Решение по дело №175/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 03. 10. 2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Радостина Стоянова……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00175  по описа за  2019г.  

И  за да се произнесе взе предвид следното:

   Ч.гр.д. № 00065/ 2019 год. по описа на РС Г.Т. е било образувано по подадено от „ А.С.В.„ ЕАД гр.С.срещу Н.Н.А. с постоянен адрес ***, заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение и по делото е издал заповед за изпълнение,  с която е задължил длъжника да заплати на заявителя цитираните в заявлението парични суми. На основание чл.415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл. 47, ал.5 ГПК съдът е дал едномесечен срок да предяви установителен иск против длъжника. В дадения му законен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по заявлението по чл. 410 ГПК.

   Постъпила е искова молба от  „ А.С.В.„ ЕАД гр.С.срещу Н.Н.А., с която се сочат задължения по кредитен договор на ответника с „ П.Ф.Б.„ ООД гр. С., като вземанията по този кредит са били цедирани от кредитодателя на „ И.А.М.„ АД, а последното дружество е цедирало вземането на настоящото ищцово дружество. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, ищецът иска от съда да установи съществуването на вземането му по Заповед № 35/ 04. 02. 2019 год. по ч. гр. д. № 00065/ 20198 год. на ГТРС, както следва :

     -сумата 481. 62/ Четиристотин осемдесет и един лева шестдесет и две стотинки/ лева-  неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 27. 01. 2017 год., сключен между „ П.Ф.Б.„ ООД и длъжника, което вземане е било прехвърлено с договор за цесия от 01. 07. 2017 год. на  И.А.М.„ АД, а „ И.А.М.„ АД е прехвърлило вземането с договор за цесия от 16. 11. 2010 год. и Приложение № 1 от 01. 06. 2018 год. на „ А.С.В.„ АД и длъжникът е уведомен писмено, ведно със законната лихва от 01. 02. 2019 год. до окончателното издължаване, договорна лихва- 89. 60/ Осемдесет и девет лева шестдесет стотинки/ лева за периода 19. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., такса оценка на досие- 23. 74/ Двадесет и три лева седемдесет и четири стотинки/ лева за периода 26. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., такса“ кредит у дома за предоставяне кредита по местоживеене“- 121. 56/ Сто двадесет и един лева петдесет и шест стотинки/ лева за периода- 26. 02. 2017- 25. 03. 2018, такса събиране погасителни вноски от дома- 283. 60/ Двеста осемдесет и три лева шестдесет стотинки/ лева за периода- 26. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., обезщетение за забава – 67. 26/ Шестдесет и седем лева двадесет и шест стотинки/ лева за периода 20. 02. 2017- 01. 02. 2019 год., и ведно с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 50/ Петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

    Претендират се и разноските по настоящото дело.

    В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил отговор на исковата молба от особен представител от името на ответника, с който се възразява че длъжникът не е бил уведомен за цесията от кредитора и че искът е предявен от ненадлежна страна и е процесуално недопустим.

    Исковете са по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. Чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

    От доказателствата по делото и от заключението на вещото лице се установява следното :

    На 27. 01. 2017 год. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* от 27. 01. 2017 год. между кредитора „ П.Ф.Б.„ ООД/ с последващо наименование „ Ф. Б. „ ЕООД/ и длъжника Н.Н.А., по силата на който кредиторът отпуснал на длъжника потребителски кредит за сумата от 500. 00 лева, като сумата била получена от длъжника на адреса на местоживеенето му и с подписа си под договора длъжникът е удостоверил сумата. Била уговорена договорна лихва в размер на 98. 63 лева, представляваща 31. 82 % годишно, такса за оценка на досие- 25. 00 лева или 48. 10 % годишен процент на разходите/ГПР/, такса услуга „ Кредит у дома „- 426. 45 лева. Срокът на договора бил уговорен на 60 седмици при размер на седмичната вноска от 17. 51 лева и размер на първото плащане- на 05. 02. 2017 год. от 17. 03 лева. Съгласно чл. 22 от допълнителните разпоредби на договора кредиторът има правото да прехвърли правата си по договора на трети лица без съгласието на длъжника, но е длъжен впоследствие да уведоми за прехвърлянето длъжника.  Съгласно чл. 23 от договора отношенията по него се уреждат от приложимото българско право.  

  На 01. 07. 2017 год. бил сключен Договор за цесия между „ И.А.М.„ АД и „ Ф. Б. „ ЕООД, с който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/ 27. 01. 2017 год., сключен между „ П.Ф.Б.„ ООД и Н.Н.А. било прехвърлено в полза на цесионера „ И.А.М.„ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. И всички лихви , такси, комисиони и разноски. На 01. 06. 2018 година било подписано Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01. 11. 2017 год. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16. 11. 2010 год. сключен между „ И.А.М.„ ЕАД и „ А.С.В.„ ЕАД, по силата на които в полза на „ А.С.В.„ ЕАД е прехвърлено вземането, произтичащо от процесния договор между „ П. Ф. Б. „ ООД и длъжника А., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, всички лихви, такси, комисиони и разноски. По силата на дадено му изрично пълномощно от цедента, цесионерът „ И.А.М.„ ЕАД на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД е уведомил длъжника А. за цесията с уведомително писмо изх. № УПЦ- П- ИАМ- ФН/********** от 25. 06. 2018 год. и писмо изх. № ЛД-П-ИАМ- ФН/ **********/ 23. 11. 2017 год. Двете писма са били изпратени едновременно на длъжника, и видно от обратната разписка длъжникът не бил намерен на адреса. По- късно били изпратени още две уведомителни писма за цесията до длъжника, като отново длъжникът не бил намерен на адреса.

  Горепосочените уведомителни писма са приложени към исковата молба и са връчени на длъжника А.- ответник по делото, заедно с препис от настоящата искова молба, чрез назначения от съда особения представител на ответника А..

  С оглед спазените законови изисквания по прехвърляне на вземанията по процесния договор на настоящия ищец- „ А.С.В.„ ЕАД, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД ответникът Н. дължи на настоящия ищец плащане на неизпълнените си парични задължения по главница, лихви, такси и разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното издължаване, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК му дължи и плащане на сторените разноски по заповедното производство. 

  Видно от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета от съда съдебно- счетоводна експертиза задълженията на ответника Н. към „ П.Ф.Б.„ ООД към датата на депозиране на заявлението по заповедното производство- 01. 02. 2019 год. при три неиздължени седмични вноски, са както следва:

  - главница- 481. 62 лева

  -договорна лихва- 89. 60 лева

  - такса оценка на досие- 23. 74 лева

  - такса услуга Кредит у дома за предоставяне на кредита в брой по местоживеене- 121. 56 лева

  - такса услуга Кредит у дома за събиране на погасителните вноски по местоживеене- 283. 60 лева, или общо 1000. 12 лева.

  Длъжникът е изпаднал в забава от 24. 05. 2017 година и дължи обезщетение за забава до 01. 02. 2019 год. в общ размер 98. 23 лева, при предявена искова претенция за тази лихва от 67. 26 лева.

  С оглед горното съдът намира исковете за основателни и доказани по размер, поради което и следва да бъдат изцяло уважени. Предвид липсата на изпълнение от заемателя по договора, последният като ответник по настоящото дело на основание чл. 79 и чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 99, ал. 4 ЗЗД дължи на ищеца парични суми по договора както следва :

   -сумата 481. 62/ Четиристотин осемдесет и един лева шестдесет и две стотинки/ лева-  неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 27. 01. 2017 год., сключен между „ П.Ф.Б.„ ООД и длъжника, което вземане е било прехвърлено с договор за цесия от 01. 07. 2017 год. на  И.А.М.„ АД, а „ И.А.М.„ АД е прехвърлило вземането с договор за цесия от 16. 11. 2010 год. и Приложение № 1 от 01. 06. 2018 год. на „ А.С.В.„ АД и длъжникът е уведомен писмено, ведно със законната лихва от 01. 02. 2019 год. до окончателното издължаване, договорна лихва- 89. 60/ Осемдесет и девет лева шестдесет стотинки/ лева за периода 19. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., такса оценка на досие- 23. 74/ Двадесет и три лева седемдесет и четири стотинки/ лева за периода 26. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., такса“ кредит у дома за предоставяне кредита по местоживеене“- 121. 56/ Сто двадесет и един лева петдесет и шест стотинки/ лева за периода- 26. 02. 2017- 25. 03. 2018, такса събиране погасителни вноски от дома- 283. 60/ Двеста осемдесет и три лева шестдесет стотинки/ лева за периода- 26. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., обезщетение за забава – 67. 26/ Шестдесет и седем лева двадесет и шест стотинки/ лева за периода 20. 02. 2017- 01. 02. 2019 год., и ведно с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 50/ Петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

  На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени съдебни разноски- 25 лева за платена държавна такса, 300. 00 лева за платен депозит за разноски за особен представител на ответника, 300. 00 лева за депозит за вещо лице, както и 350.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо 975.00 лева.  

   Водим от горното,съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

  

    ПРИЗНАВА за установено, че ответникът Н.Н.А. ЕГН ********** *** дължи на кредитора " А.С.В.„ ЕАД, гр. С., бул. „ П. Д. „ № 25, Офис сграда Л., ет.*, офис *, ЕИК *********, със законни представители Н. Т. С. и М. Д. Д. паричните суми по Заповед №  35/ 04. 02. 2019 год. по ч. гр. д. № 00065/ 2019 год. на ГТРС, както следва :

-  сумата 481. 62/ Четиристотин осемдесет и един лева шестдесет и две стотинки/ лева-  неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 27. 01. 2017 год., сключен между „ П.Ф.Б.„ ООД и длъжника, което вземане е било прехвърлено с договор за цесия от 01. 07. 2017 год. на  И.А.М.„ АД, а „ И.А.М.„ АД е прехвърлило вземането с договор за цесия от 16. 11. 2010 год. и Приложение № 1 от 01. 06. 2018 год. на „ А.С.В.„ АД и длъжникът е уведомен писмено, ведно със законната лихва от 01. 02. 2019 год. до окончателното издължаване, договорна лихва- 89. 60/ Осемдесет и девет лева шестдесет стотинки/ лева за периода 19. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., такса оценка на досие- 23. 74/ Двадесет и три лева седемдесет и четири стотинки/ лева за периода 26. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., такса“ кредит у дома за предоставяне кредита по местоживеене“- 121. 56/ Сто двадесет и един лева петдесет и шест стотинки/ лева за периода- 26. 02. 2017- 25. 03. 2018, такса събиране погасителни вноски от дома- 283. 60/ Двеста осемдесет и три лева шестдесет стотинки/ лева за периода- 26. 02. 2017- 25. 03. 2018 год., обезщетение за забава – 67. 26/ Шестдесет и седем лева двадесет и шест стотинки/ лева за периода 20. 02. 2017- 01. 02. 2019 год., и ведно с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 50/ Петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

     ОСЪЖДА Н.Н.А. с гореснета самоличност  да заплати на „ А.С.В.„ЕАД гр.С.разноски по настоящото дело в общ размер на 975. 00 лева.

      Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен  срок от съобщението му до страните.

      Преписи от решението да се изпратят на страните.                                                                      

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :