№ 308
гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500412 по описа за 2022 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 35 по описа на
съда за 2020 година са осъдени П. А. П., с ЕГН- ********** и Н. Д. П., с
ЕГН- **********- и двете от гр. П., ул. „С. Л.“№ 2, солидарно, да заплатят на
М. К. Б., с ЕГН- ********** и С. Н. Б., с ЕГН- **********- и двамата от град
П., ул. „С. Л.“ №4, сумата от 6 532,92лв лв.(шест хиляди петстотин тридесет и
два лева и деветдесет и две стотинки), представляваща нанесени
имуществени вреди в недвижимия имот на ищците и техните движими вещи,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано за 3 години назад от
датата на предявяване на исковата молба - 20.01.2020 г., до окончателно
изплащане на вземането.
Осъдени са П. А. П., с ЕГН- ********** и Н. Д. П., с ЕГН- **********-
и двете от гр. П., ул. „С. Л.“№ 2, солидарно, да заплатят на М. К. Б., с ЕГН-
**********, от град П., ул. „С. Л.“ №4, сумата от 2 500,00лв.(две хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
причинени на М. К. Б., изразяващи се в психотравма, оказала негативен ефект
върху емоционалното съС.ие на Б. с продължителност от няколко месеца,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано за 3 години назад от
датата на предявяване на исковата молба - 20.01.2020 г., до окончателно
изплащане на вземането.
1
Отхвърлен е иска до предявения размер от 6000,00лв.(шест хиляди
лева).
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от П. П. и Нона П. в
осъдителните му части.
Молят да бъде отменено в тези части и постановено друго, с което да се
намали размера обезщетенията.
Решението било неправилно, защото е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед разпоредбата на чл.236
ал.2 от ГПК, която задължава съда при постановяване на решението си да
обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
целия доказателствен материал, както и да обсъди всички наведени от
страните възражения.
Направените изводи не съответствали на доказателствата по делото.
Присъдата представлявала единство от уводна част, диспозитив и
мотиви, като мотивите следвало да са изготвени , съобразно разпоредбите
регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на
мотивите към съдебния акт.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е
задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение
към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. Еднозначно се приемало още, че установените в
мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, които са
извън посочените от чл.300 от ГПК не са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието,т.е. - присъдата на
наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за
изчерпателно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства.
С присъда на РС П. жалбоподателките били признати за виновни в
това, че на 28.08.2016 г. в гр. П. при условията на независимо съпричиняване
,по непредпазливост ,са запалили чужд имот в гр. П., ул. „С. Л.“ № 4 -
едноетажна жилищна сграда от тридесет и пет квадратни метра, състояща се
от всекидневна, кухня и салон, вследствие на което са причинили вреди в
размер на 5 071,54 лв., на собствениците на имота на ищците.
Размера на вредите бил установен на база изготвения и приет в
досъдебното производство, непосредствено след изгасяването на пожара от
разследващия полицай - Протокол за оглед на местопроизшествие от 28. 08.
20016г., както и изготвен фотоалбум, доколкото са съставени по реда на НПК.
В мотивите си съдът приел за установени следните увреждания:
От южната страна на съседния имот - този на ищците се намирали
обгорели греди на покривна конструкция. В северозападната стая на
2
жилището, обособена като всекидневна, било открито обгоряло вътрешно
тяло на климатик, намиращ се на западната стена, покривът бил от
талашитени плоскости, върху които личали обгоряла полиетиленова обшивка,
помещението било с размери 4x3 метра и в югозападния му край се намирало
легло тип „П.“, върху което било установено петно от изгорено върху
завивките. На западния ъгъл над леглото се откривал прозорец със стоП.
външна ролетна щора, а на южната страна на жилището била забелязан
двукрилен гардероб, обгорял в горната му част. Установено било, че южната
стена е направена от пресован картон, който бил обгорял на височина 170 см
от пода. При огледа било установено, че на източната стена от помещението
бил намерен телевизор марка „Сони“, поставен върху дървен скрин, който
телевизор бил деформиран в горната си част, а над телевизора бил намерен
стопен стенен часовник. На югоизточния ъгъл на тази стая бил открита
отворена врата от талашит, която също била обгоряла в горната си част на
разС.ие 1,5 метра над пода. Според протокола, зад нея се намирало
помещение от около 6 кв. м, обособено като кухня. Това помещение било с
два входа, като другата врата се намирала на северната стена на жилището.
Таванът на това Помещение също бил намерен обгорял с обгорели
ламаринени покривни плоскости. На източната страна били забелязани силно
обгорял хладилник марка „К.“, в ляво от него - обгоряла съдомиялна машина
„М.“ и обгорели и деформирани пералня „И.“, 3 бр. дървени шкафчета,
двукрилен шкаф и силно обгоряла и деформирана микровълнова печка. На
южната стена на това помещение бил забелязан дървен шкаф с останки от
изгорял портативен телевизор. В протокола се сочи, че на изток от кухнята,
през дървена врата се влизало в северно помещение, където било установен
изгорял покрив, по земята били нападали дървета от покривна конструкция,
както и 4 броя гуми - две от тях марка „Д.“ и два броя „В.“, по които били
открити следи от обгаряне и деформация. Открит бил също деформиран
фритюрникмарка “Елит“, а в избеното помещение, служещо за съхранение на
зимнина, били открити следи от покривна конструкция, която изцяло била
обгоряла, а на земята били забелязани плоскости и силно изгорели греди.
Стойността на увреденото имущество , приета от наказателни съд била
5071,54 лв.
Това били вида и характера на вредите , установени чрез разпита на
посочените от ищците свидетели - Н.К.Х. и М.Д.Б..
Вещите , които не са обсъждани в наказателното производство и вреди
по сградата експертите оценили , съобразно направеното искане. Считат, че
релевантни за това производство са единствено определените от тройната
експертиза, цени на установени вложени материали и изгорели вещи. Всичко
друго оценено от експертите на следва да се кредитира, тъй като такива вреди
не се установило да са причинени на ищците от ответниците, за деянието за
което са осъдени.
В заседание на 25.06.2020г., с определение било прието за безспорен
факт между страните, че ищците Бояджиеви са получили от П. А. П. и Н. Д.
3
П., на 29.08.2016 г., в брой, сумата от 2500,00 лв., за покрИ.е на
имуществените вреди.
Не се касаело за прихващане , каквото възражение не било направено ,
според защитата на ищците. Платеното следвало да се приспадне от
определеното от съда обезщетение.
Установено било от показанията на разпитаните свидетели, че ищцата е
била притеснена, разтревожена, но и двамата бяха категорични, че след
ремонта, който станал за около месец тя се оправила.
Тези обстоятелства кореспондирали и с установеното от
психиатричната експертиза, която установява единствено наличието на
депресивно съС.ие, което е отшумяло за няколко месеца. При първото
посещение при специалист, тъй като са били съобщавани по- драматично
оплакванията, е била приета една тежка психиатрична диагноза, каквото е
Рекулентно или рецидивиращо депресивно разстройство, но тази диагноза по-
късно е изоставена. След период от време, когато вече не е било нужно да се
посещава лекар, ищцата отново посещава кабинета, но тогава вече нейните
оплаквания от тревожния спектър, са свързани не с преживяното през 2016 г„
а с нейните нагласи и очаквания, относно развоя на водените от нея съдебни
процедури. Считат , че ищцата е посещавала специалист, за да аргументира
по-голямата си претенция към доверителите ми, а не за реални вреди. Считат
, че справедливото обезщетение в този случай би било 1000 лева.
От ответниците било направено възражение за съпричиняване.
Не било основателно възражението на процесуалния представител на
ищците, че за да бъде обсъждано в настоящия процес, такова следва да бъде
установено в наказателния процес.
Съпричиняване било установено от приетата по делото пожаро-
техническа експертиза и обясненията дадени от експертите в съдебно
заседание. Пострадалата сграда с идентификатор 55302.501.2041.4 винаги по
кадастър била - СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, такава е и по действащия
регулационен плана на гр.П., където е отразена като сграда на допълващо
застрояване. Ищците в противоречие със закона и без одобрени строителни
документи изпълнили изцяло нов незаконен строеж, в противоречие със
строителните правила и норми на безопасност, което и обстоятелство именно
е спомогнало пожарът да се разпространи в техния имот. Сградата не била
отделена посредством брандмауер/негорима пожарозащитна стена/, което
обстоятелсдтво според експертите именно е допринесло за
разпространяването на пожара в съседния имот.
Това поведение на ищците следвало да бъде отчетено като
съпричиняване и дължимото обезщетение намалено с 50%, с какъвто процент
те според ответниците са допринесли за вредоносния резултат.
В срок е постъпил писмен отговор. Ответниците считат , че въззивната
жалба е допустима и частично основателна.
4
Въззивните жалбоподатели не оспорвали основанието, а само размера
на така присъдените обезщетения.
Всички събрани доказателства били обсъдени надлежно от съда.В
жалбата се подържало , че съдът е бил длъжен да се съобрази само и
единствено с установените с присъдата вреди, но не и нови такива, за които
П. и Н. П. не са осъдени, тоест първоинстанционният съд е бил длъжен да
приложи точно правната норма на чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи
вредите, което виновни е причинил другиму.Това възражение според
ответниците е основателно.
Действително, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установеният в наказателното
производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, само ако е
елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския
съд със задължителна сила. Така е формирана задължителна съдебна
практика по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 178 от 22.06.2017 г. по гр. д. №
3690 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр. отделение; Решение № 135 от 13.10.2014 г.
по търг.д. № 3945/2013 г., I т.о. ВКС; Решение № 25 от 17.03.2011г. по тьрг.д.
№ 411/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 22 от 05.05.2011г. по търг.д. №
368/201 Ог. на I т.о. на ВКС. Трайна е практиката и на ВС, неизоставена и от
ВКС, че в състава на престъплението по чл.330 и 331 от НК се включва и
размера на щетите и съответно този установен от наказателния съд размер и
задължителен за гражданския съд. В този см. Р № 896/71г. на Първо гр.отд. на
ВС.
Съдът е длъжен да се съобрази със стойността на щетите на
противозаконно унищожените движими вещи, посочени в присъдата и
свободната преценка на доказателства относно размера на щетата е
изключена.
При това действително размера на вредите следва да бъде намален от 6
532,92лв лв.(шест хиляди петстотин тридесет и два лева и деветдесет и две
стотинки) на 5 071,54 лв. (пет хиляди седемдесет и един лева и петдесет и
четири стотинки).Върху тази сума се дължала лихвата за период три години
преди предявяване на иска.
По отношение на извършеното плащане на сумата 2500 лева –
ответниците не били направили искане или възражение за прихващате ,
съответно а намаление на дължимата сума за обезщетение с платените 2500
лева.
Искането във вида ,в който било направено не следвало да бъде
уважавано.
Мотивите на съда по отношение и на неимуществените вреди били
5
изключително подробни, детайлно обосновани и кореспондиращи с
действащата съдебна практика за присъждане на съответния справедлив
размер. Не била нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за размера на вредите.
Считат размера за справедлив и молят в тази част решението да бъде
потвърдено.
По отношение възражението за съпричиняване:
След като ответниците били призната за виновни за извършено
престъпление и е определен размера на съставомерните вреди с влязла в сила
присъда, не било допустимо за първи път в гражданския процес в произ‐
водство по иск по чл.45 от ЗЗД да бъде обсъждан въпрос за наличието на
вреди в по-нисък размер, защото по същество би се достигнало до
преразглеждане на влязлата в сила присъда в нарушение на правилото на
чл.300 от ГПК. По отношение на постройките – наказателния съд приел ,че те
не са незаконни.
Въззивниците много добре са знаели, че техните съседи живеят в тези
постройки. Въпреки това те складирали лесно запалими дърва и други
материали на тази стена, като и си варили зимнината точно до тези
запалими материали, което е довело и до пожара.
Анализират се доказателствата и установеното по делото относно
механизма на възникване на пожара и се прави извод , че съпричиняване не е
налице.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата си молба против Н. П. и П. П. ищците М. К. Б. и С. Н. Б.-
твърдят ,че на 28.08.2016 г., около 11,30 часа, ответницата П. П. запалила
огнище в двора на къщата си, с административен адрес: гр. П., ул. „С. Л.“№ 2,
за да свари буркани за зимнина, като къщата й е съседна на къщата на двамата
ищци. Огнището представлявало стара джанта на автомобил, отрязана от
едната страна, върху която се поставял казана с вода. Това огнище било
разположено в двора на П., на около метър от навеса, в който ответниците
съхраняват дървата си за огрев. Когато около 12,30 часа, ответницата П. П.
установила, че бурканите са готови, заръчала на дъщеря си – другата
ответница да загаси огнището и се прибрала в къщата, за да приготви обяд.
Около 13,50 часа Н. П. излязла с нейна приятелка , като не свалили бурканите
от огнището , тъй като били още топли.
Около 14,00 часа М. и С. Б.и, които си почивали в лятната къща,
усетили мирис на изгоряло и излезли да проверят от къде идва миризмата.
Видели, че от съседния двор на П. се издига пушек. Появил се и съседът ,
който живеел срещу страните с викове , че е станал пожар. И. Б. и съседът
Г.Ц. отишли в двора на Б.и и разпънали маркуч, за да се опитат да загасят
6
пожара, а П. П. излязла около 14,15 часа, за да провери бурканите и видяла,
че между стопанската постройка в техния имот и лятната къща на Б.и излиза
дим. Тя също започнала с опити да загаси пожара.
В 14,20 часа бил подаден сигнал до Пожарна безопасност и като
дежурни пожарникари, в имота отишли С. З., С.К. и С. А.. На място било
установено ,че горят и двата съседни имота. Установено било от
пожарникарите , че в лятната къща на ищците огънят се е разпрострял
между ламаринения покрив на сградата им и плоскостите на тавана, като се
наложило да се разкъртят плоскостите, за да може водата да достигне до
огъня.
В имота на П. започнали да гасят огъня от горящия навес - покривна
конструкция, под която имало дърва за огрев.
Изготвен бил протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум по
случая, образувано било наказателно производство.
Подробно са описани вида и характера на уврежданията върху имота им
и на унищожените от пожара движими вещи, собственост на ищците.
Проведено било наказателно производство по НОХД 338/2018 г., по
описа на Районен съд П., приключило с присъда № 14/18.04.2019 г., с която
съдът е признал ответниците П. П. и Н. П. за виновни в престъпление по
смисъла на чл. 331, ал. 1 от НК.С ВНОХД № 340/2019 г. по описа на Окръжен
съд Пазарджик, присъда № 14/18.04.2019 г., била потвърдена.
Непосредствено след станалия пожар, ответницата П. П. изразила
съжаление пред ищците за станалото, предложила да възстанови всички
щети, които преди това огледала. Ищците признават, че първоначално П. им е
дала 2500,00 лв., като е заявила, че ще даде още толкова пари, колкото е
необходимо, за да се възстановят всички имуществени вреди, получени в
резултат на пожара.
Тя не сторила това , което принудило Б.и да изтеглят паричен заем и да
започнат поетапно ремонт на сградите, покрива, вътрешните стени на
сградата и постепенно да възстановяват покъщнината си.
В исковата молба са посочени напълно повредените движими вещи ,
които били заменен с нови.
Общата стойност на черна и бяла техника възлизала на сумата от
3217,00 лв., а на мебелировката -4556,00 лв., ведно със сумата от 570,00 лв. за
4 бр. нови зимни гуми за лек автомобил. Сочат, че има и друго повредено и
изгоряло имущество, като за възстановяването му са закупени материали и за
труд и материали и ищците са вложили 2000,00 лв.
За възстановяването са вложени материали на обща стойност от 3748,99
лв.
Ищцата Б. след станалия пожар, се е нуждаела от посещение при лекар-
психиатър - д-р Н.П., който й е поставил основна диагноза „Рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод, умерено тежък“ с МКБ F 33.1. В
7
„Придружаващи заболявалия и усложнения“, е записано, че страда от
„Посттравматично стресово разстройство, с код F 43.1“. Констатирано било
,че , че Б. е напрегната, тревожна, ориентирана всестранно, като е дистимна (в
исковата молба се сочи, че дистимията е форма на хронична депресия, която
се провява с липса на енергия, общ негативизъм, чувство на
неудовлетворение и безнадеждност, като човек може да изживее симптомите
на общата депресия, които са по-слабо изразени, но обикновено много по-
продължителни, а хората с дистимия страдат от пристъпи на тежка депресия и
съС.ието им е известно като двойна депресия), като емоционална
нестабилност, плачливост, хипоболичност и хипоболичния човек губи
интерес към абсолютно всичко, не желае да прави абсолютно нищо, има
регрес на мотивацията и хипокинезия, представляваща заседнал начин на
живот. Б. твърди, че е страдала от субективно чувство на безпомощност и
поС.на умора и хипопросексия. Изяснява, че хипопросексията представлява
редуцирано активно внимание и се проявява с неспособност за концентрация
на вниманието и за филтриране на съществените от несъществените стимули,
като мисленето й е фрагментирано и накъсано. Сочи, че е имала правилно по
ход и структура мислене в съдържание, ангажирано с психотравмата, като е
апсихотична - няма психично заболяване и е формално критична.
Назначена и била терапия.
На 29.01.2017 г. отново е посетила психиатъра, който е сменил едното й
лекарство и ищцата се почувствала добре, но започнали неприятностите и с
прокуратурата, където не поискали да разследват пожара и да открият
виновните за него, като ищецът Б. бил принуден на 23.01.2017г. за втори път
да подаде жалба до съда, по смисъла на чл. 243, ал.З от НПК, против
постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.01.2017 г.,
на Районна прокуратура П..
Б. твърди, че на 11.11.2017 г. отново е посетила своя психиатър, защото
отново се появили симптоми на депресия, във връзка с пожара, както и
обстоятелството, че П. не са поискали да изпълнят обещанието си да заплатят
щетите от пожара, който предизвикали, като заявили, че не са виновни и
именно за това прокурорът е прекратил разследването по досъдебното
произвоство. На 11.11.2017 г., психиатърът заключил, че Б. има подобрение в
съС.ието си, но тя реално не чувствала такова нещо и поискала да й бъде
сменено едното лекарство. На 21.11.2017 г. бил постановен нов акт на
прокуратурата за прекратяване на наказателното произвоство, изготвено от
прокурор Т., което й подействало изключително тежко и Б. отново посетила
психиатъра.
Развитието на наказателното производствоя накарало да се чувства
отново зле - сочи, че плачела, чувствала се напрегната, отново и отново
сънувала сцени с пожара, опасявала се, че този пожар може да се повтори. М.
Б. твърди, че се чувствала безпомощна и объркана, плачела поС.но, поС.но
треперела, сънят й се влошил и при посещението си на 20.10.2018 г.,
8
психиатърът д-р П. констатирал, че заболяването й не е отшумяло и тя трябва
да продължава с намалената терапия.
2019. По време на наказателния процес отново не се чувствала добре , тъй като
мислела ,че ответниците няма да бъдат осъдени.
И към момента на предявяване на исковата молба ищцата страдала от
посттравматично стресово разстройство, което е получила в резултат на
предизвикания от ответниците пожар, при който всичко, съградено от ищците
през период от дълги години, е било унищожено за часове. М. Б. твърди, че
продължава да сънува кошмари, страхува се, че могат да бъдат запалени от
съседите си, като стресът и депресията й не отшумяват, както и страданието
от несправедливото отношение на П. спрямо ищците.
На основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК било установено със
задължителна за гражданския съд сила обстоятелството, че П. А. П. и Н. Д.
П., по непредпазливост са запалили чужд имот - едноетажна жилищна сграда
от 35 кв.м., състояща се от всекидневна, кухня и салон, като са причинили
вреди на собствениците на имота - С. Н. Б. и М. К. Б., което представлява
престъпление по чл, 331, ал.1 от НК и ответниците са признати за виновни и
са осъдени с влязла в сила присъда.
Неимуществените вреди ,които са причинени на М. Б. се оценяват от
нея на 6000 лева.
Двамата ищци молят оветниците да бъдат осъдени солидарно, да
заплатят обезщетение на М. К. Б. и С. Н. Б. нанесени имуществени вреди в
недвижимия имот на ищците и техните движими вещи, в общ размер на
13522,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано за 3 години
назад от датата на предявяване на исковата молба - 20.01.2020 г., до
окончателно изплащане на вземането.
По искане на страната е допуснато изменение на иска , изразяващо се в
неговото намаляване на 6532,92 лева.
Ищцата М. К. Б. моли, да бъдат осъдени П. А. П. и Н. Д. П., солидарно,
да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 6000,00
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано за 3 години назад от
датата на предявяване на исковата молба - 20.01.2020 г., до окончателно
изплащане на вземането.
В срок е постъпил отговор.
Действително ответницитепбили признати за виновни с присъда,
постановена по НОХД Ns 338/2019 г. по описа на Районен съд П. в това, че на
28.08.2016 г., в гр. П., при условията на независимо съпричиняване по
непредпазливост, са запалили чужд имот в гр. П., представляващ едноетажна
жилищна сграда на 35 кв.м., който се състои от всекидневна, кухня и салон,
но в следствие на което са причинили единствено вреди, в размер на 5071,54
лв. на собствениците на имота - ищците Б.и. Ответниците оспорват
обстоятелството, че в следствие на това деяние са засегнати всички описани
9
движими имоти, които са изгорели напълно и не могат да бъдат използвани.
Ответниците П. твърдят, че оспорват обстоятелството, че покривът на
сградата е бил изцяло изгорен и твърдят, че сочените материали не са
влагани, а ако са закупувани и подменяни, то тези действия не са били
извършвани във връзка с възникналия пожар.
Оспорват и твърденията че представените медицински документи,
констатирани проблеми в психиката на ищцата Б., са в причинна връзка с
процесния пожар, като оспорват медицинските документи. Ответниците
оспорват и представените по делото разходни документи, като твърдят, че
материалите не са закупувани от ищците, а от друга страна твърдят, че тези
материали не са влагани в процесния имот и не са свързани с процесния
пожар.
Действително била заплатена сумата от 2500,00 лв., с цел
обезщетяване причинената имуществена вреда на ищците.
Ответниците подържат, че е налице съпричиняване от страна на ищците
и правят възражение в тази насока. Засегнатата сграда била с идентификатор
55302.501.20.41.4, която е с предназначение -селскостопанска сграда, а
представената по делото скица на сграда от 27.04.2017 г,, издадена от СГКК
Пазарджик е за жилищна сграда, която е с идентификатор 55302.501.20.41.1,
която няма нищо общо с процесната сграда, предмет на присъда, постановена
по НОХД No 338/2019 г. по описа на Районен съд П.. Сградата с
идентификатор 55302.501.20.41.4 винаги била селскостопанска сграда, такава
е по действащия регулационен план на гр. П. и е отразена като сграда на
допълващо застрояване, а ищците Б.и, в противоречие със закона и без
строителни документи, са изпълнили изцяло незаконен нов строеж, в
противоречие със строителните правила и норми на безопасност, което е
спомогнало пожарът от имота на ответниците да се разпространи в техния
недвижим имот. Според П., изградената от Б.и сграда не е отделена съобразно
законовите изисквания, посредством брандмауер (негорима пожарозащитна
стена), което обстоятелство е способствало за настъпването на вредоносния
резултат.
Съдът , като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните ,като съобрази и разпоредбата на чл.269 от ГПК , прие за установено
следното:
С Присъда № 14 от 18.04.2019 г., постановена по НОХД № 338/2018 г.
по описа на Панагюрския районен съд, ответниците П. А. П. и Н. Д. П. са
признати за виновни в това, че по непредпазливост, при условията на
независимо съпричиняване, на 28.08.2016 г., са запалили чужд недвижим
имот с административен адрес: гр. П., ул. „С. Л.“ No 2, представляващ
едноетажна жилищна сграда с площ от 35 кв.м., която сграда се състои от
всекидневна, кухня и салон, вследствие на което двете заедно, са причинили
вреди в размер на 5 071,54 лв. на собствениците на имота С. Н. Б. и М. К. Б. -
престъпление по чл. 331, ал.1 от НК, поради което ответниците са осъдени,
10
всяка една по отделно, на наказание пробация с пробационни мерки по
смисъла на чл. 42а, ал.2, т.1 и т. 2 от НК, а именно- задължителна регистрация
по настоящ адрес при честота на явяване -два пъти седмично за срок от осем
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от осем месеца - за П. А. П., а за Н. Д. П. - задължителна регистрация по
настоящ адрес, при честота на явяване- два пъти седмично, за срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок
от шест месеца.
С Решение № 86/19.06.2019 г., Пазарджишки окръжен съд е потвърдила
Присъда на № 14/18.4.2019 г., постановена по НОХД № 338/2018 г. по описа
на Панагюрския районен съд.
В хода на наказателното производство е изследван вида и характера на
причинените вреди, съставен е протокол за оглед на местопроизшествие ,
събрани са доказателства за размера на вредите.
От ответниците е направено възражение още в първоинстанционното
производство , изложени са доводи в тази насока и във въззивната жалба – до
колко гражданския съд е обвързан от размера на причинените вреди от
пожара ,приети в наказателното производство.
Според жалбоподателя , размера им е включен в състава на
престъплението , поради което задължава и гражданския съд да приеме ,че от
конкретното престъпление са причинени вреди именно в този размер.
В отговора на въззивната жалба ответниците ,чрез процесуалния си
представител на практика не оспорват този довод.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието по въпросите дали то извършено,
противоправно ли е и виновен ли е дееца, както и относно размера на
причинените вреди , но само когато този размер е елемент от фактическия
състав на престъплението. В съответствие с така установената практика
следва да се отчете обстоятелството, че с влязлата в сила присъда
ответниците в извършване на престъпление палеж по непредпазливост, а
размера на вредата е определил квалификацията на деянието – чл.331 ал.1 от
НК, поради което е задължителен за гражданския съд.
Размера на вредите е изследван и приет в наказателното производство.
Именно размера е дал основание и за квалификацията на деянието , поради
което изследването на този въпрос от гражданския съд и приемането на по-
различен размер на вреди не би следвало да се допуска.
Отделно от това пред въззивната инстанция между становищата на
двете страни по този въпрос няма противоречие.
Поради това , въззивната инстанция намира ,че размера на вредите ,
приет от наказателния съд е задължителен за гражданския и следва да бъде
приет при определяне на обезщетението , претендирано по граждански ред.
11
Отделно от това , изводи от показанията на разпитаните свидетели Х. и
Б. за увреждане на вещи и и части от имота , различни от тези , описани и
приети в протокола за оглед на местопроизшествие , не могат да се направят.
Показанията на тези свидетели са много общи и се отнасят до увреждане на
вещи , които са посочени и в протокола за оглед. Следователно – дори да
беше допустимо пререшаване на въпроса относно размера на причинените
вреди и разширяване кръга на тези вреди , то доказателства по делото в този
смисъл не са събрани.Заключенията на експертите ,което съдът е възприел /на
едноличната не е прието по делото/ е изготвено въз основа на твърденията в
исковата молба.
Още в писмения отговор ответниците са направили възражение за
наличие на съпричиняване от страна на ищците , изразяващо се във
фактическото съС.ие и вида и характера на обитавана от тях постройка.
Ищците са възразили , че такова възражение , при наличие на проведено
наказателно производство , не може да бъде обсъждано в хода на
гражданското производство.
Този довод е несъстоятелен. Поведението на ищците респективно
създаденото и подържано от тях съС.ие на имота им , не е елемент от
фактическия състав на престъплението ,за което ответниците са признати за
виновни, поради което възражението за съпричиняване следва да бъде
обсъдено.
Доводите за съпричиняване от страна на ответниците , направени в
писмения отговор се изразяват в твърденията , че постройката , пострадала
при пожара е селскостопанска такава , постройка на допълващото
застрояване. Без съобразяване със строителните правила и норми ищците
били изградили изцяло незаконен строеж, което спомогнало пожара да се
разпространи от имота на ответниците в имота на ищците.
Сградата не била отделена посредством брандмауер / негорима
пожарозащитна стена / и именно това спомогнало за разпространението на
пожара.
По искане на ответниците за доказване на това им възражение е
допусната експертиза. Заключението на комплексната съдебно-техническа
експертиза е, че сграда с идентификатор 55302.501.2041.4 -в имота на ищците
Б.и и сграда с идентификатор 55302.501.46.05.2- в имота на ответниците П.,
са построени на обща стена, която представлява тухлена масивна обща
междусъседска ограда, надградена до височина около 2,40 метра, на която
лежат дървените подпокривни устои. Пострадалата от пожара сграда в имота
на ищците с идентификатор 55302.501.2041.4 е регистрирана като
селскостопанска сграда и представлява паянтова сграда, функционално
разделена на няколко сектора, складова част, помещение за отглеждане на
животни и лятна кухня, като в по-ниската си част е с височина под 2 метра.
Установено е, че между сградите не е имало, а и в момента няма изграден
брандмауер. И за двете сгради няма строителни книжа.По плана от 1980
12
година , действащ към момента на пожара тези сгради не са отразени, а в
одобрения регулационен план на града от 2019 г., същите са регистрирани
като полумасивни сгради.
Така установеното , като се има предвид механизма на възникване на
пожара не могат да обосноват извод ,че е налице съпричиняване от страна на
ищците.
Съпричиняването е въпрос на причинно - следствена връзка , която
поначало подлежи на доказване като елемент на фактическия състав . Когато
пострадалият има принос за настъпването на вредата , установените в процеса
обстоятелства обуславят прилагането на чл. 51 ал.2 от ЗЗД чрез намаляване
на обезщетението .
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка,като
субективното отношение е ирелевантно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите .Съпричиняване, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен. Съпричиняването е
обективно участие в процеса на настъпване на вредата .
Не е установено по делото кога във времето са построени сградите и коя
първа от тях е построена. Поради това да се подържа ,че ищците са тези
,които са били длъжни да извършат действия и създадат съС.ие ,осигуряващи
обезопасяването при пожар е голословно.
Като се има предвид това , то следва да се приеме, че не е налице
съпричиняване в конкретната хипотеза.
Не е възникнал спор по делото , твърди се и в исковата молба ,че след
пожара , едната от ответниците е дала на ищците сумата от 2500 лева
,предназначена именно за обезщетяване на причинените вреди.
Това е следвало да бъде съобразено от съда и не е необходимо да се
прави каквото и да е възражение от страна на ответниците , още по-малко пък
възражение за прихващане , тъй като не се касае за такива отношения.
Чрез това си действие ответниците са възмездили част от вредите и тази
сума следва да бъде приспадната от обезщетението , което се дължи за
причинените вреди, съобразно приетия в наказателното производство размер
на вредите.
Следователно – въззивният съд счита , че иска за причинени
имуществени вреди е основателен в размер на 5071,74 лева, като в този
смисъл е становището и на двете страни във въззивното производство. От
тази сума следва да бъде приспаднато вече заплатеното обезщетение в размер
13
на 2500 лева или иска следва да бъде важен в размер на 2571,24 лева. До този
размер решението следва да бъде потвърдено , а в останалата част – до
присъдения размер – отменено и иска отхвърлен.
По отношение на предявения иск от М. Б. за причинени неимуществени
вреди.
Иска е уважен в размер на 2500 лева. Решението е обжалвано от
ответниците в осъдителната част , като според тях справедливия размер би
бил 1000 лева.
Веднага следва да се отбележи ,че обосновавайки търпените от нея
неимуществени вреди , ищцата излага и обстоятелства , които са неотносими
към поведението на ответниците.
Негативните и изживявания , свързани с развитието на наказателното
производство и по-точно с не удовлетворяващите я действия на органите на
досъдебното производство и прокуратурата не могат да бъда съобразявани
при определяне размера на обезщетението.
По делото са представени писмени доказателства , представляващи
медицински удостоверения и документи , издавани от специалист по повод
посещения на ищцата и нейни оплаквания.
За установяване съС.ието на ищцата и негативните и преживявания е
приета и експертиза.
Според експерта пожара , на който ищцата е била свидетел и който е
причинил материални вреди на семейството и, е внезапно настъпващо
събитие със застрашаващ характер, което води до възникването на остра
стресова реакция . Симптомите, според експерта, се проявяват веднага -
няколко минути след въздействието на стресогенния стимул или събитие и
изчезват за 2-3 дни, а понякога за няколко часа. От заключението се
констатира, че съС.ието на М. Балдджиева след пожара на 28.08.2016 г. не
отговаря на симптомите на „Рецидивиращо депресивно разстройство сегашен
епизод, умерено тежък“. Към момента на изготвяне на експертното
заключение, не са установени психични заболявалия при ищцата Б., като
вещото лице сочи, че няма обективни данни за настъпили трайни увреждания
на психичното здраве на освидетелстваната Б.. Същата не е
диспансеризирана, не са се наложили хоспитализации в психиатричен
стационар, не е представяна на комисии за преценка на трудоспособността й,
като и е във възможностите й да се грижи за интересите си. Вещото лице
подчертава, че емоционалното отреагиране при ситуация на затруднение са
свързани с особеностите на личността и нямат болестен характер. Пожарът,
според заключението, като психотравма, е оказал негативен ефект върху
емоционалното съС.ие на ищцата с продължителност от няколко месеца, а
актуализирането - принудителното напомняне на случилото се, води до
повишаване на нивото на тревожност, но не и до развитието на психично
заболяване.
Експерта е съобразил представените по делото осем броя амбулаторни
14
листа, както и представените от ищцата при изготвяне на експертизата и
етапната епикриза. Видно е от тези доказателства , че на ищцата е
назначавано медикаментозно лечение.
Събрани са гласни доказателства – показанията на св.Х. и Б.. И двамата
сочат , че ищцата била разстроена след пожара , притеснена била , оплаквала
се от главоболие .Според последни свидетел за около месец било
възстановено съС.ието отпреди пожара и ищцата започнала да се
възстановява.
При така установеното по делото , съдът намира ,че предявеният от Б.
иск е основателен. Основателността му всъщност не се оспорва и от
ответниците, които възразяват единствено относно размера над 1000 лева ,
като считат присъдения за несправедлив.
Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на на
първоинстанционния съд ,които прилагайки принципа на справедливост е
определил размера на дължимото обезщетение за търпените от ищцата
неимуществени вреди.
Кат се съобрази възрастта на ищцата и характера на събитието –
внезапен пожар , унищожаване на имущество , притеснения по
възстановяването му, то съдът намира ,че именно сумата 2500 лева се явява
справедлива ,като обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди.
Ищцата многократно е посещавала специалист , поради оплакванията
си.
Доводите на ответниците ,че това е сторено ,за да се създават
доказателства за настоящото производство са напълно голословни , но пък
съдът отчита , че част от напрежението и тревожността са предизвикани не
като пряка последица от предизвикания от ответниците пожар, а от поведени
и действия на органите на досъдебното производство.
Като съобрази всичко това и конкретните обществено – икономически
условия , съдът намира ,че решението в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Поради изложените съображения решението , с което иска за
присъждане на имуществени вреди от С. Б. следва да бъде отменено над
размера от 2571,24 лева до присъдения размер от 6 532,92 лева и иска
отхвърлен в тази част , а в останалата обжалвана осъдителна част –
потвърден.
Следва да бъде потвърдено решението и в частта , с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди ,като и за двете суми се дължи
законната лихва , от посочения в исковата молба момент –три години преди
предявяване на иска.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ,като се има
предвид ,че жалбата е частично основателна , то на жалбоподателите се
дължат част от разноските, които пред въззивната инстанция са 118 лева –
15
държавна такса. Дължат се 79,23 лева на жалбоподателите. Следва да
претърпи корекция и държавната такса , присъдена с допълнително
определение от съда , съобразно размера на присъдените вреди.
На ответниците по иска се дължат разноски също съобразно изхода на
спора пред въззивната инстанция .На ищцата Б. се дължат всички сторени
разноски по иска за защита срещу жалбата относно неимуществените вреди и
те възлизат на 650 лева.
На ищеца Б. се дължат разноски инстанция в размер на 255 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 35 по
описа на съда за 2020 година, В ЧАСТТА, с която са осъдени П. А. П., с
ЕГН- ********** и Н. Д. П., с ЕГН- **********- и двете от гр. П., ул. „С.
Л.“№ 2, солидарно, да заплатят на М. К. Б., с ЕГН- ********** и С. Н. Б., с
ЕГН- **********- и двамата от град П., ул. „С. Л.“ №4, сумата от 6 532,92лв
лв.(шест хиляди петстотин тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща нанесени имуществени вреди в недвижимия имот на ищците
и техните движими вещи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
за 3 години назад от датата на предявяване на исковата молба - 20.01.2020 г.,
до окончателно изплащане на вземането,над размера от 2571,24 лева до
размера на 6532,92 лева,като ОТХВЪРЛЯ иска в тази част;като отменя и
определение от 27.04.2022 година относно държавната такса за присъдените
имуществени вреди над размера от 102,84 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Осъжда М. К. Б., с ЕГН- ********** и С. Н. Б., с ЕГН- **********- и
двамата от град П., ул. „С. Л.“ №4 да заплатят на П. А. П., с ЕГН- **********
и Н. Д. П., с ЕГН- **********- и двете от гр. П., ул. „С. Л.“№ 2 сумата 79,23
лева , разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда П. А. П., с ЕГН- ********** и Н. Д. П., с ЕГН- **********- и
двете от гр. П., ул. „С. Л.“№ 2 да заплатят на М. К. Б., с ЕГН- **********
сумата 650 лева ,разноски пред тази инстанция, а на С. Н. Б., с ЕГН-
********** разноски 255 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17