Мотиви към присъда по НОХД № 865 по описа за
2017 год. на ШРС
Подсъдимата М.А.К. е предадена на съд за три извършени престъпления по чл.183 ал.1 НК.
В съдебно заседание подсъдимата преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
06.06.2017 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимата, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатите обвинения, като пледира за
налагане на наказания при условията на чл.58а НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимата К.
заявява, че разбира в какво е обвинена,
признава се за виновна в извършването на посочените в обвинителния акт
деяния, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласна с тях.
Процесуалният и представител-адв.В. от ШАК, пледира за налагане на наказания
в съответствие с чл.55 НК .
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подс.М.К. и С.И.П. са родители на родените изван брак
малолетни деца - И. С. И. С. С. И. А. С. И.родени съответно на 14.05.2003г.,
18.02.2005г. и 31.07.2009г. Със спогодба, постигната по гр.д.№1200/2014г. по
описа на Районен съд Шумен, влязла в законна сила на 22.10.2014г.,
упражняването на родителските права спрямо трите деца било предоставено на
бащата С.П., а подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер от
по 85 лева за всяко едно от трите деца, считано от 22.10.2014г. Тъй като след
постигането на спогодбата, подсъдимата въобще не заплащала дължимата от нея
издръжка за нито едно от трите и деца, С.П. се снабдил с изпълнителен лист и на
09.02.2015г., било образувано изпълнително дело, по което постъпили суми от К.,
както следва: на 24.04.2015г. била изплатена сумата от 123 лева, на
22.05.2015г. сумата от 118.60 лева, на 23.06.2015г. сумата от 85.35 лева и на
23.07.2015г. сумата от 120.80 лева.
Постъпилите по изпълнителното дело и изплатени на С.П. суми в общ размер на
447.75 лева, представлявали дължимата от подс.К. издръжка за трите деца за
месеците октомври и ноември 2014г. След 23.07.2015г., подсъдимата продължила съзнателно да не заплаща на П.
дължимата от нея издръжка и за трите деца, като в периода
26.12.2014г.-26.01.2017г., същата не изпълнила задължението си в размер на
двадесет и пет месечни вноски за всяко едно от тях, като общо задължението и
възлизало в размер на 6375 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подс. К., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, която в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на три престъпленя от общ характер, наказуеми по чл.183 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимата чрез своето бездействие не е е изпълнила задължението си да заплаща
издръжка на своите низходящи – дъщери И. и А. и син С., по силата на влязла в сила съдебна спогодба, с която е била осъдена да ги издържа на месечни вноски в
определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на
повече от две месечни вноски;
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свои низходящи;
* от субективна страна
престъпленията са извършени от подсъдимата с пряк умисъл - предвиждала е неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни
вноски и пряко го е целяла.
Като причина за извършване на
престъпленията следва да се
отбележи финасовото
затруднение на подсъдимата за инкриминирания период.
При определянето на наказанието
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като ниска с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднала подсъдимата; чистото и съдебно минало, като същевременно следва
да се отчете липсата на стремеж да се грижи по какъвто и да било начин за трите
си деца, като се задоволява само със спорадични телефонни разговори
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимата,
като наказанията и бъдат определени при условията на чл.58а
ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл. чл.183 ал.1 НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" до една година или пробация . Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства счита, че
справедливо и съответно на всяко едно от извършените от подсъдимата три
престъпления ще бъде определяне на идентични наказания, като счита за адекватно,
с оглед обстоятелството, че не само че не изплаща дължимата издръжка за трите
си деца, но не полага каквито и да било грижи за тях да наложи наказания „лишаване
от свобода“ в размер близък до минимално предвидения в посочената по горе
разпоредба размер, а именно четири месеца и половина «лишаване от свобода». На
основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер за всяко едно от наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимата следва да бъдат наложени наказания
от по три месеца “лишаване от свобода”., като счита, че за да
бъдат изпълнени целите на наказанието не е необходимо наложените наказания да
бъдат изтърпявани ефективно и няма пречка същите да бъдат отложени за минимално
предвидения в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК срок от три години. В съответствие
с императивната разпоредба на чл.23 ал.1 НК определи общо наказание между така
наложените до размера на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“в
размер на три месеца, като отложи изпълнението на осн.чл.66 НК на така
определеното общо наказание за срок от три години. Съдът намира, че така
определеното общо наказание ще е напълно
достатъчно, подсъдимата да бъде превъзпитана и съответно да бъде респектирана
да на извършва друго подобно престъпление.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: