Присъда по дело №880/2019 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №109/05.07.2019г. по НОХД №880/2019г., изготвени на 05.07.2019г.

 

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия К.Н.И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; против подсъдимия М.И.С. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и против подсъдимия Г.Ф.К. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В разпоредително заседание двама от пострадалите редовно и своевременно призовани не се явяват и не изпращат свои представители. Един от пострадалите се явява лично и заявява, че не желае да бъде конституиран в качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител.

С.ската районна прокуратура изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание подсъдимият И. се явява лично и с назначения му служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Той признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

В разпоредително заседание подсъдимият С. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подс. С. също признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

В разпоредително заседание подсъдимият К. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по т.2 на чл.371 от НПК.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че исканията на подсъдимите за разглеждане на делото по глава 27 от НПК са основателни, следва да се уважат и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.

  При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанията им, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подс. К.И. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание „Лишаване от свобода”.

Подс. М.С. се признава за виновен в съдебно заседание, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание „Лишаване от свобода”, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Подс. Г.Ф.К. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ месеца и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца.

Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия И. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се намали с 1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца той да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Предлага на подс. С. да се наложи също наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването на намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага на подс. К. да се определи наказание също при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, което да се редуцира с 1/3, а именно с ДВА месеца. Предлага намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца да не се търпи ефективно, а да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Тримата подсъдими живеят в гр. С., в кв. „Надежда” и се познават помежду си като подсъдимите К.Н.И. и Г.Ф.К. са братя, а подс. М.И.С. е техен съсед и приятел.

Св. Т.Н.К. *** и притежава лек автомобил марка „Шкода Фабия” с рег. №…., който използвал в работата си като таксиметров шофьор. Вечерта, на 27 срещу 28.01.2019г., той паркирал този автомобил пред блока, в който живеел, а именно блок 51 в кв. „Даме Груев” на гр. С.. Пострадалият К. оставил в пепелника на колата си сумата от 10 лева на монети с номинал от по 1 лев и 50 стотинки. Свидетелят К. заключил моторното превозно средство и се прибрал в дома си.

На 28.01.2019г., през нощта тримата подсъдими се срещнали в гр. С. и се сговорили да отидат да откраднат нещо, тъй като им трябвали пари, за да си купят наркотични вещества. В изпълнение на това общо решение тримата тръгнали към кв. „Даме Груев”, за да откраднат нещо от някой паркиран автомобил. Около 01,00 часа на 28.01.2019г. тримата стигнали до блок 51 в кв. „Даме Груев” на гр. С.. Там подсъдимите видели паркираният лек автомобил на св. К.- „Шкода Фабия” с рег. №…. и решили, че вътре може да има пари. Поради това, тримата подсъдими решили да извършат кражба от това МПС като разпределили своите роли. Подс. М.С. започнал да оглежда някой да не дойде и да ги види. Подс. Г.К. взел един камък от земята и счупил с него предното дясно стъкло на автомобила. След това подс. К.И. влязъл в автомобила, взел намиращите се вътре монети на обща стойност 10 лева и И. излязъл от колата като дал парите на подс. М.С.. Тримата подсъдими се отдалечили от мястото, разделили си отнетата сума и всеки изхарчил парите за лични нужди.

На 28.01.2019г., около 07,00 часа св. Т.Н.К. отишъл до автомобила си „Шкода Фабия” с рег. №СН 7494 ВВ и установил, че предното му дясно стъкло е счупено, а от вътре липсва сумата от 10 лева. Той сигнализирал за случая РУ на МВР- С..

В хода на проверката по сигнала подсъдимите са били разкрити и са признали пред служители на РУ на МВР- С., че са извършили инкриминираното деяние.

Свидетелят Д.В.С. *** и притежава лек автомобил „Опел Астра” с рег. №….., червен на цвят. Вечерта, на 25.02.2019г. около 23,30 часа той паркирал автомобила си пред блока, в който живеел, а именно блок 89, в кв. „Стоян Заимов” на гр. С.. Пострадалият С. оставил в пепелника на колата сумата от 29,70 лева на монети с различен номинал. Той заключил лекия автомобил и се прибрал в дома си.

На 26.02.2019г., през нощта тримата подсъдими се срещнали в гр. С. и се сговорили отново да отидат и да откраднат нещо. В изпълнение на това общо решение тримата отишли в кв. „Стоян Заимов“, за да откраднат нещо от някой паркиран автомобил. Около 01,00 часа на 26.02.2019г. тримата стигнали до блок 89 в кв. „Стоян Заимов” на гр. С.. Там подсъдимите видели паркирания лек автомобил на св. С. „Опел Астра” с рег. №….. и решили, че вътре може да има пари. Тримата решили да извършат кражба от това моторно превозно средство като подс. М.С. следвало да оглежда някой да не дойде и да ги види. Подс. К.И. взел един камък от земята и счупил с него стъклото на шофьорската врата на автомобила. След това отворил вратата и подс. Г.К. влязъл в колата взел намиращите се вътре монети на обща стойност 29,70 лева. Впоследствие тримата се отдалечили от мястото и си разделили отнетата сума, изхарчвайки парите за лични нужди.

На 26.02.2019г. около 07,00 часа св. Д.С. отишъл до автомобила си „Опел Астра” с рег. №….. и установил, че стъклото на шофьорската врата е счупено, а от вътре липсва сумата от 29,70 лева. Той сигнализирал за случая РУ на  МВР- С.. В хода на извършената проверка тримата подсъдими били разкрити и си признали за извършеното деяние.

Свидетелят В.П.С. *** и притежава лек автомобил марка „Шкода Фабия” с рег. №….., който използвал в работата си като таксиметров шофьор. Вечерта, на 05.03.2019г., около 00,15 часа той паркирал автомобила си пред блока, в който живеел, а именно блок 69, в кв. „Стоян Заимов“ на гр. С.. Пострадалият С. оставил в джоба на шофьорската врата на колата сумата от 3,30 лева и черен мъжки портфейл от изкуствена кожа. В портфейла св. С. държал картончета с номерата за плащане на сметки, карта за идентификация на Булстат и карта за отстъпки на бензиностанции „Лукойл“. Той заключил моторното превозно средство и се прибрал в дома си.

На 05.03.2019г., през нощта тримата подсъдими се срещнали в гр. С. до игрална зала, намираща се до хипермаркет „Билла“, до автогарата. Тъй като нямали пари, тримата решили да отидат да откраднат нещо. В изпълнение на това общо решение те отишли в кв. „Стоян Заимов”, за да откраднат нещо от някой автомобил. Тримата подсъдими стигнали до блок 69 в кв. „Стоян Заимов“ на гр. С. и видели паркираният лек автомобил на св. С.- „Шкода Фабия” с рег. №…... Подсъдимите преценили, че вътре може да има пари и решили да извършат кражба от моторното превозно средство. Подс. М.С. трябвало да оглежда някой да не дойде и да ги види, а подс. Г.К. взел един камък от земята и счупил с него стъклото на предната лява врата на автомобила. След това подс. К.И. и подс. Г.К. през счупеното стъкло започнали да ровят из вътрешността на колата. В джоба на шофьорската врата на колата подсъдимите И. и К. намерили парична сума в размер на 3,30 лева и мъжки портфейл от изкуствена кожа. Подсъдимите взели парите и портфейла като същият бил даден на подс. М.С.. След това тримата подсъдими се отдалечили от мястото.

На 05.03.2019г., около 06,00 часа св. В.П.С. отишъл до автомобила си „Шкода Фабия” с рег. №….. и установил, че стъклото на предната лява врата е счупено, а от вътре липсвали портфейла и сумата от 3,30 лева на монети. Св. С. сигнализирал за случая РУ на  МВР- С..

С протокол за доброволно предаване подс. К.И. предал на служител в РУ на МВР- С. 1 бр. черен портфейл, 1 бр. карта за идентификация на Булстат, квитанции, 1 бр. карта за отстъпки на бензиностанции „Лукойл“ като посочил в протокола следното: „Горепосоченото портмоне го откраднах от едно такси, което беше паркирано град С., Стоян Заимов до блок 69“.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на отнетата вещ мъжки портфейл от изкуствена кожа към датата на извършване на деянието възлиза на сумата от 4,80 лева.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимите, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите В.С., Д.С., Т.К., протокола за доброволно предаване и разписките за върнати вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимите дадени по време на досъдебното производство, тъй като те кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира и приложените по делото веществени доказателства, тъй като те кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и не бяха оспорени от страните.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма  основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. К.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, подс. М.И.С. състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и подс. Г.Ф.К. състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл. 63, ал.1,т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето  от 28.01.2019г. до 05.03.2019г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, за подс. К.И. в условията на повторност, подс. К. макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си отнели чужди движими вещи както следва:

На 28.01.2019г. след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот- стъкло на лек автомобил „Шкода Фабия” с рег. №….. отнели чужди движими вещи парична сума в размер на 10 лева от владението на Т.Н.К. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

На 26.02.2019г. като разрушили преграда здраво направена за защита на имот- стъкло на лек автомобил „Опел Астра” с рег. №…..отнели чужди движими вещи парична сума в размер на 29,70 лева от  владението на Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

На 05.03.2019г. като разрушили преграда, здраво направена за защита на имот- стъкло на лек автомобил „Шкода Фабия” с рег. №….. отнели чужди движими вещи парична сума в размер на 3,30 лева и мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 4,80 лева, всичко на обща стойност 8,10 лева от владението на В.П.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, всичко на обща стойност 47,80 лева като деянието не представлява маловажен случай.

Деянията са извършени от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните им последици. Тримата подсъдими са знаели, че като отнемат вещите, предмет на инкриминираните деяния от трите автомобила на пострадалите извършват деяние „кражба”, за което са обвинени. Наясно са били и с това, че като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици за собствениците им, но въпреки това са извършили  инкриминираните деяния и са увредили пострадалите В.С., Т.К. и Д.С..

От събраните по делото доказателства е видно, че деянието подс. К. е извършил като непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.

Съдът счита, че правилно е преценено от прокурора, че се касае за немаловажен случай като се вземат предвид характеристичните справки на тримата подсъдими, които  показват, че те имат и други криминални прояви, лошите им характеристични данни, че се движат в криминално проявена приятелска и семейна среда, а освен това деянията са извършени при квалифициращ признак „разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот”, по т.3 на чл.195, ал.1 от НК. От доказателствата по делото е видно, че при трите кражби извършени от подсъдимите е била разрушена преграда, здраво направена за защита на имот. На всеки един от автомобилите на пострадалите е било счупено някое от стъклата, за да могат да проникнат вътре подсъдимите и да отнемат вещите, предмет на инкриминираните деяния.

Подсъдимият И. е извършил деянието в условията на повторност. Повторността се обуславя от факта, че той е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД №676/2016г. на С.ски районен съд за също такова престъпление „кражба” по чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК. С тази присъда му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Присъдата е влязла в сила на 01.08.2016г. Видно е, че от изтърпяването на това наказание до извършването на деянията по настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на подсъдимия И. по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.

Деянията тримата подсъдими са извършили като всеки път преди извършването им са се сговаряли да извършват такива деяния. Още докато са били в кв. „Надежда” в двата случая са се сговорили да отидат и да извършат кражба от някой от паркираните автомобили в някой от кварталите на гр. С.. В последния случай когато са били до хипермаркет „Билла” на бул. „Хаджи Д.” са взели решение отново да извършат кражби от автомобили и за тази цел са се отправили към кв. „Стоян Заимов”. Всичко това показва, че е бил налице предварителен сговор между тях за извършване на отделните деяния, поради което следва да се приеме, че правилно РП- С. им е повдигнала обвинение по т.5 на чл.195, ал.1 от НК.

Трите деяния осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление „кражба”, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала на подсъдимите обвинение за извършено от тях продължавано престъпление, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите, в стремежа им за облагодетелстване по непозволен от закона начин и в слабия родителски контрол по отношение на непълнолетния К..

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие искреното разкаяние на подсъдимите и чистото съдебно минало на подсъдимите С. и К..

Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на тримата подсъдими.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на всеки един от подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а от НК.

Съдът счете, че при определянето на наказанието на подс. К. първо следва да редуцира предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години, тъй като той е извършил деянието като непълнолетен. Ето защо на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК следва да се замени с наказание „Лишаване от свобода” до три години. Съдът счете, че на подс. К. следва да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца. Така определено наказанието на подсъдимия К. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ТРИ месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца подс. К. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Той не е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното наказание е до три години „Лишаване от свобода” и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Ето защо съдът счете, че следва да отложи на основание чл.69, ал.1 от НК определеното му наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца за изпитателен срок от ДВЕ години.

На подс. М.С. съдът счете, че следва да наложи наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, а именно за срок от ЕДНА година. Това наказание съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът намира, че с наказание в този размер ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК задължително следва да намали така определеното наказание с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца. Съдът счита, че за подс. С. също са налице условията за прилагане института на условното осъждане, поради което следва да отложи изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца като намира, че е най- подходящо това да бъде за минималния изпитателен срок от ТРИ години.

По отношение на подс. И. съдът счита, че следва да наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Това наказание съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца и с него ще се изпълнят целите на генералната и специална превенция. Съдът счита, че следва да намали така определеното наказание на подс. И. с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца на основание чл.58а, ал.1 от НК. Това наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година подс. И. следва да изтърпи ефективно, тъй като за него не са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане, защото е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Подс. И. следва да изтърпи наказанието при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Разглеждайки справката за съдимост на подс. И. съдът счете, че следва да му определи едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД №№92/2019г. и 458/2019г., двете на С.ски районен съд и наказанието по настоящото производство като общото наказание следва да бъде в размера на най- тежкото наказание от трите „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, наложено по настоящото производство. Следва да се приспадне от така определеното общо наказание времето, през което подс. И. е бил задържан или е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”, по която и да е от присъдите включени в съвкупността.

От събраните по делото доказателства е видно, че деянието по настоящото производство подс. И. е извършил в периода от 28.01.2019г. до 05.03.2019г. От справката му за съдимост е видно, че с присъда по НОХД №676/2016г. С.ски районен съд му е наложил за извършено в периода от 11.12.2015г. до 31.12.2015г. престъпление по чл.195, ал.1 т.5 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от ТРИ години. Тази присъда е влязла в сила на 01.08.2016г. Видно е, че деянието по настоящото производство е извършено по време на този изпитателен срок, поради което съдът на основание чл.68, ал.1 от НК задължително следва да приведе в изпълнение това наказание, което подс. И. следва да изтърпи отделно от определеното му по- горе общо наказание също при първоначален ОБЩ режим.

Съдът следва да се произнесе по веществените доказателства 1 брой черен портфейл, 1 бр. карта за идентификация на Булстат, квитанции, 1 брой карта за отстъпки на „Лукойл” като същите следва да се върнат на собственика им В.П.С..

Съгласно правилата на процеса съдът осъди подсъдимите И., С. и К. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 25,20 лева, представляваща направени разноски по делото, на всеки по 8,40 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: