Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Лом, 31.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично
заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при секретаря Веселка Младенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1474 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно
основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК/ във връзка с чл. 76 т. 9 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД.
Предявени са искове, с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК и по искове
по чл.127 и чл.150 СК , от Н.В.Р. с ЕГН **********,***, срещу Р.С.Г., ЕГН **********,***, за заместващо съгласие на родителя по
въпроси, свързани с издаването на документи за самоличност и пътуване зад
граница на децата Р. и Н., родени от съжителството между страните, като с
решение на ЛРС по гр.д. № 58/2011 год. упражняването на родителските права са
предоставени на бащата, а на майката е определен режим на контакти с тях, както
и е била осъдена да плаща ежемесечна издръжка
Твърди се в исковата
молба, че след раздялата между страните, родителските права са предоставени на
бащата, а майката била осъдена да плаща издръжка. Навеждат се твърдения, че отношенията
на ответника с двете деца са неглижиране от негова
страна, довело до това, че за двете деца се грижат бабата и дядото по майчина
линия. Ищцата е поела изцяло издръжката
на децата им, а тя работи в чужбина и има възможност да пътува с тях, но е
възпрепятствана да пътува заедно с децата си, тъй като те нямат задгранични
паспорти. Опитала се да намери ответника и да се свърже с него, за да даде
съгласието си за издаването на документа за самоличност на децата им, но
безуспешно. Така на практика с
поведението си бащата ограничава правото на свободно придвижване на Р. и Н. и
правото им да живеят при майката.
Иска се от съда да постанови решение, с
което:
1. Измени режима на упражняване на
родителските права, като й се предоставят на нея, а на бащата се определи
подходящ режим на контакти с тях.
2. Да бъде осъден ответника да заплаща
по 150 лв. ежемесечна издръжка за всяко едно от децата.
3. Да замести съгласието на бащата за издаване
на паспорт по реда на ЗБЛД на малолетното дете: Н.Р.Г., с ЕГН ********** и Р.Р.Г.
с ЕГН **********.
4. Да замести съгласието на бащата,
ответника, детето да пътува извън страната, в страните членка на ЕС,в т.ч. Англия
за срока на валидност на паспорта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, не е подал писмен
отговор, не изразява становище по исковете.
По
искане на ищцата съдът е постановил и привременни мерки.
За откритото съдебно заседание страните са редовно призовани.
Ищцата не се явява лично , вместо нея -
адв.Л. Г.,***, която поддържа исковете и моли
да бъдат уважени – с оглед най-добрият интерес на двете деца.
Ответникът не се явява, не се представлява
.
От отдел закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Лом, е
изготвен социален доклад, със становище , че е в най-добър интерес на двете
деца да се уважат изцяло исковите претенции.
От приложените по делото писмени, както
и от събраните в хода на делото гласни доказателства, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно по делото, че страните са родители на двете деца: Р. и Н..
Не е спорно също, че с Решение №58/20.02.2012 год. на ЛРС
по гр.д. № 862/2011 год. и че родителските права
по отношение на децата са предоставени на
бащата, а на майката е определен режим на контакти с децата, като е била
осъдена да заплаща издръжка.
Майката живее и работи в чужбина, получава добри доходи и има желание
децата да бъдат отглеждани от нея и тя да полага грижи за тях. Бащата е на
неизвестен адрес, не работи, няма доходи.
Децата са ученици.
На основание чл.15 ЗЗД двете деца са изслушани и заявява, че не желаят
техният баща да се грижи за тях, тъй като в буквален смисъл са били изоставени
от баща си, а за тях се е грижел техният по – голям брат, впоследствие бабата и
дядото по майчина линия, като към моментна на постановяване на настоящето
решение са настанени при приемни родители. Децата заявяват , че желаят да
пътуват в чужбина при майка си.
При така изложените факти, съдът достигна
до следните правни изводи:
Безспорно
е по делото, че бащата се е изцяло дезинтересирал от
двете си деца, нещо повече дори е упражнявал физическо насилие на детето Р.,т.е.
не участва в отглеждането и възпитанието им.
От друга
страна при постановяването на решението по гр.д.862/11г. на ЛРС е изминал дълъг
период от време , като нсе е променила фактическата
обстановка от тогава, т.е. бащата не полага грижи по отглеждането и
възпитанието на двете деца, въпреки че майката редовно плаща определената й
месечна издръжка,2 поради което и исковете за издръжка и упражняване на род.
Права са доказани и основателни.
Съгласно разпоредбата на
чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и на издаването
на необходимите лични документи за това, се разрешават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се
разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. Според действащото
законодателство – чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 9 ЗБЛД, липсата на такова
съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да имат паспорт или заместващ го
документ и е основание да не им се разреши напускането на страната.
За уважаване на молбата,
в производството по делото, имащо характер на спорна съдебна администрация, при което постановеното от съда не се
ползва със сила на присъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на
обстоятелствата, следва да се установи, че страните са родители на детето, не
са постигнали съгласие относно издаването му на личен документ, в случая
паспорт и излизането му извън страната, както и че заместването на съгласието
на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето.
Безспорно е по делото, че
страните са родители на двете деца, което се установи и приложеното копие от
удостоверенията им за раждане . Не се спори и, че ищцата работи в чужбина и има
постоянни доходи, а ответника не полага грижи за двете деца, но и не е съгласен
те да отидат при майката.
При формиране на изводите
си по въпроса относно интереса на детето да пътува в чужбина, съдът следва да
се ръководи изцяло от целта на нормативната уредба, а именно да защити в
максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможността за
злоупотреба с правата им, с оглед ниската им възраст и превенция срещу
неправомерни актове срещу тях.
Съгласно § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне
„най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и чувствата му;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
На следващо място, в
константната практика на ВКС е застъпено становище, че не е в интерес на детето
да бъде дадено разрешение за неограничено му извеждане от територията на
страната където и да е, без съгласието на единия от родителите, с аргумент, че
при глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде установено кога и
как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто е предоставено
упражняването на родителските права.
С оглед горното се прима,
че разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или
в държави, чийто кръг е определяем /например държавите-членки на ЕС и пр./ или
за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, съобразно интереса на детето, преценен с оглед конкретния
случай /така решение № 58/08.03.212 год. на ВКС по гр.д. № 721/2011 год., ІІІ
г.о., решение № 789/13.01.2011 год. на ВКС по гр.д. № 45/2010 год., ІІІ г.о.,
решение № 234/17.05.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1599/2010 год., ІV г.о. и др./.
Преценката на съда за
това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при
разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и
е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда.
Установените в
Европейския съюз принципи за свободно движение на хора и възможната трудова
заетост в различни страни за гражданите на държавите-членки, налагат във все
по-голям мащаб търпенето на подобни на разглежданите ограничения за контакт
между детето и родителя, който не упражнява родителските права и заместването
му с електронните средства за комуникация. Извън това, ограниченията на
установените мерки могат да бъдат компенсирани с друг режим по искане на
заинтересованата страна.
По делото липсват
доказателства ответникът изобщо да е участвал в отглеждането, възпитанието и
грижите за детето.
При това положение, да се
ограничи възможността на детето да пътува и пребивава извън страната, излишно
би ограничило неговите права.
Правото на свободно
придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България – чл. 35,
ал. 1 от КРБ, вече се посочи по-горе също така, че един от основните принципи
на ЕС е принципът на свободно придвижване в рамките на съюза на стоки и хора.
А съгласно чл. 10, т. 2
от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 03.07.1991 г./, съставляваща част от законодателството на Република
България, правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на
тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на
националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или
правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права,
признати в тази Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията пък, висшите
интереси на детето са „. . . първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи".
В случая не са налице
предпоставките предвидени в чл. 33, ал. 3 ЗБЛД, въз основа на които може да се
ограничи правото на български гражданин да напуска пределите на страната и да
се завръща.
По изложените съображения
съдът намира, че са налице основанията за уважаване на депозираната молба и не
са налице пречки за това.
Липсват конкретни
доказателства, че е налице опасност или дори вероятност на детето да бъде
причинена вреда. За това молбата следва да бъде уважена чрез даване на
разрешение за издаване на паспорт на детето, както и разрешение, заместващо
съгласието на бащата детето да пътува до държавите от ЕС неограничено, но за
срок не по-дълъг от 5 години, какъвто е и срокът на валидност на паспортите на
българските граждани съгл. чл. 36, ал. 1 ЗБЛД.
Относно разноските:
Сторените във връзка с
делото разноски не се претендират и съда не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 127а от СК, във връзка с чл. 76 т.
9 от ЗБЛД, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА родените от съвместното фактическо съжителство между Р.С.Г.,
ЕГН ********** и Н.В.Р., ЕГН ********** деца: Р.Р.Г., ЕГН ********** и Н.Р.Г., ЕГН ********** да живеят при майката Н.В.Р. ЕГН ********** *** и в Англия.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Р.Р.Г., ЕГН ********** и Н.Р.Г., ЕГН ********** на майката Н.В.Р., ЕГН **********,
като ОПРЕДЕЛЯ на бащата Р.С.Г., ЕГН ********** режим на лични
отношения с децата, като има право да взема децата
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботата до 18
часа на неделята с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН **********
да заплаща на малолетните
си деца Р.Р.Г., ЕГН ********** и Н.Р.Г., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител
Н.В.Р., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в
размер на 150 за всяко едно от тях,
считано от предявяване на иска-12.08.2019
г. до настъпването на обстоятелства
за нейното прекратяване или
изменяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка
на РС – Лом държавна
такса за тази инстанция в размер на 50
/петдесет/ лв., държавна такса върху присъдения размер на издръжките в размер
на 432 или всичко общо 482 лв., както и пет лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО НА БАЩАТА Р.С.Г.,
ЕГН **********,***, да се издаде
паспорт за пътуване в чужбина /чл. 38, т. 3 ЗБЛД/ на Р.Р.Г., ЕГН ********** и на Н.Р.Г. с ЕГН **********, представлявани от своята майка Н.В.Р., ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕТО НА БАЩАТА Р.С.Г.,
ЕГН **********,***, децата : Р.Р.Г., ЕГН **********
и на Н.Р.Г. с ЕГН **********, да пътуват
неограничен брой пъти до страните-членки на Европейския съюз и в Англия и да
пребивават извън страната, придружени от своята майка Н.В.Р. ЕГН ********** за срок до 5 /пет/ години, считано от
постановяването на настоящото решение на основание чл. 127а СК.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: