Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 308 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г..ГФ/ – гр. С., ул.”Г.И.” № ..,, ет…, чрез юрисконсулт К.Я.против Т.Ц.А. ***,с ЕГН **********, с правно основание чл.288, ал.1, т.2 б.”а” от Кодекса за застраховането / отм./ сега чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
Твърди се с исковата молба, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а" от Кодекса за застраховане (отм.) ,сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане, ищецът е изплатил по щета №210093/22.03.2016г. обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на 20 066.72 лв. / по влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 6264/2016г. на СГС, в.гр.д. № 4303/2018г. на САС, по които дела ответникът по настоящото производство е бил трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд / на Д. Н. Р. - пострадала при ПТП, настъпило на 05.02.2015 г.,,.
Виновен за катастрофата съгласно влязло в сила НП по чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП бил Т.Ц.А. ***, който управлявал л.а. „Деу Рейсър" с ДК№ С2311 КХ, собственост на В.Г. .Т. без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" съгласно справка ИЦ ГФ.
Твърди се , че ПТП настъпва при следния механизъм:
На 05.02.2015г. около 7:15 часа в с. С., общ. Г.М.в тъмна част на денонощието, по мокра асфалтова настилка и при нормална видимост, по улица без име, водачът Т.Ц. Н. управлява л.а. „Деу Рейсър" с ДК№ С….. КХ, собственост на В. Г.Т.. На кръстовището с първокласен път №6 от РПМ същият предприема маневра „ляв завой" при който удря намиращата се в асфалтово уширение на пътя (което е изцяло извън платното за движение) пешеходка Д. Н. Р.и така причинява процесното ПТП.
В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
Твърди се, че Д. Н. Р. се обърнала към Г. ф.за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Г. . за т.а „Деу Райсър" с ДК № С . КХ и по образувана щета №210093/22.03.2016г. УС на ГФ й определил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на 20 000.00 лева с платежно нареждане от 04.07.2016г., но Д. Р. не се съгласила с определеното обезщетение и завела гр.д. № 6264/2016г. на СГС, 12 , "в.гр.д. № 4303/2018г. против Гаранционен фонд, като в последствие фондът извършил „плащания, обобщени в подробна писмена счетоводна справка приложена към исковата молба.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до настоящия момент лицето не е погасило задължението си.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на Гаранционен фон исковата сума от 20 066.72 лева главница - изплатено обезщетение от ГФ по щета № 210093/22.03.2016г. и присъдено по влезли в сила съдебни решения обезщетение по гр.д. № 6264/2016г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4303/2018г. по описа на САС, заедно със законната лихва, считано от 30.03.2021г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск в по- голямата му част, като неоснователен по размер.
Излага конкретна фактическа обстановка с отговора си, при която е бил настъпил процесния инцидент.
Прави възражение за прекомерно завишена искова претенция от страна на ГФ, която не отговаря на нанесените вреди. С отговора си ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице Д.Р..
Прави възражение за изтекла давност за завеждане на настоящото дело от страна на ищеца.
Прави възражение, че са неотносими приложени към исковата молба доказателства, съображения за което ответникът излага в отговора по чл.131 ГПК.
По същество се иска да бъде отхвърлен предявения иск.
Претендира за разноските по делото.
Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/05.02.2015 г., съставен от Ц. Д.- - мл. Контрольор при РУ МВР – Елин Пелин, на 05.02.2015 год. около 07.00 часа в с. С., ответникът е управлявал л.а.“Деу Рейсър, с ДКД№С …. КХ, собственост на В. Г. Т.. Било тъмно, при мокра асфалтова настилка, с нормална видимост, като на кръстовище с ПП-6, км. 155.128 ответникът предприел маневра „ завой наляво“, при което навлязал в пътно оширение при кръстовището и ударил пешеходеца Д. Н. Р.. Към момента на настъпване на ПТП ответникът е управлявал процесния автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ / ГО/. Видно от отразеното в констативния протокол, водачът Т.А. не е представил застрахователна полица, по застраховка ГО. Протоколът е подписан от длъжностното лице - мл. контрольор Цв. Д.. Към съставения констативен протокол има изчертана схема онагледяваща мястото на настъпване на процесното ПТП, като в раздел „обстоятелства при възникване на ПТП “ е отразено че „ поради неизсянени причини и обстоятелства на центъра на с. Саранци при ляв завой участник №1 реализира ПТП, като удря преминаващия по пътното платно пешеходец“.
С Постановлание за прекратяване на ДП от 12.02.2016г. РП Елин Пелин е прекратила ДП №24/2015г. по описа на РУ Елин Пелин, като е изпратила копие от същото до началника на РУ Елин Пелин за налагане на административно наказание на Т. Цв. А. за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата.
От Справка база данни на ИЦ към ГФ от 23.03.2016г. е видно, че към 05.02.2015г. не е имало сключена застраховка „ГО“ за процесното МПС.
С Решение от 02.03.2018г. по гр.д. № 6264/2016г. на СГС, ГО е бил отхвърлен предявения иск от пострадалата при процесното ПТП Д. Р.против ГФ за заплащане на сумата от 50 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, извразяващи се в претърпени болки и страдания от евруждания, получени при ПТП на 05.02.2015г.. С Решение № 974/24.04.2019г. по в.гр.д. № 4303/2018г. САС, ГО, 1- ви състав е отменено Решение от 02.03.2018г. по гр.д. № 6264/2016г. на СГС, ГО и съдът е постановил друго, с което осъдил ГФ да плати на Д. Р.сумата законна лихва за забава върху главницата от 20 000.00 лева, представляваща изплатено от ГФ обезщетение за неимуществени вреди за ПТП, настъпило на 05.02.2015г., която лихва в размер на 66.72 лева за периода 23.06.16г. до 04.07.2016 г.. В производство по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба и частна касационна жалба на Д. Р., с Определение № 359/27.05.2020г. ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 4303/2018г. по описа на същия съд.
На 22.03.2016 г., Д..Р. чрез упълномощен адвокат е заявила молба-претенция до Гаранционен фонд за постигане на извънсъдебна спогодба, по която ГФ да й изплати обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания следствие причинена телесна повреда при процесното ПТП в размер на 50 000.00 лева, заедно с дължима се законна лихва. С писмо изх. № 24-01-186/09.06.2016г. ГФ е уведомил Д. Р. , че й е одобрено обезщетение за неимуществени вреди / по щета № 210093/ 22.03.2016г./ общо в размер на 20 000.00 лева, като изрично посочено, че сумата не представлява частично плащане по претенцията на Р.и сумата е изплатена с преводно нареждане от 04.07.16г.,17.10 ч..
На 28.08.2020г. ГФ е отправил регресна покана до ответника по настоящото дело, с която се иска на основание чл.558, ал.7 КЗ в едномесечен срок да възстанови на ГФ изплатената от последния, като обезщетение до Д. Р. сума и поканата ответникът е получил лично на 09.09.2020г..
От така изложеното, настоящият състав прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.) предвижда изплащане от Г.ф.обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Пак в тази връзка, според чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) с изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 , като след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 КЗ / чл.288, ал.3 от КЗ (отм.) /. Следователно, с оглед събраните в настоящото производство доказателства, за „ГФ“ е възникнало правото на регресен иск към ответника в настоящия процес, да изплати на фонда онова, което е изплатил по образуваната по молба на пострадалата Д. Р.щета.
В показанията си св. Д. сочи, че преди няколко години синът й бутнал с кола една жена на с име . След ПТП-то я закарал в болница и поел в последствие всички грижи и разноски. Свидетелката също лично полагала грижи за тази жена около два месеца и повече. Гледала я в дома й, като я хранела, обличала, къпела, сменяла й подлогите, секла й дърва, палила печката и всичко др. необходимо.Тя полагала грижи за жената , тъй като сина на свидетелката и снаха й работели, поради което я помолити тя да гледа .Д. Тогава Д. била на около 70 години. Понякога не харесвала храната , която й носели , поради което ходели до ресторанта и купували от там. Налагало се да се поставят инжекции на жената, поради което сина на свидетелката плащал на мед.сестра, за да идва и поставя инжекциите.
От показанията на св. Е. е видно, че Докато била жива, Д. се изказвала много лошо за Т.. Казвала, че „ще го изкара на гола поляна“. От едно село били. Имала работа в Исул и лично била свидетел когато, за да направят операция на Д. с поставяне на пирон, Т. внесъл 2 000 лв. в касата на болницата. Тогава присъствали още жената на Т. и един шофьор. Случаят с Д.настъпил , когато били на спирката. Свидетелката си хванала транспорт, а Д. останала. Последната предприела пресичане не на пешеходна пътека и тогава Т. я бутнал. Според свидетелката „ Т. подходил много хуманно след инцидента“. Синът на Д. се оплакал , че нямал възможност да заплати операцията на майка си, за което Т. платил. В началото Д. била любезна , а след това започнала в селото да говори лоши работи за Т.. Цялото семейство на Т. помагало за гледането на Д. и дори спели в дома й .Били наели жена да поставя инжекциите на Д.. След като последната се възстановила започнала да излиза из селото и да говори глупости и да кълне. Когато сядала да си пие кафе в заведение или сладкарница хората ставали. Била разсипала момчето от ядове.
В показанията си св. А. твърди, че работи във военно формирование 22780 Д. К. и към центъра на с. С. видял ПТП. Отбил се, тъй като познавал колегата си и го попитал какво може да помогне. Откарали жената в бърза помощ и там казали , че тя имала счупване. Т. бил пребледнял и уплашен. Сина на жената също присъствал. Когато докторът излязъл съобщил, че нямало нужда от кръводаряване, но трябвало да се заплати за операция. Тогава Т. и жена му отишли да проверят каква сума трябвало да заплатят. Т. помоли свидетеля да изчака, за да видят дали ще се наложи да помогнат с някакви пари.В момента нямали налични пари, за да заплатят сума над 2000 лева. Т. преживял голям стрес и това се отразило на здравето му.
От приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 24.01.2022г. изготвена от в.л. А.Б. е видно, че на 04.07.2016г. с нарочно преводно нареждане Гаранционен фонд е изплатил по банкова сметка ***. Р. и сумата от 20 000.00 лева, с основание „Обезщетение по щета 210093/2016“;
На 07.07.2020г. с нарочно преводно нареждане от Гаранционен фонд е изплатено по банкова сметка ***6.72 лева с основание на превода“ Плащане по решение в.гр.д. № 4303/2018г., САС“.
От приетата по делото АТЕ от 16.06.2022г., изготвена
от в.л. Ив. В. се установява, че процесното ПТП е настъпило на
пътно уширение на пътното платно на улицата ПП-6, предназначено за
движение на ППС и на 32 метра от пешегодната пътека тип „Зебра“. В зоната
на местопроизшествието има обособена
тротоарна зона. Към момент ана ПТП пострадалата е била с тъмни дрехи, като при
своевременно възприемане на приближаващия се към нея автомобил , е могла да
предприеме действия, като пропусне движещия се към нея л.а. „ДЕУ Рейсър“, като
по този начин да предотврати произшествието. Със заключението на в.л. е възприето 50% съпричастност на пострадалата
към произществието.
В тежест на ищеца е да докаже , че е възникнало в негова полза право на регресен иск спрямо ответника за размера на платеното и претендирано в настоящото производство обезщетение в общ размер на 20 066.72 лева, както и възникването на деликтната отговорност на причинителя на вредата/вредите по отношение на Д.Р., т.е. извършеното от ответника противоправно деяние с настъпилите вреди в нарушение на предписаните от закона норми за поведение. В последна връзка ответникът е управлявал процесното МПС в отклонение от изискването за извършване на такова само след сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Причинена е и вреда на Д.Р. и след образуване на щета по молба на пострадалата, ищецът е изплатил на последната формираното по щетата обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, респ. сумата от 20 000.00 лева , а в последствие и съобразно решението на съда и сумата от 66.72 лева или ищецът е заплатил сума в общ размер на 20 066.72 лева
При наличието на горните кумулативно изискуеми предпоставки, установено безспорно в настоящия процес, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана.
Следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС на РБ, протоколът за ПТП, какъвто е бил съставен на 05.02.2015г. от длъжностно лице в кръга на служебата му, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в протокола изявление на това длъжностно лице, както и с материална доказателствена сила, касателно удостоверено волеизявление. В този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК.
От събраните в настоящия процес доказателства несъмнено се установява, че на 05.02.2015г., около 07.00 часа в с. С., Община Г.М., обл. . ответникът е управлявал л.а. „ДЕУ Рейсър“ и не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На основание чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ / отм./, понастоящем чл.557, ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ ищецът е изплатил обезщетение на Д. Р.в общ размер на 20 066.72 лева. На основание чл.288, ал.12 от ГЗ / отм./ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на извършеното плащане. Ето защо настоящият състав намира за основателен и доказан предявения иск, поради което следва да се уважи.
При този изход на спора следва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираната законна лихва върху главницата, считано от 30.03.2021г. до окончателното изплащане.
Тъй като с исковата молба се претендирати направените по делото разноски , в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ГФ сторените разноски по делото в общ размер на 2 822.64 лева, в т.ч. държавна такса по производстото, юрисконсултско вънзаграждение и депозити за вещи лица по приетите по делото ССчЕ и СТЕ.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Ц.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на Г. ф. – гр. С., ул.”Г. И.” № … сума от 20 066.72 / двадесет хиляди шестдесет и шест лева и 72 стотинки/ лева изплатено обезщетение по щета № 210093/22.03.2016г. и присъдено обезщетение по влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 6264/2016г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4303/2018г. по описа на САС, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2021г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в общ размер на 2 822.64 / две хиляди осемстотин двадесет и два лева и 64 стотинки /лева.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: