподателя на 17.01.2020 г. /ден петък/, като 3-дневният срок за депозиране
на писмени възражения до АНО, изчислен съобразно чл. 183, ал. 2 от НПК, е изтекъл в края на работния ден на 20.01.2020
г., който е присъствен. Изключение от правилото за изчисляване на срока е
предвидено само когато последният ден от срока е неприсъствен, но не и когато
първият ден е неприсъствен. Наказателното постановление е издадено на
24.01.2020 г., поради което съдът не констатира нарушение на разпоредбата на
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като не е била създадена пречка жалбоподателят да се
възползва от предоставената му възможност да депозира писмени възражения срещу
съставения му АУАН преди издаване на процесното НП.
Съобразно изхода на спора във връзка с отменената част
от НП, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски
за тази част, като своевременно искане в тази насока е направено от неговия
пълномощник. От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 18.06.2020 г. се установява, че е уговорено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 400 лв. – 300 лв. във връзка с глобата от 2000
лв. и 100 лв. във връзка с глобата от 50 лв., които жалбоподателят е заплатил в
брой. Предвид на това, че наказателното постановление се отменя в частта, с
която е наложена санкция в размер на 2000 лв., в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с предоставената правна помощ по отношение на това
нарушение, а именно в размер на 300 лв. Не следва да бъде уважавано направеното
от АНО възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорор,
доколкото същият е съобразен с минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложеното ОДМВР - Пазарджик следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе
съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0340-000099, издадено на 24.01.2020 г. от Началник
на РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, В ЧАСТТА, с която на В.Е.В., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 178, ал. 1, т.
2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0340-000099, издадено на 24.01.2020 г. от Началник
на РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, В ЧАСТТА, с която на В.Е.В., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 133, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати на В.Е.В., ЕГН: **********,***,
сторените от него разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: