№ 5952
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507835 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №5635/10.04.2023г., постановено по гр.д. №45405/2021г. по
описа на СРС, 180 състав, е признато за установено по реда на чл.422 и сл. от
ГПК, че А. П. Ч. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумите, както
следва: 1382,50 лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м.04.2016г. до м.04.2018г., до обект с абонатен
№134195, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, на първи
надпартерен етаж, бул. „*******, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.04.2019г. до окончателно
изплащане на сумата, 140,37 лева – мораторна лихва за периода 14.09.2016г. –
08.04.2019г., и 22,50 лева – дялово разпределение за периода м.04.2016г. –
м.04.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 16.04.2019г. до окончателно изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №21646/2019г. по описа на СРС, 180 състав, като е отхвърлен
искът за топлинна енергия в частта за сумата от 431,33 лева за периода от
1
м.05.2015г. – м.03.2016г. (разликата над уважената част до максимално
заявения размер), искът за дялово разпределение в частта за сумата от 0,90
лева (разликата над уважената част до максимално заявения размер), иска за
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия в частта за сумата
от 112,69 лева и иска за мораторна лихва върху дяловото разпределение за
сумата от 4,51 лева за периода от 30.04.2016г. до 08.04.2019г., една част като
погасени по давност, друга част като неоснователни. Осъден е А. П. Ч. на
основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1020,01 лева – разноски с оглед уважената част от
исковете. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „МХ Е.“ ООД.
Подадена е въззивна жалба от ответника А. П. Ч., чрез особения
представител адв. Е. А., срещу решението в частта, с която предявените
искове са уважени, като се излагат оплаквания, че решението е неправилно. Не
били ангажирани доказателства за техническата изправност на
индивидуалните измервателни уреди в процесния имот. Не било измерено
реалното потребление в процесния имот. Не ставало ясно как и на какво
основание са начислени допълнителни кубици за топла вода. Не бил доказан
начина на изчисление на задължението, не бил верен и периодът, за който е
претендиран, не била водена правилно партидата и нямало яснота и
доказателства на какво основание и как са начислявани посочените в
заключението куб.м. потребление. Поради изложеното моли решение да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, с който се заявява становище
за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
2
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу А. П. Ч. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №21646/2019г. на СРС 180 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства НА за замяна на
недвижими имоти №31, том I, рег. №510, дело №31/2002г. по описа на
нотариус Ц.Д. с район на действие СРС, че ответникът А. П. Ч. е собственик
на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот, поради което съдът
приема, че същият е битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№363302. Ответникът А. П. Ч. е подал заявление –
декларация до ищцовото дружество на 24.09.2002г. да му бъде открита
партида за доставка на топлинна енергия на горепосочения адрес, като е
посочил, че домакинството му се състои от един член.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
3
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „МХ Е.“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
4
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в
имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се
още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е
извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални
изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №134195. Вещото
лице посочва, че в имота на ответника е имало два броя радиатори с
монтирани ИРРО, както и монтиран водомер за топла вода. От заключенията
на вещите лица по съдебно – техническата и съдебно-счетоводната експертизи
се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 3627,65 лева. Първоинстанционният съд е
разгледал направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност, като правилно е определил непогасените по давност вземания по
период и размер. Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд
в частта, с която е уважен предявеният иск за стойността на доставената
топлинна енергия, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно
приложение на материалния закон от СРС относно уважените претенции за
дялово разпределение и мораторна лихва, поради което и на основание чл. 269
ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се
обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
5
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала
единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била
представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за
юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5635/10.04.2023г., постановено по гр.д.
№45405/2021г. по описа на СРС, 180 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „МХ Е.„ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6