Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 от ГПК. С определение от 24.09.2012 година по гр.дело № 1485 по описа на Горнооряховски районен съд за 2012 година, е оставен без разглеждане предявеният от Г. Т. Г. против Д. И. Х. иск по чл. 29, ал. 3 от СК съвместно с делбения иск, по който е образувано самото дело. Определението е обжалвано от Г. Т. Г. с искане за отмяната му и връщане на делото за съвместно разглеждане на двата иска. Изложил е доводи за неправилността му, по същество свеждащи се до това, че преклузивният срок за предявяване на иска за определяне на по-голям Д. по чл. 29, ал. 1 и 2 от СК тече не от влизане в сила на решението за прекратяване на брака на страните, а от това за упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца. Твърди отглеждането на детето от брака да му създава особени по смисъла на закона затруднения. За процесуална икономия този иск можел да се предяви и в рамките на делбения процес. Ответникът по частната жалба - Д. И. Х. - е изложила доводи за безпорочност на атакуваното определение. Оставеният без разглеждане иск правилно бил квалифициран по чл. 29, ал. 3 от СК. Едва в частната си жалба ответникът излагал твърдения за наличност на предпоставките по алинеи П. и втора на същия текст. Делбеният иск не можел да се съединява с конститутивни искове, сред които попадат и тези по чл. 29 от СК. Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по делото, приема. Производството по делото е образувано по иск на Д. И. Х. против частния жалбоподател Г. Т. Г. за делба на апартамент, лек автомобил и движими вещи, придобити по време на прекратения им с развод брак. С отговора на исковата молба ответникът-жалбоподател е оспорил квотите, при които се иска да бъде извършена делбата на процесния апартамент. На основание използвани извънбрачни средства и такива от трудово възнаграждение твърди приносът му да надвишава този на ищцата и желае делбата на жилището да се допусне при квоти от ¾ идеални части за него и ¼ идеална част за ищцата. Изразил е становище по делбата на останалите вещи, предявил е сметна претенция за сумата от 469 лв., стойност на ремонт на климатик, и е поискал възлагане на апартамента по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК. За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд е интерпретирал становището по отговора на исковата молба като иск за определяне на по-голям Д. от имуществото на бившите съпрузи на основание твърдението на ответника приносът в придобиването му значително да надхвърля този на ищцата. Атакуваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено по реда на настоящото производство. Позицията на ответника в отговора на исковата молба не внася нов предмет на делото и по-специално не сезира съда с искане за самостоятелна правна защита, щото да възникне задължение за произнасяне по същество. Още по-малко може да се приеме, че е предявен иск и той е за определяне на по-голям Д. по чл. 29 от СК. На първо место позицията на ответника за разминаване в квотите на прекратената имуществена общност касае единствено жилището на страните, а искът по чл. 29 от СК, и в двете алинеи на текста – първа и трета, се отнася за общото имущество на бившите съпрузи. На второ место промяната в законово определеното съотношение в квотите става по реда на конститутивен иск, за предявяването на който претенцията за определяне на по-голям Д. трябва да е изрична. Казаното сочи защо предявяване на конститутивен иск не може да се извежда по тълкувателен път. На трето место приложимото право към казуса са регламентираните с отменения Семеен кодекс /1985 год./ отношения между бивши съпрузи по имуществени въпроси, щом ответникът твърди разминаването в квотите да се дължи на употребени извънсемейни средства, а самото придобиване е станало преди 01.10.2009 година. Разграничението е важно не само за правната квалификация на защитната позиция на ответника, но и за приложимите към спора правни норми. Изложеното аргументира съда да приеме, че иск ответникът не е предявил, щото да е допустимо съдът да се произнася по приемането му за съвместно разглеждане, респективно да откаже това. Атакуваното определение следва да се обезсили и делото да се върне на първостепенния съд за разглеждане на квалифицираните като предявяване на иск доводи на ответника като защитна теза против предявения иск в частта за квотите, при които процесният апартамент следва да се допусне до делба. Доводите по частната жалба са неоснователни. Те не почиват на фактите по делото. Както е изтъкнала и насрещната страна, освен, че иск за по-голям Д. не е предявен, ответникът никъде в рамките на първоинстанционното производство не се е позовал отглеждането на роденото по време на брака на страните дете да му създава особени по смисъла на чл. 29 от СК затруднения. При установената процедурна недопустимост нÓ обжалваното определение, доводите по същество на жалбата не могат да бъдат ценени. Те се отнасят до правилността на атакувания акт. За изхода на делото не е пречка и забраната да се влошава положението на обжалващия. Тази забрана важи при неправилност, не и при недопустимост на атакувания акт. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Обезсилва определение от 24.09.2012 година по гр.дело № 1485 по описа на Горнооряховски районен съд за 2012 година. Връща делото на Горнооряховски районен съд за разглеждане на делбения иск и доводите за частична трансформация по чл. 21, ал. 2 от СК /отм./ - като възражения по основателността на предявения иск в частта за квотите в съсобствеността на процесния апартамент. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |