Р
Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 02.06. 2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Доника
Христова
разгледа докладваното от съдия
Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 200 по
описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ
АД, ЕИК ********* Против решение № 5169/25.11.2019год.,
постановено по гр.д. № 14169/ 2019 година по
описа на ВРС, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че П.И.К., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна сумата 4 990 лв. по издадена
фактура № **********/26.08.2019г., цялата в размер на 7 845, 84 лв.
обективираща стойност на преизчислени количества енергия от 41 554 к.ч. за
периода от 26.06.2017г. до 25.09.2018г. в обект, находящ се в гр. В., кв.“Ч.“,
бл. *, вх. Г, ет. *, ап. **, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК и се ОСЪЖДА
ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К.,
ЕГН **********,*** сумата от 778, 90 лв., представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивникът счита
решението за неправилно и необосновано, като с подробни доводи и съображения
претендира неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния съд, с което иска
да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за двете инстанции.
С писмен отговор въззиваемият оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на оспорваното решение.
Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда
от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните,
изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните
изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за
пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК от П.К. срещу
ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна за установяване в
отношенията между страните недължимостта на сумата от 4 990 лв., след частично
прекратяване на производството по делото, на осн. чл. 233 ГПК по издадена
фактура № **********/26.08.2019г., обективираща стойност на преизчислени
количества енергия за периода от 26.06.2017г. до 25.09.2018г. в обект, находящ
се в гр. В., кв.“Ч.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **.
Ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване, монтирано в
неговия имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол.
Въз основа на констатациите, включително и за съмнение за софтуерна намеса и
външна намеса в тарифната схема на електромера ответното дружество е издало
фактура за начислена електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор
ответникът ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът
е потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима
на осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че при
извършена проверка на средството за търговско измерване е установено, че точното
количество на доставената и потребена електроенергия в регистър 1.8.4, която е
остойностена в издадения документ и подлежи на заплащане. Претендира присъждане
на сторени разноски.
От събраните по делото
доказателства,се установява следната фактическа обстановка :
-
Ищецът е потребител на ел.енергия и на 04.12.2014г. в обекта на ищеца,
находящ се в гр. В., кв.“Ч.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, е монтирано средство
за търговско измерване с фабр. № 1115031400701194 с нулеви показания за
дневна и нощна тарифа.
-
С протокол № 1105042 се установява, че на 25.08.2018г. е извършена
техническа проверка на електромер с фабр. № 1115031400701194,
Електромерът е демонтиран със следните показания от скритите регистри на СТИ,
както следва: 1.8.1 – 003012, 1.8.2 – 004299, 1.8.3 – 000000 и 1.8.4 – 041554.
Електроенергията в сумарния регистър 1.8.0 не е отчетена.
-
От констативен протокол в БИМ, се установява външна намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа – 1.8.4 – 041554, 2 кв. ч.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на
технически характеристики.
-
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура
**********/26.08.2019г. в размер на 7 845 лв.
Пред ВРС е приета съдебно
– техническа експертиза, от коятосе установява, че демонтирания електромер с
фабр. № 1115031400701194 е монофазен статичен за активна енергия Carat
Digitron M 02, който не е включен към системата за дистанционен отчет. Към деня
на демонтажа, електромерът е метрологично годно и технически изправно СТИ.
Констатирана е външна намеса в тарифната схема на електромера Електроенергията
в сумарния регистър не е отчетена.
Въз основа на установената фактическа обстановка,настоящият
въззивен състав прави следните правни изводи :
Ответникът,независимо че
носи доказателствената тежест, не е доказал по безспорен начин, че в процесния
период това количество ,което е начислено е реално потребено от абоната.
Регистър 1.8.4 на СТИ не се използва за битови абонати за минал период от
време. СТИ е правилно отчитало консумираната ел. енергия, същото е било
метрологично годно, като не е документирано да е налице неточно измерване
дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел.
енергия НЕ Е ОТЧЕТЕНО в сумарния регистър.
Липсват доказателства кога
е извършена софтуерната намеса, в резултат на чии действия, за какъв период е
натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон е натрупано. Така
натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за
дължимата цена.
Ответникът твърди, че в
случая се касае за корекция за сметка при приложение на хипотезата,
регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ
Разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при
разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика, какъвто не е случаят по делото. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител,
на практика го лишава от възможността да упражни контрол върху показанията,
съобразно чл.10 от ПИКЕЕ. Констативният протокол не посочва по какъв начин са
визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката
на това основание.
Нещо повече, при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира
в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване.
Изложеното обосновава извод, че ответникът не е провел доказване относно
основанието, въз основа което е извършил начисляване на допълнително количество
ел. енергия от 41 554 кв. ч. за период от 26.09.2017г. до 25.09.2018г, поради
което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва
да бъде уважен.
В обобщение, решението на
ВРС,като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 580 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5169/25.11.2019год.,
постановено по гр.д. № 14169/ 2019 година по
описа на ВРС
ОСЪЖДА ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД,
ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К., ЕГН **********,*** сумата
от 580 ЛЕВА, представляваща
сторени по делото разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :