Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 02 май 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 30
април 2019 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №218…… по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Д.К.П. срещу заповед №
19-1085-000138 от 25.02.2019г., издадена от началник Сектор ПП към ОД на МВР
Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице е
наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б.
„а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“-в
случая - на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице без
да е правоспособен водач, за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила, противоречие с
материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване
съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че АО не бил изследвал
обстоятелството, че процесния автомобил е собственост не само на адресата на административния акт,
а е СИО и принадлежи и на двамата съпрузи.
В съдебна зала адвокатът на оспорващия сочи още, че предвидената в чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка не може да постигне
целта на закона. Отделно от това, лицето, собственик на автомобила нямало никаква вина за случилото
се.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
19-1085-000138 от 25.02.2019г. началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Русе е наложил принудителна административна мярка на Д.К.П., в качеството й на собственик на МПС, изразяваща се във
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, без да притежава съответното
свидетелство за управление“, за срок от 6 месеца. Правното основание за
издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а,
б. а от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 22.02.2019г.,
около 18.51 часа, в гр. Русе, по улица „Св. Димитър Басарбовски“, пред дом №63,
посока кв. Средна Кула, лицето Ц.И., е управлявал МПС, л.а. „Тойота Корола“,
рег. № Р 6954 КА, собственост на жалбоподателя, извършил нарушение на ЗДвП, тъй
като управлявал автомобила като неправоспособен водач, предвид лишаването му от
право да управлява МПС по административен ред. Това нарушение било установени
чрез съставен АУАН под бл. №166118, на същата дата, от мл. автоконтрольор към
Сектор ПП при ОД на МВР Т. Георгиев. Контролните органи преценили, че деянието
на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В съставения
АУАН е посочено, че МПС-то е собственост на жалбоподателя в настоящото производство-
Д.К.П.. Тези изводи АНО извел от представени пред него СР на МПС и след
направена справка в базата данни на Сектор ПП при ОД на МВР Русе. По делото и
адм. преписка са представени и документи-справка за първоначална регистрация на
ППС(л.27), и данни за собственост на МПС с рег. №Р2677КА(л.27 гръб), от които е
видно, че в базата данни на ПП, като собственик
на автомобила е записано лицето Д. П..
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
19-1085-000138 от 25.02.2019г. началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Русе, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а
от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2
бр. табели с рег. №Р2677КА и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.
Мярката е
наложена на собственика на автомобила -
жалбоподателя в настоящото съдебно производство - Д.К.П..
Недоволна от
заповедта, Д. П. я оспорва с жалба, подготвена от адвоката-пълномощник Я. П.,
по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.
По делото основната защита, която предприема Д. П. чрез своя адвокат е на
първо място твърдение, че автомобилът, чиито регистрационни номера са снети по
повод наложената ПАМ, не е само нейна собственост, а и на съпругът й. Твърди се
и нарушение на принципа за съразмерност, тъй като с наложена мярка се засягат правата
на съпруга на жалбоподателката да се ползва от лекия автомобил.
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП.
Правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът е служебно известна заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП, както и последващата за нейното изменение. Те са представени
и по делото(л.17- 20).
Оспореният административен акт - заповед № 19-1085-000138 от 25.02.2019г. е
издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. Такива са
представени и по настоящото дело(л.21-30). В производството по издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП,
законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на МПС-то
или от лице, за което са налице същите
предпоставки.
И нещо повече. Собствеността на МПС-то и неговата регистрация също не са елементи от
състава на разпоредбата. Тук не следва да се преценява и наличието на
вина у собственика на автомобила, нито е от значение факта, че л.а. „Тойота
Корола“, рег. № Р 6954 КА, управляван от Ц. И./след като е бил лишен от това
право по адм. ред/, е СИО.
Основен момент при мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е да е налице
управление на автомобил, а обстоятелствата, предпоставящи налагането на мярката
при това управление са: водачът, управляващ МПС не е правоспособен, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, лишен е от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо жалбоподателката Д.К.П..
По делото не се спори, че на 22.02.2019г., около 18.51 часа, в гр. Русе, по
улица „Св. Димитър Басарбовски“, пред дом №63, посока кв. Средна Кула, лицето Ц.И.,
е управлявал МПС, л.а. „Тойота Корола“, рег. № Р 6954 КА, собственост на жалбоподателката.
Спори се обаче, че нямало доказателства и мотиви в заповедта, че към него
момент Ц. И. бил неправоспособен водач.
Тези възражение съдът намира за неоснователни. Вярно е, че описанието на
причините в оспорената заповед, поради което АО приема, че Ц.И. е
неправоспособен водач, е доста кратко и недостатъчно обстоятелствено. Налице е
обаче посочване на предпоставката, разписана и в самата разпоредба на чл. 171,
т. 2а, б. "а" ЗДвП-водач, „лишен от това право по административен ред“.
Извън заповедта са доказателствата, че това лишаване е действително
налице-представени са по делото както АУАН от 03.10.2018г, така и издаденото
въз основа на него НП(л.28, 29), и наложената въз основа на извършеното
административно нарушение ПАМ, със Заповед №18-1085-001163. С нея на Ц. И. е отнето
временно СУМПС. Няма данни и не се твърди
тази заповед да е била оспорена пред съда. И след като доказателствата
извън заповедта подкрепят казаното от АО, а няма пречка мотивите да се намират
и извън заповедта, предвид трайната съдебната практика, че мотивите на
административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг
предхождащ/съпровождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира
в административната преписка/ Тълкувателно решение № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК /.
Следователно, пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане
на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения-доказано е управление на автомобил от неправоспособен водач. Правилно
мярката е наложена собственика на МПС-то.
В тази връзка е без значение възражението на адвоката на оспорващата
страна, че автомобилът е СИО.
Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Налагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. а от закона е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК,
а прекратяването на регистрацията е на минимума, предвиден в разпоредбата-6
месеца.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията за
незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед №
19-1085-000138 от 25.02.2019г. се явява законосъобразен административен акт и не
страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 200
лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан
в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 130 лева - възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.К.П. срещу заповед № 19-1085-000138 от 25.02.2019г.,
издадена от началник Сектор ПП към ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от
Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца.
Осъжда Д.К.П.,
ЕГН **********,*** (Сто и тридесет) лева,
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: