РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 676 / 14.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ТОДОРКА СТОЙНОВА и участието на
прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело №
704 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Д.П.Г.,
ЕГН:**********,***, срещу Решение № 306 от 20.05.2020г., постановено по
а.н.дело №415 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление №19-1006-005087 от 10.01.2020г. на
Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик, съответно с което на Д.П.Г. за нарушение по чл.6, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00лв.
и е оставено без уважение искането за присъждане в тежест на ОДМВР, Пазарджик на сторените от Г.
разноски за процесуално представителство в размер на 300,00лв.
Поддържаните касационни основания са, че
атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Възразява се, че в случая първоинстанционния съд
не обсъдил и съобразил всички факти и обстоятелства по делото. Счита се, че в
случая е нарушено правилото, според което специалният закон, отменя (замества)
общия, като е прието, че процесното деяние следва да се квалифицира като
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, вместо по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и съответно, отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответната Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик, не взема становище по основателността и допустимостта на
касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая осъществяването
на административното нарушение е несъмнено установено, поради което жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от Д.Г. срещу НП №19-1006-005087
от 10.01.2020г. на Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, гр.
Пазарджик, съответно с което за нарушение по чл.6, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 100,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 385599 от 16.12.2019г., съставен от С.А.В.,
на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, гр.
Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 16.12.2019г., в 09:40часа, в гр. Пазарджик на
бул. „България“, Д.Г., като водач на лек автомобил „Фолксваген Таурег“, с рег.
№РА8680АС, собственост на „Лизингова къща – Пазарджик“ ООД, преминава при
червен сигнал на нормално работеща, трисекционна светофарна уредба, като
извършва нарушение, изразяващо се в „… не
съобразява поведението си със светлинните сигнали…“
Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП., б. „а“, предл. второ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Посочено е, че акта е
съставен на 15.08.2019г., след приключване на комплексна проверка по сигнал №
50-00-646 от 17.07.2019г.
Акта е връчен на адресата на 16.12.2019г., при
условията на отказ да бъде подписан. Г. е вписала в акта, че „… имам възражения и ще ги напиша в тридневен
срок…“.
Възраженията са депозирани с вх. № 100600-23932
от 18.12.2019г. В тях е заявено, че при управление на лекият автомобил на
16.12.2019г., Г. е преминала през пешеходна пътека през Математическа гимназия,
непосредствено преди подаване на сигнал с жълта светлина от светофара. На
възражението е отговорено с Писмо № 100600-375 от 07.01.2020г., в което
Началник Сектор „Пътна полиция“ е посочил, че не са налице данни за
прекратяване на административно наказателното производство.
Съставени са били докладни записки от С.А.В. ;
от посочения в акта свидетел С.С.Л.и от инспектор Г.Б., последната във връзка с
постъпилите възражения от Г..
7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и
правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия
административен орган, като на основание чл. 178а, т. 7, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено процесното административно наказание глоба в
размер на 50,00лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и посочения в него свидетел Люцканов, които са пояснили
обстоятелствата при които е била извършена проверката и установено нарушението.
Представена е била справка за нарушител/водач Д.Г.,
от която е видно, че по отношения на нея, не са били издавани наказателни
постановления(с изключение на процесното). Съставени са били три електронни
фиша.
Представена е била и Заповед № 81212 – 515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите
по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП.
9. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, са издаден въз основа на точно установени факти и
правилно приложение на материалния закон, като не са допуснати нарушения на
административно производствените правила.
Съдът е възприел становището на жалбоподателя,
че неспирането на забранен сигнал на пешеходен светофар съставлява нарушение по
чл. 120, ал.1, т.1 от ЗДвП, който състав е специален по отношение на възприетия
общ чл.6, т.1 от ЗДвП, но е посочил, че отпадането на административно наказателната отговорност е
възможно, когато деянието въобще не съставлява административно нарушение,
жалбоподателят не е автор на приписаното му нарушение или той не е действал
виновно. Непрецизната квалификация, изразяваща се във възприемане на тази по
общия, а не по специалния състав не съставлява съществено процесуално нарушение,
доколкото тя сама по себе си, не води до
ограничаване на възможността за реализиране на правото на защита, а то в случая
е напълно гарантирано, тъй като са изложени всички обстоятелства относно
елементите от състава на възприетото нарушение, включително време и място на
извършване, възприетата квалификация е
съответна на словесното описание на нарушението, а процедурата по
изготвяне, предявяване и връчване на
административните актове е надлежно спазена. Посочено е също така, че възприетото
в акта и в НП преминаване на червен
(забранителен ) сигнал на светофарната уредба е напълно съответно на възприетия
цифров израз на правната квалификация по чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като става
напълно ясно, че водачът не е съобразил поведението си със задължението да не
се преминава на червен светлинен сигнал.
ІV. За правото :
10. Според, чл. 6, т. 1, от ЗДвП, участниците в движението,
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка
Съобразно чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се
с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването.
11. В рамките на тази
материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и
еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени
въпросите относно приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във
връзка с възможността, да бъде приложена санкция, различна от тази определена в
чл. 415, ал. 1 от КТ.
Както фактическите
констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното повтаряне.
12. По отношение на
поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :
Според чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен, при подаване
на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека.
Ясно е, че това е специфична хипотеза на общото правило за поведение, възведено
в чл. 6, т. 1, от ЗДвП, налагащо участниците в движението да съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали за регулиране на движението.
Необходимо е обаче да се съобрази
обстоятелството, че именно нарушаването на описаното общо формулирано правило
за поведение, установено в чл. 6, т. 1, от ЗДвП е обявено с разпоредбата на чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, тоест това точно правило, а не специфичното му проявление
очертано в чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е възведено в състав на административно
нарушение. Явно тази е причината,
осъщественото от Г. деяние да бъде квалифицирано от контролния и
административно наказващия орган, като нарушение на чл. 6, т. 1, от ЗДвП. В този смисъл, в случая
не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила
и неправилно приложение на материалния закон, както правилно е преценил
районния съд.
При това положение, следва да се приеме, че
обжалвания съдебен акт е валиден и законосъобразен.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 306 от 20.05.2020г., постановено по а.н.дело №415 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/