РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Бургас, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204035 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/ с ЕИК: *********, чрез юрисконсулт Мариета Кръстева,
с посочен съдебен адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, срещу Наказателно
постановление № 98/29.09.2022 г. , издадено от директор на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ /БДЧР/, с което за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 31, вр. с чл. 155, ал.
1, т. 22 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 201, ал. 2 ЗВ, на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Пресъздава
се фактологията по случая, като се стига до извод, че в хода на производството е допуснато
съществено нарушение, доколкото неправилно АНО се е позовал на нормата на чл. 155, ал.
1, т. 22 ЗВ, която не поражда задължение за жалбоподателя. Счита се, че даденото
предписание е нищожно, доколкото е издадено от некомпетентен субект, както и че не е
било в компетентността на ДПУСЯ да изпълни предписаното демонтиране ел.табла и
проводници. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като
маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт П.Н., надлежно
1
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички
законови изисквания, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от известието за доставяне на л. 49 – НП е
връчено на представител на държавното предприятие на 05.10.2022 г., а жалбата срещу него
е депозирана на 13.10.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Няма спор, че на 19.06.2020 г. между община Камено и държавата, чрез областния
управител на област Бургас, на основание чл. 196 ЗВ е бил сключен договор за дарение на
поземлен имот - общинска собственост с кадастрален идентификатор 11096.11.***находящ
се в землището на с. В., общ. Камено, обл. Бургас, с цел прехвърляне правото на собственост
върху язовир „Овощна градина“. Договорът бил вписан в Служба по вписванията гр. Бургас
под акт № 162, том 20 от 2020 г. В изпълнение на чл. 196, ал. 3 ЗВ областният управител на
област Бургас съставил акт за публична държавна собственост (№ 9961 от 27.07.2020 г. за
горепосочения имот, с предоставени права за управление на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“.
Няма спор и че на 25.10.2021 г. ДПУСЯ получило предписание от БДЧР да
преустанови водовземането от язовир „Овощна градина“, като премахне (демонтира) 3 броя
помпи, шлангове и ел. табла.
На 26.11.2021 г. във връзка с даденото предписание и писмо с искане за удължаване
на срока му, представители на БДЧР, сред които и св. С. Р. – гл. експерт в БДЧР, извършили
нова проверка, в следствие на която бил съставен констативен протокол № 823Б/26.11.2021
г., в който било дадено ново предписание, а именно: „Да се премахне наличната ПЕВП
тръба от короната на язовирната стена на язовир „Овощна градина“ и наличните 3 бр.
ел. табла на мокрия откос“, със срок за изпълнение на предписанието - 28.01.2022 г. и
отговорно лице – ДПУСЯ. Било указано и в същия срок отговорното лице писмено да
уведоми БДЧР за изпълнение на предписанието. Предписанието не било обжалвано и влязло
в сила на 11.12.2021 г. Въпреки това в дадения срок – т.е. до 28.01.2022 г. предписанието не
било изпълнено.
На 21.03.2022 г. св. Р. извършила проверка за изпълнение на предписанието, като
констатирала, че то не е изпълнено. За резултатите бил съставен констативен протокол (л.
20).
Св. Р. преценила, че с бездействието си държавното предприятие е осъществило
състава на административното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31, вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ,
поради което и на 15.04.2022 г. съставила срещу него АУАН с бл. № 001247. Актът бил
2
предявен на представител на предприятието, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били
депозирани писмени възражения. Възраженията били разгледани от АНО, но били намерени
за неоснователни, поради което и на 29.09.2022 г. той издал срещу жалбоподателя
атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, като потвърждава, че е получил и съответно не е изпълнил
даденото предписание, но счита, че не следва да понася отговорност, доколкото самото
предписание е незаконосъобразно и са допуснати нарушения в хода на производството.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 201,
ал. 2 ЗВ в срока по чл. 34 от ЗАНН, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени нарушения на
процедурните правила.
Административнонаказателната отговорност на държавното предприятие е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 31 ЗВ съгласно която –
„Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи“. Противно на
становището на жалбоподателя съдът счита, че цитираната разпоредба съдържа както
правило за поведение за адресатите си (да изпълнят предписанието на контролните органи),
така и санкция за неизпълнението му (глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до
5000 лева), поради което и съвсем правилно е цитирана от АНП. Разпоредбата на чл. 155, ал.
1, т. 22 ЗВ, с която е направена връзка, пък регламентира правото на Директора на басейнова
дирекция да издава задължителни предписания, поради което и посочването й само
допринася за по-голяма яснота и пълнота и по никакъв начин не накърнява правото на
защита на санкционираното лице.
Във връзка със самото предписание и неговата законосъобразност, следва да се има
предвид, че то, като индивидуален административен акт, подлежи на самостоятелен контрол
за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП,
издадено поради неговото неизпълнение. След влизане в сила на предписанието то поражда
предвидените последици и инцидентното му обжалване при оспорване на НП е недопустимо
(Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен ). Изрично в този
3
смисъл е и непротиворечивата практика на АдмС-Бургас, като например: Решение № 1379
от 22.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1752/2022 г. , където също се посочва, че:
оспорването на индивидуалните административни актове е самостоятелно производство и се
разглежда по различен процесуален ред. Атакуването на тези актове се извършва пред
компетентния административен съд като първа инстанция, по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Само в това производство могат да се анализират доводите на жалбоподателя във връзка с
издаването на ПАМ /принудителна административна мярка/, каквато съставлява
предписанието по своята същност/, евентуално неговата материална и/или процесуална
незаконосъобразност. В административнонаказателното производство районният съд не
разполага с правомощие да преценя законосъобразността на издадения индивидуален
административен акт. Поради липса на данни за оспорване процесното предписание се счита
за влязъл в сила акт, а дори не се и твърди от жалбоподателя да е инициирано такова
оспорване пред родово компетентния съд. Следователно, административният акт е
придобил стабилитет, от който произтичат правните последици за изискуемо поведение,
чието неизпълнение съставлява административно нарушение. В тази връзка, доводите на
жалбоподателя относно липсата на материална компетентност на издалия предписанието;
дали същото е правно и фактически обосновано и т.н., са неотносими към предмета на
настоящото производство, поради което и няма как да бъдат разгледани от съда.
След като е налице влязъл в сила административен акт, обективиращ дадени
предписания, понастоящем следва да се провери само фактът дали те са изпълнени пълно и
точно или не, която констатация от своя страна обуславя и извод дали е осъществено
нарушение по повод евентуалното им цялостно или частично неизпълнение. Безспорно е по
делото, че това предписание не е изпълнено, в каквато насока са и писмените изявления на
самия жалбоподател, поради което по мнение на съда - законосъобразно е ангажирана и
отговорността на държавното предприятие. Правилно е определен и законовия минимум на
санкцията, доколкото липсват данни за предишни нарушения на жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
4
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано. В случая
задълженото лице не просто е забавило изпълнението на предписанието, а въобще не го е
изпълнило, което завишава обществената опасност на извършено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на АНО,
който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се
занимае с този въпрос.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 98/29.09.2022 г., издадено от
директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което за нарушение на чл. 200, ал.
1, т. 31, вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите и на основание чл. 201, ал. 2 ЗВ, на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК: ********* е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5