Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Плевен, 21.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретаря А.Х. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 6588 по
описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.” Източна индустриална зона” № 128
против С.В.С. ***, в която се твърди,
че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 4836/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът
е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната
за периода 01.11.2013г-30.04.2016г. топлинна енергия в размер на
567,52лв главница и сумата
45,79лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 24.06.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца “Холидей и Райзен” ЕООД. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 567,52 лв, от която сума 521,73 лв представляваща главница за периода периода
01.11.2013г-30.04.2016г. и сумата 45,79лв лихва за
забава за периода 04.01.2014г.- 24.06.2016г, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който признава предявения иск в претендирания размер в исковото
производство. С допълнителна молба
е представил доказателство, че сумата
е платена.Прави искане на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК да не бъдат
присъждани разноски на ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца ”Топлофикация-Плевен”ЕАД. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните
суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи
същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 4836/16 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители в гр.Плевен, обнародвани на
09.08.2005г., приети с протокол от 15.04.2005г на Съвета на директорите на
„Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и
общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1
от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия
между “Топлофикация Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество .
Ответникът не оспорва
сумите, а признава иска. Представени са доказателства, че на 27.09.2016г. сумите
са заплатени напълно от ответника.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
се спори, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и след образуване
на исковото производство дължимите от ответника суми са заплатени изцяло. С
оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД е основателен и доказан, но поради това че следва да се съобрази
направеното плащане в хода на делото следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане.
По
разноските
Ищецът
е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е представен списък на
разноските, от който е видно че ищецът е направил разноски в размер на 50 лв за държавна такса и 360 лв за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
възнаграждението на един адвокат при материален интерес до 1000 лв. е в размер
на 300 лв. В случаите на чл. 78 ал.5 от ГПК възнаграждението на процесуалния
представител не може да бъде по-малко от минималното предвидено в Наредбата.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение и 50 лв за държавна такса
Съгласно
дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Прието е , че съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. В заповедното
производство ищецът е направил разноски 212,80 лв за
държавна такса и 180 лв за юрисконсултско
възнаграждение, ответникът е направил разноски в размер на 400 лв за адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното на осн.
чл. 78 ал.3 от ГПК съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 344,82 лв
представляваща направени разноски по компенсация в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128 ЕИК ********* против С.В.С.
ЕГН ********** *** иск с петитум да се
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
че дължи на кредитора
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона № 128 ЕИК *********
представлявано от Й.В. сумата 567,52 лв, от която
сума 521,73 лв представляваща главница за периода периода
01.11.2013г-30.04.2016г. и сумата 45,79лв лихва за забава
за периода 04.01.2014г.- 24.06.2016г,
ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6588/2016г
по описа на ПлРС КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК С.В.С. ЕГН ********** *** да заплати на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, представлявано от законен представител Й.В. сумата 350 лв
представляваща деловодни разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК "Топлофикация-Плевен"
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона №
128 ЕИК ********* представлявано от Й.В.
да заплати на С.В.С. ЕГН ********** ***
сумата 344,82лв представляваща направени
разноски по
компенсация в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: