№ 144
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100108072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 5799/24.06.2021 г., предявена от И. А. В.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „****, против Р. Л. П., с
ЕГН: ********** и К. Н. П., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, с.
Бистрица, ул. ****.
Ищецът твърди, че на 12.06.2019 г. е сключил с Р. Л. П. договор за заем, по
силата на който, с банков превод от 12.06.2019 г., е предоставил на ответницата сумата
от 30 000 лева. Страните постигнали съгласие, заетата сума да бъде върната на ищеца,
в срок до 12.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са в граждански брак от 14.01.2006
г., заетата сума била за задоволяване на нужди на семейството, поради което и
отговорността на ответниците била солидарна.
Ищецът твърди, че въпреки многократните покани, ответниците не са
изпълнили задължението си не са му върнали заетата сума.
Евентуално, ищецът поддържа, че сумата е получена от Р. Л. П., без правно
основание.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което:
- ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 30000 лева
– дадена в заем с преводно нареждане от 12.06.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до плащането, евентуално, в
случай, че главният иск не бъде уважен,
1
– ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 30000 лева, като
дадена без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до плащането.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Р. Л. П. е депозирала отговор на искова
молба. Ответницата оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.
Ответницата не оспорва, че с преводно нареждане от 12.06.2019 г., ищецът е
превел по нейна банкова сметка, сумата от 30 000 лева. Оспорва, обаче, че сумата е
била получена по договор за заем, както и че е получена за послужване на семейството
на ответниците. Твърди, че конкретният превод е в изпълнение на договор за
разпределение на наследство и собственост, сключен между ответницата и сестра й
Н.Л.В. (съпруга на ищеца) и майка й Н.Н.Т..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Н. П. е депозирал отговор на искова
молба, който също оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди, че
семейството му никога не е било в нужда, за да ползва заеми от когото и да било.
Излага съображения, че режимът на имуществени отношения със съпругата му е
Законов режим на разделност, както и че нито е получавал пари от ищеца, нито му
дължи такива. Моли, исковете да се отхвърлят.
В първото по делото открито съдебно заседание, ответниците уточняват, че
процесната сума е преведа поради лични отношения, свързани с разпределение на
наследство (л. 126).
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.06.2019 г., И. А. В. е превел по банкова сметка на Р. Л. П., сумата от
30 000 лева. Този факт е отделен, като безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните (с определението от 20.12.2021 г.), а и се установява от
представеното преводно нареждане от 12.06.2019 г. (л. 6 от делото), в което, като
основание за превода е посочено „договор 16/12.06.2019“.
Страните не спорят, че преведената на 12.06.2019 г. сума от 30 000 лева, е била
получена от Р. Л. П.. Този факт също е отделен за безспорен (с определение от
03.10.2022 г., л. 126).
По делото е представен Договор № 16 от 12.06.2019 г., в който е посочено, че е
сключен между И. А. В. и Р. Л. П.. Договорът не е подписан от ответницата (л. 4 и сл.).
Представена е Данъчна декларация, в която ищецът е декларирал, че е дал на
заем 30 000 лева (л. 13 и сл.)
За установява на отношенията между страните, предхождащи твърдяния
договор за заем са представени следните доказателства:
2
С преводно нареждане от 01.02.2016 г., ищецът е превел на ответницата сумата
от 6 000 лева – заем (л. 90), която тя му е върнала на 31.01.2017 г. (л. 91).
По делото е представен Договор № 8 от 02.03.2016 г., в който също е посочено,
че е сключен между И. А. В. и Р. Л. П., и който също не е подписан от ответницата (л.
121 и сл.). На същата дата - 02.03.2016 г., И. А. В. е превел по банковата сметка на Р.
Л. П., сумата от 20 000 лева, като основание в преводното нареждане е посочено
„Договор 8/02.03.2016 г.“ (л. 10 и л. 124). На 31.01.2017 г., Р. Л. П. е превела по
банковата сметка на И. А. В., сумата от 20 000 лева, като в преводното нареждане, като
основание е посочено „възстановяване на заем, Договор 8/02.03.2016 г.“ (л. 9, л. 92 и л.
123).
С преводно нареждане от 28.08.2017 г., ищецът е превел на ответницата сумата
от 6 000 лева – заем (л. 8), която тя му е върнала на 05.01.2018 г. (л. 7).
Представени са договори за заем № № № 15, 17, 18, сключени между ищеца и
трети за спора лица (л. 130).
Относно твърденията, че страните, както и съпругата на ищеца, ответницата, и
тяхната майка, са имали имуществени отношения по повод притежаваните от тях
имоти, са представени нотариални актове, от които се установява следното:
С договор за дарение, сключен с нотариален акт от 15.10.1997 г., Н.Л.В. и Р. Л.
П. са придобили правото на собственост върху апартамент в гр. Бургас (л. 66).
На 25.11.2002 г., Р. Л. П. е придобила правото на собственост върху
апартамент в гр. София – видно от нотариален акт от тази дата (л. 101), който е
продала на 25.05.2015 г. (л. 102)
На 12.05.2011 г., Р. Л. П. е упълномощила Н.Л.В., да продаде недвижим имот,
описан в нотариален акт от 1987 г., да я представлява пред други лица и др. (л. 96).
Това пълномощно е било оттеглено – с нотариална покана от 12.01.2022 г. (л. 98).
На 19.11.2013 г., Н.Л.В., Р. Л. П. и майка им Н.Н.Т. са продали свой собствен
недвижим имот (апартамент) в гр. София – видно от нотариален акт от 19.11.2013 г. (л.
67 и сл., л. 104 и сл.).
На 19.12.2014 г., ответниците са придобили поземлен имот в с. Бистрица (н.а.,
л. 106 и сл.)
Не се спори, че ответниците Р. Л. П. и К. Н. П. са в граждански брак от
14.01.2006 г. Този факт е отделен, като безспорен (с определението от 20.12.2021 г.), а
и се установява от представеното Удостоверение от Агенция по вписванията. На
05.08.2021 г., двамата са сключили Брачен договор (л. 29 и сл.), с който са уговорили
режим на разделност.
Не се спори, че Н.Л.В. е сестра на Р. Л. П. и съпруга на ищеца. Този факт също
3
е отделен, като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните
(с определението от 20.12.2021 г.), а и се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н.Т.
и П.И. П..
Свидетелката Н.Н.Т. е майка на ответницата (както и на съпругата на ищеца).
Свидетелката сочи, че ищецът И. и ответникът К. са нейни зетьове.
Свидетелката заявява, че майката на К. й се е обадила и казала, че семейството
е силно затруднено финансово, имат дълг 30 000 лв. към бързи кредити, че К. плаща
700 лева само лихви, че само той работи и че им трябва помощ. Свидетелката казала на
дъщеря си Н., че на сестра й и трябва финансова помощ. Това било поредната помощ,
която И. правел на Н. и К.. Това станало по средата на 2019 г. И. превел парите по
банков път. П. й се обадила лично и благодарила на свидетелката за поредната помощ,
която И. правел за Р. и К.. По време на даването на кредитите, И. помагал няколко
пъти, плюс тези 30 000 лв.
Взаимоотношенията между страните били прекрасни. Влошили се в края на
2019 г. - 2020 г. и детето на ответниците било изведено при свидетелката и Н..
Договорката между П. и свидетелката била, че П. ще продаде имот в Троян и тя
ще върне парите. Това бил разговор между свидетелката и П.. Впоследствие продали
имота, но не върнали парите. Р., съпругът й и П. казали на свидетелката и на И., че ще
връщат парите като продадат имота. Всичко ставало чрез свидетелката, тя присъствала
и на разговора, в който К. и Р. обещали да върнат парите на И.. Всичко връщали, до
тези 30 хил. лв.
Свидетелката сочи, че когато бил отпуснат заема е общувала с дъщеря си. Р.
благодарила на сестра си за помощта и била много доволна, че вече нямат кредити. П.
отишла при свидетелката с едно тесте нотариални актове и казала: „ако искате да
прехвърля на И. или гора, или имот от пет декара в Троян“. И. казал, че не иска друго
освен 30 000 лева.
Свидетелката заявява, че е продала собствения си имот и всички пари е дала на
ответниците Р. и К..
Свидетелката П.И. П. е майка на ответника. Свидетелката заявява, че е дошла
да свидетелства по делото, тъй като синът й казал, че в исковата молба на И. В.
пишело, че тя е гарант за парите, които той превел по сметката на Р.. Свидетелката
заявява, че нищо не е знаела до 09.12.2019 г., когато Н. й казала, че И. е превел пари на
Р.. Сочи, че през лятото на 2019 г. никога не е молила Н. да помоли И. да помогне на Р.
и К. и не знае, през 2019 г. двамата да са имали дългове към фирми. На 9 декември, Н.
казала по телефона на свидетелката, че И. е превел 30 000 лв. на Р.. Н. и Н. постоянно
4
казвали на свидетелката, че Р. отива в лудницата, К. отива в затвора, а те ще вземат
двете деца като приемно семейство.
Свидетелката казала на Н., че ще продаде апартамента в Троян и ще й даде
пари, но го казала под заплаха. С И. не била говорила за това.
Н. казала на свидетелката по телефона по-късно, да не продава апартамента,
защото те трите – Н., Н. и Р. уреждали да правят нещо с тези пари. Свидетелката не
знае за какво са им трябвали тези 30 000 лв.
Съдът не обсъжда и не основава изводите си на следните документи:
Декларация от П.И. П. от 20.09.2021 г. (л. 46), Декларация от Н.Н.Т. от 28.09.2022 г. (л.
94 и сл., л.112 и сл.), Възражение от П.И. П. от 19.08.2022 г. (л. 116 и сл., л. 144 и сл.), и
документи, озаглавени „Моите мисли за Н. и Н.“. Това са частни свидетелстващи
документи, които удостоверяват единствено, че са подписани от лицата, посочени
като техни автори, което обстоятелство, обаче, е неотносимо към предмета по делото.
Освен това, по същество, във въпросните документи се сочи настъпването на факти,
за което, обаче, в ГПК е предвиден друг процесуален ред, а именно – чрез разпит на
свидетел. Съдът не обсъжда и представената електронна кореспонденция, изходяща
страните, доколкото съдържа изгодни за съответната страна факти, поради което и
представлява твърдения на страна по делото, които само по себе си подлежат на
доказване в исковото производство.
Други доказателства, относими към спора, не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), съединени в
условията на евентуалност с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Относно исковете по чл. 240 от ЗЗД срещу двамата ответници - за заплащане
солидарно на сумата от 30000 лева:
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако не е
уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един
месец от поканата (арг. от чл. 240, ал. 4 ЗЗД).
За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно възникнало
правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът
да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я
върне, както и че сума е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от
едно лице на друго става на основание договор за заем. Основанието на което се
5
сключва един договор подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.
Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен
договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг,
да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например
парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни
хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за
заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи
определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия
факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор.
Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен
от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. Така например при липса на писмен договор за заем, не е
достатъчно наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на
сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на
чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр.д.
№1285/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV
г.о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о., Решение №
69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д.
№ 695/2008 г. ВКС, І т.о.).
В настоящия случай, по делото е установено, че на 12.06.2019 г., И. А. В. е
превел по банкова сметка на Р. Л. П., сумата от 30 000 лева, която сума е получена от
нея. Не е доказано, обаче, че предаването на сумата е станало въз основа на твърдения
договор за заем. Представеният по делото Договор № 16 от 12.06.2019 г. не е подписан
от Р. Л. П. (нито от ответника), поради което и не се ползва с формална
доказателствена сила и не обвързва ответниците. Обстоятелството, че между страните
е имало друг (други) договори за заем, нито потвърждава, нито опровергава
твърденията на ищеца. По същия начин стои и въпросът за представената
кореспонденция, доколкото съдържа изгодни за издателя си факти, респ. представлява
твърдение, което само по себе си подлежи на доказване в производството.
В Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г.о. и
Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е налице
произнасяне по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК
при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност. В цитираните
съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено – налице е писмен
6
документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено
това, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със
свидетелски показания. При наличието на документ за предаване на сумата, за
останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания (в този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на
ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о.,
Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014
г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009 г.
на ВКС, ІV г.о.).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, но от
показанията им не може да се направи еднозначния извод, че страните са обвързани от
процесния договор за паричен заем, с твърдяното в исковата молба съдържание.
Показанията на свидетелката Н. Н. Т. са непоследователни, вътрешнопротИ.речиви и
взаимноизключващи се. Свидетелката заявява, че договорката е била между нея и П.
(а не с ищеца), включително и че парите ще бъдат върнати от П. (което пък се отрича
от последната). Впоследствие, свидетелката присъствала и на разговор, в който К. и Р.
обещали да върнат парите на И., но не става ясно за кои пари става въпрос, тъй като,
ищецът няколко пъти е превел суми по банковата сметка на ответницата.
Поради изложеното, съдът приема, че по делото не са ангажирани
доказателства, водещи до еднозначния извод, че страните са обвързани от процесния
договор за паричен заем
Този извод не се променя и от преводно нареждане от 12.06.2019 г. (л. 6 от
делото), в което, като основание за превода е посочено „договор 16/12.06.2019“.
Съгласно чл. 12, ал. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 11 от Наредба № 3/16.07.09г. на БНБ за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, платежното нареждане се съставя от платеца и съдържа и основание
/информация за получателя/. Информацията по чл. 38 ЗПУПС, предоставена на
платеца, възпроизвежда данните от платежното нареждане, като удостоверяването се
състои във възпроизвеждане на изявленията, направени пред банката. Информацията
по чл. 39 ЗПУПС за получателя има удостоверителна функция спрямо лице, което
може да не е страна по договора между банката и платеца, или дори получателят да е
страна по друг договор с банката, информацията за предприети от трето лице и
извършени от банката действия, се предоставя на получателя по силата на възложени
функции на банката, а не е само договорно задължение. Изпълнението на платежното
нареждане, т.е. заверяването на сметката на получателя със сумата по платежното
нареждане на платеца, е действие на банката, чието удостоверяване й е вменено със
закон. Удостоверяването на други обстоятелства като основанието за плащането
/информацията за получателя според вписаното в платежното нареждане от платеца по
7
чл.13, ал.1, т.11 на Наредба № 3/09г./ представлява възпроизвеждане на изявления на
трето лице пред банката (в този смисъл и определение №169/19.02.2014 по дело
№4520/2013 на ВКС, I ТО).
Поради изложеното, исковете по чл. 240 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000
лева са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед отхвърляне на исковете по чл. 240 ЗЗД, следва да се разгледа
евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу ответницата, за заплащане
на сумата от 30000 лева, като дадена без правно основание:
Предвид установеното от фактическа страна, по делото е доказано, че на
12.06.2019 г., ищецът е превел по сметка на ответницата сумата от 30 000 лева, която
сума е била получена от ответницата.
Твърденията на ответницата са, че този превод е бил извършен в изпълнение на
договор за разпределение на наследство и собственост, сключен между ответницата и
сестра й Н.Л.В. (съпруга на ищеца) и майка й Н.Н.Т., както и че процесната сума е
преведа поради лични отношения, свързани с разпределение на наследство. По делото
не е доказано твърдяното основание за получаването или за задържане на полученото -
договор за разпределение на наследство не е представен, основанието не се установява
нито от представените нотариални актове (и пълномощно), нито от събраните гласни
доказателства.
Следователно искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 30 000 лева е основателен
и следва да бъде уважен.
Сумата е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Относно разноските: При този изход на спора, и доколкото искът срещу
ответницата е уважен изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Л. П. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 2200 лева, в т.ч.: платена държавна такса –
1200 лв. (30 000 лв. х 4 %, л. 28 от делото) и ½ от платено адвокатско възнаграждение,
или 1000 лева (2000 лв. х 0.5, л. 14) и възнаграждение за особен представител (3193.84
лв., л. 32).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците следва да се присъди сумата от
750 лева, представляваща ½ от направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение (по договора на л. 76 от делото).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Л. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, с. Бистрица, ул.
8
****, да заплати на И. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Симеоново“,
ул. „****, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 30 000 лева, преведена от ищеца на
ответницата с банков превод от 12.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
24.06.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
2200 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
кв. „Симеоново“, ул. „****, против Р. Л. П., с ЕГН: ********** и К. Н. П., с ЕГН:
**********, и двамата с адрес: гр. София, с. Бистрица, ул. ****, искове по 240, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000 лева, преведена от ищеца на ответницата с
банков превод от 12.06.2019 г., на основание договор за заем, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Симеоново“,
ул. „****, да заплати на Р. Л. П., с ЕГН: ********** и К. Н. П., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес: гр. София, с. Бистрица, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 750 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9