Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 11.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното
заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 190/2020г. по описа на
Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.И.Г., ЕГН- **********, с адрес ***, чрез
пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление №
19-1006-002925 от 08.08.2019 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при
ОД на МВР- Пазарджик, с което жалбоподателят е санкциониран за следното:
- за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 във вр. с
чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева;
- за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 бук. „б“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП- с глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца;
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон, като се иска отмяната му. Прави
се искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на НП, като излага обосновани доводи в
подкрепа на искането си. Претендира присъждане в полза на жалбоподателя на
разноските за заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е депозирано кратко становище, в което са изложени
съображения за законосъобразност на НП и се иска потвърждаване на същото.
Претендират се разноски за процесуално представителство и се прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът провери основателността на жалбата и изложените в същата доводи, след
като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че след извършена проверка по
жалба с Вх. № 100600- 11881/19.06.2019 г. от М.Й.Д. е установено, че на
19.06.2019 г., около 12,10 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „к.ч.срещу аптека „Марешки“,
жалбоподателят е управлявал автобус „*** ** ЦДИ“ с рег. № ****, собственост на
„Юнион Ивкони“, като при разминаване с паркиран л.а. „***“ с рег. № ****,
управляван от М.Й.Д., не е оставил достатъчно разстояние от него, вследствие на
което го блъска в предната лява част. След настъпилото ПТП не е останал на
място до пристигане на представители на МВР.
За така установеното св. С.Л.- ПИ в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик,
съставил срещу жалбоподателя Г. АУАН с бл. № 325354/30.07.2019 г., в негово
присъствие, който отказал да подпише и получи екземпляр от акта, което било
удостоверено с подпис на свидетел.
Въз основа на акта, на 08.08.2019 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на санкционираното лице на 21.12.2019 г. Жалбата против НП е
подадена от надлежно упълномощено от Г. ***, като била входирана в
деловодството на ОД на МВР- Пазарджик на 27.12.2019 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
актосъставителя св. С.Л. и свидетелите А.Л. и М.Д., както и от вещественото
доказателство- СД-диск, съдържащ запис на приетия сигнал за ПТП на тел.112 и снимки
на ел. картон на сигнала, предявени на страните чрез възпроизвеждането им в
с.з.
Съдът кредитира изцяло посочените писмени, гласни и
веществено доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, такава, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на НП, които водят до накърняване правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място съдът намира, че направеното описание на нарушенията е
непълно и неясно. В АУАН и в НП за място на нарушението е посочено- „гр. Пазарджик,
ул. „к.ч.срещу аптека „Марешки“. При така направеното описание, мястото на
извършване на нарушенията е неясно. Не е посочено на кой номер точно от
цитираната улица, нито в кое платно за движение, нито в каква посока. Пояснението,
че е срещу аптека „Марешки“ също не може да внесе яснота. Ноторно е, че ул. „к.ч.има
две платна за движение, както и че аптека „Марешки“ се намира в платното за
движение в посока към ул. „Г. Б.“. Посоченото обаче срещу аптека „Марешки“ може
да бъде прието, че нарушенията са извършени, както в едно платно за движение,
така и в другото и същевременно и в едната, и в другата посока на движение. Още
повече, че в описанието на нарушението по първия пункт е посочено, че ПТП е
настъпило при „разминаване“ на двете ПС, което предполага насрещно движение на
същите.
По-нататък описанието на нарушението на чл.44 ал.,1 от ЗДвП също е непълно,
защото не е посочено и не става ясно къде е бил паркиран л.а. „***“ на другия
участник в движението. Не е посочено на какво разстояние управляваният от
водача автобус се е разминал с автомобила на св. Д., за да се прецени дали
същото е било достатъчно или не. Тази преценка не може да бъде направена и
заради това, че в описанието не е посочено също, къде точно е настъпил ударът
за всяко едно от двете МПС- за автобусът не е посочено изобщо, а описаното
относно лекия автомобил е недостатъчно пълно- дали челно в предната лява част
(при положение че се разминават), дали странично и в кой точно технически елемент
на ПС.
На следващо място налице е съществено нарушение на процесуалните правила,
т.к. НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а АУАН- на чл.42
т.4 от ЗАНН, защото не е направено ясно, точно и пълно описание на нарушенията,
т.е. на обстоятелствата, които очертават обективна съставомерност на същите.
Това е съществено процесуално нарушение, понеже привлеченият към
административнонаказателна отговорност не може да научи конкретните факти,
очертаващи състава на нарушението и да изгради защитна теза срещу тях, т.е. не
може адекватно да упражни правото си на защита.
Освен посочените СПН, съдът намира, че е налице и още
едно СПН, тъй като е налице противоречие между словесното и юридическото
описание на нарушението по пункт 1 на НП.
Както се посочи-по-горе, в словесното описание е
посочено, че при управлението на автобуса, жалбоподателят при разминаването
си с паркирания лек автомобил на св. Д., не е оставил достатъчно разстояние
от него. От това описание става ясно, че лекият автомобил не се е движел, а е
бил паркиран. Друг е въпросът, че е неясно къде точно е бил паркиран и в каква
посока на движение е бил ориентиран, както и посоката на движение на автобуса
управляван от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗДвП, по която е квалифицирано
вмененото нарушение, задължава извършване на маневра разминаване водачите на
насрещно движещите се ППС да осигуряват достатъчно странично разстояние между
ППС. При така направеното описание на нарушението се установява, че няма две
насрещно движещи се ППС. Лекият автомобил е паркиран, тоест, той е в покой и не
се движи. Единствено е налице движение на автобуса. От показанията на
свидетелите се установи безспорно, че не е имало движение на двете участващи в
ПТП МПС, още по-малко насрещно движение. Движел се е единствено автобуса и то
минавайки покрай паркирания автомобил, като предприетата от водача на автобуса
маневра е била не „разминаване“, а „заобикаляне“. При това положение е
допуснато противоречие между словесното описание на нарушението и дадената
правна квалификация, което драстично засяга правото на санкционираното лице да
разбере какво обвинение му се повдига и да организира правилно защитата си
срещу него.
Такова нарушение е допуснато и относно адм. обвинение
за извършеното нарушение по пункт 2 от НК. В описанието на нарушението е
посочено, че жалбоподателят не е останал на мястото на ПТП до пристигането на
представители на МВР. От описанието на нарушението по пункт 1 става ясно, че е
настъпило ПТП между автобус, управляван от жалбоподателя и автомобила
управляван от М.Д. и че последният е блъснат от автобуса в предната лява част.
Липсва обаче описание какви са настъпилите щети- тоест дали има пострадали хора
или има само материални щети и съответно какви са те и по кое ПС. Тоест от
словесното описание на нарушението не се установява да има пострадали хора.
Същевременно с юридическото описание на нарушението (неговата правна
квалификация) се вменява, че в резултат на ПТП има пострадали хора. Кой е
пострадал и какви травми са му причинени в описанието на нарушението липсва.
Тоест налице е непълнота и неяснота в описанието на нарушението и същевременно
е допуснато противоречие между словесното описание на нарушението и дадената
правна квалификация. Всички тези нарушения са съществени, накърняват правото на
защита на санкционираното лице и са основание за отвяна на НП.
Дори и обаче да се игнорират посочените по-горе СПН,
то е налице и още едно основание за отмяна на НП. В частта относно нарушението
по чл.44 а.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като от доказателствата по-делото се
установи фактическа обстановка коренно различна от приетата от актосъставителя
и наказващия орган. На първо място се установи от показанията на св. Д.-
очевидец на случилото се, че произшествието е настъпило на ул. „К.Ч.“, в
платното за движение в посока към ул. „Г. Б.“ до аптека „Марешки“, където е бил
паркиран управляваният от нея автомобил. Това място е било посочено от Д. още с
подадената до Сектор ПП жалба. Това обстоятелство се твърди и от жалбоподателя
в депозираната от него жалба. Според св. Л.- мястото на нарушението било в
платното за насрещно движение срещу аптека „Марешки“ в посока към ПГМЕ гр.
Пазарджик и така е отразил същото в изготвения от него ПТП № *********г. и
направената в същия схема. Св. Л. посочи, че е съставил Протокола за ПТП и
АУАН, след като е изслушал двамата водачи- жалбоподателя и св. Д., според които
обаче мястото на нарушението е в другото платно за движение и в
противоположната посока на движение.
Освен това според св. Д. автобусът е заобиколил
паркирания автомобил. Обстоятелство, което не се отрича и от жалбоподателя. Св.
Л. и св. Л. в показанията си също посочиха, че водачът на автобуса е извършил
маневра „заобикаляне“ на паркирания автомобил. В АУАН и в НП обаче е прието, че
е извършена маневра „разминаване“. Такава маневра е отразена и в протокола за
ПТП в словесното описание, което пък противоречи на отразената в него схема, от
която ясно се вижда, че участник 1 в ПТП (водачът на автобуса) заобикаля
участник 2 (водача на автомобила), при което настъпва съприкосновение между
предната странична дясна част на автобуса и предната лява странична част на
автомобила. С оглед на посоченото първо са налице противоречия в Протокола за
ПТП между словесно описание и схема на ПТП и второ е налице противоречие между
твърденията на участниците в ПТП (които са еднопосочни) и тези на актосъставителя.
Съдът даде вяра на показанията на св. Д., тъй като тя е очевидец на нарушението
и нейните твърдения са останали непроменени от самото начало- направеното в
жалбата изявление до показанията й дадени пред съда. Те не се оспорват и от
самия жалбоподател, а и отчасти се подкрепят от Протокола за ПТП в частта му на
изготвената схема, досежно извършената маневра и с оглед настъпилите щети по
лекия автомобил, което категорично доказва, че е извършвана маневра
„заобикаляне“ от автобуса, а не „разминаване“ между двете ПС. Освен това за
съда не остана съмнение, че мястото на нарушението действително е на ул. „к.ч.но
в платното за движение посока бул. „Г. Б.“ до аптека „Марешки“. При това
положение безспорно се установи, че жалбоподателят не е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗДвП, както и че не е извършил нарушение на
посоченото в акта и НП място. Поведението на жалбоподателя евентуално би могло
да консумира състав на нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, но с оглед на това, че
АНП е строго формален и е недопустимо при въззивния контрол,
съдът да извежда волята на АНО по метода на тълкуването или да подменя волята
на наказващия орган в неговата дейност по вземане на решение за санкциониране
на нарушителя, поради което съдът може само да констатира неправилното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП и в този смисъл незаконосъобразността на НП в
тази му част, което налага отмяна на същото.
По отношение на нарушението по пункт 2 от НП- по
чл.123 ал.1 т.2 бук. „б“ от ЗДвП, съдът намира че и това нарушение не е
извършено от жалбоподателя и отговорността му е ангажирана неправилно от АНО.
На първо място и тук е относимо посоченото по-горе досежно мястото на
нарушението и в този смисъл на посоченото в акта и НП място жалбоподателят не е
извършил нарушение по чл.123 ал.1 т.2 бук. „б“ от ЗДвП.
На следващо място, разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2
бук. „б“ от ЗДвП, по която е квалифицирано нарушението по пункт 2 и в АУАН и в
НП, задължава водачът на ППС, който е участник в ПТП, когато при същото са
пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР. В конкретния случай безспорно от
всички доказателства по делото се установи, че е настъпило ПТП между две ППС-
автобусът управляван от жалбоподателя и автомобилът на св. Д.. Безспорно от
всички доказателства се установи, че в резултат на ПТП са настъпили щети по
автомобила на св. Д.. От нито едно от доказателствата по делото не се
установява от ПТП да са пострадали хора. Установи се
безспорно по делото, че жалбоподателят при управление на процесния автобус се е
движел с посока към бул. „Г. Берковски“, като заобикаляйки паркирания автомобил
на св. Д. е блъснал същия и е продължил движението си. За тези свои действия той
е санкциониран на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1
т.2 бук.„б от ЗДвП. Съдът намира обаче, че и в тази му част НП е постановено в
нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.123 ал.1 от ЗДвП визира няколко задължения за
участниците в ПТП в зависимост от различните хипотези на последици от
произшествието. Първото и основно задължение на всеки участник в ПТП е
разписано в т.1 на посочената разпоредба, а именно, че водачът е длъжен, без да
създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. В случаите обаче на произшествие с настъпили
само имуществени вреди, какъвто е и настоящият, основното задължение на
водачите-участници е да окажат съдействие за установяване на обстоятелствата
около произшествието, в това число и настъпилите щети, съгласно разпоредбата на
чл.123 ал.1 т.3 бук.“а“ от ЗДвП. Изпълнението пък на това задължение е
предпоставка и за последващото поведение на участниците според това, дали между
тях има или не съгласие за щетите. При това положение ако участниците в ПТП
първо спрат на местопроизшествието, за да установят какви са неговите
последици, а след това, при настъпили само имуществени вреди, окажат съдействие
за установяването им, тогава може да се прецени и дали има между тях съгласие,
респ. няма такова за наличието и вида на вредите. Едва след това те могат да
изпълнят или пък да нарушат задълженията им, визирани в следващите разпоредби в
по т.3 на чл.123 от ЗДвП.
В конкретния случай категорично се установи, че жалбоподателят Г. с
действията си е нарушил задължението си като участник в ПТП по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП, т.к. не е спрял след причиненото ПТП. Вторият участник в
произшествието- св. Д. е установила участвалия в ПТП автобус и неговия водач
няколко метра след произшествието и след разговор с него разбрала, че няма да
предостави данните си и че нямал време. Затова подала сигнал на тел. 112. От
възпроизведения аудиозапис на подадения от Д. сигнал става ясно, че тя съобщава
на оператора, че има лещи щети по автомобила и че между водачите има съгласие,
като няма проблем да се състави двустранен протокол за ПТП за пред
застрахователя. Тоест от самото начало се установява, че между страните има
съгласие по констатираните щети. Установява се също така, че контролни органи
на МВР да посетят местопроизшествието не са изпращани, не са и уведомявани.
Последното обстоятелство се установява както от записа на сигнала приет от РЦ-
112, така и от Справката от Сектор ПП (л.34), от която е видно, че произшествието
не е посетено от служител на Сектор ПП. При това положение с оглед на така
установената фактология, няма как извършеното от жалбоподателя нарушение да
бъде квалифицирано по чл.123 ал.1 т.2 бук. „б“ от ЗДвП, тъй като първо от
произшествието няма пострадали хора, а само причинени леки материални щети по
автомобила на другия участник в ПТП, има постигнато съгласие между участниците
по отношение на щетите и органи на Сектор ПП не са уведомявани и не са
посещавали произшествието. Съдът не разполага с възможността да променя волята
на АНО и да преквалифицира деянието, още повече че и липсата на достатъчно ясно
и пълно описание (макар същото да се допълва и пояснява със събраните в с.з.
доказателства) не може да доведе и до съответната правилна квалификация на
нарушението.
Всичко изложено до тук обосновава незаконосъобразността на НП и е основание
за неговата отмяна в цялост.
При този изход на делото, основателна се
явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Искането е своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство.
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото, а именно
отмяна на НП по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие (л.7), от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят е заплатил в брой
на адвокат К.У. от ПзАК. При това положение ОДМВР- Пазарджик към която е
структурното звено Сектор ПП (органът издал НП), следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Независимо, че по делото е направено своевременно и
надлежно възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на
въззиваемата страна, то същото е следва да се уважава, тъй като изплатеният
адвокатски хонорар е в минималния размер съгласно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отново с оглед изхода на делото неоснователна се явява
претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство и същото следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1006-002925 от 08.08.2019 г.,
издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, с което С.И.Г.,
ЕГН- **********, с адрес ***, е санкциониран за следното:
- за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 във вр. с
чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева;
- за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 бук. „б“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП- с глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г., ЕГН-
**********, с адрес ***, разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: