Р Е Ш
Е Н И Е
№ 7 02.01.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV граждански състав
На
втори януари две
хиляди и двадесета година
В открито
заседание на пети декември 2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 14055 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.537 вр. с чл.493 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1,
чл.45, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът заявява, че чрез заявление по чл.
417 от ГПК, депозирано до Районен съд Пловдив, ищецът Г.Б. е заявил, до местно
и родово компетентния съд, своя претенция за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника: П.Д.М. с
ЕГН **********.
Въз основа на заявлението в Районен Съд Пловдив било
образувано ч.гр.д. № ***/***г., **-ти състав, по което съдът постановил
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу
длъжника П.Д.М. за плащане на претендираната сума -5 500 лв.
В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК, длъжникът е депозирал до
Районен съд Пловдив възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № ***/***г. на Районен Съд Пловдив, **-ти
състав.
С настоящата искова молба ищецът предявява иск по чл.422
от ГПК, за съществуване на вземането, което е предмет на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № ***/***г. на Пловдивски
Районен Съд **-ти състав.
Вземането на ищеца произтича от неизплатена сума
/главница/ в общ размер на 5 500 лв. За тази сума ответникът е издал и подписал
запис на заповед от ***, издаден от П.Д.М., съгласно който П.Д.М. се задължава
да заплати на Г.С.Б. сумата от 5 500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/. Тази
сума е следвало да бъде платена /падежа на вземането - на паричното задължение
е настъпил/ на *** /******/. Гореописаният
запис на заповед има и нотариална заверка, а
именно: peг. № ***/****г. на *** - *** с peг. № *** на НК. До настоящия момент
длъжникът и ответник не е заплатил на кредитора-ищец дължимата парична сума.
Дължимата сума от 5 500 лв. се явява сбор от следните
суми, задължения на ответника към ищеца, а именно:
1. Сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, дадена от Г.Б.
на П.М. ***, която сума Г.Б. е дал на П.М., чрез въвеждане в заблуждение на Б.
от М., за да внесе последният същата сума за погасяване на задължение на Г.Б.
към НАП. Тази сума от 5 000 лв. не е била внесена от П.М. ***, нито я е върнал
на ищеца. За това си деяние ответникът П.М. е бил осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № ***/***г. по описа на ПРС. Съгласно присъдата по това НОХД,
подсъдимият П.М. е признат за виновен в това, че в гр. Пловдив от началото на
месец *** г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до *** г. е
поддържал заблуждение у Г.С.Б. и с това му е причинил имотна вреда в общ размер
от 5 000 лв. - престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. Тази присъда е обжалвана от
П.М. пред ПОС, който с решение по ВНОХД № ***/***г. на ПОС е изменил Присъда №***
от *** год. по НОХД № ***/***год. по описа на Пловдивски районен съд, **
наказателен състав, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия П.М.
наказание от *** на *** „лишаване от свобода", както и определения на
основание чл.66, ал. 1 от НК изпитателен срок от *** години на ***ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила. Също така е отменил присъдата в
гражданско-осъдителната й част и е прекратил производството в тази част поради
недопустимост на предявения граждански иск за имуществени вреди. В останалата й
част присъдата е потвърдена от ПОС. Решението на ПОС е окончателно.
Вследствие на формираните и поддържани неверни представи,
Г.Б. е извършил акт на имуществено разпореждане, като е предоставил сумата от 5
000 лв. на П.М. и същата от патримониума на Б. е отишла окончателно и
безвъзвратно в патримониума на М.. Налице е и настъпил предвиденият в
разпоредбата на чл. 209, ал.1 от НК престъпен резултат, като вследствие на
формираните и поддържани неверни представи Б. се е лишил трайно от дадената
сума, поради което е претърпял и имотна загуба. П.М. е формирал и поддържал
едновременно неверни представи у Б., което води до единствения категоричен
извод, че е налице престъпна упоритост от страна на М. при извършване на
замисленото.
Съгласно чл. 300 ГПК - Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
2. Сумата от 500 лв. /петстотин лева/, която сума
представлява даден от Г.Б. на П.М. паричен заем през месец *** в гр. П.. През
месец ***, след събитията с даването на сумата от 5 000 лв., П.М. изтъкнал пред
Б., че има финансови затруднения, нужда от пари и М. помолил Б. да му даде на
заем 5 000 лв., като на тази му молба Б. отказал и му дал назаем единствено
сумата от 500 лв.
След установяване на факта, че П.М. не е внесъл сумата от
5 000 лв. в НАП, последният се е съгласил и е подписал запис на заповед от ***,
за да гарантира в известна степен интересите на Б.. В записа на заповед са
включени и двете суми: сумата от 5 000 лв., дадена от Б. на М. за внасяне в НАП
по изпълнително дело на първия; и сумата от 500 лв. - даден паричен заем от Б.
на М. през месец ***.
Сумата от 5 500 лв. по записа на заповед е формирана по
следния начин: 5 000 лева, дадени на *** от Б. на М. за погасяване на
задължения на Б. към данъчната администрация и още 500 лева, дадени след това
през месец *** като заем от Б. на М..
Забавата на длъжника - ответник обосновава и претенцията
за дължима лихва за забава.
С оглед изложеното, предявява срещу ответника П.Д.М. с
ЕГН **********, с адрес: ***, установителния иск по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуване на вземането, предмет на Заповед за незабавно
изпълнение издадена по ч.гр.д. № ***/***г., **- състав на PC Пловдив.
С оглед на всичко изложено, моли съда да признае за
установено по отношение на ответника П.Д.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, че
същият дължи на Г.С.Б. с ЕГН **********, с адрес/***, сумата от 5 500 лв. /пет
хиляди и петстотин лева/ представляваща сбор от:
5 000 лв. - представляваща сума, дадена от Г.Б. на П.М. ***,
която сума Г.Б. е дал на П.М., чрез въвеждане в заблуждение на Б. от М., за да
внесе последния същата сума за погасяване на задължение на Г.Б. към НАП;
500 лв. - която сума представлява даден от Г.Б. на П.М.
паричен заем през месец *** в гр. П., който паричен заем не е върнат;
както и ведно със законна лихва върху главницата от 5 500
лв., считано от *** - датата на подаване на заявлението в съда, до датата на
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по производството, за събиране
на което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ***/*** на Районен съд Пловдив, **-ти състав.
Моли да му присъди и направените по настоящото
производство разноски - заплатени ДТ, адвокатски хонорар и др.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в
предоставения му срок. В първото съдебно заседание прави възражение, че за процесните
суми вече е налице заповед за изпълнение, поради което е недопустимо повторното
му присъждане. Заявява, че признава дължимостта на заемната сума, но не и тази
за 5000лв., която дължал като заемна сума, а не като имуществена вреда,
причинена от престъпление.
По наведеното възражение за недопустимост на исковете,
съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание на *** г.,
като понастоящем не намира, че следва да ревизира същото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
По силата на заповед № *** от ***
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417
от ГПК, постановена по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на *** гр. състав при
ПРС, било разпоредено длъжникът П.Д.М. с ЕГН **********,
с адрес: *** – ответник в
настоящото производство, да заплати на заявителя Г.С.Б., ЕГН **********,***, сумата от 5500лв., представляваща главница съгласно запис на заповед
от ***, платим на падежа ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението в съда- *** г., до окончателното изплащане на сумата, както и
съдебни разноски в размер на 710лв. В двуседмичния срок за възражения, уреден в
разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу
вземането по заповедта. Ищецът е предявил настоящия установителен иск по
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като заявява, че длъжникът е
заемополучател по Договор за заем в размер на 500лв. и дължи и сумата от
5000лв. – имуществена вреда за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като
издадената ценна книга обезпечава вземанията на заемодателя по договора, както
и вредите от престъплението. Ответникът е навел възражение, че записът на
заповед обезпечава вземането по два договора за заем.
Не оспорва обстоятелството, че е
получил процесните суми. За наличието на заемно правоотношение за сумата от
5000лв. същият не е ангажирал, допустими от Гражданско – процесуалния кодекс
доказателствени средства.
След като ищцовата страна първа е навела твърдение за
наличие на конкретно каузално правоотношение между страните, то
доказателствената тежест по отношение на факта, че страните са сключили договор
за заем, предоставената сума за заема, съдържанието и условията на договора за
заем, факта, че записа на заповед е редовен от външна страна и е предявен за
плащане на ответника, е негова - на ищеца. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен
съд: „При предявен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане
по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 ГПК, каузалното правоотношение подлежи на изследване, като съдът разпределя
доказателствената тежест съобразно с нормата на чл.154, ал.1 ГПК, възлагайки на
всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право -
за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед.
При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда
заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на
вземането по издадения запис на заповед.” Както е упоменато по-горе процесният
запис на заповед е издаден с цел обезпечение по посочен от ищеца договор за
заем и вреди от престъпление. Касае се за конкретно каузално правоотношение
между страните и сключването на договора, както и деликтът са породили
издаването на дълговия документ. Именно в тази насока се навеждат личните
менителнични възражения, като в тази хипотеза съдът освен проверка за
редовността на дълговия документ, следва да провери и вземането, предмет на
процесния запис на заповед, с оглед връзката на менителничния ефект и
каузалните правоотношения. В конкретния случай записът на заповед има
обезпечителна функция, поради което при отсъствие на каузално правоотношение, последният
не би могъл да породи присъщите за ценната книга правни последици за своя
издател.
Предвид обстоятелството, че ответникът е осъден с влязла
в сила присъда за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК за причинена на
ищеца имотна вреда в размер на 5000лв., то същата по правилата на гражданското
право подлежи на обезщетяване. Ищецът признава неизгодния факт, че за тази сума
е издадена и процесната ценна книга, обезпечаваща именно обезщетението за
причинени вследствие деликта вреди. Доказателства в насока, че е налице второ
каузално правоотношение по договор за заем не бяха ангажирани от ответника.
При така събраните доказателства
съдът намира, че се установи, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, че
същият е предал в собственост заемната сума от 500лв. на ответника / налице е
признание на неизгодния факт от страна на ответника/, както и имуществена вреда
в размер на 5000лв. вследствие деликт / установен с влязла в сила осъдителна
присъда, задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК/, като
процесната ценна книга е издадена за обезпечаване на вземането му по договора
за заем и за причинени имуществени вреди.
Ценната книга е редовна от външна
страна. При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи, че е
изпълнил задължението си да върне процесната сума, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
С оглед изложеното, съдът намира,
че исковете се явяват основателни, като ще се уважат изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които се констатираха в размер на 710лв. – държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 610лв.
– разноски в настоящото производство, от които 110лв. – държавна такса, и
500лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът не претендира
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено в отношенията между страните, на основание чл.422, ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.537 вр. с
чл.493 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1, чл.45, ал.1 от ЗЗД, че П.Д.М. с ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на Г.С.Б., ЕГН **********,***, сумата от 5500лв., представляваща сбор от:
сумата от 5 000 лв. - представляваща обезщетение за
причинена имотна вреда вследствие престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това,
че в гр.П. от началото на м.*** г. с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до *** г. е поддържал заблуждение у Г.С.Б. и с това му е причинил
имотна вреда в общ размер на 5000лв., за което е осъден с влязла в сила присъда
№ ***/ *** г. по НОХД № ***/ *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** н.с.,
изменена с решение № **/*** г. по описа на Окръжен съд – Пловдив по ВНОХД № ***/
*** г.;
сумата от 500 лв. - представляваща даден от Г.Б. на П.М.
паричен заем през месец *** в гр. П., който паричен заем не е върнат, за
обезпечаването на които вземания е издаден запис на заповед от ***, съдържащ клаузата „без
протест“, платим на падежа ***, с място на плащане гр.П., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда- *** г., до окончателното
изплащане на сумата, за които вземания на ищеца е била издадена заповед № ***
от *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на
чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на *** гр.
състав при Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА П.Д.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.С.Б., ЕГН **********,***, сумата от 710лв./седемстотин
и десет лева/ – разноски по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на *** гр. състав
при Районен съд - Пловдив, както и сумата от 610лв./шестстотин и десет лева/ – разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Д.Кацарова
Вярно с оригинала.
М.К.