РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 258 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощника си юрисконсулт Б. твърди, че на 24.03.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател и ответника Б.Д.Н. в качеството на
заемател е сключен Договор за паричен заем № 2775979, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен кредит в размер
на 750 лв. при лихва в размер на 83,25 лв., а ответникът се е задължил да върне
на заемодателя в срок до 20.10.2017 г. сума в общ размер на 833,25 лв. на
петнадесет равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на
55,55 лв., както и в тридневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение – две физически лица – поръчители, отговарящи на
определени условия, или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, също
отговаряща на определени в договора условия, като в противен случай дължи
заплащане на неустойка в размер на 391,50 лв., дължима на 15 равни вноски,
всяка от които в размер на 26,10 лв., платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за паричен заем.
Твърди, че заемодателят е изпълнил
задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, но
ответникът не е изпълнил задължението си да я върне на заемодателя при
уговорените условия като е погасил единствено сума в размер на 319,75 лв.
Поради забавата в плащанията дължи освен главница, договорна лихва, лихва за
забава и неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение.
Твърди, че на 01.02.2018 г. вземането
по договора му е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
За сумите, дължими по договора за
кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3626/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо
между страните, че ответникът му дължи главница в размер на 611,78 лв.,
договорна лихва за периода от 19.05.2017 г. до 20.10.2017 г. в размер на 51,12
лв., неустойка в размер на 287,10 лв. и обезщетение за забава за периода от
20.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в сила в размер на 62,54
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задълженията, и за присъждане на разноските по
делото, включително тези в заповедното производство.
Ангажира доказателства.
Ответникът Б.Д.Н. в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК чрез назначения от съда особен представител адвокат Д. намира
исковата претенция за допустима, но неоснователна по основание и размер.
Излага съображения за недействителност
на договора за заем поради противоречие със закона – съставен е на неразбираем
за потребителя език, не са посочени условия за издължаване на кредита,
включително погасителен план, не е приложено извлечение, показващо периодите и
условията на плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и
лихвата, не е посочен лихвеният процент, който се прилага при просрочени
плащания, начините за неговото променяне и стойността на всички разходи, които
се дължат при неизпълнение на договора, не е посочен редът за прекратяване на
договора, не е посочено наличие на извънсъдебни способи за решаване на спорове
и за обезщетяване на потребителите, както и условията за тяхното ползване, не е
посочен адресът на КЗП.
Счита, че договорът за паричен заем
съдържа неравноправни клаузи, изготвен е предварително и ответникът не е могъл
да влияе на съдържанието му, а годишният лихвен процент и процент на разходите
са нищожни поради накърняване на добрите нрави.
Не възразява по доказателствените
искания на ищеца.
Не сочи доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
С
Договор за паричен заем № 2775979 от 24.03.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД като заемодател и Б.Д.Н. като заемател, заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сумата от 750 лв. в заем, а ответникът се е задължил да
я върне на заемодателя на 15 равни четиринадесетдневни вноски, всяка от които в
размер на 55,55 лв., при ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 41,69 %. Общият
размер на всички плащания по договора възлиза на 833,25 лв.
Уговорено
е между страните по договора, че със сумата от 377,96 лв. ще бъде рефинансиран
текущ заем на заемателя по Договор № 2642686, а
остатъкът от заемната сума ще бъде усвоен в брой от заемателя. Съгласно чл. 3,
ал. 2 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил
заемната сума от заемодателя, а договорът има силата на разписка.
Заемателят се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители
или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение страните са се
съгласили заемателят да дължи неустойка в размер на 391,50 лв., платима
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай към
всяка от вноските се добавя сума в размер на 26,10 лв.
С Приложение
№ 1 от 01.02.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството му на
продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството му на купувач,
продавачът е прехвърлил на ищеца вземането по процесния договор за заем,
включващо всички вземания по договора, ведно с привилегиите и другите им
принадлежности.
Към исковата молба е приложено
уведомление от ищеца за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за паричен
заем, както и пълномощно, с което предишният кредитор е упълномощил ищеца да
уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е цедирало (прехвърлило) съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на 16.11.2010 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Установява се от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице Б. по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и
обосновано изготвено, че остатъкът от задължението на ответника по договора за
паричен заем е в размер на 950 лв., от които неустойка в размер на 287,10 лв.,
договорна лихва в размер на 51,12 лв. и главница в размер на 611,78 лв.
Дължимата лихва за забава е в размер на 66,06 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
съществуване на вземания за главница, договорна лихва, неустойка и мораторна
лихва по договор за потребителски кредит, по отношение на които ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между първоначалния кредитор и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем,
съдържащ валидни уговорки за заплащане на договорна лихва и неустойка, по който
заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата
в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заема, както и съществуването на
валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за паричен
заем е прехвърлено на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за
станалата цесия.
Особеният
представител на ответника е направил правоизключващи възражения за недействителност
на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона, за наличие
на неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени, и за нищожност на
клаузите за ГЛП и ГПР поради накърняване на добрите нрави.
В тежест
на ищеца е да ангажира доказателства за индивидуалното уговаряне на клаузите на
договора за потребителски кредит.
Договорът за паричен
заем, от който ищецът черпи правата си, е сключен от ответника в качеството му
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК – физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, поради което същият представлява договор
за потребителски кредит и за него са приложими нормите на ЗПК.
Съгласно
императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, а
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията на издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършване на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен по сила на чл. 22 ЗПК.
Съдът не
споделя възражението на особения представител на ответника, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен на неразбираем за потребителя език,
тъй като броят и периодичността на погасителните вноски са ясно и разбираемо
посочени, като четиринадесетдневните вноски следва да се разбират като вноски,
дължими на всеки четиринадесет дни.
Уговореният
между страните годишен лихвен процент, представляващ възнаграждението, дължимо
на кредитора за предоставянето на сумата в заем, и годишният процент на
разходите не накърняват добрите нрави, тъй като от една страна са в рамките на
максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК –
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, а от друга
страна са съобразени с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с невисока
стойност, отпуснат в рамките на един ден, но за сравнително дълъг период от
време, при това от небанкова финансова институция, който е високорисков за
кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез заплащане на
по-висока възнаградителна лихва.
Като
основателно следва да бъде уважено възражението на особения представител на
ответника, че към договора за кредит липсва погасителен план с изискуемото по
закон съдържание. Съгласно чл. 2, т. 2
от договора за паричен заем броят, периодичността и датите на плащане на всяка
вноска са посочени в Погасителен план/Приложение № 1, неразделна част от
договора. Такъв обаче не е представен по делото. В самия договор за паричен
заем също не са посочени датите на всяка погасителна вноска, нито дори датата
на първата погасителна вноска. Доколкото ищецът не ангажира доказателства за
съществуване на погасителен план с необходимото съгласно ЗПК съдържание, съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, поради което е
недействителен (нищожен) по силата на чл. 22 ЗПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдържащата се в договора неустоечна клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което следва да се отрече настъпването на правните й последици.
При сключване на договора за паричен заем заемателят
се е задължил да предостави на кредитора обезпечение – поръчителство или
банкова гаранция, а неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция – неустойка
в размер на 391,50 лв., платима на 15 равни вноски, включени в погасителните
вноски по кредита.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
прогласява принципа на договорната свобода, ограничена единствено от
повелителните правни норми и добрите нрави. В мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, е
възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията,
при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите
на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Целта на неустойката, като
вид договорна отговорност, е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението.
При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със
забавата при връщане на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събирането им.
В случая уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на
неустойката. Ако неустойката обезщетява вредите от неизпълнението, то обезпечението
в различните му форми защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя
неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредиторът
ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение с
оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че
уговорката между страните за заплащане на неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като не преследва заложените й функции и излиза
извън присъщата й обезпечителна функция.
За нищожността на
неустойката поради противоречие с добрите нрави съдът следи служебно по
аргумент от мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и
повелителния характер на нормите, регламентиращи накърняването на добрите нрави
при неустойката.
Начинът, по който е уговорено
да се заплаща неустойката – като част от всяка погасителна вноска, прави
клаузата неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Приемайки тази клауза, заемателят се е задължил да
заплаща неустойка за това, че не е предоставил на заемодателя конкретни
обезпечения по договора, а същевременно по общото правило на чл. 133 ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите задължения, т.е.
заемателят заплаща допълнителна цена, за да гарантира изпълнението на договора,
който и без това е обезпечен с цялото му имущество. Това от своя страна води до
значително и драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя, особено, като се има предвид, че размерът на
неустойката е повече от ½ от отпуснатата в заем сума.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита съгласно императивната разпоредба на
чл. 23 ЗПК.
Предоставянето на заемната сума на ответника се
установява от клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора за паричен заем, съгласно
която със сума в размер на 317,96 лв. е погасен изцяло остатъка от задължението
на заемателя по Договор за кредит № 2642686, а остатъкът от заемната сума е
изплатен на заемателя, като договорът има силата на разписка.
Според признанието на ищеца, направено в исковата
молба, ответникът е направил плащания по договора за кредит в общ размер на
319,75 лв. С оглед извода на съда на недействителност на договора за
потребителски заем следва да се приеме, че с тази сума е погасена част от
главницата и остава дължима главница в размер на 430,25 лв., чието заплащане на
основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи на ищеца.
Материалноправната
легитимация на ищеца да търси изпълнение по договора за кредит се извежда от
валидното прехвърляне на вземанията по процесния договор за потребителски кредит
от първоначалния кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1
от 01.02.2018 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г. Договорът е
двустранно подписан и съдържа всички съществени уговорки на договор за цесия,
поради което е породил действие между страните по
него, а на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД – и спрямо длъжника-ответник.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, а според чл. 99, ал. 4 ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Разпоредбата
е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на некредитор.
Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението
в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не
поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор.
Съдебната
практика е последователна в разбирането, че
е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и др.
Ищецът не твърди, нито ангажира
доказателства ответникът да е надлежно уведомен за цесията преди завеждане на
настоящото производство, а в исковата молба е формулирано изрично искане
приложеното към нея уведомление за цесията да се връчи на ответника с връчване
на препис от исковата молба. Представено е уведомление от ищеца за прехвърляне
на вземането по процесния договор за кредит, адресирано до ответника, както и
пълномощно, с което предишният кредитор упълномощава новия кредитор за
уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. Документите
са надлежно връчени на особения представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, едновременно с връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея.
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено
по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения му
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици – в случая уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането,
което следва да бъде отчетено от съда като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът
следва да заплати на ищеца в качеството му на цесионер на процесното вземане
остатъка от чистата сума, отпусната в заем, а именно сума в размер на 430,25
лв. До този размер главният иск за установяване на вземането в отношенията
между страните следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер
от 611,78 лв. – отхвърлен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени
предявените акцесорни искове за установяване на вземанията за договорна лихва,
мораторна лихва и неустойка, доколкото се установи, че такива не се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
възмезди ищеца за сторените от него разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Ответникът
също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед отхвърлената
част от исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но искане за това не е направено,
а и няма доказателства за сторени от ответника разноски.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът Б.Д.Н., ЕГН ********** *** дължи на
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 главница в размер на 430,25 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, дължима на основание Договор
за паричен заем № 2775979 от 24.03.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД в качеството му на заемодател и Б.Д.Н. в качеството му на заемател,
вземанията по който са прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране
на вземания“ АД по силата на Приложение № 1 от 01.02.2018 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 16.11.2010 г., за
които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3626/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата
над 430,25 лв. до пълния предявен размер от 611,78 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против ответника Б.Д.Н.,
ЕГН ********** *** искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 51,12 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 19.05.2017 г. до 20.10.2017 г., сумата от 287,10
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 02.06.2017 г. до 20.10.2017 г. и сумата от 62,54 лв. ,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задълженията, дължими на основание Договор за паричен заем № 2775979 от
24.03.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на
заемодател и Б.Д.Н. в качеството му на заемател, вземанията по който са прехвърлени
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ АД по силата
на Приложение № 1 от 01.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД на 16.11.2010 г., за които суми в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3626/2018 г. на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Б.Д.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от иска, както
следва: 74,37 лв. държавна такса, 84,98 лв. депозит за вещо лице, 127,85 лв.
депозит за особен представител на ответника и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 10,62
лв. държавна такса и 31,87 лв. юрисконсултско възнаграждение, също по
съразмерност.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: