№ 115
гр. Силистра, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело
№ 20243400500192 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда по чл. 409, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по депозирана от М. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с.
Айдемир, общ. Силистра, ж.к. „Юг“ № 6, ет. 5, ап. 15, чрез процесуален
представител, въззивна жалба /с вх. № 260148/08.03.2024 г. на РС-Силистра/
против Решение № 260006 от 21.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1771 по
описа на РС-Силистра за 2019 г., с което била уважената молбата на
„ВАРИАНТ-М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Цар Срацимир“ № 2, представлявано от управителя Велко
Стоянов Велков за издаване дубликат на изпълнителен лист, въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1771/2019 г. по описа на РС-Силистра за
сумите от 5 519, 99 EUR /пет хиляди петстотин и деветнадесет евро и
деветдесет и девет евро цента/, представляващи задължение по запис на
заповед без протест, издаден на 03.05.2017 г. в гр. Варна, предявен за
заплащане на 24.10.2018 г. и законната лихва от 14.11.2019 г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото – 216, 00 лв. /двеста
и шестнадесет лева/ - държавна такса и 1 800, 00 лв. /хиляда и осемстотин
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението се оспорва като недопустимо и неправилно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката релевира
доводи за липса на процесуална легитимация на молителя, предвид
1
обстоятелството, че същият не е кредитор по вземането и не е посочен като
титуляр на правото в първообраза на изпълнителния лист.
Сочи, че в хипотезата на изгубен или унищожен изпълнителен лист,
оформен по чл. 418 ГПК, е недопустимо издаването на негов дубликат поради
липса на пречка за издаване на нов изпълнителен лист за същото материално
право.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а производството –
прекратено.
Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В о.с.з. жалбподателката не се явява лично. Представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа
въззивната жалба. По същество сочи, че дубликатът на изпълнителния лист не
може да съдържа друг кредитор, друг длъжник или друго изпълняемо право, с
оглед на което е допуснато съществено отклонение в съдопроизводствените
правила, което не може да бъде преодоляно. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК, от страна на ответника по
въззивната жалба – „ВАРИАНТ-М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Срацимир“ № 2, представлявано от
управителя Велко Стоянов Велков, чрез процесуален представител, постъпил
писмен отговор, с който се релевират доводи за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Въззиваемото дружество се
легитимира като правоприемник на първоначалния кредитор по процесното
вземане, като навежда твърдения за прехвърляне на последното чрез джиро от
18.09.2018 г.
Моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното решение – потвърдено като правилно
и законосъобразно. Не представя нови доказателства, не прави
доказателствени искания.
В о.с.з. не се явява законен представител на дружеството, същото се
представлява от упълномощен процесуален представител – адв. И., която
оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. По същество
сочи, че в производството е доказано наличието на универсално
правоприемство между първоначалния кредитор и молителя, което
предполага придобиването от страна на последния на правата, задълженията
и фактическите отношения, между страните. Претендира разноски.
С Определение № 299/08.05.2024 г., постановено по делото е
предоставена възможност на другия длъжник – Б. К. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. Алфатар, ул. „Кокиче“ № 12, да се присъедини към депозираната
въззивна жалба против решението. Молба в такъв смисъл не е постъпила.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства,
прие от фактическа страна следното.
В полза на „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ АД *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Липа“ № 1, била издадена
заповед № 3778/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
2
ГПК и изпълнителен лист /л. 9-10; л. 16 от ч.гр.д. № 1771/2019 г. по описа на
РС-Силистра/ въз основа на Запис на заповед без протест, с който М. А. Д.,
ЕГН ********** и Б. К. Я., ЕГН **********, се задължили да заплатят на
кредитора сумата в размер на 5 519, 99 EUR. Процесното вземане било
заложено с джиро за обезпечение от 18.09.2018 г. в полза на молителя в
настоящото производство – „ВАРИАНТ-М“ ЕООД, ЕИК ********* /л. 4 от
ч.гр.д. № 1771/2019 г. по описа на РС-Силистра/. Гореописаните
обстоятелства се установяват от съдържащите се в делото писмени
доказателства и не се оспорват от страните.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит св. Искра
Стайкова Митева /служител на молителя „ВАРИАНТ М“ ЕООД/ в о.с.з. от
12.09.2023 г. е видно, че същата присъствала на предаване на документи на
дружеството, сред които и процесния изпълнителен лист, на адв. Антоанета
Николовска, като след прекратяване отношенията между адвоката и
дружеството, и връщане на предадените документи, се установила липсата на
част от тях. При контакт с адвоката станало ясно, че процесният
изпълнителен лист не може да бъде намерен. Съдът кредитира изложеното в
свидетелските показания, предвид това, че същите са последователни и
логични и изхождат от незаинтересовано от изхода на спора лице.
Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Молбата е депозирана пред родово компетентен съд при съобразяване
на правилата на чл. 409 ГПК, с оглед на което обжалваното решение се явява
допустимо.
По направените от жалбоподателя възражения за липса на активна
процесуална легитимация на дружеството – молител, настоящият състав
намира следното. Съгласно трайно установената съдебна практика такава
притежава и цесионерът на вземането. Този извод не се разколебава от
обстоятелството, че джирото върху процесния запис на заповед е такова за
обезпечение, доколкото съгл. чл. 473, ал. 1 ГПК, в този случай приносителят
може да упражни всички права по ценната книга. Следва да се отбележи
обаче, че активната процесуална легитимация на дружеството произтича от
гореописаните обстоятелства, а не от настъпило универсално правоприемство
между двете дружества, в какъвто смисъл са изложените от него твърдения,
доколкото такива доказателства не са представени.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че издаването на дубликат
на изпълнителен лист по молба на цесионер или правоприемник на
първоначалния кредитор не предполага издаването на нов изпълнителен лист,
в който са внесени промени в страните или изпълняемото право. Ето защо,
възраженията на жалбоподателката в такъв смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде
3
изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на
молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден
първообразът. Производството по чл. 409 от ГПК съдържа елементи,
характерни за исковото производство. За да бъде уважена молбата, следва да
са налице едновременно следните предпоставки: първо, издаденият
изпълнителен лист да е изгубен или унищожен /тези хипотези са уредени
изчерпателно/, т. е. същият не се намира в държане на молителя и второ,
молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил
издаден първоначалният изпълнителен лист.
Доколкото изгубването на изпълнителния лист представлява отрицателен
факт, за неговото настъпване се съди от други факти и обстоятелства. В
настоящия случай молителят е ангажирал гласни доказателства, от които се
установява предаване на документи на дружеството, сред които бил и
процесният изпълнителен лист, на трето лице и връщането им в непълен
набор.
Доколкото длъжникът може да противопостави на молителя, както
липсата на условията за издаване на дубликат по ал. 1, така и възражения за
погасяване на дълга, предмет на проверката е и съществуването на
изпълняемото право /арг. от чл. 409, ал. 3 ГПК/. Възможността му за това
обаче е ограничена само до такива обстоятелства, настъпили след
постановяване на изпълнителното основание. Тежестта на доказване на
плащането на задължението, се носи винаги от длъжника, както и за
доказване на факта, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително производство, което би опровергало твърденията на
молителя за изгубването му. Такива твърдения не са изложени от страна на
жалбоподателката, а още по-малко са представени доказателства в тази
насока.
В своята практика ВКС приема, че когато е установено, че
изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в
продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително
производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг
начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на
молителя, че изпълнителният лист е изгубен /в този см. Решение № 56 от
4.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6964/2014 г., II г. о. и Решение № 263 от
12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2011 г., I г. о./
Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките за издаване дубликат на изпълнителния лист, поради
което обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно.
С оглед изхода на производството, на ответното дружество се дължат
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 500, 00 лв. за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция. Направените такива от страна на
жалбоподателката, следва да останат в нейна тежест.
Водим от горното, Силистренският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006 от 21.02.2024 г., постановено по
ч.гр.д. № 1771 по описа на РС-Силистра по отношение на жалбоподателката
М. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. „Юг“ №
6, ет. 5, ап. 15.
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Айдемир, общ.
Силистра, ж.к. „Юг“ № 6, ет. 5, ап. 15 да заплати на „ВАРИАНТ-М“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар
Срацимир“ № 2, представлявано от управителя Велко Стоянов Велков,
сумата в размер на 1 500, 00 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
По отношение на длъжника Б. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.
Алфатар, ул. „Кокиче“ № 12 първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване на осн. чл. 409, ал. 4, изр. 1, вр. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с касационна жалба пред ВКС по реда на чл. 280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5