Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
21.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №149 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Е.Х.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, ***, подаден чрез пълномощник, срещу Решение № 260025/20.11.2020г., постановено по АНД № 389/2020г. по описа на Районен съд – Харманли, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №20-0271-000912/03.07.2020г., издадено от Началник група в РУ – Харманли към ОД на ВМР - Хасково.
Касационният жалбоподател счита съдебното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно, поради съществено нарушения на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Твърди, че районният съд направил погрешна преценка на събраните по делото доказателства, поради което направил погрешни правни изводи във връзка с предмета на спора. Неправилно било прието, че в административнонаказателното производство нямало допуснати съществени процесуални нарушения. Липсвали задължителните реквизити на АУАН, не били спазени изискванията на чл.42, т.3 от ЗАНН – липсвало посочване на мястото на извършване на нарушението. Не ставало ясно къде била извършена проверката и къде точно на ул*** било констатирано нарушението, посочено било единствено в посока „новия мост“, нямало конкретизация на кой номер от въпросната улица бил управляван автомобила. Описаното представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което не могло да разбере за какво нарушение му бил съставен АУАН. Мястото на извършване на нарушението не било посочено и в наказателното постановление. С това била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо място, касационният жалбоподател навежда доводи за липса на компетентност на автора на наказателното постановление да издава такива актове. По делото не били представени никакви доказателства, от които да било видно, че издателят на НП бил назначен да изпълнява длъжността „Началник група“ в РУ – Харманли. Приема, че посочените нарушения, представлявали съществени такива, тъй като пряко рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице.
Моли се съдебното решение, в частта, с която е потвърденото наказателното постановление да бъде отменено, съответно да се отмени изцяло санкционния акт. Претендират се разноски за пред двете съдени инстанции.
Ответникът - РУ – Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отменил Наказателно постановление №20-0271-000912 от 03.07.2020г., издадено от Началник група в РУ – Харманли при ОД на МВР – Хасково, в частта, с която Е.Х.М. за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 50 лева, и потвърдил наказателното постановление, в частта, с която на Е.Х.М. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 10 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните органи и съдържали всички необходими по ЗАНН реквизити. Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не били налице съществени процесуални нарушения, които да опорочавали административнонаказателното производство и обуславящи отмяната на НП. Като взел предвид предписаното в доказателството по делото - медицинско направление-консултация от 02.06.2020г. на д-р В. И., приел, че жалбоподателят попадал в кръга на лицата по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, за които не важало задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Лицето не реализирало от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което в тази част наказателното постановление следвало да се отмени. На следващо място, районния съд приел за доказано извършване на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Извършването на нарушението се потвърдило от показанията на свидетеля К., който заявил, че жалбоподателят при проверката не представил документите за управление на МПС, като тези показания не били опровергани от други доказателства в обратна насока.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд, в обжалваната му част е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Предвид правните изводи на съда, фактическите му са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. От представените по делото доказателства е видно, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички законоустановени в ЗАНН реквизити, вкл. и мястото на нарушението.
Правилен е изводът на въззивния съд за доказаност на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че при извършената от полицейските служители проверка на касатора Е.Х.М. при управление на автомобил „БМВ 330 И“ с рег.№ ***на 07.06.2020г., същият не е представил контролен талон към Свидетелство за управление на МПС. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която норма водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Нарушението на това задължение е обявено от закона за наказумо с нормата на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, правилно в случая е била ангажирана административно –наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Не се споделят доводите за направени погрешни изводи от страна на районния съд, тъй като не приел, че е било налице съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на наказаното лице, съответно неоснователно е възражението за липса на посочване на мястото на извършване на нарушението както в АУАН, така и в НП. Настоящата инстанция счита, че в двата акта достатъчно ясно е посочено къде от страна на Е.Х.М. е бил реализиран фактическият състав на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В АУАН и НП като място на извършване на деянието е записано гр.Симеоновград, ул.“Димитър Благоев“, в посока „новия мост“, което дава ясна представа за мястото на нарушението. Действително, степента на индивидуализация на мястото на нарушението не е напълно изчерпателна, но по мнение на настоящия касационен състав не е налице неяснота до степен, обосноваваща извод за нарушаване правото на защита на наказаното лице. Ето защо, наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание за нарушение на непредставен талон към СУМПС не страда от пороците, визирани в касационната жалба.
Неоснователно се твърди, че Наказателно постановление №20-0271-000912 от 03.07.2020г., е издадено от некомпетентен орган, предвид обстоятелството, че като доказателство е по делото е приета Заповед №8121З-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на сектори/групи в РУ при ОДМВР са делегирани правомощия да издават наказателни постановления по ЗДвП.
Изложените в касационната жалба съображения са били релевирани и пред районния съд, който основателно не ги е взел предвид при формиране на крайния си извод.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260025/20.11.2020г., постановено по АНД №
389/2020г. по описа на Районен съд – Харманли, в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.