Решение по дело №229/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ф. М. от гр.Русе, против Реше­ние № 717 от 01.11.2023г., постановено по АНД № 1239/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-1882-000190 от 02.06.2023г., издадено от Началник Сектор при ОД МВР Русе – Първо районно управление. С НП на жалбоподателя за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.

Постъпила е и частна касационна жалба с вх.№ 6814 от 01.03.2024г. срещу Определение №74 от 08.02.2024г., с което в производство по чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на М. за изменение на Решение № 717 от 01.11.2023г., постановено по АНД № 1239/2023 г. по описа на РС – Русе в частта за разноските.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че по делото са присъдени разноски в изключително голям размер. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник Сектор при ОД МВР Русе – Първо районно управление в подадено по жалбата писмено възражение № 35524 от 06.12.2023г. по описа на РС – Русе оспорва основателността на жалбата. Прави искане за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, РС - Русе е приел, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило състава на описаното в НП нарушение по ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна. Мотивирал е и съответствие със закона на наложеното за нарушението по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП наказание, което е предвидено като точно определено от законодателя по вид и размер.

Решението на РС – Русе е правилно.

Фактическата обстановка, нарушението по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Районният съд е събрал доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Неоснователни са възраженията в жалбата, че жалбоподателят не е имал възможност да се защитава по така вмененото му нарушение по чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, според който престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях; Още при съставяне на АУАН е посочено, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран в зоната на кръстовище. Същото е посочено и в издаденото НП. Чрез назначената и изготвена съд.автотехническа експертиза се установява също това обстоятелство – къде е бил паркиран автомобилът, като вещото лице посочва, че задната част на автомобила на жалбоподателя се е намирал на до около 2,5м от уширението на [улица]/уширения подход на кръстовището/и на около 4,4м. от мисленото продължение на десния край на улицата, водеща към пл.“К. А..Батенберг“. Това местоположение на автомобила ясно е означено на изготвената скица към експертизата, от която е видно, че автомобилът се намира на кръстовище, образувано от пресичането на две улици [улица]и улицата, която води към площада. Според изчисленията на в.л. автомобилът се намира на разстояние по-малко от 5м. от образуваното У-образно кръстовище, което местоположение съвпада със зоната на кръстовището, по смисъла на пар.6, т.8 от ДР на ЗДвП: "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

По делото е представен снимков материал, разпитан е актосътавителят, за който не са установени данни, че същият е заинтересован или предубеден, поради което неговите показания са кредитирани, като част от доказателствения материал. Въззивният съд е анализирал установените факти въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, обсъдил е приложимите правни норми и е приел, че нарушението по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е правилно установено и безспорно доказано на база събраните доказателства. Мотивиран така, РС – Русе е посочил, че наложеното наказание е правилно определено.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение като се излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е дал отговор в решението си.

Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе, изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на касационната проверка.

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По отношение на разноските:С решението на РС Русе жалбоподателят М. е осъден да заплати направените във въззивното производство разноски – 525лв по сметката на РС Русе, в полза на ВСС – разноски за вещо лице и 150лв в полза на ОД МВР Русе за възнаграждение за юрисконсулт. С Определение №74 от 08.02.2024г. в производство по чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на М. за изменение на Решение № 717 от 01.11.2023г., постановено по АНД № 1239/2023 г. по описа на РС – Русе в частта за разноските. В подадена частна касационна жалба се твърди, че разноските за завишени, неоснователно висок е размерът на възнаграждението на в.л., както и на възнаграждението за юрисконсулт. Съдът след като се запозна с мотивите на определението счита, че по отношение отказа да се редуцира размера на възнаграждението на в.л. определението е правилно. В мотивите му ясно е посочено, че възнаграждението е съобразено с действащата наредба, както и че то е в съответствие с представената справка декларация от вещото лице. Отделно от това, не е в компетенцията на касационната инстанция да коригира размера на възнаграждението на в.л., тъй като това е в правомощията на органа, който е назначил експертизата и съответно е постановил изплащането на възнаграждението.

Относно възнаграждението за юрисконсулт настоящият касационен състав намира, че същото е с неоснователно висок размер, доколкото упълномощеният юрисконсулт е осъществил процесуално представителство чрез участие в две съдебни заседания. Не са направени от негова страна доказателствени искания, не са представени писмени бележки. Следва да се отчете и обстоятелството, че наложената глоба е с много нисък размер от 50лв, което също има значение при определяне размера на възнаграждението за юрисконсулт. По изложените причини основателни са оплакванията в частна касационна жалба и в тази част тя следва да бъде уважена, като се намали размера на присъденото възнаграждението за юрисконсулт от 150лв на минимума от 100лв.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане на разноски в настоящото производство се явява основателно. Съгласно чл.65, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът, предвид фактическата и правна сложност на делото, определя минимален размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение – 100лв, за заплащането на които, следва да бъде осъден касаторът.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение № 717 от 01.11.2023г., постановено по АНД № 1239/2023 г. по описа на Районен съд – Русе в частта за разноските, като намалява размера на присъденото възнаграждение, което М. Ф. М. с [ЕГН] от гр.Русе следва да заплати на ОДМВР Русе за юрисконсулт от 150лв на минимума от 100/сто/лв.

Оставя в сила решение Решение № 717 от 01.11.2023г., постановено по АНД № 1239/2023 г. по описа на Районен съд – Русе в останалата част.

Осъжда М. Ф. М. с [ЕГН] от гр.Русе да заплати на ОД МВР Русе 100/сто / лв, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.