Решение по дело №1403/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            12.03.2019 година                      Град С.З.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 12.02.                                                                                              2019 година

В публичното заседание в следния състав:                       

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                                  РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: ТАНЯ КЕМЕРОВА  

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

в.т.д. № 1403 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 343/03.12.2018 г. , постановено по т.д. № 396/2018 г. по описа на ВКС е отменено решение № 309/20.10.2017 г. по в.т.д. № 1148/2017 г. по описа на ОС – С.З. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – С.З..

Обжалвано е решение № 247/16.03.2017 г., постановено по гр. д.          № 2785/2016 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по отношение на „И.’' ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***, сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на С. районен съд и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 488.96 лева разноски по настоящото дело и сумата от 488.96 лева разноски по ч.гр.дело № 1878 по описа за 2016 г. на С. районен съд.

Въззивниците „И.’' ЕООД и Т.Н.Т. признават изцяло иска и е налице плащане на процесните суми. Молят съда да постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК. Не претендират разноски.

Въззиваемият „В." АД излага твърдения, че е получил дължимите суми. Не претендира разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

По ч.гр.д. № 1878/2016 г. на СтРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №1130/21.04.2016 г. в полза на  „В." АД срещу „И.’' ЕООД и Т.Н.Т. и изпълнителен лист.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на„И.’' ЕООД и Т.Н.Т., че дължат солидарно на „В." АД сумата от 24 447.88 лева за неизпълнено задължение по записа на заповед, издаден от първия и авалиран от втория ответник на 08.03.2011 г. за сумата от 12500 евро, и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за изпълнение на което парично задължение са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №1130/21.04.2016 г.  и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 1878 по описа за 2016 г. на С. районен съд.

С решение № 247/16.03.2017 г., постановено по гр. д. № 2785/2016 г. по описа на Районен съд – С.З.  е уважен изцяло предявеният иск.

С решение № 309/20.10.2017 г. по в.т.д. № 1148/2017 г. по описа на ОС – С.З. е отменено решение № 247/16.03.2017 г. по гр.дело № 2785/2016 г. по описа на С. районен съд и отхвърлен предявеният от „В.”АД, с ЕИК *** иск за признаване за установено по отношение на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***, сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на С. районен съд.

С решението е осъден ,,В.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. *** да заплати на И.” ЕООД, с ЕИК *** разноските пред първата инстанция от 1300 лв. за адв. хонорар и 332 лв. за експертизи, на Т.Н.Т., с ЕГН **********– разноските пред първата инстанция от 1300 лв. за адв. хонорар и 122 лв. за експертизи, както и разноските на И.” ЕООД, с ЕИК *** и на Т.Н.Т., с ЕГН ********** пред настоящата от по 1300 лв. за адв. хонорар и по 488,96 лв. за държавна такса.

С решение № 343/03.12.2018 г. , постановено по т.д. № 396/2018 г. по описа на ВКС е отменено решение № 309/20.10.2017 г. по в.т.д. № 1148/2017 г. по описа на ОС – С.З. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – С.З..

Пред настоящата  инстанция въззивниците чрез процесуалните си представители са направили искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК-при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, когато ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл. 237, ал. 1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Както по-горе се посочи, ответното дружество е направило изрично изявление за пълно признание на процесните искове и това признание е неоттегляемо по аргумент от чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска /исковете/, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, поради плащане.

Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.

По тези съображения при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.

Страните не си дължат разноски, поради плащането им.

 

 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №247/16.03.2017г. по гр.дело №2785/2016г. по описа на С. районен съд, с което се признава за установено по отношение на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***, сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на С. районен съд и се осъждат „И.” ЕООД с п.а. и Т.Н.Т. с п.с., да заплатят на „В.” АД, с п.а., сумата от 488.96 лева разноски по настоящото дело и сумата от 488.96 лева разноски по ч.гр.дело № 1878 по описа за 2016 г. на С. районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В.”АД, с ЕИК *** иск за признаване за установено по отношение на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***, сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на С. районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради плащане.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                                       

 

                                                                             2.