Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 197
Б., 02.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1942 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Д.М.И. ***, с ЕГН: **********,
чрез пълномощник адв. Е.Е. от САК, моли да бъде осъдена Община Б. с Булстат: *********
и адрес: Б., пл.О. №* да заплати сумата-главница от 2523лв./две хиляди
петстотин двадесет и три лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за основен ремонт на двигател със
съответните части на лек автомобил „О. В.” с ДК№ ** ******, собственост на
ищеца Д.М.И. за реализирано от него ПТП на 23.09.2014г. в Б. на път, излизащ от
кв.”С.” в Б. към главен път Е-79 или път с означение SFO 3059/I-1 Н.-Б./С. – депо ТБО Т.-Б.,
следствие на попадане в необезопасен дълбок участък, пълен с вода на път,
стопанисван от ответника, ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от деня на увреждането-23.09.2014г. до окончателното
заплащане.
В с.з. ищецът Д.М.И.
*** лично и чрез пълномощник адв.Ц.К.И. от САК/пълномощно от 20.02.2019г.-л.45/
поддържа така предявения иск, който моли да се уважи и се присъдят направените
по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.72/.
Ищецът чрез пълномощник адв. Е.Е. от САК/пълномощно
от 18.04.2018г.-л.4/ е представил писмени бележки с вх.№ 4930 от 12.07.2019г.
ОТВЕТНИКЪТ-Община
Б., чрез пълномощник юрисконсулт К.М.М.
/пълномощно от 14.11.2018г.-л.31/, е
направила възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 8445 от
27.12.2018г., в предвидения в закона срок.
В
писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Заявява, че
няма Протокол за ПТП, удостоверяващ твърденията на ищеца, за което е неизяснено
обстоятелството дали водачът е шофирал под въздействието на алкохол, какви са
били пътните условия, състоянието на пътното платно и метеорологичните условия.
Няма данни дали ищецът като водач на МПС правилно е преценил моментното
фактическо състояние на пътя, както и каква е скоростта му на движение и същата
дали е съобразена с тези фактори. Освен това не са установени и доказани
евентуално настъпилите вреди. Така, както са формулирани от ищеца в петитума на исковата молба без да се посочат изрично
частите, които са подменени, както няма и доказателства за това, тъй като в
приложената фактура е описан само „основен ремонт“. Освен това липсва доказаност на каквато и да би било причинно-следствена
връзка между ПТП и настъпилите вреди. Прави възражение относно размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Прави възражение за погасяване на
част от вземането по давност с изтичане на тригодишна давност на основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, а именно за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за вреди, считано от 23.09.2014г. Моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение като моли да бъде
намалено при евентуално уважаване на искането за разноски.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.
К.М. оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да
се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Представила е писмени бележки
с вх.№ 4836 от 10.07.2019г.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят, че ищецът е собственик на лек автомобил „О. В.” с ДК№ ** ****** от 18.05.2009г. до сега. Горното се установява от приложеното копие от свидетелство за регистрация на МПС-част ІІ.
На 23.09.2014г. след обяд, в светлата част на деня в Б., при движение по път SFO 3059 в посока от кв. С. към главен път, който свързва магистрала Х. и малко преди включването на разстояние около 30-40 метра с главния път, лек автомобил марка „О. В.” с ДК№ ** ******, собственост и управляван от ищеца Д.М.И., реализира пътнотранспортно произшествие /ПТП/ като попада в необезопасен дълбок участък от пътя с вода или голяма локва, пълна с вода, която обхваща цялото платно за движение, вследствие на което двигателят на МПС е увреден, а именно увредени са колянов вал, бутала, биели, сегменти, клапани, гарнитури и други. Ищецът не е уведомил органите на МВР за станалото произшествие като е организирал веднага транспортирането на МПС на буксир до частен сервиз в Б..
Описаният по-горе участък от пътя е обхващал по ширина целия път и размерите са: дължина-5-6 метра; ширина-6.50 метра и дълбочина 40-50см. и преминавайки през нея е налице пропадане на автомобила с колелата в най-дълбоката част на дупката, покрита с вода, представляваща локва, вследствие на което е проникнала вода отпред в двигателя и са настъпили уврежданията на автомобила.
Горните факти се установяват от събраните по делото доказателства-показанията на св.П. И. П., който има лични, непосредствени впечатления от станалото ПТП, тъй като е посетил местопроизшествието 15 минути след като се е случило и помогнал на ищеца да изкарат колата от локвата и веднага да я закарат в сервиз в Б., показанията на св.И. Георгиев И., който е собственик на автосервиза и има лични впечатления от същият в деня на ПТП и той самият е отстранил уврежданията по автомобила и издал приложената по делото фактура № **********от 09.10.2014г. за ремонта на двигателя и фискалния бон от 09.10.2014г., удостоверяващ извършеното плащане от ищеца, както и от приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице-В.Т.П., който е извършил оглед на мястото, на което е станало ПТП в Б. и е описал механизма на настъпването му, причинно-следствената връзка и размера на причинените имуществени вреди по автомобила.
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. В.Т.П., не оспорена от страните, е отразено, че голямата дълбока локва или участъка, запълнен с вода се намира изцяло върху пътното платно по посока на движение на автомобила като обхваща ширината на целия път, като няма възможност да бъде заобиколен, а за да се избегне влизането в този участък, следва да се спре преди него и да се направи обратен завой, т.е. да не се преминава през този път. Пряката видимост по посока на движението на водача към мястото, където пътят е залят с вода по време на ПТП на 23.09.2014г. е била на разстояние над 1000 метра, за което ищецът е възприел препятствието по пътя своевременно и е имал възможност да спре преди него независимо с каква скорост се е движил преди това с оглед голямото разстояние на видимост, за което скоростта на движение на лекия автомобил не е била в причинно-следствена връзка. От обясненията на в.л. В.П. в съдебно заседание, се установява, че сумата от 2523лв., посочена във фактурата приложена по делото отговаря на такъв основен ремонт на двигател като средно определена цена.
От показанията на св. П. И. П., който
е посетил ПТП 15 минути след извършването му, се установя несъмнено и
категорично, че не е имало на място пътни знаци, за това, че пътят е затворен,
а от там се е минавало, т.е. пътят се е ползвал, както не е имало на място
други обозначения /ленти, колчета/, които да предупреждават, че локвата е много
дълбока и опасна.
Видно от приложеното писмено
доказателство-Решение № 236 от 13.04.2007г. на Министерски съвет на РБългария и приетата съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ с
вх.№ 4347 от 25.06.2019г., изготвена от в.л. П.В.П., се установява, че при
извършената от него документална проверка и оглед на мястото, на което е
станало ПТП, се установява, че пътят, на който е имало дълбока дупка с вода се
стопанисва от община Б. и същият се води с номера, така както е посочен в
исковата молба или път с означение SFO 3059/I-1 Н.-Б./С.
– депо ТБО Т.-Б.
Ответникът не е представил
доказателства за плащане на процесната сума, предмет
на иска до момента, като е направил възражение за това, че законната лихва
върху търсената сума-главница за период по-дълъг от 3 години от 23.09.2014г. до
предявяване на иска е погасена по
давност.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца
в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.49
от ЗЗД е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл.49 от ЗЗД за сумата-главница от 2523лв./две хиляди петстотин двадесет и три лева/ е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа / чл.49 от ЗЗД/. Изпълнението следва
да се разбира
като неизпълнение или лошо изпълнение.
Съдът приема, че
в конкретния случай от събраните по
делото писмени доказателства / свидетелство за регистрация на МПС-част ІІ, фактура
№ **********от 09.10.2014г. и фискален бон от 09.10.2014г., издадени от ЕТ“И. И.“/, заключенията по
САТЕ и по СТЕ и гласните доказателства /показанията на св.П. И. П. и св.И.
Георгиев И./, които
съдът кредитира като логични, последователни,
тъй като са резултат от
лични впечатления на всеки един от свидетелите, неопровергани
от другите доказателства, по делото са установени
онези предпоставки, които обуславят наличието на основание
за ангажиране отговорността на ответника - деликт, извършен от общината
съобразно разпоредбата на чл.49 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.31 от Закон за
пътищата/ЗП/ във вр. с чл. 56 от Закона за
общинска собственост/ЗОбС/ - неизпълнение на задължението й по закон, а и като собственик да поддържа
пътища, в следствие на който деликт на 23.09.2015г. ищецът като собственик на лек автомобил „О. В.” с ДК№ ** ******, е претърпял
имуществени вреди- увреждане на двигателя до основен ремонт, на който е заплатил сумата от 2523лв, което увреждане е в резултат на реализирано от ищеца ПТП на
23.09.2014г. в Б. на път, излизащ от кв.”С.” в Б. към главен път Е-79 или път с
означение SFO
3059/I-1 Н.-Б./С.
– депо ТБО Т.-Б., следствие на попадане в необезопасен, дълбок участък,
запълнен с вода на път, стопанисван от ответника.
Съдът приема
за неоснователни твърденията на ответника, че вреди
не са настъпили
по начина описан в исковата молба, както и че е имало и поведение
от страна на ищеца като водач
МПС, което е довело до настъпване на
вредите.
В случая от събраните
по делото гласни доказателства и заключение по авто-техническата
експертиза, обсъдени
в съвкупност установяват механизма на ПТП, посочен в исковата молба, тоест че
вредите са настъпили от попадане
в дълбока локва или това е дълбока дупка на пътно платно, запълнена с вода, която е била по цялата
ширина на пътя и е била необезопасена и необозначена. Действително, по делото Протокол за ПТП не е представен, няма спор, че не са уведомявани
контролните органи от КАТ, а уврежданията
по автомобила – блокирал двигател при навлизане в локвата, обосновават извод, че същият не
е могъл да се придвижва на
собствен ход, тоест налице е хипотезата на чл.125, ал.1, т.8 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и органи на КАТ е следвало да бъдат
уведомени и да посетят местопроизшествието. Това, обаче, не може да обоснове
извод, че попадане в дълбока
локва на пътно платно и причиняване на вреди от
същото не са настъпили в случая. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила за обстоятелствата
от механизма на ПТП, които са
възприети от органите на КАТ. Тази доказателствена сила
не зависи от това дали
посещението на органите на КАТ на местопроизшествието е било задължително съобразно чл.125 от ЗДвП. Органите на
КАТ могат да съставят протокол за ПТП независимо, че това не
е задължително, като този протокол има
същата доказателствена сила като този,
който е съставен при хипотеза на чл.125 от ЗДвП. При хипотеза, в която протокол за ПТП не е съставен въпреки,
че са били
налице условията на чл.125 от ЗДвП за задължително посещение на местопроизшествие
от органи на КАТ и съставяне на протокол за
ПТП, няма пречка механизмът на настъпването
на вредите да се установява
с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Несъставянето на протокол за ПТП, съответно оспорването на представен такъв протокол за ПТП, имат значение само
за доказателствената тежест на страните
за установяване механизма на ПТП. Протоколът за ПТП може да
бъде оспорен и констатациите по него могат да
бъдат опровергавани в съдебното производство. Във всички случаи за страната съществува
възможност в рамките на съдебното производство
да установи, съответно обори факта на настъпването
на ПТП, механизма на същото и вредите
с всички допустими доказателствени средства, включително гласни доказателства, авто-техническа експертиза. Дали протокола за ПТП е валиден няма решаващо
значение, защото страната разполага с други способи, за да установи
твърдените от нея обстоятелства. (В този смисъл Определение № 419 от
07.07.2017г. по т.д.№ 850/2017г. на ВКС, І-во т.о.)
Съдът приема, че
събраните по делото гласни доказателства,
приложената фактура от
09.10.2014г. и фискален бон от същата дата, заключението от приетата съдебно-авто-техническата експертиза, установяват
настъпването на вредите от попадането
в необезопасен дълбок
участък, запълнен с вода на пътя. Действително, свидетелските показания
са дадени непосредствено след настъпването ПТП, т.е. не са от свидетел-очевидец на ПТП,
но показанията на св.П. И. П., посетил 15 минути след това
местопроизшествието, пълно, точно и конкретно описват местоположението на ПТП,
състоянието на МПС спрямо пътя, метереологичните
условия, налице ли са знаци за затваряне на пътя и обозначаващи дълбочината на
локвата запълнена с вода, както и настъпилото увреждане на автомобила, който
веднага е закаран в сервиз, като неговите показания съответстват на тези на
свидетеля И. И., собственик на автосервиза, който лично е извършил ремонта на
увредения двигател. Доколкото, издадената от него фактура и фискален бон
за извършения ремонт са от 09.10.2014г., като
съобрази и авто-техническата
експертиза, както и че по делото
не са събрани
доказателства, които да опровергаят тези показания, съдът приема, че
същите следва да се кредитират.
В подкрепа на извода на съда
е и обстоятелството, че тези показания са последователни, логични, безпристрастни, тъй като свидетелите на са в родствени връзки с ищеца и не
са заинтересовани от изхода на делото, освен това техните показания съответстват на останалите събрани по делото
доказателства, както и увредените части по автомобила,
същевременно поведението на водача непосредствено
след произшествието - транспортирането, чрез трети лица /свидетеля Пламен Петров/
до автосервиз в Б./св.И. И./ предпоставят
извод за добросъвестно поведение на водача. Приетото
заключение по авто-техническата експертиза установява, че процесните вреди могат да настъпят
по начина, посочен от свидетелите, поради
което и с оглед на липса на
доказателства в обратния смисъл, съдът приема,
че събраните по делото гласни
доказателства следва да се кредитират изцяло.
С оглед на гореизложеното
съдът приема за установено по
делото, че процесните имуществени вреди /блокирал двигател на процесния
лек автомобил/ са настъпили от необозначен и необезопасен, дълбок участък от пътя, запълнен с вода /дълбока
локва/ на път в Б., стопанисван от ответника.
Неоснователни са доводите на
ответника, че поведението на водача на МПС е допринесло за настъпване
на вреди. По делото доказателства за обстоятелства, които да обусловят
такъв извод, не са ангажирани,
а в тежест на ответника е да го направи по
делото.
Освен тава защитната теза на ответника, че
ищецът е следвало да спре пред локвата, да провери дълбочината й, след което да
направи обратен завой и да не преминава по този път е несъстоятелно и лишено от
житейска логика действие, за това, че водачът на МПС има
право да предполага, че се движи по
нормално поддържан път. Ако аргументът е несъобразяване с нормата на чл.20 от ЗдВП, то той е неоснователен.
Ако пътният участък не е затворен, т.е. по него
може да се
минава, той или е изряден или
проблемните места са означени, съобразно
изискванията на закона - чл.167, ал.1 от ЗДвП.
По делото се
установи от приетата фактура с фискален бон, показанията на св.И. И., извършил основния ремонт на двигателя
на автомобила, собственост на ищеца, установената причина за увреждането му от
така наречения „воден удар“, удостоверен от св.И. И. в деня на ПТП, заключението на съдебно-автотехническа експертиза и обясненията на в.л. В.Т.П. в о.с.з. на 20.05.2019г., че стойността на основния ремонт на двигателя
на процесния автомобил е в размер на сумата от общо
2523лв. като св.И. изясни какви части са закупувани и вида на същите. Неоснователни са възраженията на
ответника, че размерът на вредите не е установен поради липса на подробен
списък с отделните части за извършване на основен ремонт на двигателя, за това,
че се изясни, че автомобилът на ищеца е бил технически изправен преди ПТП на
23.09.2014г. и в резултат на влизане на вода от пропадането на автомобила в
дълбоката локва по цялата ширина на пътя е последвала вредата и е отстранена с
извършване на основен ремонт на двигателя на обща стойност от 2523лв.,
удостоверена от лицето извършило ремонта и издало платежни документи за това,
приложени като писмено доказателство по делото.
Съвкупният анализ на
доказателствата налага извода, че механизмът
на ПТП е установен, като описаната повреда в заключението на съдебно-автотехническата експертиза се намира в причинно
- следствена връзка с процесното произшествие. В тази връзка ответната страна в производството не е ангажирала доказателства, опровергаващи наличието на необезопасено препятствие на пътното платно в посочения участък от пътя,
стопанисван от ответнтика. Последното установено от приетата СТЕ,
изготвена от в.л. П.П. и неоспорена от ответника.
Като последица от бездействието на Община Б. по изпълнение
на законовите й задължения
за управление, поддържане и ремонт на общинските пътища и осигуряване на безопасно движение по тях, е настъпило
настоящото произшествие. Установиха се и елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, предвид което ответникът
следва да репарира действително причинените вреди, които са последица
от произшествието, настъпило на 23.09.2014г. в Б..
Отговорността на Община Б. следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД. Касае се до ПТП, възникнало на път, излизащ от кв.”С.” в Б. към главен път Е-79 или път с означение SFO 3059/I-1 Н.-Б./С. – депо ТБО Т.-Б., който се стопанисва от ответника. Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установената на мястото на ПТП дълбока локва с вода на пътното платно за движение е препятствие на пътя, което създава опасност за движението, която според приетата САТЕ на в.л. В.П. е била по цялата ширина на пътя. Съдът приема, че същата представлява препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба, което е създало опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми след като се намира върху пътното платно, а не извън него.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната община за своевременно отстраняване на препятствието чрез попълване с асфалт, за сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му.
По делото не се събраха доказателства за съпричиняване от страна на ищеца на настъпилите имуществени вреди при реализираното от него ПТП на 23.09.2014г., тъй като единствената причина за увреждането на двигателя на управлявания от него автомобил е пропадането му в необезопасен и необозначен дълбок участък от локва, разположена по цялата ширина на пътя, стопанисван от ответника.
По отношение на претенцията
за заплащане на законната лихва за забава, считано от датата на увреждането на
23.09.2014г. до окончателното заплащане е частично основателно и следва да се
уважи само за периода от 23.10.2015г. до окончателното заплащане, тъй като е
основателно направеното от ответника в писмения му отговор възражение, че
търсеното вземане за законна лихва за забава е погасено по давност за периода
от датата на увреждането на 23.09.2014г. до 22.10.2015г. на основание чл.111,
б. в от ЗЗД. Вземането на ищеца за вреди от непозволеното
увреждане е станало изискуемо от деня на настъпване на събитието - 23.09.2014г.
като ответникът, отговарящ обективно за увреждането е изпаднал в забава и без
покана/в случая давността е започнала да тече от деня на деликта,
както по отношение на обезщетението за вреди, така и спрямо лихвите за забава
върху това обезщетение. Съгласно чл.111, б. в от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с три годишна давност.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за част от
вземането за лихви с писмения отговор. Искът е предявен на 23.10.2018г. Ищецът
има право на мораторна лихва върху главницата, тъй
като давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период, а за
последните три години преди предявяването на иска - т.е. от 23.10.2015г. до окончателното
заплащане.
По изложените съображения искането за
законна лихва за забава върху главницата от 2523лв. следва да се отхвърли за
периода от 23.09.2014г. до 22.10.2018г., тъй като вземането е погасено по
давност.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, имайки предвид приложения списък за разноски по чл.80 от ГПК, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 1000лв., включваща платена държавна такса /100лв./, депозит за вещи лица/400лв./ и заплатено адвокатско възнаграждение /500лв./ за един адвокат съгласно приложения договор за правна помощ от 20.02.2019г./л.70/.
По отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е от 500лв. и има данни, че е платено в брой с оглед отразеното в приложения договор за правна помощ от 20.02.2019г. Освен това същото е съобразено и с минималния размер съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който с оглед на интереса е сумата от 406.61лв., но в случая е приложима и разпоредбата на чл.7, ал.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г., тъй като са проведени повече от две заседания /четири/ и за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Б. с адрес:Б., пл.”О.”№*, с Булстат: *********
да заплати на Д.М.И. ***, с ЕГН: ********** сумата-главница от 2523лв./две хиляди петстотин двадесет и
три лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за основен ремонт на двигател със съответните части на
лек автомобил „О. В.” с ДК№ ** ******, собственост на ищеца Д.М.И., за
реализирано от него ПТП на 23.09.2014г. в Б. на път, излизащ от кв.”С.” в Б.
към главен път Е-79 или път с означение SFO 3059/I-1 Н.-Б./С.
– депо ТБО Т.-Б., следствие на попадане в необезопасен, дълбок участък,
запълнен с вода на път, стопанисван от ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 23.10.2015г.
до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 1000лв./хиляда лева/ за направени разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.М.И. ***, с ЕГН: ********** ***, пл.”О.”№*, с Булстат: ********* за заплащане на законна лихва
за забава върху описаната по-горе сума-главница, считано от деня на увреждането
на 23.09.2014г. до 22.10.2015г. като погасено по давност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/