Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 19.05.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, I граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври,  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1514 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 56, ал. 1  ЗН

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН от Д.И.Д., ЕГН **********,***, срещу Р.Г.Н., ЕГН **********,***, за унищожение в негова полза на отказа й от наследството на нейния баща Г.Н.Г., б.ж. на ******, поч. 29.07.2000 год., вписан в специалната книга за откази от наследство при ЛРС с Определение № 70/25.08.2017 год., по ч.гр.д. 2206/2017 год. на ЛРС.

            В исковата молба се твърди, че:

            Ищецът, по силата на Договор за цесия е кредитор на ответницата, която в хода на образуваното срещу нея изпълнително дело и след налагането на възбрана върху наследените от покойния й баща идеални части върху земеделски имоти е заявила отказ от наследството, след като вече го е била приела и с цел да осуети принудителното изпълнение и удовлетворяването на вземането на взискателя по изпълнителното дело.

            За това се иска: Съдът да постанови решение, с което да унищожи (признае за недействителен)  по отношение на ищеца, отказът на ответницата от наследството на нейния баща Г.Н.Г., б.ж. на ********, поч. 29.07.2000 год., вписан в специалната книга за откази от наследство при ЛРС с Определение № 70/25.08.2017 год., по ч.гр.д. 2206/2017 год. на ЛРС.

            Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ц. П., МАК, който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.

Счита исковата претенция за недоказана, тъй като не се установява от ангажираните от ищеца доказателства твърдяното приемане на наследството останало от бащата на ответницата.

Счита, че не е доказано и твърдяното от ответника качество на кредитор, тъй като не се установява от ангажираните доказателства, че бащата на ответника му е цедирал вземането си. 

В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от своя баща, И.Ц.Д., редовно упълномощен, който поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен, като подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Ц.П., МАК, който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, а процесният отказ от наследство бил действителен и породил своите правни последици.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С Определение № 70/25.08.2017 год., по ч.гр.д. № 2206/2017 год. на РС Лом, е вписан отказът на отв. Р.Г.Н., ЕГН ********** от наследството на Г.Н.Г., б.ж. на ********, поч. 29.07.2000 год.

След отказът на ответницата от наследството на нейния баща, делът й е уголемил частите на преживялата съпруга и другите две дъщери на наследодателя.

В.Г.В., б.ж. на ********, поч. 29.11.1977 год. е бил наследен от съпругата си М.Я.В., поч. 28.05.1994 год. и от брат си Н.Г.В., поч. 16.10.1984 год., респ. неговите низходящи – дъщерята М. Н. Г., поч. 01.03.2014 год. и сина Г.Н.Г., поч. 29.07.2000 год., респ. техните наследници.

С две решения на ПК Брусарци на наследниците на Н.Г.В. е възстановено правото на собственост по отношение на 11 земеделски имота, а на наследниците на В.Г.В. – на 7 земеделски имота в землищата на село Киселево:

№ 018021 – ливада от 0,985 дка, № 025009 – нива от 2,790 дка, № 036005 – нива от 6,511 дка, № 042042 – нива от 1,860 дка, № 043012 – нива от 0,930 дка, № 046019 – нива от 2,325 дка, № 051016 – нива от 1,860 дка, № 054023 – нива от 27,901 дка, № 056004 – нива от 9,302 дка, № 060010 – нива от 4,650 дка, № 075011 – нива от 2,325 дка – на Н.В.,

№ 025002 – нива от 1,860 дка, № 036002 – нива от 2,790 дка, № 042043 – нива от 1,860 дка, № 051017 – нива от 5,022 дка, № 054022 – нива от 27,989 дка, № 056003 – нива от 9,299 дка, № 018022 – ливада от 1,028 дка – на В. В.

В Сл.вп. – Лом, под  дв.вх.рег. № 2977/04.11.2003 год., т. 6, Акт 157, е вписан Договор за аренда с предмет – пет от имотите, наследени от В.В.(подчертани по-горе). Договорът е сключен между арендатора К.Г.Н.и арендодателите И. Г., Н. Н., А. Г. и отв. Р.Н..

В Сл.вп. – Лом, под  дв.вх.рег. № 2911/24.10.2003 год., т. 6, Акт 125, е вписан Договор за аренда с предмет – девет от имотите, наследени от Н. В. (изписани с курсив по-горе). Договорът е сключен между арендатора К.Г.Н.и арендодателите И.Г., Н.Н., А. Г., М. Г.и отв. Р.Н..

Арендните договори не са приложени по делото, съществуването им се установява единствено от справката от Агенция по вписванията по партидата на отв. Р.Н., представена с исковата молба.

Приложени са две изпълнителни дела - № 338/2017 год. и № 338/2017 год. на ДСИ при ЛРС. Двете дела са съединени под № 338/2017 год. с разпореждане на ДСИ от 04.09.2017 год.

От изп.д. № 338/2017 год. на ДСИ при ЛРС:

С Молба от 09.01.2015 год. от И.Ц.Д. е образувано изп.д. № 19/2015 год. на ЧСИ А. Василева, рег. № 747 в КЧСИ, по изп.л. от 23.10.2014 год., издаден по ч.гр.д. № 879//2014 год. на РС Несебър, срещу длъжника Р.Г.Н., за сумата от 2600 евро – главница, ведно с лихви и разноски.

Принудителното изпълнение е спряно с Определение от 05.02.2015 год. по ч.гр.д. № 879/2015 год. на РС Несебър, представено по делото от адвокат, упълномощен от длъжника – отв. Р. Г..

С Определение № 826/11.12.2017 год. по ч.гр.д. № 879/2014 год. на РС Несебър определението за спиране на принудителното изпълнение е отменено.

С Решение от 26.10.2015 год., по гр.д. № 70261/2015 год. на РС Монтана, е уважен предявеният от И.Ц.Д. срещу Р.Н.Г. иск по чл. 422 ГПК, като е признато за установено задължението от 2600 евро, за което е издаден изп.л. по ч.гр.д. № 654/2014 год. и задължението от 2600 евро, за което е издаден изп.л. по ч.гр.д. № 731/2014 год., двете на РС Несебър. Решението е влязло в сила на 18.04.2016 год.

С Решение от 18.12.2015 год., по гр.д. № 70297/2015 год. на РС Монтана, е уважен предявеният от И.Ц.Д. срещу Р.Н.Г. иск по чл. 422 ГПК, като е признато за установено задължението от 2600 евро, за което е издаден изп.л. по ч.гр.д. № 879/2014 год. на РС Несебър. Решението е влязло в сила на 28.04.2016 год.

С Договор за цесия от 16.06.2015 год., вземанията на И.Ц.Д. срещу Р.Г.Н. по 10 бр. изпълнителни листа, издадени от РС Несебър на 10.12.2013 год., 09.05.2014 год., 23.10.2014 год., 31.10.2014 год., 15.08.2014 год., 23.10.2014 год., 23.09.2014 год., 11.09.2014 год., 09.09.2014 год. и 01.09.2014 год., всеки за сумата от 2600 евро, или общо 26 000 евро, са продадени на сина му Д.И.Д..

С Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 16.07.2014 год. по изп.д. № 6/2014 год. на ЧСИ Г. Б., рег. № *** в КЧСИ, по архив на ЧСИ А. В., е наложена възбрана върху идеални части от 15 земеделски имота – възстановени на наследниците на Велко и Н.В.и.

В СИС при РС Лом е образувано изп.д. № 338/2017 год., с взискател И.Ц.Д. и длъжник Р.Г.Н.. Делото е образувано за събиране на сумата от 2600 евро главница, както и лихви и разноски, за които е издаден изп.л. по ч.гр.д. № 879/2014 год. на РС Несебър.

С Постановление от 22.07.2020 год. на ДСИ К. Р. при МРС, по изп.д. № 338/2017 год. на ДСИ при ЛРС е насрочена първа  публична продан на идеални части от земеделски имоти в землището на с. Киселево, собственост на длъжника Р.Н. (възстановени на наследниците на В.В.и Н.В.). Обявлението е публикувано на електронната страница на РС Лом на 10.08.2020 год.

С молба от 16.09.2020 год., отв. Р.Н. е поискала да бъдат извадени от проданта земеделските имоти и е представила удостоверение за процесния отказ от наследство.

С Разпореждане от 23.09.2020 год. на ДСИ при РС Монтана, е спряна насрочената по изп.д. № 338/2017 год. на ДСИ при ЛРС публична продан на идеални части от земеделски земи, поради представени с молба от 16.09.2020 год. от длъжника,  отв. Р. Н. доказателства за извършен отказ от наследството на нейния баща.

От изготвената на 04.10.2019 год. сметка за размера на дълга е видно, че по изп.д. № 338/2017 год. остава задължение в общ размер на 8 552,04 лв., от които главница 5085,16 лв., лихви 3558,05 лв., неолихвяеми суми 111,00 лв. и такси 767,83 лв.

Изп.д. № 339/2017 год. на ДСИ при ЛРС е образувано по 2 бр. Изпълнителни листове, издадени от РС Несебър, с взискател И.Ц.Д. и длъжник Р.Г.Н., всеки за сумата от 2600 евро, а също така лихви и разноски, както следва: 1./ изп.л. от 11.09.2014 год., по ч.гр.д. № 679/2014 год. и  2./ от 11.09.2014 год., по ч.гр.д. № 731/2014 год.

От изготвената на 04.10.2019 год. сметка за размера на дълга е видно, че по изп.д. № 339/2017 год. остава задължение в общ размер на 8 578,15 лв., от които главница 5085,16 лв., лихви 2614,72 лв., неолихвяеми суми 105,00 лв. и такси 773,27 лв.

Задълженията и по двете изпълнителни дела попадат в предмета на цедираните с Договор за цесия от 16.06.2015 год. на ищеца вземания и последният е встъпил по тях като взискател.

От правна страна:

            Иска се: Съдът да постанови решение, с което да унищожи (признае за недействителен)  по отношение на ищеца, отказът на ответницата от наследството на нейния баща Г.Н.Г., б.ж. на ********, поч. 29.07.2000 год., вписан в специалната книга за откази от наследство при ЛРС с Определение № 70/25.08.2017 год., по ч.гр.д. 2206/2017 год. на ЛРС.

            Предявеният иск с правно основание чл. 56 ЗН е конститутивен, съответстващ на потестативното право на кредитора на наследник да иска унищожаване на извършен от последния отказ от наследство в своя полза, доколкото не може да бъде удовлетворен от имуществото на наследника.

            Предявява се в едногодишен срок от узнаване на направения отказ и в тригодишен срок от извършването му.

            В това производство в тежест на ищеца е да установи: качеството си на кредитор на ответника (като задължението трябва да е ликвидно – т.е. установено по основание и размер) и спазване на срока за предявяване на иска.

            Ответникът следва да докаже обстоятелството, че притежава лично имущество, достатъчно да удовлетвори кредитора.

            От приложените копия на изп.дела №№ 338 и 339/2017 год. на ДСИ при ЛРС и в частност от изпълнителните листове, по които те са образувани и Договорът за цесия от 16.06.2015 год., ищецът е доказва, че като цедент на задълженията е кредитор на ответницата. Липсват твърдения и доказателства ответницата/длъжник да е уведомена за цесията, но такова възражение не е въведено с отговора й на исковата молба, нито е заявено по изпълнителните дела.

В разглеждания случай исковата молба е подадена в тригодишния срок по чл. 56, ал. 2 от ЗН – на 23.10.2020 год. С молба от 16.09.2020 год., отв. Р.Н. е поискала извадени от проданта земеделските имоти и е представила по изпълнителните дела удостоверение за процесния отказ от наследство. Именно това съдът приема, че е първият възможен момент, в който ищецът би могъл да узнае за отказът от наследство.

Отказът от наследство е вписан на 25.08.2017 год., но тригодишния срок по чл. 56, ал. 2 ЗН  изтича не на 25.08.2020 год., а на 02.11.2020 год., поради следното:

На осн. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 13.03.2020 год., давностните срокове спират и до отмяната на извънредното положение не текат. Съгласно Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), § 13, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7-дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник" – т.е. от 21.05.2020 год., като така тригодишният давностен срок в случая изтича на 02.11.2020 год.

В това производство освен качеството на кредитор, ищецът следва да установи, че не може да се удовлетвори от имуществото на отказалия се, без да е необходимо установяване на намерение за увреждане чрез отказа за разлика от иска по чл. 135 от ЗЗД/в т. см. и решение № 43 от 15.05.2020 г. по гр. д. № 1761/2019 г. III г. о. ВКС/.

Тук – предвид обстоятелството, че се касае за отрицателен факт, доказателствената тежест е върху ответната страна.

В случая ответницата не твърди и не оспорва, че не притежава друго имущество, освен останалото от наследодателя Г.Н.Г., от което ищецът-кредитор би могъл да се удовлетвори. Не ангажира и доказателства в тази насока.

Следва да се отбележи обаче, че ако има приемане на наследството преди отказа, отказът е нищожен и тогава иск по чл. 56 ЗН би бил недопустим, евентуално неоснователен поради липса на отказ.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 от ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Отказът от наследство по своето естество представлява типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 от ЗН поражда права и задължения за останалите сънаследници.

Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД и за отказа от наследство важи правилото на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предложение първо, т. е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен.

Невъзможността на предмета ще е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 от ЗН, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН.

Приемането на наследството, освен изрично по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН с писмено заявление до районния съдия, може да се извърши и мълчаливо/чрез конклудентни действия/ по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН.

Съгласно цитираната разпоредба, приемане е налице и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.

В случая обаче самата ответница оспорва твърдението на ищеца, че вече е приела наследството с конклудентни действия, а и това твърдение на ищеца не се доказа в хода на производството.

Самите договори за аренда не се представят и така не е видно дали са сключени лично или чрез пълномощник, както и евентуалното съдържание на пълномощното. Още повече, по изпълнителните производства ответницата е твърдяла, че преимуществено живее в чужбина.

Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши такива действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Според трайната съдебна практика подаването на декларация за облагане с данък (каквито обстоятелства са изложени, а и подкрепени с доказателства с исковата молба), както и заплащането на данъка, сами по себе си не могат да обусловят извод за мълчаливо приемане на наследството, ако не са извършени и други фактически и правни действия или волеизявления, които преценени във връзка с първите, да могат да обусловят извод за безусловно негово намерение да приеме наследството на своя наследодател. Декларирането на имотите е публичноправно задължение, за неизпълнението на което са предвидени санкции, поради което само от него не може да се направи извод за приемане на наследството. Още повече, в  случая имотите са декларирани на наследниците на Велко и Н.В.и и не е ясно кой от тях е подал декларациите.

Макар в исковата молба да се излагат съображения за нищожност на процесния отказ от наследство на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, искане за обявяване на неговата нищожност не е заявено.

Такова би било и процесуално недопустимо, тъй като в практиката на ВКС е застъпено разбирането, че кредитор на едно лице не може да предяви иск за нищожност на извършения от него отказ от наследство – решение № 43 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2019 г., III г. о. Приема се, че законът предоставя на кредитора правото да иска унищожаването на отказа от наследство в своя полза – и то дотолкова, доколкото е в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник.

Това право се упражнява чрез специалния иск по чл. 56, ал. 1 ЗН, с който кредиторът претендира правната промяна (унищожението на отказа) единствено и само в своя полза, докато с иска по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за недействителност на отказ от наследство се засягат права на повече лица – останалите наследници на наследодателя. Интервенирането в чужда правна сфера е недопустимо.

Исковете за нищожност на отказа от наследство и за унищожаването на този отказ са различни.

По своето естество искът по чл. 56 ЗН показва сходство с този по чл. 135 ЗЗД. Това са отменителни искове в полза на кредитора за отменяване на правните действия на длъжника, които го увреждат. В основата на правната им уредба е идеята да се запази имуществото на длъжника, за да се даде възможност на кредиторите да се удовлетворят от него за своите вземания, която е изразена в чл. 133 ЗЗД.

Със специалния иск по чл. 56, ал. 1 ЗН кредиторите са поставени в по-благоприятно положение относно предпоставките за уважаването му, отколкото при иска по чл. 135 ЗЗД , защото те не са задължени да доказват наличността на знанието на длъжника за увреждането.

Предявеният в настоящото производство иск с правно основание  чл. 56, ал. 1 ЗН е предоставен на кредитора, който не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение съгласно чл. 133 от ЗЗД.

При спазване на сроковете по чл. 56, ал. 2 от ЗН, кредиторът може да поиска от съда да унищожи по отношение на него отказа от наследство, направен от длъжника, за да може да насочи изпълнение и върху наследственото имущество, което последният има право да придобие.

Предвид изложеното, съдът приема, че са недоказани твърденията на ищеца за приемане на наследството с конклудентни действия. С доклада си по делото съдът е приел, а страните са се съгласили с правната квалификация на предявения иск.

Изпълнени са в случая предпоставките на чл. 56, ал. 1 ЗН, поради което предявеният конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважен, като отказът на ответницата от наследството на наследодателя Никола Горанов Николов следва да бъде унищожен по отношение на ищеца.

Относно разноските:

Разноски претендира само ищецът.

Не представя списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата по делото разноските се установяват в размер на 650 лв., от които 600 лв. за особен представител на ответницата и 50 лв. държавна такса.

Предвид изхода от делото, те следва да се възложат върху ответницата.

При тези мотиви и на осн.чл. 235 ГПК съдът

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Д.И.Д., ЕГН **********,***, ОТКАЗЪТ на Р.Г.Н., ЕГН **********,*** от наследството на Г.Н.Г., ЕГН **********,***, поч. 29.07.2000 год., който отказ е вписан в специалната книга за откази от наследство при ЛРС с Определение № 70/25.08.2017 год., по ч.гр.д. 2206/2017 год. на РС Лом.

ОСЪЖДА Р.Г.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева), направени в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

Районен съдия: