№ 124
гр. Бургас, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500186 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 162/ 15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2158/ 2021
г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено ЗК „Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от С.С.П. и К.Д.К. –
заедно, да заплати на А. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. с адрес за
връчване: гр. Б. - адв. П. В., сумата от 24 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от
настъпили телесни увреждания, вследствие ПТП, реализирано на 19.05.2021
г., в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“, поради нарушаване на
правилата на движение, при управлението на лек автомобил марка „Деу“, ДК
№ ***, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 55 000
лв., както и сумата от 2438,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди, считано от 21.06.2021 г. до окончателното плащане и
върху главницата за имуществени вреди, считано от предявяване на исковата
молба – 14.12.2021 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени
предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени
1
вреди за горниците над уважените до предявените размери от 50 000 лв. за
неимуществените вреди и 3483,80 лв. за имуществените вреди, както и
предявената акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на деликта до
20.06.2021 г.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от А. С. С. срещу така постановеното
решение, в частта, с която е оставен без уважение искът на въззивника за
присъждане на застрахователно обезщетение – за неимуществени вреди над
присъдения размер от 24 500 лв. до сумата в размер на 40 500 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане; както
и за имуществени вреди в размер над присъдения от 2438,66 лв. до 3 483,80
лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 14.12.2021
г. до окончателното плащане.
Според въззивника, в обжалваните си части съдебното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД,
обществения критерий за справедливост и при противоречие със съдебната
практика. Моли се за отмяна на решението, в обжалваните части, и
присъждане в горния размер на претендираните обезщетения.
Навеждат се оплаквания, че определеният от първостепенния съд
размер на обезщетението за действително претърпените морални вреди е в
конкретния случай занижен, като не са преценени от съда критериите,
въведени с ППВС № 4/1968 г., което представлява отклонение от тази
задължителна практика. Не е съобразена, по мнение на въззивника,
промяната, настъпила в личния и социален живот, вследствие увреждането.
Оспорва се изразеното в съдебния акт становище на съда за
продължителност на възстановителния период шест – седем месеца, като се
претендира, че същият е продължил четиринадесет месеца.
Излагат се аргументи, че не са преценени от съда всички последици
от уврежданията и негативното им отражение върху живота на въззивника –
липсата на работа и доходи за периода на възстановяване, получени белези,
невъзможност за свободно придвижване, претърпени две операции,
променена походка, болезнена флексия, атрофия на увредения крайник,
бъдещи предвидими болки и страдания, и невъзможност за водене на
2
активния живот, който е имал преди инцидента.
Акцентира се на обстоятелството, че при определяне на
обезщетението не са отчетени инфлационните процеси, както и актуалните
застрахователни лимити.
Оспорват се изводите на съда за доказано съпричиняване от страна
на пострадалия в размер на 30 %. Твърди се, че е налице произнасяне по
незаявен от насрещната страна факт, а именно – неправилно спиране в
аварийната лента, където е станало процесното ПТП, като се уточнява, че в
отговора си застрахователят е заявил възражение за съпричиняване поради
участие на въззивника в движението като пешеходец. Излагат се съждения, че
спирането извън пътната лента за движение е по причина необходимостта А.
С. и трето за спора лице да попълнят двустранен протокол за получената по
време на движение повреда на МПС – счупване на панорамно стъкло.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от ЗК „Б.“ АД, с адрес
за връчване: гр. Я. - адв. Г. Д.. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба и за законосъобразност и правилност на
обжалваното с нея съдебно решение. Поддържа се искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Въззиваемото дружество изтъква, че присъденото в конкретния
случай обезщетение за неимуществени вреди е по-високо, а не по-ниско
спрямо установените критерии за справедливост и съразмерност, както и с
оглед установените по делото факти и обстоятелства.
Сочи се, че описаните в представената по делото епикриза травми и
увреждания не са тежки и не обуславят присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в претендирания размер. Според въззиваемия, не се
установява дълъг престой в болнично заведение, а втората оперативна
интервенция се е наложила във връзка с отстраняване на част от поставения
имплант и представлява част от проведеното лечение.
Настоява се, че целта на обезщетението е баланс между настъпилите
вреди и тяхното парично измерение, без обезщетението да представлява
средство за обогатяване и изкуствено повишаване на стандарта на живот на
увреденото лице.
Застъпва се тезата за правилност на изводите на съда от първа
3
инстанция за наличието на съпричиняване от страна на увредения. Оспорват
се твърденията на въззивника за повода за спиране на процесните МПС в
аварийната лента и местоположението на излезлите от тях водачи. При
позоваване на заключението на приетата по делото САТЕ се сочи, че
пострадалият и третото лице са имали обективна възможност за спиране в
най-близката отбивка на автомагистрала „Тракия“. Безспорно, според
застрахователя, поведението на пострадалия допринася за настъпване на
уврежданията, като според свидетеля Димитров в момента на удара
отворените врати на автомобилите заемат дясната активна лента за движение,
а водачите се намират на разделителната линия между нея и аварийната
лента.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в
кумулативно обективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд
Бургас претенции за неимуществени и имуществени вреди, с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника, като
следствие от пътен инцидент, при който той е пострадал, против
застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
4
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия
причинител на увреждането – П. И. М..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивникът е отправил до
застрахователното дружество на 21.06.2021 г. писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не е
получил плащане от застрахователя, е инициирал настоящото исково
производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете му са допустими за разглеждане по
същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него,
първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенцията
за обезщетение за неимуществените вреди е уважена в размер на 24 500 лв.,
както и тази за имуществени вреди в размер на 2438,66 лв. Ето защо, налага
се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и
кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия
5
размер на обезвредата и наличието на съпричиняващо поведение на
пострадалия спрямо собственото му увреждане, основание за намаление на
обезщетението, дължимо на правоимащото лице.
За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение,
решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на
противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и
интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания; прогнозата за
възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота;
неговата възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с
указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото
разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната
преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая
обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на
настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
От разпита на свидетелите С.а и А. се установява интензитета на
негативните изживявания на въззивника, както непосредствено след
произшествието, така и във времето, болките и страданията, съпътстващи
уврежданията и предприетите медицински интервенции, ограниченията в
ежедневната рутина и невъзможността за самообслужване в определен
период; загубата на трудова активност.
В настоящия случай, от ангажираните в производството
доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и
свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента въззивникът е
получил следните увреждания: луксация на дясна глезенна става; вътреставна
полифрагментарна фрактура на тибията, фрактура на фибулата; оперативно
лечение – открита репозиция на фрактурите на фибулата и тибията под
рентгенов контрол, с поставяне на остеосинтеза; последваща екстракция на
два броя винтове. Претърпял е болнично лечение. Общият възстановителен
период е преценен от експерта като възлизащ на шест-седем месеца, като е
съпроводен с болкови усещания. Проведеният актуален преглед на
6
въззивника е показал пълна консолидация на наранените кости; видима
атрофия на мускулатурата на дясната подбедрица; надлъжен оперативен
цикатрикс с дължина от 20 см по вътрешната повърхност на дясната
подбедрица; болезнена екстензия на стъпалото на 50 % в дясно и флексия на
10 %. Пострадалият е съобщил за болки в глезена при натоварване и
продължително стоене прав, както и оток и невъзможност да кляка. И към
момента на прегледа придвижването на лицето е с две патерици.
Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на възраст 20 г.,
без придружаващи заболявания.
Неоснователно е въведеното във въззивната жалба възражение за
продължителност на възстановителния период на въззивника от
четиринадесет месеца. И вещото лице и свидетелите сочат на плавно
възстановяване на въззивника за период от пет – седем месеца след
настъпилото през месец май 2021 г. ПТП, като съпругата му свидетелства, че
е започнал да излиза от къщи през октомври, а свидетелят А., че
болкоуспокояващите медикаменти са спрени през декември. Към настоящия
момент, според заключението на експерта и обясненията в съдебно заседание,
костното срастване е приключило, възможността за самостоятелно изправено
стоене и движение не е накърнена, а придвижването с патерици е довело до
наблюдаваната атрофия на мускулатурата.
Следва да се отбележи, че по данни на свидетелите, пострадалият е
бил трудово ангажиран до инцидента и е ползвал отпуск по болест, което
означава, че е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност,
предназначено да компенсира загубата на трудово възнаграждение. Това
обстоятелство прави лишено от състоятелност възражението, поддържано в
жалбата, за липсата на доходи за периода на възстановяване на здравето на
въззивника.
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– възрастта на въззивника; причинените травматични увреждания със
счупване на кости, увреждания на стави, трайни белези, ограничения в
движението на десния крак; болки; двукратно оперативно лечение;
дефицитите в ежедневната рутина и претърпените негативни въздействия,
естествено съпътстващи травми от вида на гореизложените, както и пълното
костно срастване и възстановен обем на движенията на крайника, воден от
7
общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на
увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се
определи в размер на 35 000 лв.
Тъй като в настоящия случай горният размер обезщетение е
преценен към момента на извършване на увреждащото въздействие и е
съобразен с настъпилите вреди и медицинската прогноза за възстановяване,
инфлационните процеси за времето от увреждането до присъждане на
обезщетението не оказват влияние и не следва да се отчитат – Решение № 1 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1106/ 2010 г., IV г.о. Повдигнатото в тази
насока възражение в жалбата е неоснователно.
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение
на правилата за движение по пътищата, поради движението му като
пешеходец по автомагистрала, в разрез със забраната на чл.55, ал.1, предл.2
ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение от страна на
пострадалия.
В хипотези, когато пострадалият създава възможност за настъпване
на вредата, той я съпричинява.
За да формира извод относно съпричиняващо поведение на
пострадалия, съдът дължи изследване конкретния механизъм на увреждането,
със съпоставяне на каузалния принос на всеки от участниците в пътния
инцидент към настъпилия противоправен резултат.
От заключението на изпълнената пред първостепенния съд съдебна
автотехническа експертиза се установява, че по време на инцидента
причинилият увреждането автомобил „Деу Калос“ с рег. № *** е бил
управляван от водача П. М. в дясната лента на АМ Тракия км 354+200 м в
посока София, с приблизителна скорост 110 км/ ч. При движението си,
управляващата превозното средство внезапно видяла в същата пътна лента
автомобил със светещи стопове и, макар да задействала спирачната система,
8
не успяла да избегне удара с попътно движещия се автомобил, който станал в
задната част на лекия автомобил БМВ с рег. № ***, управляван от К. С.а.
След сблъсъка автомобилът, управляван от М., неконтролируемо се насочил
надясно и блъснал двамата водачи на спрели в аварийната лента автомобили,
които били излезли от автомобилите си, единият от които е пострадалият С..
Застрахователят е формулирал възражението си за съпричиняване с
твърдения за допуснати нарушения на задълженията на пострадалия
пешеходец, на което последният е възразил и поддържа и пред настоящата
инстанция, че спирането в аварийната лента на автомагистралата е било в
конкретния случай обусловено от необходимостта С. и друг участник в
движението – С., да попълнят двустранен протокол за получена по време на
движението повреда на автомобила на третото лице – счупване на панорамно
стъкло.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 19.05.2021 г.
– л.73 от досъдебното производство, по приобщеното към настоящото НОХД
№ 2583/2022 г. на Районен съд Бургас, върху панорамното стъкло на
автомобила на С. са установени пукнатини, с размери 2 см и 0,2 см.
С действията си П. М. е нарушила предписанията на чл.23 ал.1
ЗДвП, вменяващи й в задължение, да се движи на такова разстояние от
движещото се пред нея друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта си или спре рязко. За горното
деяние, изпълващо състава на престъпление по чл.343, ал.3, предл.4, б.“а“,
предл.2, вр.чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1 НК, М. е призната за
виновна с влязла в сила Присъда № 97 от 17.05.2023 г. на Районен съд Бургас,
по НОХД 2583/ 2022 г., потвърдена, в тази й част, с Решение № 299 от
29.11.2023 г. по ВНОХД № 1034/2023 г. на Окръжен съд Бургас. В
допълнение, водачът на увреждащия автомобил е престъпил и императива на
чл.5, ал.2, т. 1 и чл.116 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците.
Разпоредбите на чл.58 и чл.59 ЗДвП предвиждат, че на водачите на
пътни превозни средства е забранено да се движат или спират в лентата за
принудително спиране на автомагистрала, освен при внезапно настъпила и по
независещи от водача причини повреда на превозното средство или
здравословен проблем за водача или пътниците. Придвижването на
9
пешеходци по магистралата е забранено по смисъла на чл.55, ал.1 ЗДвП. При
това нормативно разрешение може да се заключи, че присъствието на
въззивника в лентата за аварийно спиране – част от пътното платно на
магистралата - § 6, т.т.4 и 7 от ДР на ЗДвП, извън автомобила му, като
пешеходец, би било извинително единствено ако е било свързано с
отстраняване на внезапно възникнала неизправност в автомобила, недаваща
възможност той да продължи движението си до отстраняването й и то такава,
която да може обективно да бъде отстранена от спрелия водач, или при
здравословен проблем. В настоящия случай, дори и да се приеме за доказано
увреждането на панорамното стъкло на един от спрелите автомобили, то тази
повреда не касае автомобила, с който се е придвижвал въззивника. Вън от
горното, незначителните пукнатини на обзорното предно стъкло не
рефлектират върху възможността на автомобила да се движи безаварийно и
не налагат незабавни действия по отстраняване на неизправността. В
допълнение, при прилагане на опитните правила следва да се заключи, че в
конкретния случай поправяне на пукнатината в стъклото няма как да се
осъществи от водача или въззивника на място и спирането в аварийната лента
по този повод е безпредметно. Попълването на двустранен протокол за ПТП
не е действие, което може да бъде квалифицирано по горепосочените
законови критерии за годно да обоснове спиране в аварийната лента на
магистралата, в разрез с инвокираното в жалбата. Следователно, въззивникът
не е обосновал правновалидно основание да се намира, като пешеходец, след
напускане на автомобила си, на пътното платно и с това свое действие е
увеличил риска за собственото си увреждане. Този релевантен каузален
принос настоящият състав оразмерява на 30 %.
Следователно, претенцията за неимуществени вреди се явява
основателна до размера на 24 500 лв.
Претендираните имуществени вреди са свързани с настъпилите за
въззивника уврежданията на здравето и следва да се репарират от
дружеството – въззиваем. При прилагане на намалението, поради
съпричиняване, искът е основателен в размер на 2438,66 лв.
Претенцията за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
паричното задължение е основателна, като същата е дължима, съобразно
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
10
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 21.06.2021 г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция от въззивника. Върху
обезщетението за имуществени вреди лихвата следва да се присъди, както е
поискана – от завеждане на иска.
Съвпадане изводите на настоящия апелативен състав с тези на съда
от първа инстанция обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт.
При този изход от делото, при отправеното искане и представени
доказателства, следва да се присъдят сторените от въззиваемата страна
съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция, в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, в размер на 2280
лв., платими от въззивника. При съобразяване вида на спора, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав
намира, че възнаграждението на адвоката, представляващ застрахователя, не е
прекомерно.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162 от 15.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 2158/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. с адрес за
връчване: гр. Б. - адв. П. В., да заплати на ЗК „Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., представлявана от С.С.П. и К.Д.К. – заедно,
сумата от 2280 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12