Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 15.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Пенка Спасова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д.
№584 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №812/06.08.2020г.
по гр.д.№2025/2019г.
на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Р.С.П. дължи на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, гр.Сливен следните суми, за които
в заповедното производство по ч.гр.д. №577/2019г. на СлРС
е издадена заповед за изпълнение №410/11.02.2019г.: главница в размер на
837,86лв., дължима за периода от 01.01.2016г. до
30.11.2018г. и лихва за забава върху нея
към 09.01.2019г. в размер 104,13лв. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“
ООД в размер на 21,08лв. за заповедното производство и 585лв. за исковото
производство.
Въззивната жалба е подадена от
ответника в първоинстанционното производство – Р.С.П.
чрез назначения й от първоинстанционния съд по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Г.М. ***,
като се обжалва посоченото решение изцяло.
Въззивникът Р.П. чрез особения си
представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв. М. посочва,
че обжалваното решение на СлРС е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че съдът не ценил правилно
установената фактическа обстановка и е достигнал до неправилни и
незаконосъобразни правни изводи. На първо място посочва, че не се установили
договорни отношения между страните. Ищцовото
дружество следвало да установи действителното количество и качество на
доставената питейна вода и те отговарят ли на разпоредбата на чл.7, т.1 от
Общите условия на дружеството. Не се установило по какъв начин е формирана
цената на услугата за отвеждане на отпадъчните води, как се измерва тяхното
количество. Не се установило дали операторът изпълнявал задълженията си по
чл.15 от ОУ във връзка с контрола върху отпадъчните води. По делото не е
установили трайни и обективни критерии, по които да се докаже броя на
обитаващите имота хора през процесния период. Сумите
били формирани произволно. Във връзка с неизправния водомер, счита, че
водоснабдителното дружество не е изпълнило свои задължения по чл.17 от ОУ във
връзка с монтиране и контролиране на водомерите. С оглед изложеното, въззивникът чрез особения си представител, моли въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно
решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
По направеното с въззивната жалба доказателствено
искане съдът се е произнесъл с нарочно определение по реда на чл.267, ал.1 от ГПК.
В с.з. въззивницата
Р.С.П., не се явява, представлява
се от назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Г.М., който поддържа подадената въззивна
жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й.
В с.з. въззиваемото
дружество „Водоснабдяване и канализация -
Сливен“ ООД, се
представлява от процесуален представител по пълномощие адв.
К., който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го
потвърди. Претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена питейна вода за
периода 01.01.2016г.
– 30.11.2018г. за
обект в гр. Сливен, ул.”Стефан Егаров“ №46, в размер
на 837,86лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и за мораторна лихва в
размер на 104,13лв., начислена към 09.01.2019г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, намиращ
правното си основание в чл.415, ал.1, т.2, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на
които се основават ищцовите претенции, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
Подадената въззивна жалба е неоснователна.
Предявените положителни установителни
искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен
начин неговото възникване и съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, ищцовото
водоснабдително дружество следва да установи по безспорен начин следните обстоятелства:
качеството потребител на ответника; факта, че в обекта, собственост на
ответника Р.П.,*** през процесния
период е доставяна питейна вода, като установи точното доставено
и консумирано количество.
По отношение на първото, подлежащо на установяване,
обстоятелство има възражение от страна на особения представител на ответницата,
не по отношение на факта, че тя като собственик на процесния
имот, се явява потребител на ВиК услуги, а по
отношение на наличието на договорно отношение между страните по повод доставка
на вода за въпросния имот. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът
констатира, че през целия период са били налице изготвени, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. – точка 41 и публикувани, Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД,
гр.Сливен. С тези Общи условия са уредени отношенията между „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД и потребителите на предоставяните водоснабдителни и
канализационни услуги на територията, обслужвана от В и К оператора. Следователно
предоставянето на ВиК услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.11, ал.8 от ЗРВКУ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите
и приети от ВиК операторите различни условия се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая, безспорно са налице
приети, одобрени от ДКЕВР и публикувани по реда на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ общи
условия /в-к Новинар, бл.196/21.08.2014г. и в-с Сливенски новини, бл.
34/05.09.2014г./, влезли в сила на 05.10.2014г. Съгласно чл.71, ал.3 от ОУ новите
потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор за
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи или с придобиването на право на собственост
или на ползване върху съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или
канализационната система обект.
Следователно, с оглед нормативната уредба, не е
предвидено задължително сключване на индивидуални договори между оператора и
потребителите, каквато е ответницата като собственик на имот присъединен към ВиК мрежата в гр.Сливен. Поради това съдът намира
възражението на процесуалният представител на ответницата за недължимост, поради липса на договорни отношения, за
неоснователно.
По отношение на установяване на следващите
обстоятелства – доставена в обекта питейна вода, нейното количество и стойност,
следва да се посочи, че същите са установени от събраните по делото
доказателства.
Твърдението на ищцовото
дружество е за служебно начисляване на количества вода, поради липса на
монтиран в обекта индивидуален водомер. Това обстоятелство е установено от
представеното копие от карнета за обекта, както и от показанията на разпитания
свидетел – инкасатора В.Д..
Индивидуалният водомер
в имота е собственост на абоната, като негово задължение е монтажа на такъв. Съгласно
чл.17, ал.3 от ОУ на „ВиК Сливен“ ООД, при
сгради-етажна собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един
потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери, като съгл. ал.4 доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се
извършва от и за сметка на потребителите. Следователно, задължение на ответницата,
в качеството й на потребител, е да монтира във водоснабдения си обект
индивидуален водомер. В тази насока са абсолютно неоснователни възраженията
направени с въззивната жалба относно кой е носителя
на това задължение.
В случая, ответницата не
е изпълнила това задължение – в обекта няма монтиран индивидуален водомер. В
този случай, съгласно чл.25, ал.8, т.1 от ОУ, при липса на индивидуални
водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода
се определя по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по
5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като съгласно ал.10 на
чл.25 от ОУ до поставянето на индивидуални водомери определените по реда на ал.
8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател.
Видно от карнетата и
показанията на инкасатора, определянето на количествата потребена
вода в обекта на ответника е извършвано именно на база цитираната разпоредба, като
е съобразен броя на обитателите през различните месеци, включени в процесния период. Следва да се посочи, че за част от
месеците през 2016г. има положени подписи на обитател на имота срещу отразеното
записване в карнетата и отбелязване на броя на
живущите. Свидетелските показания допълват и изясняват отразеното в карнетата. Тези доказателства са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което правилно са кредитирани от
районния съд, като няма ангажирани оборващи ги, дори косвено доказателства от
ответната страна. Инкасаторката при свидетелстването посочва, че за отбелязания
в карнетата период /от м.юли 2016г. насам/ при
посещенията си в обекта и от съседи е установила, че в имота живеят двама
възрастни с дете, поради която причина вместо 15 куб.м., е начислявала 12
куб.м. вода. Правилен и споделян от настоящия състав е извода на районния съд,
че ВиК операторът, въпреки наличието на условия за
това, не е приложил завишаващия критерий на разпоредбата на чл.15, ал.10 от ОУ.
Следва да се посочи, че ответницата, като потребител -
собственик на водоснабдения имот, дължи заплащане на потребеното
количество питейна вода, независимо дали тя лично я е потребил
или друго лице, живеещо в жилището му.
Във връзка с възраженията, изложени във въззивната жалба за неустановяване качеството на услугата
доставка на питейни води, отвеждане и пречистване на отпадните води, както и
начина на формиране цената на тези услуги, следва да се посочи, че контрола
върху качеството, съгласно чл.9 от ЗРВКУ се осъществява от ДКЕВР по нормативно
установен ред и нарушения в тази насока не са констатирани по отношение на ВиК оператора в гр.Сливен.
ДКЕВР е и органа, който съгласно чл.12 от ЗРВКУ
регулира цените, по които В и К операторите доставят вода на потребителите;
отвеждат отпадъчните води; пречистват отпадъчните води; присъединяват
потребителите към водоснабдителните системи; присъединяват потребителите към
канализационните системи, по надлежно разписани принципи и правила /чл.13 от
ЗРВКУ/. Решенията, с които са определени цените на отделните услуги са публично
достъпни за всички потребители. В издадените и приложени по делото фактури е
точно посочена цената на всяка отделна, предоставена от оператора, ВиК услуга, както единична, така и съответна да
количеството доставени и отведени води.
Във връзка с количеството отведени и пречистени води,
както е уточнил с допълнителната си молба представителя на ищцовото
дружество, тяхното количество е равно на количеството на доставената питейна
вода.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е
категорично установено доставянето на питейна вода в имота, собственост на
ответницата Р.П. през процесния период; количествата
на доставената вода; единичната и обща цена на доставените количества вода и
другите оказани услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/ - с представените
фактури.
Въззивницата – ответник в първоинстанционното
производство Р.П. не е навела твърдения и респ. не е доказала извършване на
плащане на задълженията за този период, поради което следва да се ангажира нейната
договорна отговорност за неизпълнение на
задължението за заплащане стойността на потребените
количества питейна вода и оказани ВиК услуги.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният
главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан в пълен размер.
От основателността на главния иск за установяване
съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода,
следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 09.01.2019г.
Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението
на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране – чл.33,
ал.2 от ОУ/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на главницата от 837,86лв., се дължи и
съответно обезщетение за забава, възлизащо на сумата от 104,13лв.
Върху дължимата главница в размер на 837,86лв. следва
да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2019г. до
окончателното й изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.422, ал.1 от ГПК.
Поради това, щом крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден
изцяло, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно
районният съд е присъдил на ищцовото дружество
разноските, направени в първоинстанционното и в заповедното производство,
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и разясненията, дадени в т.12 от ТР
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на разноските,
направени пред въззивната инстанция, с оглед
неоснователността на въззивната жалба, същите следва
да се възложат на въззивницата, като тя заплати
направените от въззиваемото дружество разноски в доказания
размер от 150лв. - внесен депозит за особен представител.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
първоинстанционно Решение №812 от 06.08.2020г., постановено по гр.д. №2025/2019г.
по описа на Сливенски районен съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р.С.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. ”Шести септември” №27 сумата
от 150лв., представляваща направени по делото пред въззивната
инстанция разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.