№ 774
гр. Велико Търново, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110102979 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. И. А., чрез адв. *** -
ХАК, срещу ЗАД "ОЗК Застраховане" АД - град София иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че на 29.08.2021 година, около 12.25 часа, на път I-4, км. 112+000, при
управление на лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № ВТ9963КР, Р. Д. В., нарушил
правилата за движение по ЗДвП, като на пътно платно с двупосочно движение с две
пътни ленти, навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е необходимо
изпреварване или заобикаляне, като не контролирал непрекъснато пътното превозно
средство и с превишена скорост, при което реализирал ПТП – челен кос удар с
насрещно движещия се в посока към град София лек автомобил „Ланд Роувър“, с рег.
№ СВ2301АК, управляван от собственика на автомобила С. И. С. и му причинил
средна телесна повреда. С Решение № 457 от 09.11.2022 година по АНД № 1281/2022
година по описа на ВТРС Р. Д. В. е признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 НК и е освободен от наказателна отговорност. Посочва, че в следствие на ПТП на
автомобила на ищеца са причинени тотални щети. Твърди, че същият следва да бъде
обезщетен от ответното дружество, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена за автомобила, управляван от виновния за
причиненото ПТП водач. Посочва, че в ответното дружество е заведена щета с № 0410-
1
500-0060/2021 година, като на 16.09.2021 година е извършен опис на щетите по
автомобила на ищеца, но и към датата на подаване на исковата молба не е постъпило
плащане на застрахователно обезщетение. Направено е искане ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД - град София да бъде осъдено да заплати на С. И. С. сумата в размер
на 5 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 29.08.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от деня на увреждането – 29.08.2021 година до окончателното погасяване на
задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по
делото.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.05.2023 година е
допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита за предявен за сумата в
размер на 3 743.60 лева, като в частта за сумата в размер на 1 256.40 лева
производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от
предявени иск в тази му част.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва изцяло предявения по делото иск, както по основание, така и по
размер. Процесуалният представител на ответното дружество посочва, че във
процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на ищеца, а в условията на евентуалност
навежда доводи, че същият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Твърди, че искът е предявен в прекомерно завишен размер. Посочва, че във връзка с
подадена от ищеца претенция в дружеството е заведена щета, по която експерти на
дружеството са изчислили, че в случая е налице тотална щета, поради което и в
съответствие с чл. 390, ал. 2 КЗ, преди изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът следва да представи документ за прекратяване на регистрацията на процесното
МПС. Посочва, че доколкото ищецът не е представил такъв както по преписката, така и
към исковата молба, дружеството не е изпаднало в забава за изплащане на
застрахователното обезщетение. Направено е искане предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 29.08.2021 година за лек
автомобил “Пежо 207“ с рег. № ВТ9963КР има сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество по
Застрахователна полица № BG/23/120002911040.
Видно от представеното по делото заверено копие на ПТП с пострадали лица №
325 от 29.08.2021 година /л. 45/, на 29.08.2021 година, около 12.25 часа, на път I-4, км.
112+000, е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № ВТ9963КР,
2
собственост на Р. Д. В. и управляван от него и лек автомобил „Ланд Роувър“, с рег. №
СВ2301АК, собственост на ищеца и управляван от него.
От приложеното по делото АНД № 1281/2022 година на ВТРС се установява, че
с Решение № 457 от 09.11.2022 година, влязло в сила на 25.11.2022 година /л. 8/ Р. Д. В.
е признат за виновен в това, че на 29.08.2021 година, на път І - 4, км. 112+000, при
управление на МПС - лек автомобил „Пежо“, рег. № ВТ9963КР нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на пътно платно
с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение,
без да е необходимо изпреварване или заобикаляне; в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП, като превишил разрешената за движение скорост за извън населено
място от 60 км/ч и управлявал автомобила със скорост от 76.4 км/ч, вследствие на
което реализирал кос челен удар с насрещно движещия се в посока към град София лек
автомобил "Ланд Роувър", рег. № СВ2301АК, управляван от собственика му С. И. С., с
което по непредпазливост причинил на последния средна телесна повреда -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.78а НК същият е освободен от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание.
Не е спорно по делото, а и от приложените заверени копия на преписката
образувана по щета № 0410-500-006-2021 на ЗАД "ОЗК Застраховане" АД - град София
/л. 44-72/ се установява, че ищецът е подал уведомление за щета до ответното
дружество на 15.09.2021 година, по което е извършен Опис – техническа експертиза от
16.09.2021 година. С Писмо, изх. № АЗ 15-530 от 09.02.2022 година на ЗАД "ОЗК
Застраховане" - град София /49/ ищецът е уведомен, че в случая е налице тотална щета
на увредения автомобил, както и че ще му бъде изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3 311.00 лева след представяне на документ за прекратяване
на регистрацията на МПС.
Видно от приложеното по делото заверено копие на Удостоверение, рег. №
224134000895 от 21.02.2022 година на МВР, отдел ПП-СДВР и Свидетелство за
регистрация част I, № ********* /л. 78 и 79/, регистрацията на лек автомобил
Ландровер Фриландер, с рег. № СВ2301АК, собственост на С. И. С. е прекратена
поради тотална щета на 21.02.2022 година.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /л.
87-94/ се установява, че съгласно опис на щета № 0410-600-0060-2021 от 16.09.2021г.
по лек автомобил марка „Ленд Роувър", 1998г. с рег. № СВ2301АК са нанесени
следните основни щети - унищожени: преден капак, фар ляв, люк таван, челно стъкло,
врата предна лява, рамка челно стъкло, врата задна лява, панел заден ляв, задна броня,
3
врата задна дясна врата багажник, както и преден и заден мост, ходова част, окачване,
таван, полуоски, носачи, колела и гуми, включително увреждания по цялото купе. От
извършеното изследване се установява, че щетата в технически и икономически аспект
е тотална, т.е. невъзстановимо дефектиралите елементи на автомобила са над 90%, а
натрупаната амортизация (износване) на автомобила 90% на практика е безсмислено от
икономическа гледна точка за възстановяването и пускането на автомобила в
движение. Пазарната стойност на лек автомобил марка „Ленд Роувър“, с дата на първа
регистрация 1998г. към 29.08.2021г. е 3 993.60 лв. Стойността на нанесените щети по
лек автомобил марка „Ленд Роувър“ на 29.08.2021г. е 3 743.60 лв. Щетите на лекия
автомобил „Ленд Роувър“ са причинени по начин определен от механизма на
произшествието. Същото е настъпило с навлизането на лек автомобил „Пежо“,
управляван от Р. Д. В., в насрещната пътна лента, където върху нея насрещно в същото
време се е движил на лек автомобил „Ланд Роувър“, управляван от С. И. С., като
последният не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Всички
щети по лекия автомобил „Ленд Роувър“ с peг. № СВ2301АК, нанесени съгласно така
установения механизъм на ПТП, са в причинно следствена връзка с процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, че е налице причина връзка между противоправното
поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени вреди,
както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
Процесуалната допустимост на предявения по делото пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него към ответника -
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач,
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по делото видно от
представената от ответното дружество застрахователна преписка ищецът е отправил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 15.09.2021 година /л. 70/,
по която не е изплатено застрахователно обезщетение /не се оспорва от ответника/.
От събраните доказателства се установява, а и не е спорно по делото, че към
4
датата на ПТП – 29.08.2021 година, гражданската отговорност на водача на лек
автомобил “Пежо 207“ с рег. № ВТ9963КР, е покрита от ответното дружество по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата
на този застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите
на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение
или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на изслушаната експертиза съдът намира за установени по несъмнен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че по време на действието на застрахователния договор, на
29.08.2021 година е реализирано ПТП. Последното е причинено от водача на
застрахования лек автомобил, гражданската отговорност на който е покрита от
ответното застрахователно дружество. С Решение № 457 от 09.11.2022 година, влязло в
сила на 25.11.2022 година /л. 8/ Р. Д. В. е признат за виновен в това, че на 29.08.2021
година, на път І - 4, км. 112+000, при управление на МПС - лек автомобил „Пежо“, рег.
№ ВТ9963КР нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 16,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти
навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е необходимо изпреварване или
заобикаляне; в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което управлявал и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като превишил
разрешената за движение скорост за извън населено място от 60 км/ч и управлявал
автомобила със скорост от 76.4 км/ч, вследствие на което реализирал кос челен удар с
насрещно движещия се в посока към град София лек автомобил "Ланд Роувър", рег. №
СВ2301АК, управляван от собственика му С. И. С., с което по непредпазливост
причинил на последния средна телесна повреда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1, чл.
20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка, константна е
практиката на ВКС, че постановеното при условията на чл. 78а НК влязло в сила
решение, какъвто е настоящият случай, има последиците на влязла в сила присъда,
доколкото с решението си, съдът се произнася по същия кръг от въпроси относно
престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността –
освобождаване от наказателна отговорност и налагане или неналагане на
административно наказание с оглед виновността на дееца. При това положение съдът
5
приема за установени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на
ответника, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП,
доколкото по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока,
напротив съгласно заключението на изготвената по делото експертиза ищецът не е
имал техническа възможност да предотврати произшествието.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява и че от противоправното поведение на водача на застрахования автомобил
ищецът е претърпял имуществени вреди по увреденото при ПТП МПС. В тази връзка
следва да се има предвид, че спазването на изискването по чл. 390, ал. 1 КЗ не е
условие за установяване на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само
предпоставка за определяне момента на изпадане на забава от страна на застрахователя
за изплащане на това обезщетение. В този смисъл са Решение № 44 от 02.06.2015
година по т. д. № 775/2014г. на I т. о. На ВКС и Решение № 59 от 12.06.2015 година по
т. д. № 1256/2014г. на II т. о. На ВКС. Плащането от страна на застрахователя може да
бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в
сила съдебно решение, като и в двата случая, изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства
за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на
претенцията за главницата (застрахователно обезщетение).
От заключението на САТЕ се установява, че щетата по лек автомобил "Ланд
Роувър", рег. № СВ2301АК в технически и икономически аспект е тотална, т.е.
стойността на дефектиралите елементи на автомобила са над 70%, а натрупаната
амортизация на автомобила е 90%, което на практика обезсмисля от икономическа
гледна точка възстановяването и пускането на автомобила в движение. Вещото лице
посочва, че при отчитане на средната пазарна стойност на автомобила към датата на
събитието, стойността на щетите в резултат от настъпилото ПТП по него е в размер на
3 743.60 лева, която стойност се явява и размерът на претърпените от С. И. С.
имуществени вреди от ПТП.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан за сумата в размер на
3 743.60 лева, представляваща обезщетение за претърпени от С. И. С. имуществени
вреди от настъпило на 29.08.2021 година ПТП, поради което и като такъв следва да
бъде уважен.
Както бе посочено по-горе неизпълнението на задължението по чл. 390, ла. 1 КЗ
не е условие за установяване на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само
предпоставка за определяне момента на изпадането му в забава, поради което и
доколкото по делото са представени доказателства за дерегистрация на автомобила с
6
молба, вх. № 4635 от 08.03.2023 година на ВТРС, от този момент ответникът е в забава
за изплащане на застрахователното обезщетение.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски по
делото се явява частично основателна. Независимо, че в проведеното на 11.05.2023
година, въз основа на заявено от процесуалния представител на ищеца искане, е
допуснато изменение на предявения иск в частта относно неговия размер, настоящият
съдебен състав приема, че отговорността за разноските по делото следва да бъде
понесена от страните върху първоначално предявения размер. От една страна
адвокатско възнаграждение на ищеца е договорено във връзка с първоначалната искова
претенция, респективно – изменението на предявения иск е направено въз основана
заключението по допуснатата по делото САТЕ. От друга страна съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 4, във връзка с ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото в съответната част. Предвид изложено съдът приема, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в производството разноски в размер на 748.42 лева, съразмерно с
поддържаната част на предявения иск. На основание чл. 78, ал. 4, във връзка с ал. 3
ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски по делото съразмерно с
прекратената част на исковата претенция в размер на 74.87 лева, доколкото ответникът
е представляван производството от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, във връзка чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 лева, определено от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1
НЗПП. На основание чл. 78, ал. 6, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново
дължимата за производството държавна такса в размер на 149.74 лева, както и разноски
за изготвяне на САТЕ в размер на 250.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД , със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, СУМАТА в размер на 3 743.60 лв. /три хиляди
седемстотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, причинени в резултат на
реализирано на 29.08.2021 година ПТП, ведно със законната лихва, считано от
08.03.2023 година до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на законна лихва от датата на настъпване на ПТП –
29.08.2021 година до 07.03.2023 година, като неоснователна.
7
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД , със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С. от ***, с ЕГН ********** сумата в размер на
748.42 лева /седемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с
поддържаната част на предявения иск.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: ***.
ОСЪЖДА С. И. С. от ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД , със седалище и адрес на управление град София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на
74.87 лв. /седемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
направени от дружеството разноски по делото, съразмерно с частта от предявения иск,
в която производството е прекратено.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД , със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в
размер на 149.74 лева /сто четиридесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща ДТ за производството по делото; сумата в размер на
250.00 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото за изготвяне
на САТЕ, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8