Мотиви към присъда № 335 от 15.05.2019 г. по нохд № 00372/2019 г. на Районен съд П.:
С обвинителен акт
на Районна прокуратура – П. на С.В.С. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на 06.12.2018 г. в гр. П. е управлявал МПС-лек
автомобил „Ауди 80” с ДК № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 2,27 на хиляда, установено по надлежния ред.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Пледира на
подсъдимия да бъдат наложени комулативно предвидените наказания лишаване от
свобода, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК, и глоба, на които размерите да се определят
над предвидените от законодателя минимуми. Предлага деецът да бъде лишен
от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият С.В.С. дава обяснения чрез които не оспорва
консумацията на алкохол, както и установената в кръвната му проба концентрация
на такъв, но отрича да е управлявал своя автомобил. Твърди, че при извършената
му проверка от полицейските органи се е намирал до паркираната кола, за да
прибере кутии с храна, които бил оставил в купето. Упражнявайки правото си на
последна дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на
подсъдимия - адв. В.В. от
ПАК счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин,
поради което и пледира за оправдаване на С.С..
Излагайки съображения в тази насока, той изцяло оспорва достоверността на
показанията на полицейските служители, които са възприели движението на
управлявания от подзащитния му лек автомобил.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият С.В.С.
е роден на *** ***. Има средно образование. Работи
като *******към „***”-П.. Не е осъждан. От 1988 г. е правоспособен водач на
моторно превозно средство.
На 06.12.2018
г., вечерта, полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР-П. К.В.Г. и Б.В.Б.
изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул 211. Предвид честването
на православния празник Никулден в екипа
бил включен и свидетеля М.П.С. – мл. автоконтрольор в
сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-П., с оглед правомощията му да извършва
проверка за употреба на алкохол от водачи на моторни превозни средства.
Около 22:00
часа полицейският автомобил се движел по ул. Райко Даскалов, в посока от ул.
Струма към ул. Кракра, когато служителите на реда възприели срещуположно
идващия на тяхното движение лек
автомобил „Ауди 80” с ДК № *******. Тъй като в тази част ул. Райко Даскалов е с
еднопосочно движение в посока към ул. Кракра, полицейските служители изчакали
колата да завие по ул. Кракра и я последвали, за да извършат проверка на нейния
водач. Лекият автомобил спрял пред блок № 2 на ул. Розова долина, което било
непосредствено последвано от патрулната кола. Свидетелят М.С. слязъл от
последната и се отправил към спрелия автомобил, като бил последван и от
колегите си. Водачът слязъл от шофьорското място на „Аудито”. С. му поискал
документите за проверка и установил, че колата се управлява от С.В.С..
Полицейските служители възприели, че подсъдимият лъха на алкохол и е видимо
пиян, поради което и бил изпробван с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело
положителен резултат.
За констатираното нарушение
спрямо подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение
серия Д, № 705906 от 06.12.2018 г. и издаден талон за изследване бл. № 0019167.
С. ***, където му било извършено медицинско изследване и взета кръвна проба.
При направеното химическо изследване на последната била установена концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда, а именно от 2,27 на
хиляда, за което бил съставен протокол № 1095 от 07.12.2018 г. на алкохолна
лаборатория при МБАЛ „Света Анна-София” АД.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствените средства, които настоящият състав преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както следва:
Съдът
счита, че авторството на описаното по-горе деяние е несъмнено доказано
чрез преки доказателствени източници
каквито са свидетелските показания на К.В.Г., Б.В.Б. и М.П.С., като намира
същите за логични, последователни и взаимосвързани. В тези гласни
доказателствени средства отсъстват противоречия или несигурност, които да
поставят въпроси за истинността им. И тримата свидетели с категоричност
заявяват, че лично са възприели движещият се по ул. Райко Даскалов в посока към
ул. Кракра лек автомобил „Ауди 80” с ДК № *******, като подробно обясняват, че
именно неговото управляване по ул. Райко Даскалов в частта, в която същата е с
еднопосочно движение, ги е провокирало
да последват колата, за да извършат проверка на нейния водач. Съдът кредитира
показанията на К.Г., Б.Б. и М.С., тъй като същите са
и хронологично издържани. Именно полицейските служители са имали реалната
възможност да възприемат движението на управлявания от подсъдимия автомобил,
тъй като през цялото време са следвали Аудито по ул. Кракра до момента на
неговото спиране пред бл. № 2 на ул. Розова долина, като и тримата свидетели са
категорични, че не са губили визуална връзка с пътното превозно средство и са
имали добра видимост към него. Настоящият състав не намира причина да се
съмнява в изложеното от К.Г., Б.Б. и М.С., като не
открива признаци на пристрастност или заинтересованост. И тримата свидетели са
категорични, че след спирането на следвания от тях автомобил са установили, че
през вратата на шофьорското място е слязъл именно подсъдимия, като същевременно
в колата не е имало други лица. Нещо повече: в показанията си полицейските
служители излагат съображения, че пред тях
С.С. не е
направил каквото и да е възражение, че той не е управлявал автомобила.
Настоящият състав няма основание да се
съмнява в достоверността на техните
показания, тъй като тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото,
както с оглед служебното им положение, така и предвид липсата на доказателства
за влошени междуличностни отношения с подсъдимия.
Обстоятелството, че в хода
на проведено съдебно заседание на 17.04.2019 г. е констатирано противоречие
между показанията, дадени в хода на съдебното следствие от свидетеля К.Г. с
тези дадени от него пред органа на досъдебното производство досежно
посоката и начина на движение на управлявания от подсъдимия автомобил поради
което и последните са били прочетени в хипотезата на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1 от НК, не компроментира
надеждността на това лице като свидетел, тъй като въпросното разминаване не е
свързано с главния факт по делото, поради е и ирелевантно към предявеното на
подсъдимия обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Същото е обяснимо
с оглед естеството на изпълняваните от Г. функции. Логично и житейски правдиво
е даденото от него обяснение, че възприемайки визуално подсъдимия в съдебната
зала с категоричност потвърждава дадените показания през съдебния състав, че
управляваният от подсъдимия автомобил се
е движел в нарушение по ул. Райко Даскалов към ул. Кракра, което е и провокирало патрулната кола
да последва Аудито. Тук е мястото да се посочи, че предвид така изложените
съображения съдът не споделя твърде обстойното обсъждане и акцентиране от защитата на подсъдимия
на приобщените по реда на чл. 281, ал.5,
вр. с ал.1 от НК показания на свидетеля Г., дадени
пред разследващия орган, тъй като самата професия на свидетеля и фактът, че
ежедневно и рутинно извършва проверки предполага допускането на незначителни
разминавания, в каквато насока са и показанията на лицето в хода на съдебното
следствие.
За
да кредитира като достоверни показанията на свидетелите К.Г., Б.Б. и М.С. съдът констатира, че същите кореспондират и с
отразеното в съставения акт за установяване на административно нарушение серия
Д, № 705906 от 06.12.2018 г. и в талона за
изследване бл. № 0019167 от същата дата.
В хода на съдебното
следствие като свидетели са разпитани лицата В.А.М., Н.С.В., Н.Н. Г., Р.К.Н. и В.А. Г., които обясняват, че на инкриминираната дата са се
намирали в ресторант “Черешово топче”, който се стопанисвал от съпругата на
подсъдимия. И петимата установяват, че С.С. е бил в
заведението, където е употребявал алкохол, обяснявайки, че е без лекия си
автомобил. Р.К.Н. и В.А. Г. твърдят, че около 21:30 часа заедно със С.С. са напуснали ресторанта и след като са придружили
неговата съпруга до стоянка за таксита, намираща се в близост до
Съдебната палата, където тя се е качила на такова, тримата са се отправили
пеша по ул. Райко Даскалов в посока към
ул. Кракра. Разделили се на разклона за ул. Найчо Цанов, по която продължили
подсъдимия и Г.. Последният свидетелства, че в близост до ул. Кракра се е
отправил към пункт на Еврофутбол, а подсъдимият е
пресякъл ул. Кракра, за да се прибере у дома си. Категорично заявява, че не е
видял в каква посока се е отправил С., както и дали е влязъл в блока, в който
живее. Ценейки показанията на В.М., Н.В., Н.Г., Р.Н. и В. Г. съдът отчете
тяхната фрагметарност, тъй като дадените от тях
сведения са релевантни към момент, който предхожда установеното от полицейските
служители К.Г., Б.Б. и М.С. управление на лекия
автомобил от страна на подсъдимия. Р.Н. и В. Г. не са преки очевидци какво е
било последващото поведение на С. след тяхната
раздяла. Ето защо и техните показания
съпоставени с тези на тримата полицейски служители, които подробно,
последователно и вътрешно непротиворечиво обясняват непосредствено възприетото
от всеки един от тях движение на лекия
автомобил, дава основание на съдебният състав да приеме, че първите са дадени с
цел да обслужат версията на С., че той не е управлявал автомобила си по ул.
Кракра. По отношение на свидетелите Н. и Г. са налични и данни за
тенденциозност и предубеденост, с оглед на тяхното дългогодишно познанство
с подсъдимия. В този смисъл и същите не
са в състояние да оборят заявеното от К.Г., Б.Б. и М.С..
С.С.
не оспорва консумация на алкохол, но отрича да е управлявал своя автомобил.
Твърди, че самият той се намирал до Аудито, за да прибере кутии с храна, които
бил оставил в купето, но не шофирал същото. Съдът прие обясненията на
подсъдимия в тази им част като форма на реализиране на защитната му теза, тъй
като същите са изолирани и в ясно противоречие с показанията на тримата
полицейски служители. Като извършител на престъпното деяние на 06.12.2018 г. и
с правен статус в наказателния процес като подсъдим, предпоставящ поемане на
предстояща отговорност, С. е заинтересован и тенденциозно ориентиран, което се
отразява на истинността на депозираните в тази им част негови обяснения. Съдът
констатира и липса на житейска логика в поведението на подсъдимия по време на
извършената му проверка, който от една страна не е управлявал автомобила, а от
друга не е възразил на извършената му проверка за управление след употреба на алкохол,
което би било логично, ако не е управлявал автомобила и което неминуемо би
отразил като възражения в съставения му акт за установяване на административно
нарушение серия Д, № 705906 от 06.12.2018 г. Видно от съдържанието на последния
при съставянето му подсъдимият е заявил бланкетно, че
има възражения , но не е отразил, че всъщност не е управлявал автомобила.
Следва да се изтъкне и обстоятелството, че такова възражение не е било
направено от С. нито при извършеното му
медицинско освидетелстване, нито при вземането на кръвната му проба в болнично
заведение. Същевременно нито един от полицейските служители не е заявил в
показанията си, че подсъдимият е оспорил
факта на управление на лекия автомобил. Съдът счита, че защитата на подсъдимия
некоректно анализира показанията на М.С. в частта, в която той е свидетелствал, че по време на
проверката С. му е заявил да провери капака на автомобила дали е топъл или
студен, за да обоснове защитната теза, че от страна на водача е било направено възражение, че е управлявал автомобила, тъй
като самият свидетел е пояснил, че подсъдимият е спрял управлявания от него
автомобил непосредствено пред
полицейския автопатрул, като същевременно е категоричен, че не е губил визуална
връзка със следвания автомобил от момента на възприемането му на ул. Райко
Даскалов до спирането му пред блок № 2 на Розова долина. Ето защо съдът прие
обясненията на подсъдимия като средство за защита, а не като доказателствено
средство, предвид явното им противоречие с подробните и кореспондиращи помежду си показания на К.Г., Б.Б., М.С. и приетите като писмени доказателства акт за
установяване на административно нарушение серия Д, № 705906 от 06.12.2018 г., талон
за изследване и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол.
Некоректно е оплакването на
защитата на подсъдимото лице, което е изразено в съдебно заседание на
15.05.2019 г., за несъобразяване на разследващия орган и държавното обвинение с
направеното от нея доказателствено искане в хода на досъдебното производство,
мотивиращо необходимост от назначаване на съдебно-автотехническа
експертиза със задачи които да установят състоянието на задните светлини на
лекия автомобил „Ауди 80” с рег. № *******. Акцентираните обстоятелства са
правно ирелевантни за повдигнатото срещу С.С.
обвинение по чл. 343б, ал.1 от НК и неговата доказателствена обезпеченост,
поради което и същите са извън предмета на доказване, очертан от чл.102 от НПК.
Ето защо и по идентично искане, направено в хода на съдебното следствие съдът е
отказал назначаването на такава експертиза. Още повече, че от показанията на
свидетеля Ю.Т.М. е установено, че макар и физически да са били увредени
стъклата на задните светлини на автомобила на подсъдимия, последните са били
технически изправни, поради което и колата е била в движение.
По останалите съставомерни признаци по делото не се спори - установено по
несъмнен начин е, че във въпросната вечер подсъдимият е употребявал алкохол,
както и че към момента на управлението на автомобила в кръвта му е имало
наличие на алкохолна концентрация от 2,27 промила. Последната е извършена при
съблюдаване на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или
техните аналози, а именно: чрез химическо изследване на взетата от С. кръвна
проба, обективирано в протокол № 1095/07.12.2018 г.
Съдът не намира основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта. Защитата на подсъдимия е изразила съгласие да не
се провежда разпит на същия, поради
което и в хода на съдебното следствие експертното заключение е прието като
пълно, обективно и компетентно дадено.
Поставеният от защитата
акцент за процесуален порок при изследването, изразяващ се в това, че кръвната
проба за алкохол на подсъдимия е била поставена в две епруветки, без да е
конкретизиран с какъв обем е всяка една от тях е неоснователен. На първо място
по делото не са налице каквито и да са данни, че иззетите проби кръв не са били
в нужното количество. Съгласно чл. 15, ал.2 от Наредбата при изследване за
употреба на алкохол се взимат две проби в предназначени за целта вакуумни епруветки,
всяка от които с обем не по-малък от 4 мл. Видно от данни, вписани в протокола
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол
и/ или наркотични вещества или техни аналози, от С. са били взети две
проби кръв, за които в обстоятелствената
част на химическата експертиза вещото лице категорично е отразило, че са
отговаряли на изискванията на Наредбата № 1 от 2017 г. И след като експертът е
извършил възложеното му от разследващия орган изследване, то безспорно предоставеният
му биологичен материал е бил напълно достатъчен като количество, като вид и
състояние на пробата за извършване на експертизата. Още повече, че след като
кръвната проба е била взета в две отделни епруветки, което не се оспорва от
защитата на подсъдимия, то последният не е бил лишен от възможността да поиска повторно извършване на
химическата експертиза, за която се ползва втората епруветка. Предвид тези
съображения съдът приема, че пропускът на медицинското лице, взело кръвните
проби на подсъдимия да посочи съобразно чл.15, ал.2 от горепосочената
Наредба съответния им обем не би
следвало да се абсолютизира, тъй като той не е рефлектирал върху годността на
извършеното им изследване от вещото лице.
Същевременно в протокола за
извършеното химическо изследване химик в специализираната химическа лаборатория
към МБАЛ „Св. Анна-София” АД категорично е отбелязал, че пробите са били
донесени на ръка и че тяхното състояние
е отговаряло на изискванията на Наредба № 1 от 2017 г., поради което и
експертът е извършил изследване и е обективирал заключението си за установената концентрация от 2,27 на
хиляда. Липсват каквито и да са съмнение за правилността на експертизата, като
в самия протокол за химическо изследване е вписан като номер на предоставените
от ОД на МВР П. проби 0019167, който отговаря на номера, посочен в горната част
на първия лист в протокола за медицинско изследване.
Съдът прие за доказано
предвид приетата като писмено доказателства справка на полицията от централна
база данни за нарушители/водачи на МПС, че С. притежава свидетелство за
управление на МПС, води се на отчет в ОД
на МВР-П. и е правоспособен водач.
Съдът кредитира приетата
като писмено доказателство справка за съдимост на подсъдимия, доказваща, че той
не е осъждан.
От правна страна:
При така приетата за установена
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че подсъдимият С.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на 06.12.2018 г. в гр. П. е управлявал МПС-лек автомобил „Ауди 80”
с ДК № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,27 на хиляда, установено по надлежния ред.
От обективна страна деянието
е осъществено чрез действие – управление на лек автомобил „Ауди 80” с ДК № *******
от страна на подсъдимия с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата
граница от 1,2 на хиляда, а именно 2,27 на хиляда, установена по надлежния ред,
който е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техните
аналози. В процесния случай специалните правила на
посочения нормативен акт са съобразени, като меродавната стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта на С. е тази, която е определена със
заключението на извършеното химическо изследване на кръвната проба и която
възлиза на 2,27 на хиляда.
От субективна страна
деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици от него и ги е искал. С. е знаел, че е употребил
алкохол и въпреки това е управлявал автомобила.
Причини за извършване на
деянието са заниженото правно съзнание на подсъдимия и пренебрежителното му
отношение към установените правила за движение.
По вида и размера на
наказанието:
Предвид гореизложените
правни изводи, съдът призна С.В.С. за виновен в това, че е извършил
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.
54 от НК, настоящият състав отчете
всички значими за определяне на отговорността обстоятелства. Като смекчаващо
отговорността такова прие чистото
съдебно минало на подсъдимия, а като отекчаващо
- установеното съдържание на алкохол в
кръвта, което надвишава съществено границата от 1,2 промила, поради което и
осъди С.С. на наказание лишаване от свобода за срок
от една година и на наказание глоба в размер на 200 лева.
Настоящият състав прецени,
че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на това основание
отложи същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид факта, че подсъдимият е неосъждан,
наложеното наказание е под три години и че за поправяне и превъзпитание на С.
не е необходимо изолирането му от обществото, тъй като същото може да бъде
постигнато и без ефективното изпълнение на наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито изключителен характер на някое от тях, които да мотивират,
че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко, поради
което настоящият състав счита, че не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 55 от НК.
В съответствие с
императивната разпоредба на чл.343г, вр. чл.343б,
ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши С. от
право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца. При
определяне размера на това наказание, настоящият състав взе предвид високата
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, който факт недвусмислено го
обрисува като безотговорен водач, представляващ интензивна опасност за
движението, като не игнорира и факта, че С. преди инкриминираното управление на
моторно превозно средство е бил санкциониран по административен ред за други нарушения на правилата на движение.
Данните в приетата като писмено доказателство справка за нарушител обаче сочат,
че действителната тежест на същите не е особено голяма, тъй като на подсъдимия
не му е било налагано административно наказание лишаване от право да управлява
МПС, като липсват и данни същият да е бил санкциониран за предишна употреба на
алкохол. Кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС
в по – висок размер, за какъвто пледира представителят на обвинението би се
явило твърде тежко с оглед личността на дееца. Ето защо и съдът намери, че така
определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на
закона, визирани в чл. 36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо го от
криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне,
дисциплиниране, и интегриране в обществото.
На основание чл. 59, ал.4 от НК настоящият състав приспадна от наложеното наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство времето, през което С.С.
е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред,
считано от 06.12.2018 г., т.е. от момента когато свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е било отнето с акта за установяване на
административно нарушение серия Д, № 705906 от 06.12.2018 г.
По разноските:
При този изход на делото –
осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдебният състав осъди
подсъдимият С.С. да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски, които възлизат на 55 лв
/петдесет и пет лева/.
Така мотивиран и в същия
смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ