Р Е Ш Е Н И Е
№206036
гр. Русе, 31.05.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и
трети май, две хиляди двадесет и втора в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5686 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът –
Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
(отм.), чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, изплатил по щета №110716/01.08.2016г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1905 лева на П.В.С.– собственик на
лек автомобил „Ауди А3“ с ДК№ВР ……… ВМ, увреден при ПТП, настъпило на
23.11.2015г. в гр.Русе.
Твърди, че
произшествието е настъпило по вина на М.А.М., който управлявайки лек автомобил
„Сааб“ с ДК№Р ....АН, при движение по бул.“Студен кладенец“ в гр.Русе не спрял
на пътен знак Б1 и ударил движещия се по път с предимство лек автомобил „Ауди
А3“ с ДК№ВР ………… ВМ. Поддържа, че в нарушение на чл.260 от КЗ (отм.), а по сега
действащия кодекс – чл.490, ответникът управлявал увреждащото МПС без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Моли съда да
постанови решение, с което, на основание чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.12 КЗ (отм.), а
по сега действащия КЗ – чл.558, ал.7 да осъди М.А.М., ЕГН ********** да заплати
на Гаранционен фонд сумата 1905 лева – изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение за имуществени вреди по щета №110716/01.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателното й
изплащане.
Претендира
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.А.Г. –
особен представител на ответника М.А.М. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че с приложения към исковата
молба протокол за ПТП не е установена фактическата обстановка, при която е
възникнало ПТП между управлявания от ответника автомобил и втория участник в
инцидента – П. С. – водач на лек автомобил „Ауди А3“. В тази връзка сочи, че в
документа липсват каквито и да било констатации, относно начина и причината за
възникване на произшествието, нарушените норми и вината.
Приема, че претенцията е недоказана
и по размер, доколкото представените в тази насока доказателства, съставляват
частни свидетелстващи документи, съдържащи благоприятни за издалата ги страна
данни.
Отбелязва и факта, че в поканата за
плащане визираният размер е различен от претендирания.
Съдът, съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
В приложените към исковата молба писмени доказателства се съдържат данни за
ПТП, настъпило на 23.11.2015г. в гр.Русе по бул.“Студен кладенец“. Съставен е протокол за ПТП с пострадали
№1544/349 от същата дата, в който са описани видимите щети по превозните
средства и телесните увреждания на единия от водачите. Вписано е, че за
управлявания от ответника лек автомобил няма валидна застраховка Гражданска
отговорност. Това обстоятелство се установява и със „Справка от
базата данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от застрахователните компании
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.
Във връзка с
АУАН серия Г номер 407483 е издадено НП №15-1085-002197/01.12.2015г. по ЗДвП
против М.А.М. със санкционна разпоредба по чл.179, ал.2; чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 и чл.185 ЗДвП, което е връчено на ответника на 14.06.2016г. и приключило
като влязло в сила. Наказанията са наложени затова, че на 23.11.2015г.
ответникът нарушил правилата за предимство, като на кръстовище, регулирано с
пътни значи и при наличието на знак Б1 навлязъл в кръстовището и причинил ПТП
блъскайки движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ВР ………………
ВМ.
Установено
е, че М.М. е управлявал МПС, без сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, за което е санкциониран с глоба в размер на 400 лева (НП
№15-1085-002391/10.12.2015г.).
С оглед
установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от
страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно,
ясно, всестранно и обективно. Вещото лице сочи основната причина за възникване
на произшествието - поведението на водача на лек автомобил „Сааб“ с ДК№Р ....АН
– М.М., който не спазил знак Б1. Експертът приел, че описаните в констативния
протокол и техническата експертиза щети съответстват на механизма на процесното
ПТП и са в причинно – следствена връзка с него. Установен е размера на
имуществените вреди - 2853.60 лева. Щетата по л.а.“Ауди А3“ се явявала тотална,
тъй като средствата за ремонт по автомобила надвишавали 70% от действителната
му стойност.
Собственикът
на увреденото МПС предявил пред Гаранционен фонд претенция за заплащане
имуществени вреди, във връзка с което ищецът образувал преписка по щета
№110716/01.08.2016г. и след извършени експертизи изплатил на П.В.С.обезщетение
в размер на 1905 лева.
Приложена е
покана за доброволно изпълнение (заплащане сумата 2100 лева), адресирана до
ответника, но не са ангажирани доказателства, установяващи, че същата е
връчена. В поканата се сочи, че сумата 2100 лева е формирана от изплатеното
обезщетени, ликвидационните разходи и всички съпътстващи разноски.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените,
обективно съединени искове по чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Претенцията с правно основание
чл.288, ал.12 КЗ (отм.) е допустима, предвид наличието на активна и пасивна
процесуална легитимация, както и правен интерес от завеждането й.
Съобразно разпоредбата на чл.288,
ал.1, т.2 от КЗ, Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди, вследствие смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, ако ПТП е настъпило на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и
е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България и виновния водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. След изплащане на обезщетението по ал.1,
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по чл.288, ал.8 КЗ (чл.288, ал.12 КЗ).
В настоящия случай, съдът намира, че
ищцовата страна е установила наличието на предпоставките от фактическия състав
на чл.288, ал.12 КЗ (отм.). Установено бе, че на 23.11.2015г., при управление
на лек автомобил лек автомобил „Сааб“ с
ДК№Р ....АН, М.А.М. нарушил правилата за движение и причинил ПТП, в резултат на
което е увреден лек автомобил „Ауди А3“ с ДК№ВР …… ВМ. Констатирано е, че
ответникът управлявал увреждащото МПС без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Ищецът изплатил на правоимащото лице сумата 1905 лева
по щета №110716/01.08.2016г. С изплащане на обезщетението, Гаранционният фонд
встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата, до
размера на платеното. Претенцията като основателна следва да бъде уважена
изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД
върху главницата следва да се присъди лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 801.20 лева – заплатена държавна такса (76.20
лева), възнаграждение на вещо лице (260 лева), възнаграждение за особен
представител (300 лева); юрисконсултско възнаграждение (150 лева) и държавна
такса за частна жалба (15 лева).
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН
********** да заплати на Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М. К.и С. С. сумите: 1905 лева – изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение за имуществени вреди по щета №110716/01.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателното й
изплащане и 801.20 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: