Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 24.04.2019 год.
Административен
съд – Кърджали, …………………....… в
открито ..........................
съдебно заседание на деветнадесети април
……………..…...…………….…..…………………..
през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………….…..... Мелиха Халил
……….…….....….....…............
с участието на Бонка Василева – прокурор
………………………………………….……………….
при Окръжна прокуратура - Кърджали,
…………………………………………………….……………
като разгледа докладваното от ……………….. съдията Виктор
Атанасов ………............…
административно дело ……….. №68 …..…... по описа за ......................
2019 год. ……..
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от М.А.Ю., с
постоянен адрес – ***, подадена
чрез пълномощник – адв.С.Ф.М. от АК-***,
със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Областна
дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, ***, с посочена цена на иска, в размер
на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - заплатен в брой
адвокатски хонорар, за процесуално представителство и защита по АНД №311/2014
год. по описа на Районен съд - Момчилград, с влязлото
в сила на 06.03.2015 год. постановено Решение №12 от
09.02.2015 год. по което дело, е било отменено наказателно постановление №***
от *** год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ - Джебел към ОДМВР
- Кърджали и с което, на ищеца М.А.Ю., на основание чл.204 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/,
било наложено наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за извършено
нарушение на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до нейното
окончателно изплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените
по настоящото дело съдебни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че с наказателно постановление №*** от *** год.,
издадено от началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, му
било наложено,
административно наказание „глоба”, в
размер на 1000 лева,
за извършено нарушение на чл.60, ал.1,
т.3 от ЗОБВВПИ.
Ищецът сочи, че обжалвал посоченото наказателно
постановление пред Районен съд – Момчилглрад,
който с Решение №12 от 09.02.2015
год. по АНД №311
по описа на съда за 2014 год.,
влязло в законна сила на 06.03.2015 год.,
го отменил изцяло, като незаконосъобразно. Твърди, че в производството пред Районен съд - Кърджали бил
защитаван от адвокат С.Ф.М. от АК-***, съгласно сключен договор за правна
защита и съдействие от 15.01.2015 год.,
за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение,
в размер на 200.00 лева. Сочи, че съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на
административна дейност и че в конкретния случай,
от незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от длъжностно лице от РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, отменено
с влязло в законна сила съдебно решение, му била
причинена имуществена вреда,
в размер на 200.00 лева,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по делото пред
Pайонен съд - Момчилград. На следващо място сочи, че съгласно т.1 от
ТП №2 от 19 май 2015 год.
по тълкувателно дело №2/2014 год.
на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на
основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на
разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните
съдилища. Излага довод, че основателността
на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. преди
всичко незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод
изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. причинена
реална и непосредствена вреда; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и
настъпилата вреда и че доколкото отговорността по ЗОДОВ е
обективна, то въпросът за вината е без значение. Сочи, че процесното
наказателно постановление е издадено на основание ЗГ, т.е. издаването му е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и предвид факта,
че наказателно постановление №*** от *** год.,
издадено от началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, е
отменено по съдебен ред от Районен съд – Момчилград с
влязло в сила съдебно решение, като
незаконосъобразно, счита за доказана първата от визираните по-горе предпоставки
за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ -
отменен като незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление.
Счита, на следващо място, че втората
предпоставка също е доказана, т.к. е налице
плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално
представителство, отразено изрично в приложения договор за правна защита и
съдействие на ищеца, по образуваното пред Районен съд – Момчилград АНД №311/2014 год.,
което намира за
достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР №6/06.11. 2013
год. по ТД
№6/2012 год.
на ОС на ГК и ТП на ВКС, като сочи, че в
производството по Закона за административните нарушения и наказания по
обжалване на наказателни постановления липсва процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство от
лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР
№2/03.06.2009 год. по ТД
№7/2008 год. на ОСС от I и
II колегии на ВАС), поради което
плащането за защита в това производство представлява
намаление на имуществото му и за него то се явява имуществена вреда. На
следващо място, ищецът счита, че посочената
по-горе имуществена вреда, настъпила за него, е в
пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно наказателно
постановление, защото заплатеното от него възнаграждение
за адвокат е типична, нормално настъпваща и необходима последица от
незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила
срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията и независимо,
че плащането на адвокатското възнаграждение
произтича от договора за правна помощ, то е налице посочената по-горе
причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание за
сключването на този договор за правна помощ е издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление, срещу което ищецът е
могьл да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни
конституционното си право на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат/чл.56
и чл.122 от Конституцията на Република България/. Намира, че след като има право на адвокатска защита при
оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно
дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата,
следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е
изразходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против
незаконосъобразното наказателно постановление. Сочи, че ако
не е съществувало наказателното постановление,
което счита за незаконосъобразно, то нямало да
съществува и съдебното му оспорване, в което производство лицето може да
упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита,
включително като наеме адвокат, на който дължи възнаграждение. Поради това счита, че самото наказателното постановление е
необходимото условие за съществуване на договора за правна защита по делото, в
което се обжалва това наказателно постановление, без което условие, защита е
невъзможна, защото би била с липсващ предмет и че следва
да се има предвид, че договорът за правна защита е в пряка и непосредствена
връзка именно и само с делото, в което е оспорено процесното наказателно
постановление. Излага довод, че в същия смисъл
е и съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено
възнаграждение за адвокат-защитник, на лице, което е обвинено в извършване на
престъпление, а в последствие е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено. По
изложените съображения, ищецът счита, че са доказани всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника,
на основание чл.1 от ЗОДОВ, за
обезщетяване на претърпените от него имуществени
вреди, в размер на 200.00
лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е
отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление №*** от *** год.,
издадено от началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали и предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ОДМВР - Кърджали, да му заплати
сумата в размер на 200.00/двеста/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в
направени от него разноски - платен адвокатски хонорар по АНД №311/2014 год.
по описа на Районен съд – Момчилград, с решението по което е било отменено наказателно
постановление №*** от *** год.,
издадено от началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. Моли, също така, да му бъдат присъдени
и направените по настоящото дело съдебни разноски.
Редовно
призован за насроченото съдебно заседание, ищецът М.А.Ю. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си
процесуален представител - адв.С.М. от АК-***, който заявява, че поддържа
исковата молба по изложените в нея доводи и аргументи. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди
ОДМВР - Кърджали да заплати на ищеца сумата,
в размер на 200 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, изразяващи се в направени от него разноски по АНД №311/2014
год. по описа на Районен съд – Момчилград,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Моли
също, да бъдат присъдени на ищеца и
направените по настоящото дело съдебни разноски.
Ответникът по иска, редовно
призован – Областна
дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, не се
представлява. От процесуалния му представител – гл.юрк.М. П., преди съдебното заседание е постъпила молба,
в която заявява, че оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. Счита в молбата, че въпреки, че е налице фактическият
състав на чл.1 от ЗОДОВ, исковата претенция е неоснователна,
тъй като в случая претендираните вреди са в резултат изцяло от действията на
ищеца. Сочи, че видно от решението на първоинстанционния съд,
което е приложено по делото, жалбодателят/ищец в
настоящото производство/ безспорно бил
извършил нарушението, за което е бил санкциониран, а наказателното постановление било отменен от
съда заради допуснато процесуално нарушение, както и че с поведението
си ищецът е провокирал започналото административно производство и било
недопустимо същият да черпи права от собственото си виновно поведение. Намира, че ищецът виновно е допринесъл за
увреждането, поради което счита, че на
основание чл.5 от ЗОДОВ, обезщетение не му се
дължи, като моли за решение в този смисъл.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявения
иск е основателен, тъй като от доказателствата,
които са събрани по
делото,
се установява, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка сочи,
че е налице е един незаконосъобразен
административен акт, признат като такъв с влязло в сила
решение, а също така, че е настъпила
вреда от този незаконосъобразен административен акт, представляваща платено от
ищцата адвокатско възнаграждение за защита в
съдебното производство, при оспорване
административния акт. Намира също, че се установява,
че е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилия вредоносен резултат за ищеца. С оглед
изложеното счита,
че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между
страните, а се установява безспорно и от приетите доказателства по изисканото и
приложено към настоящото дело, АНД №311/2014 год. по описа на Районен
съд - Момчилград, че с наказателно
постановление №*** от *** год., издадено от началника на Районно управление/РУ/
- Джебел към ОДМВР - Кърджали, на ищеца в настоящото производство – М.А.Ю., с
постоянен адрес – ***, на основание
чл.204 от ЗОБВВПИ, е било наложено наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/
лева, за извършено виновно нарушение
на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ. Няма спор, че против това
НП е била подадена в срок жалба до Районен съд – Момчилград, по повод, която е
било образувано и АНД №311/2014 год. по описа
на същия съд, както и че по това АНД са били проведени две открити съдебни
заседания - на 15.01.2015 год. и на 05.02.2015 год., като във второто от тях е
бил даден и ход по същество. Няма спор също, че с Решение №12
от 09.02.2015
год., постановено по това АНД №311/2014
год. по описа на Районен съд - Момчилград, е било отменено, като
незаконосъобразно, наказателно постановление №*** от *** год.,
издадено от началника на Районно управление/РУ/ - Джебел към ОДМВР – Кърджали, като това решение не е било
обжалвано и е влязло в законна сила на 06.03.2015 год.
С отмененото от Районен съд – Момчилград, като
незаконосъобразно, наказателно постановление №*** от *** год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ - Джебел към
ОДМВР - Кърджали/на л.11 от АНД
№311/2014 год. по описа на Районен съд - Момчилград/, на основание
чл.204 от ЗОБВВПИ, е било наложено наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/
лева, за извършено
виновно нарушение на
чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, за
това, че на 21.09.2014
год.,
около *** часа, в
землището на ***, ***, местността „***”, носи и употребява законно
притежаваното си ловно огнестрелно оръжие – надцевка, марка „***”, кал. ***, №***,
с цел различно от целта, за която е придобито оръжието, ***. Преди това, на ищеца М.А.Ю., с
постоянен адрес – ***, на датата 29.10.2014 год., за това нарушение, е бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение с №***/бл.№***/ от *** год., в
който е посочено, че с описаното деяние същият е нарушил чл.60,
ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ. Този АУАН
му е връчен на същата дата - 29.10.2014 год./на л.19 от АНД №311/2014 год. по описа на
Районен съд - Момчилград/, а въз основа на него,
началникът на РУ - Джебел към ОДМВР –
Кърджали е издал процесното наказателно постановление, с което, на
основание чл.204 от ЗОБВВПИ, на ищеца е било наложено
посоченото наказание.
Както бе упоменато и по-горе, от изисканото и приложено към настоящото дело
АНД
№311/2014 год. по описа на Районен съд - Момчилград се установява, че против така издаденото
наказателно постановление, е била подадена в срок и по предвидения ред
жалба, постъпила със съпроводително становище от ОДМВР – Кърджали в Районен съд
– Момчилград на 01.12.2014 год., с Вх.№***/л.3 от делото/, като на същата дата
– 01.12.2014 год., е било образувано и самото АНД №311/2014 год.
по описа на Районен съд – Момчилград. По това АНД са били проведени две открити съдебни
заседания, събирани са доказателства, изслушвани са свидетели и е бил даден и
ход по същество. От протоколите от съдебните заседания/на л.23, л.24 и л.30
от делото/ е видно, че ищецът – жалбодател в производството по АНД
№311/2014 год. по описа на Районен съд - Момчилград, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат С.М. от АК-***, който е поддържал жалбата, правил е относими
доказателствени искания и е изложил доводи и аргументи относно нейната
основателност в хода по същество.
Тук следва задължително да се
посочи, че по същото АНД №311/2014 год. по
описа на Районен съд - Момчилград е приложен Договор
за правна защита и съдействие от 15.01.2015 год., ведно с подписано пълномощно
от същата дата към него/на л.21 от АНД
№311/2014 год. по описа на Районен съд - Момчилград/, в който договор е посочено, че ищецът по настоящото дело – М.А.Ю.,
с постоянен адрес – ***, упълномощава адвокат С.Ф.М.
от АК-***, да му окаже правна защита и съдействие по образуваното АНД, като в
Договора за правна защита и съдействие от 15.01.2015 год., за извършването на
тези услуги е вписано, че е договорено адвокатско възнаграждение, в размер на
200.00 лева с ДДС/изписано цифром и словом/ и съответно е вписано, също цифром
и словом, т.е. удостоверено е, като платено в брой, адвокатско възнаграждение,
също в размер на 200.00/двеста/ лева с ДДС.
Както бе упоменато и по-горе, с постановеното по това АНД
№311/2014 год. по описа на Районен съд - Момчилград Решение
№12 от 09.02.2015
год./на л.31-л.32 от делото/, е било отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление
№*** от *** год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ - Джебел към
ОДМВР - Кърджали, с което, на основание
чл.204 от ЗОБВВПИ, на ищеца в настоящото производство М.А.Ю., с
постоянен адрес – ***, на основание чл.204 от ЗОБВВПИ, е било
наложено наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/
лева, за извършено виновно нарушение
на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, като това съдебно решение не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 06.03.2015 година.
Така, ищецът в настоящото производство претендира да
бъде обезщетен от ответника за имуществените вреди, представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение, в размер на 200.00 лева с ДДС, по АНД №311/2014 год. по описа на
Районен съд - Момчилград, с решението по което дело е отменено, като
незаконосъобразно, наказателно постановление №*** от *** год.,
издадено от началника на Районно управление/РУ/ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до нейното
окончателно изплащане.
При така приетото за установено от
фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
При
проверка на допустимостта на иска, съдът намира, че са налице положителните
процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се
произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се
извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е
неблагоприятно засегнат от действието на отменено по съдебен ред, като
незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началника на РУ -
Джебел към ОДМВР – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството
пред Административен съд – Кърджали, по реда на Глава ХІ от АПК/чл.203 и
следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес на ищеца.
Исковият процес започва с
твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право съществува и е
породено от отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление,
издадено от началника на РУ – Джебел към
ОДМВР – Кърджали. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство
следва единствено от тези твърдения, изложени в исковата молба относно
наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът
твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени,
е резултат именно от издаването на незаконосъобразно наказателно постановление
от началника на РУ - Джебел към ОДМВР – Кърджали, то пасивната процесуална
легитимация е правилно определена, като искът е насочен срещу юридическото лице
по смисъла на чл.37, ал.2 от ЗМВР, т.е. срещу ОД на МВР – Кърджали, т.к. наказващият
орган, издал отмененото наказателно постановление, е длъжностно лице в
структурата именно на Областна дирекция на МВР – Кърджали. В рамките на
исковото производство пасивно легитимираната страна се определя от ищеца и
съдът няма процесуално задължение да го конституира служебно, нито пък да дава
указания на ищеца, кой според съда би бил надлежният ответник в конкретното
производство. Основателна ли е претенцията е въпрос по съществото на спора, но
надлежните страни в производството - както активно процесуално легитимираните,
така и пасивно процесуално легитимираните - се определят от твърденията на
ищеца, с оглед диспозитивното начало на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен
състав счита, че е налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка -
надлежна пасивно легитимирана страна – Областна дирекция на МВР - Кърджали. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество, като съдът се произнесе, дали са налице
кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността
на Областна дирекция на МВР – Кърджали, за имуществени вреди, причинени на
ищеца от М.А.Ю., с
постоянен адрес – ***, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
За да
се ангажира отговорността по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди
всичко отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени
вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в
причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им
на административни органи при или по повод изпълнение на административна
дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото
условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015
год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и
съответно налагането на административни наказания за извършени административни
нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл
същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Независимо, че
наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящото
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления, като
такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са
издадени от административен орган и
представляват властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност, а административната
дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности,
е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както
и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно,
че е налице конкретно наказателно постановление, издадено от началника на
началника на РУ - Джебел към ОДМВР – Кърджали, което е отменено по съдебен ред
от първоинстанционния съд, с влязло в сила съдебно решение, като
незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за доказани първата група от
визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен
административен акт - наказателно постановление.
По отношение на заявените
имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съдът
намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по
въпроса, че в производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК,
когато наказателното постановление бъде отменено, не се присъждат разноски в
полза на жалбодателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е категорично,
че „законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.”. В
този смисъл, това Тълкувателно постановление №2 изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските
при отмяна на наказателно постановление и защото същият, с това правно
основание, се определя като подсъден на настоящия съд като административен.
В настоящия случай е налице
приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, договор за правна защита и
съдействие от 15.01.2015 год., ведно с надлежно попълнено и подписано
пълномощно от същата дата към него, по образуваното пред Районен съд – Момчилград
АНД №311/2014 год. по описа на същия
съд, които са били основание за осъществяване на процесуално представителство и
защита по това АНД и според който договор, е налице плащане, в брой, на
възнаграждение, в размер на 200.00/двеста/ лева с ДДС, за един адвокат,
осъществил процесуалното представителство и защита по това дело. В този договор
ясно е посочено, че договореното възнаграждение е именно 200.00 лева с ДДС,
изписано цифром и словом, както и ясно е посочено/също изписано цифром и
словом/, че това възнаграждение, в размер на 200.00/двеста/ лева с ДДС, е
платено изцяло и че цялото е платено в брой. В тази връзка съдът намира, че
този договор за правна защита и съдействие следва да е и той е достатъчно
доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в това
административнонаказателно производство и съответно това плащане, след като е
предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца,
представлява имуществена вреда за него.
Така
всъщност, реално спорен по настоящото дело остава въпросът, дали така
извършените, според посочения договор за правна защита и съдействие, разноски
за платено адвокатско възнаграждение по АНД №311/2014 год. по
описа на Районен съд – Момчилград, с решението по което е отменено издаденото
срещу ищеца наказателно постановление, представляват имуществена вреда за
жалбодателя в административнонаказателното производство, съответно ищец в
настоящото, намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото
наказателно постановление, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Категоричен и ясен отговор на този въпрос е даден
в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело №2/2016 г. на
ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд на Република България,
съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. От това следва категоричния извод, че и по настоящия
спор е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за
адвокатско възнаграждение и отмененото, като незаконосъобразно, наказателно
постановление, издадено от началника на РУ - Джебел към ОДМВР – Кърджали, а
както бе упоменато и по-горе, по делото е безспорно доказано, че договореното
адвокатско възнаграждение е изплатено в пълен размер, в брой, от ищеца, при
сключване на този договор за правна защита и съдействие.
Размерът
на договореното възнаграждение по този договор за правна защита и съдействие е
много близък до минималния предвиден размер за адвокатско възнаграждение към
момента на сключването му, като следва да се упомене, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по
дела от администривнонаказателен характер е регламентиран в Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата
й в случая редакция и по-конкретно в нормата на чл.18, ал.2 (Изм. и доп., ДВ, бр.28 от
28.03.2014 год.) от същата Наредба, съгласно която, „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лева.”. В
случая, заплатеното в брой адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 200.00 лева с ДДС, от което
следва, че възнаграждението, всъщност, е договорено и
заплатено под минималния,
предвиден в тази Наредба, размер, като в него е начислен и включен и дължимия
ДДС, в размер на 20%. Предвид това,
не може да се счете за необоснован или несправедлив размерът от 200.00 лева с ДДС на
заплатеното в случая адвокатско възнаграждение, като съдът намира, че същият е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и на ищеца следва да се
присъди обезщетение за понесените вреди, в пълния размер на така заплатеното от
него възнаграждение.
Така, по изложените съображения,
съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от
ищеца имуществени вреди, в размер на 200.00/двеста/ лева, ведно с дължимата
законна лихва върху тази сума, представляващи платеното от него възнаграждение
с ДДС, за един адвокат, по АНД №311/2014 год. по описа на Районен съд –
Момчилград, с влязлото в законна сила решение по което, е отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление №*** от *** год.,
издадено от началника на Районно управление/РУ/ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, с което, на ищеца в настоящото производство, на
основание чл.204 от ЗОБВВПИ, е било наложено наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/
лева, за извършено виновно нарушение
на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, т.е. съдът намира, че платеното от ищеца М.А.Ю.,
с постоянен адрес – ***, адвокатско
възнаграждение, в размер на 200.00 лева с ДДС, се явява имуществена вреда за
него, като жалбодател в административнонаказателното производство и която
имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
отмененото в това производство незаконосъобразно наказателно постановление.
Предвид това, съдът в настоящия състав намира, че предявеният иск против
Областна дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в
случая се явява основателен и доказан до пълния му предявен размер от 200.00
лева, поради което и следва, с решението по делото ответникът ОДМВР – Кърджали,
да бъде осъден да заплати на ищеца М.А.Ю., с постоянен адрес – ***, сумата в размер на 200.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - изплатено в брой
адвокатско възнаграждение с ДДС за един адвокат, за осъществена правна защита и
съдействие в хода на съдебното производство по АНД №311/2014 год. по описа на
Районен съд – Момчилград, по обжалване на наказателно постановление
№*** от *** год., издадено от началника на Районно
управление/РУ/ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 22.02.2019 год., до окончателното й изплащане.
При този изход на спора по
настоящото дело, по отношение претендираните с исковата молба и с представеното
писмено становище от адв.С.Ф.М. от АК-*** - процесуален представител на ищеца,
деловодни разноски в настоящото производство, съдът намира следното:
Предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, то на ищеца М.А.Ю., с постоянен адрес – ***, следва да бъдат присъдени и
претендираните деловодни разноски по настоящото производство. В случая, при
предявен иск в размер на 200.00/двеста/ лева, който както бе обосновано и
по-горе, съдът намира, че следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, то
на ищеца следва да бъдат присъдени и всички сторени от него деловодни разноски
в настоящото производство. Така, съдът намира, че с решението по делото следва
да присъди в полза на ищеца М.А.Ю., с постоянен адрес – ***, разноските за
заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело, в размер на
360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, съгласно представения и приложен по
делото договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с
попълнено и подписано пълномощно към него от същата дата/л.6/, като на ищеца следва да бъде присъдена и внесената
по сметка на АдмС–Кърджали държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, видно
от приложената по делото разписка за превод на сума чрез ПОС – терминал в
Административен съд – Кърджали/л.7/, от датата 22.02.2019 год.
(терминал ***, транзакция ***/екз.***, авторизационен код: ***) или, на М.А.Ю.,
с постоянен адрес – ***, с решението по
настоящото дело следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в
размер общо на 370.00/триста и седемдесет/ лева. За
пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че в конкретния
случай, заплатеното от страната възнаграждение за ангажирания адвокат е съобразено
и определено в съответствие с действащата понастоящем разпоредба на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на
основание
чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата, която разпоредба регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела,
с определен материален интерес до 1000 лева, каквото е и
настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 300.00/триста/ лева или пределно ясно е, че
договореното и заплатено по настоящото административно дело адвокатско
възнаграждение за един адвокат, е в предвидения в тази норма минимален размер,
с начислен и съответно заплатен от ищеца ДДС, в размер на 20% върху този размер
или още 60.00 лева, съобразно разпоредбата на §2, предл.ІІ/второ/ от ДР на Наредба
№1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и така, общият размер на
договореното и платено адвокатско възнаграждение е формиран в размер на 360.00
лева.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка
с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – град Кърджали, с адрес: град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Ю.,
с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 200.00/двеста/
лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС,
за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство, по АНД
№311/2014 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с постановеното по което
дело и влязло в сила на 06.03.2015
год. Решение №12 от 09.02.2015 год., е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №*** от ***
год., издадено от началника на Районно управление -
Джебел към ОДМВР - Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 22.02.2019 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Кърджали, с адрес: град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Ю.,
с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 370.00/триста
и седемдесет/ лева, представляващи направени от
него деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото и на
Окръжна прокуратура - Кърджали.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в
14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :